Историята на Киото обхваща повече от хилядолетие, през което градът служи като имперска столица на Япония и се превръща в културното и религиозно ядро на нацията. Неговото минало е изпълнено с периоди на артистичен разцвет, опустошителни войни за власт и забележително съхранение.
Основаване и Златен век: Хеян-кьо (794 – 1185 г.)
През 794 г. император Канму премества императорския двор в новопостроен град, наречен Хеян-кьо ("Столица на мира и спокойствието"). Градът е проектиран по правилна правоъгълна схема с широки улици, вдъхновена от Чан-ан, столицата на китайската династия Танг. Това е ерата на висшата аристокрация, в която процъфтяват класическата японска поезия, литература (като "Повест за Генджи") и изящните изкуства.
Епоха на шогуните и разрушения (1185 – 1603 г.)
Епоха на шогуните и разрушения (1185 – 1603 г.)
С възхода на самураите реалната политическа власт се премества в Камакура, но Киото остава официална столица и дом на императора. Жестока гражданска война между враждуващи кланове (Войната Онин 1467–1477 г.) превръща града в бойно поле. Почти цялото Киото е опожарено и опустошено. В края на XVI век военачалникът Тойотоми Хидейоши реконструира града, възстановява храмовете и преначертава уличната мрежа.
Периодът Едо: Мир и изкуство (1603 – 1867 г.)
Шогунатът Токугава мести политическото управление в Едо (днешен Токио), но Киото запазва ролята си на духовен и културен център. Замъкът Ниджо е построен е като резиденция на шогуна в Киото по време на неговите посещения в града. По време на този дълъг мирен период процъфтяват производството на коприна (Нишиджин), чаената церемония, театърът Кабуки и културата на гейшите.
Модернизация и загуба на статут (1868 г. – днес)
С Реставрацията Мейджи през 1869 г. императорът се премества за постоянно в Токио, с което Киото губи статута си на столица след 1000 години. За да избегне икономически упадък, градът се модернизира бързо. Построен е каналът от езерото Бива, който захранва първата комерсиална водноелектрическа централа в Япония.
Киото е първоначалният основен избор на САЩ за пускане на атомната бомба. Американският министър на войната Хенри Стимсън обаче настоява градът да бъде заличен от списъка с цели поради огромното му културно и историческо значение. Това спасява безценното наследство на града от разрушение. В плановете на американската армия през пролетта на 1945 г. градът е бил избор номер едно за пускане на първата атомна бомба. Причините, поради които Киото е бил водеща цел, и драматичният обрат в неговото спасяване се основават на няколко ключови фактора. Градът е разположен в котловина, заобиколена от планини. Военните експерти са изчислили, че тази форма ще концентрира ударната вълна от експлозията и ще максимизира разрушенията.
Като интелектуално и историческо сърце на Япония, неговото пълно заличаване е имало за цел да пречупи окончателно волята на японския народ за съпротива. За разлика от Токио, Киото е бил умишлено пощаден от масираните конвенционални бомбардировки. Това го е правело перфектна цел, за да се измери реалната разрушителна мощ на новото оръжие.
Министърът на войната Хенри Стимсън категорично отхвърля предложението на Комитета по избор на целите. Стимсън е посещавал града няколко пъти през 20-те години на миналия век (често се твърди, че е бил там на меден месец, въпреки че историците спорят за това) и е бил дълбоко впечатлен от местното изкуство и култура. Унищожаването на толкова безценно културно наследство би предизвикало международно възмущение и би опетнило репутацията на САЩ. Стимсън изтъква, че такова жестоко деяние би озлобило японците до степен, че следвоенното управление и съюз между двете страни биха станали невъзможни.
Военните лидери, водени от генерал Лесли Гроувс (ръководител на проекта „Манхатън“), на няколко пъти връщат Киото обратно в тайния списък с цели, настоявайки за стратегическата му важност. Стига се до момент, в който през юли 1945 г. Стимсън се обръща директно към президента Хари Труман. Труман се съгласява с неговите доводи и Киото е окончателно и необратимо заличен от списъка. В резултат на това решение на преден план излизат градовете Хирошима и Нагасаки (който е добавен в списъка в последния момент на мястото на Киото).
Кулата в Киото (официално известна като Nidec Kyoto Tower) е най-високата структура и един от най-разпознаваемите модерни символи в града. За разлика от хилядите традиционни храмове в старата столица, кулата се отличава с футуристичен дизайн, наподобяващ японска свещ. Общата височина от 131 метра, я прави най-високата сграда в Киото. Отваря врати през 1964 г., съвпадайки с Летните олимпийски игри в Токио и пускането на влака-стрела Шинкансен. Намира се точно срещу северния изход на централната гара Киото (Kyoto Station). Площадка за наблюдение е разположена на 100 метра височина и предлага пълна 360-градусова панорама над Киото, като в ясни дни гледката стига чак до Осака
Българско кисело мляко произведено в Япония
Шинкансен (Shinkansen), известен по света като влакът-стрела, е легендарната японска мрежа от високоскоростни влакове, управлявана от Japan Railways (JR). Тя свързва повечето големи градове на островите Хоншу, Кюшу и Хокайдо, развивайки търговски скорости от 320 км/ч. Средното закъснение на влаковете Шинкансен е под 1 минута за цялата година. Закъснения над 5 минути изискват официално извинение от железопътната компания. За над 60 години експлоатация и милиарди превозени пътници няма нито един смъртен случай в резултат на дерайлиране или сблъсък. По най-натоварената линия (Токаидо) в пикови часове влаковете потеглят на всеки 3 до 5 минути, подобно на градско метро. Влаковете са оборудвени със системи за сеизмична сигурност, които автоматично спират композицията при първите трусове на земетресение.
Линия Токаидо (Tokaido Shinkansen) е най-популярната линия, която свързва Токио, Нагоя, Киото и Осака. Пътуването от Токио до Киото отнема малко над 2 часа.
Киото е първоначалният основен избор на САЩ за пускане на атомната бомба. Американският министър на войната Хенри Стимсън обаче настоява градът да бъде заличен от списъка с цели поради огромното му културно и историческо значение. Това спасява безценното наследство на града от разрушение. В плановете на американската армия през пролетта на 1945 г. градът е бил избор номер едно за пускане на първата атомна бомба. Причините, поради които Киото е бил водеща цел, и драматичният обрат в неговото спасяване се основават на няколко ключови фактора. Градът е разположен в котловина, заобиколена от планини. Военните експерти са изчислили, че тази форма ще концентрира ударната вълна от експлозията и ще максимизира разрушенията.
Като интелектуално и историческо сърце на Япония, неговото пълно заличаване е имало за цел да пречупи окончателно волята на японския народ за съпротива. За разлика от Токио, Киото е бил умишлено пощаден от масираните конвенционални бомбардировки. Това го е правело перфектна цел, за да се измери реалната разрушителна мощ на новото оръжие.
Министърът на войната Хенри Стимсън категорично отхвърля предложението на Комитета по избор на целите. Стимсън е посещавал града няколко пъти през 20-те години на миналия век (често се твърди, че е бил там на меден месец, въпреки че историците спорят за това) и е бил дълбоко впечатлен от местното изкуство и култура. Унищожаването на толкова безценно културно наследство би предизвикало международно възмущение и би опетнило репутацията на САЩ. Стимсън изтъква, че такова жестоко деяние би озлобило японците до степен, че следвоенното управление и съюз между двете страни биха станали невъзможни.
Военните лидери, водени от генерал Лесли Гроувс (ръководител на проекта „Манхатън“), на няколко пъти връщат Киото обратно в тайния списък с цели, настоявайки за стратегическата му важност. Стига се до момент, в който през юли 1945 г. Стимсън се обръща директно към президента Хари Труман. Труман се съгласява с неговите доводи и Киото е окончателно и необратимо заличен от списъка. В резултат на това решение на преден план излизат градовете Хирошима и Нагасаки (който е добавен в списъка в последния момент на мястото на Киото).
Benji Traveler: Киото, Храмът Киомизудера (Kiyomizudera), Япония
Benji
Traveler: Киото, Шинтостки храм Фушими Инари (Fushimi Inari Shrine), Япония
Benji
Traveler: Киото, Бамбуковата гора, Япония
Benji Traveler: Киото, Златния павилион (Kinkaku-ji Temple), Япония
Benji
Traveler: Киото, Сребърният павилион (Ginkaku-ji Temple), Япония
Кулата в Киото (официално известна като Nidec Kyoto Tower) е най-високата структура и един от най-разпознаваемите модерни символи в града. За разлика от хилядите традиционни храмове в старата столица, кулата се отличава с футуристичен дизайн, наподобяващ японска свещ. Общата височина от 131 метра, я прави най-високата сграда в Киото. Отваря врати през 1964 г., съвпадайки с Летните олимпийски игри в Токио и пускането на влака-стрела Шинкансен. Намира се точно срещу северния изход на централната гара Киото (Kyoto Station). Площадка за наблюдение е разположена на 100 метра височина и предлага пълна 360-градусова панорама над Киото, като в ясни дни гледката стига чак до Осака
Старата част на Киото (известна като историческите квартали Gion и Higashiyama) е най-добре запазеният район в града, където може да се усети духа на феодална Япония. Районът се намира в източната част на Киото, покрай склоновете на планините. Квартала Gion е най-известният гейша квартал в Япония. Отличава се с традиционни дървени къщи търговци (мачия), чайни (очая) и ексклузивни ресторанти. Най-популярната улица за разходка е Hanami-koji.
Кварталът Higashiyama е идеален пример за старо Киото. Тесните калдъръмени улички са заобиколени от дървени сгради, в които се продават традиционни занаяти, сладкиши и керамика Kiyomizu-yaki.
Две от най-красивите и стръмни пешеходни улици в Higashiyama водят към прочутия храм Kiyomizudera - един от най-известните будистки храмове в Япония, разположен на върха на хълма в Higashiyama, известен с огромната си дървена площадка без нито един пирон. През града минава река Камо.
Кварталът Higashiyama е идеален пример за старо Киото. Тесните калдъръмени улички са заобиколени от дървени сгради, в които се продават традиционни занаяти, сладкиши и керамика Kiyomizu-yaki.
Две от най-красивите и стръмни пешеходни улици в Higashiyama водят към прочутия храм Kiyomizudera - един от най-известните будистки храмове в Япония, разположен на върха на хълма в Higashiyama, известен с огромната си дървена площадка без нито един пирон. През града минава река Камо.
Шинкансен (Shinkansen), известен по света като влакът-стрела, е легендарната японска мрежа от високоскоростни влакове, управлявана от Japan Railways (JR). Тя свързва повечето големи градове на островите Хоншу, Кюшу и Хокайдо, развивайки търговски скорости от 320 км/ч. Средното закъснение на влаковете Шинкансен е под 1 минута за цялата година. Закъснения над 5 минути изискват официално извинение от железопътната компания. За над 60 години експлоатация и милиарди превозени пътници няма нито един смъртен случай в резултат на дерайлиране или сблъсък. По най-натоварената линия (Токаидо) в пикови часове влаковете потеглят на всеки 3 до 5 минути, подобно на градско метро. Влаковете са оборудвени със системи за сеизмична сигурност, които автоматично спират композицията при първите трусове на земетресение.
Линия Токаидо (Tokaido Shinkansen) е най-популярната линия, която свързва Токио, Нагоя, Киото и Осака. Пътуването от Токио до Киото отнема малко над 2 часа.
Линия Саньо (Sanyo Shinkansen) е продължението на Токаидо от Осака до Фукуока (гара Хаката), минаващо през Кобе и Хирошима.
Линия Тохоку (Tohoku Shinkansen) свързва Токио със северната част на страната (Аомори) и продължава под морското дъно към Хокайдо.
Това беше и влакчето с което стигнахме до Токио.
Това беше и влакчето с което стигнахме до Токио.
Няма коментари:
Публикуване на коментар