Benji
Traveler: Химеджи, Замъкът Химеджи (Himeji castle), Япония
Градината на владетеля (Oyashiki-niwa) е най-голямата градина, разполагаща с голямо езеро, водопад и над 250 цветни шарана (кой).
В градината за чаена церемония се намира автентичната чайна къща Souju-an, изградена в традиционния архитекурен стил сукия. Преди да влязат в Соджу-ан, гостите преминават през специална, уединена градина, наречена роджи („росана пътека“). Пътеката от плоски камъни води до цукубаи — традиционно ниско каменно корито с течаща вода и бамбуков черпак. Всеки гост трябва символично да измие ръцете и устата си преди церемонията, за да остави светските грижи отвън. За разлика от пищната Градина на владетеля, тук растителността е предимно от мъх, папрати и вечнозелени храсти, за да не се разсейва съзнанието от предстоящата медитация с чая.
Градината с бамбук: Тук са засадени над 15 различни вида бамбук. Градината е проектирана така, че да улавя вятъра — нежното триене на бамбуковите стъбла и шумоленето на листата създават специфичен успокояващ звук, високо ценен в японската култура. В центъра ѝ има малка дървена беседка за съзерцание.
Градината с борове: Фокусирана върху вечнозелената красота на внимателно оформени японски борове. Символ на дълголетието. Посветена е изцяло на японския черен бор (Куроматсу) и червения бор. Дърветата се подрязват и оформят ръчно с години от майстори градинари, за да придобият драматични, криви силуети, напомнящи за стари дървета, брулени от планински ветрове.
Градината на течащата вода (Nagare-no-niwa). Динамика на водата. Фокусът тук е върху плитки, криволичещи поточета, които имитират планински рекички.
Над водата е изграден красивият дървен мост Мусаши-баши. Водата тече под него с различна скорост, преминавайки през малки прагове, създавайки усещане за постоянно движение и свежест.
Хълмистата градина (Tsukiyama-no-niwa). Това е класическа японска градина тип Цукияма, която пресъздава реална планинска природа в умален мащаб. Изкуствени хълмове, прецизно разположени скали и ниски иглолистни дървета карат пространството да изглежда много по-голямо, отколкото е в действителност.
Градината на летните дървета (Natsu-ki-no-niwa). Растителността тук е подбрана така, че да разкрива пълния си блясък през горещите летни месеци. Градината е изпълнена с дървета, които сменят нюансите на зеленото, и специфични храсти, издръжливи на силно слънце.
Над водата е изграден красивият дървен мост Мусаши-баши. Водата тече под него с различна скорост, преминавайки през малки прагове, създавайки усещане за постоянно движение и свежест.
Хълмистата градина (Tsukiyama-no-niwa). Това е класическа японска градина тип Цукияма, която пресъздава реална планинска природа в умален мащаб. Изкуствени хълмове, прецизно разположени скали и ниски иглолистни дървета карат пространството да изглежда много по-голямо, отколкото е в действителност.
Градината на летните дървета (Natsu-ki-no-niwa). Растителността тук е подбрана така, че да разкрива пълния си блясък през горещите летни месеци. Градината е изпълнена с дървета, които сменят нюансите на зеленото, и специфични храсти, издръжливи на силно слънце.
Градината на цветята (Hana-no-niwa). В нея се отглеждат цветя и растения, които са били популярни и описани в японската литература и поезия от периода Едо. Цъфтежът тук се сменя постоянно от ранна пролет до късна есен.
Градината с бонсаи (Bonsai-no-niwa). Малка, но впечатляваща зона, където върху дървени постаменти са изложени десетки вековни миниатюрни дървета (бонсаи). Колекцията включва перфектно поддържани хвойни, кленове и борове, някои от които са на десетки години
Градината с бонсаи (Bonsai-no-niwa). Малка, но впечатляваща зона, където върху дървени постаменти са изложени десетки вековни миниатюрни дървета (бонсаи). Колекцията включва перфектно поддържани хвойни, кленове и борове, някои от които са на десетки години
Историята на Градините Коко-ен е съчетание от древно самурайско минало и прецизно модерно ландшафтно планиране:
Феодалното минало (XVII – XIX век) - Преди мястото да се превърне в градина, този терен е бил сърцето на политическия и ежедневен живот на най-елитната част от обществото в Химеджи. Тук се е намирал мащабният личен дворец на владетеля (даймьо) на замъка Химеджи - Западната резиденция (Nishi-yashiki). Около двореца са били разположени къщите и казармите на най-високопоставените самураи от клана Сакакибара - Самурайски квартал.
Мястото е било строго охранявано с мрежа от кални стени с покриви (наречени цуджибей) и порти, които са изолирали резиденцията от останалата част на града.
Училището „Коко-до“ (1692 г.) - Името на градината не е случайно измислено — то носи дълбока историческа почит. През 1692 г. владетелят Сакакибара Масатоки основава първото провинциално училище в Химеджи, наречено Коко-до. То е било разположено близо до входа на самурайския квартал и в него младите самураи са изучавали бойни изкуства, конфуцианска философия и класическа литература. Думата „Коко“ произлиза от цитат на Конфуций и означава „да обичаш и почиташ древността“.
Археологическите разкопки (1985 – 1990 г.) - След края на феодалната епоха (1868 г.) сградите са разрушени, а теренът остава незастроен за дълго време. През 1985 г. градската управа на Химеджи започва мащабни археологически проучвания на мястото. Разкопките разкриват идеално запазени каменни основи на самурайските къщи, оригиналното разположение на улиците и пътеките в квартала, стари кладенци и останки от автентични феодални отводнителни канали.
Модерното възраждане (1992 г.) - Вместо да построи модерни сгради, общината решава да възстанови историческото наследство по уникален начин. По случай 100-годишнината от обявяването на Химеджи за модерен град, архитекти и ландшафтни инженери проектират градините директно върху разкрития археологически план. Всички стени, порти и сгради (включително чайната къща) са изградени на същите места, където са били самурайските структури, като са използвани единствено материали и строителни техники от периода Едо. Така през април 1992 г. Коко-ен отваря врати, превръщайки се в "жив музей", който позволява на посетителите да се разходят по абсолютно същите пътеки, по които са стъпвали самураите преди векове.
Феодалното минало (XVII – XIX век) - Преди мястото да се превърне в градина, този терен е бил сърцето на политическия и ежедневен живот на най-елитната част от обществото в Химеджи. Тук се е намирал мащабният личен дворец на владетеля (даймьо) на замъка Химеджи - Западната резиденция (Nishi-yashiki). Около двореца са били разположени къщите и казармите на най-високопоставените самураи от клана Сакакибара - Самурайски квартал.
Мястото е било строго охранявано с мрежа от кални стени с покриви (наречени цуджибей) и порти, които са изолирали резиденцията от останалата част на града.
Училището „Коко-до“ (1692 г.) - Името на градината не е случайно измислено — то носи дълбока историческа почит. През 1692 г. владетелят Сакакибара Масатоки основава първото провинциално училище в Химеджи, наречено Коко-до. То е било разположено близо до входа на самурайския квартал и в него младите самураи са изучавали бойни изкуства, конфуцианска философия и класическа литература. Думата „Коко“ произлиза от цитат на Конфуций и означава „да обичаш и почиташ древността“.
Археологическите разкопки (1985 – 1990 г.) - След края на феодалната епоха (1868 г.) сградите са разрушени, а теренът остава незастроен за дълго време. През 1985 г. градската управа на Химеджи започва мащабни археологически проучвания на мястото. Разкопките разкриват идеално запазени каменни основи на самурайските къщи, оригиналното разположение на улиците и пътеките в квартала, стари кладенци и останки от автентични феодални отводнителни канали.
Модерното възраждане (1992 г.) - Вместо да построи модерни сгради, общината решава да възстанови историческото наследство по уникален начин. По случай 100-годишнината от обявяването на Химеджи за модерен град, архитекти и ландшафтни инженери проектират градините директно върху разкрития археологически план. Всички стени, порти и сгради (включително чайната къща) са изградени на същите места, където са били самурайските структури, като са използвани единствено материали и строителни техники от периода Едо. Така през април 1992 г. Коко-ен отваря врати, превръщайки се в "жив музей", който позволява на посетителите да се разходят по абсолютно същите пътеки, по които са стъпвали самураите преди векове.
Чайната къща Соджу-ан (Souju-an) е перлата на Градините Коко-ен, проектирана с единствената цел да предложи на посетителите автентично усещане за японската чаена култура (Чадо). Сградата е издигната изцяло от естествени материали — фино кедрово и кипарисово дърво, бамбук, хартия ваши и глинени мазилки. Прозорците и плъзгащите се врати (шоджи) са разположени така, че да рамкират съседния двор като жива картина.
Името „Соджу“, изписано с канджи, името означава „Къщата на двойния боровинен хълм“ или „зелени борове“. То съдържа скрит географски реверанс — ако погледнете от верандата на чайната къща към хоризонта, ще забележите, че покривът е подравнен така, че да виждате перфектно двете основни кули на Замъка Химеджи, извисяващ се зад дърветата. Вътрешността е разделена на класически зали със постелки от оризова слама (татами). В центъра на стаята е вкопано огнището (ро), в което върху дървени въглища в чугунен чайник ври водата за чая.
Благодарение на перфектно запазената си историческа атмосфера, липсата на модерни сгради в полезрението и Замъка Химеджи, който служи за естествен фон, Коко-ен е сред най-популярните локации в Япония за заснемане на исторически самурайски филми и драми.
В чистите води на езерото плуват над 250 цветни селектирани японски шарани Нишикигои (Nishikigoi), известни като „живи бижута“ - Шараните Кой. Тук могат да се видят класическите бели шарани с червени петна (Кохаку), трицветни (Таишо Саншоку), както и редки искрящо златни и платинени екземпляри, които символизират богатство и добър късмет.
В единия край на езерото се спуска живописен водопад. Шумът на падащата вода е изчислен така, че да изолира напълно градския шум и да създава звукова бариера за релаксация.
Арковата веранда (Cho-tsuru-tei) - Тази дървена постройка е издигната директно над водата. Архитектурата ѝ напомня за разперените крила на жерав. Тя е най-доброто място за наблюдение на рибите под краката ви.
Каменните мостове - Езерото е пресечено от няколко моста, направени от масивни естествени скали. Един от тях е съставен от ниски плоски камъни, разположени точно на нивото на водата, позволявайки ви да преминете през езерото, заобиколени от плуващите шарани.
Водната повърхност действа като огромно огледало. През пролетта в нея се отразяват розовите вишни, а през ноември — огнените червени листа на японските кленове (момиджи), които се засаждат гъсто около брега.
Арковата веранда (Cho-tsuru-tei) - Тази дървена постройка е издигната директно над водата. Архитектурата ѝ напомня за разперените крила на жерав. Тя е най-доброто място за наблюдение на рибите под краката ви.
Каменните мостове - Езерото е пресечено от няколко моста, направени от масивни естествени скали. Един от тях е съставен от ниски плоски камъни, разположени точно на нивото на водата, позволявайки ви да преминете през езерото, заобиколени от плуващите шарани.
Водната повърхност действа като огромно огледало. През пролетта в нея се отразяват розовите вишни, а през ноември — огнените червени листа на японските кленове (момиджи), които се засаждат гъсто около брега.
Няма коментари:
Публикуване на коментар