Рим, Църквата Santa Maria Maggiore, Италия

Според легендата през 352г папа Либерий имал видение - Дева Мария му наредила да построи църква, посветена на нея, на място, покрито със сняг. Доста сериозно желание, особено през лятото и като се има предвид, че в Рим и без това рядко вали сняг. Легендата разказва обаче, че на 5 август над хълма Есквилин завалял сняг и Либерий посторил базиликата, която по-късно станала една от четирите главни базилики на Рим.
Всяка година през август в църквата Santa Maria Maggiore се провежда церемония - възстановка на чудото. От тавана се сипят хиляди листенца от бели цветя - символ на снега.
Съществуващата в момента църква е построена от папа Сикст III в началото на Vв. като следствие от яростният спор между христянските догматици за статуса на Дева Мария.След събора в Ефес през 431г култът към Богородица получава силен тласък. Затова и мозайката в абсидата изработена от Якопо Торини през XIIIв, показва Богородица като византийска принцеса, коронясана от Христос. В кораба има 36 мозаечни пана със сцени от Стария и Новия завет.
През вековете към църквата са правени много пристройки, но основната й базиликална форма с трите кораба, разделени от 40 масивни йонийски колони, все още отразява съвсем точно канона от Vв.
Красивият таван е позлатен със злато от Новия свят, дарено от испанските крале Фернандо и Изабела.
Пред централния олтар е поставено златно-сребърен реликварий от 1802г, който както се твърди съхранява дъсчици от яслата на Христос.
Огромната статуя е на папа Пий IX, разширил мястото за преклонение.
Двата богато украсени сводести параклиса в двата края на напречния кораб са пристроени през XVI и XVIIв. Левията е поръчка на папа Павел V, погребан в семейната гробница на Боргезе под параклиса (там освен него е погребана и Паолина Боргезе, позирала гола на скулптора Антонио Канова). Тук се пази иконата на Дева Мария от IX в., за която се смята, че е спасила жителите на Рим от епидемия. Десният е по поръчка на папа Сикст V. Параклисът е украсен с разноцветен мрамор от "Септизония" (езическа постройка в основата на хълма Палатин) и както подобния му в "Св.Петър" е наречен "Сикстинска капела", Сикстинският параклис или параклисът на Светото причастие. В този параклис са гробниците на двама папи: Сикст V и Пий V.
До входа е Параклисът на кръста и този на св. Михаил и св. Петър, окован във вериги, чиито фрески се приписват на Пиеро дела Франческа. В левия кораб е параклис от XVI в. в чест на мъченичеството на св. Катерина от Александрия, описано във фреските. Първоначалният план на параклиса Сфорца, построен през XVI в. от Джакомо дала Порта, е на Микеланджело Буонароти. В църквата се пази и част от детската ясла на Иисус, донесена от Витлеем през VII век.
Олтарът на тази базилика е папски, т.е. може да се използва само от папата или от свещеник, който е получил специално разрешение от него. Папата обикновено отслужва литургия тук на празника Успение Богородично на 15 август. Порфирената урна в олтара съдържа мощи на св. Матей и други мъченици.
В подземната крипта, отворена само между Коледа и Богоявление, могат да се видят почти всички фигури от сцената с яслите. Техен автор е Арнолфо ди Камбио.
Пред страничния парапет на баптистерия близо до входа на параклиса е гробът на скулптура Джан Лоренцо Бернини и неговите предци. Над него е поставена мраморна плоча.
През XVIIIв. предната фасада частично закрива мозайките от началото на XIVв. в лоджията. На тях са показани сцени от чудотворния снеговалеж през август.
Камбанарията също от XIVв. е най-високата в Рим.
Огромната колона пред църквата е докарана от Римския форум.
В центъра на площада Ескуилино се изправя огромен обелиск, който идва от мавзолея на Август и е издигнат тук от папа Сикст V през 1587 г.

"Санта Мария Маджоре" е най-голямата, посветена на Дева Мария. Църквата, известна с най-високата камбанария в романски стил, е част и от славянската история. През 868 г. в базиликата за първи път в историята на Църквата светите братя Кирил и Методий отслужват литургия на славянски език. Тогава за първи път папа Адриан II освещава книгите на светите братя и по този начин признава славянския език за равнопоставен заедно с гръцкия и латинския. Веднага щом се влезе в базиликата, от дясната й страна може да се види паметната плоча на италиански и български език от признателния български народ: "В тази базилика на Санта Мария Маджоре папа Адриан II освети в годината 868 славянските книги, донесени в Рим от светите братя Константин Кирил и Методий, създатели на славянската писменост."

Могилата на Климент VIII

Гробницата на Пий V

Като цяло базиликата е илюстрация на различни архитектурни стилове: от раннохристиянски до барок. Цялата сграда е възстановена и реновирана през XVIII век, така че фасадата и голяма част от интериора е от този период. Камбанарията, някои от мозайките и мраморните подове са от средновековието, а някои от йонийските колони са от древни римски сгради, има мозайки от V век; таванът е от Ренесанса, куполите и параклисите са от епохата на барока. Тъй като цялата църква е изградена от останки от различни исторически периоди, Санта Мария Маджоре обобщава най-важните етапи в християнското изкуство в Рим.

През 1980 г. като част от историческия център на Рим и владенията на Ватикана, базиликата е обявена за част от световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО.