В западна Стара планина близо до Белоградчик, сгушена между красивите и внушителни Белоградчишки скали е разположена крепостта Калето. Намира се на 610 м. надморска височина и е една от най-запазените крепости на България. Обявена е за архитектурен паметник на културата от национално значение и е част от Стоте национални туристи обекта на България.
Крепостта е построена през I—III в. по времето на Римската империя, за да пази пътя между крепостта Рациария на брега на река Дунав (до днешното село Арчар) и Найсус (гр. Ниш) - на Нишава. Била е част от голяма фортификационна система - днес край близките села Арчар, Граничак и Дъбравка могат да се видят и други останки от по-малки крепости.
Benji
Traveler: Арчар, Древен град и крепост Рациария, България
Този римски кастел е служел повече за наблюдение, отколкото за отбрана. Крепостта е разполагала с две щерни за вода, издълбани в скалите, дълбоки около 5м., които се пълнели с дъждовна вода. Недалеч от крепостта са открити останките и на римски акведукт.
По-късно крепостта е била част от отбранителната система и на Византийската империя. С образуването на средновековната българска държава през 681 г. започва нов период в развитието на крепостта. По време на управлението на цар Иван Срацимир през XIV в. твърдината е доукрепена и разширена.
При завладяването на България от Османската империя през 1396 г. Белоградчишката крепост е превзета и частично разрушена. По-късно турците възстановяват крепостта заради засилената хайдушка и революционна активност в района. В периода 1805—1837 г. укреплението се разширява и преустроява за използване на огнестрелно оръжие под ръководството на френски и италиански инженери. На мястото на средновековните зъбообразни амбразури са направени бойници за огнестрелно оръжие.
През 1850 г. крепостта изиграва негативна роля при разгрома на Белоградчишкото въстание. След разбиването на въстаниците в ожесточените боеве те са изведени през един от тунелите на крепостта и обезглавени. Днес близо до мястото на екзекуцията се издига паметник в тяхна чест. За последен път крепостта е използвана като фортификационно съоръжение по време на Сръбско-българската война през 1885 г.
Стените на Калето са с дебелина над 2 м в основата си, а на височина достигат до 12 м. Съществуват 3 отделени един от друг крепостни двора, които се свързват помежду си чрез здрави крепостни порти.
Цяла твърдина има обща площ 10 200 кв.м. В северозападната част на крепостта е почти напълно запазено подземие, изградено вероятно по-късно от българите.
Белоградчишката крепост е имала две главни порти. На крепостните стени са били изградени амбразури за пушки, а за оръдията са били построени три бастиона за 15 оръдия. Във военно време броят на защитниците на крепостта и околните възвишения е достигала до 3000 души
Benji
Traveler: Тайните на Белоградчишките скали, Белоградчик
