Рим, Isola Tiberina & р.Тибър, Италия

Островът в Тибър (Isola Tiberina) - едно малко бижу от мрамор и чинари, е свързан и с медицината, и с вярата. На него се намират голямата болница „Правете добро, братя“ (Fatebenefratelli) и една малка синагога
Според преданието през III в. пр.Хр. делегация от римляни отишла при сибилата в Епидавър (Гърция) и се върнала с тъл­куванието, че гражданите, ако искат да спрат чумата, трябва да построят храм на Ескулап - бога на лечителите. Докато плавали нагоре по течението на Тибър, римляните видели на кораба змия като тази, която се е увила около же­зъла на Ескулап (змията по тра­диция е символ на лекарите). Тя се плъзнала по водата и заплу­вала към острова. Така показала, къде трябва да бъде храмът. С течение на времето островът до такава степен се е слял с тази история, че с траверти- нови блокове бил оформен като боен кораб с нос, кърма, кил и ре­лефно изображение на свеще­ната змия. Останките от това съоръжение все още могат да се видят отстрани на синагогата

Няколко столетия по-късно императорът на Свещената римска империя Отон III по­строил върху руините на Ескулаловия храм църква в чест на приятеля си Адалберт - първия епископ на Прага, приел мъчени­ческа смърт през 997 г. За ко­раба и колонадата на сградата е използван материал от коло­ните и другите антични ос­танки. Говори се, че Отон лично ръ­ководил строежа, а на връщане от пътуването си до Беневенто в Южна Италия донесъл мощите на св. Вартоломей и ги оставил в църквата за известно време, така поне си мислел тогава. Ала ­скоро след това Отон загинал в бой с въстаналото местно население, горкият св. Адалберт бързо бил забравен, а църквата била преосветена в чест на св. Вартоломей. Тя е престроявана през 1113 и през 1624 г., затова камбанарията е от XII в., а фаса­дата е барокова. Вътре, на стълбите към ам­вона, има мраморен кладенец с четири релефни фигури - Хрис­тос, св. Вартоломей (той държи нож - оръдие на мъченическата му смърт), св. Адалберт (с епис­копски жезъл; някои смятат, че това изображение е на св. Пав­лин Нолански) и Ото III с корона и скиптър
Реката, наричана „Русият Тибър“ заради калното си жълтеникаво дъно, минава през самия град, но днес няма почти никакво значение в ежедневния му живот. Живописна е, над нея са прехвърлени няколко моста - включително и очарователният „Сикст“ с великолепна гледка към „Св. Петър“. Така е от края XIX в., когато по бреговете й са построени високи диги, за да се спрат честите наводнения. Ала невинаги и било така. Вълчицата намира предполагемите основатели на Рим - Ромул и Рем, на брега на Тибър и ги осиновява. В древността Ти­бър е основната артерия за корабите, плаващи към Тиренско море. „Голям бряг“ (Ripa Grande) - търговското приста­нище в „Трастевере“, и „Малък бряг“ (Porto di Ripetta), били жи­зненоважни за града. До XIX в. на малкото пристанище имало величествено крайбрежно стълбище, за което се смята, че е вдъхновило онова на Испан­ския площад