Долината Пашабаг, известна още като Долината на монасите, е известна със своите необичайни скални образувания, които са били оформени от вулканични изригвания и ерозия в продължение на хиляди години.
Долината Пашабаг е геоложко чудо, характеризиращо се с извисяващи се приказни комини, някои от които достигат до 40 метра височина. Тези високи конусовидни скали са образувани от мек вулканичен туф и са ерозирани от вятъра и водата в различни странни форми и образувания. Долината е свидетелство за забележителната сила на природата и не е чудно, че се е превърнала в един от задължителни дестинации в Кападокия.
Историята на Долината Пашабаг датира от хиляди години. Регионът е бил населен от праисторически времена и много различни цивилизации са оставили своя отпечатък върху пейзажа. В древни времена, Кападокия е бил известен като Хати и е бил дом на хетите, древна цивилизация, която процъфтява в региона от 18-ти до 13-ти век пр.н.е.
Хетите са последвани от фригийците, които създават царство в региона през 8 век пр.н.е. Фригийците са известни със своите впечатляващи скални гробници и храмове, много от които все още могат да се видят в района днес. През римския период, Кападокия става важен център на ранното християнство, и много ранни християни са живели в региона, включително Свети Павел.
Долината Пашабаг някога е бил дом на скит от християнски монаси, които потърсили убежище в приказните комини на долината през ранните години на християнството. Те са живели в пещерите и параклисите, издълбани в скалите, и някои от тези структури могат да се видят и днес. Името "Долината на монасите" отразява тази история.
През 13 век Кападокия попада под контрола на селджукските турци и много от пещерните църкви в района са превърнати в джамии през този период. По-късно, през 16 век, Кападокия попада под османско владичество и скалните църкви и манастири в района западат.
Приказни комини в долината Пашабаг са едни от най-високите в района на Кападокия, като достигат до 40 метра височина. Те са образувани от слоеве вулканична пепел и базалт, които са били отложени по време на поредица от силни изригвания преди милиони години. Пепелта и базалтът по-късно били покрити от слой туф, мека и лесно ерозирала скала, която формира горната част на приказните комини.
Непосредствено до пътя са лозята и редица конуси от туф. В един от тях се помещава и полицейският участък. Някои от конусите се разделят на по-малки конуси в горната част и в тях в миналото са се крили аскети и отшелници. Те издълбават „комините“ в основата и така оформят „стаи“ с височина 2–3 метра. В долината Пашабаг се намират някои от най-впечатляващите приказни комини в Кападокия с двойни и дори тройни шапки. Този вид колони са уникални дори за Кападокия и тези земни колони са наречени „приказни колони с формата на гъби“.
Ермитажът на Симеонските монаси също е тук. Параклис, посветен на Свети Симеон (Симон), и приют на отшелник е построен в един от комините с три глави. Входът на килията е украсен с антитични кръстове. Свети Симеон живее в уединение близо до Хале през 5 век, когато слухове, че той прави чудеса започват да се разпространяват. Разтревожен от цялото това внимание, той започва да живее на върха на колона с височина 2 метра, а по-късно се премества на височина от 15 метра. Оттам той слиза само от време на време, за да получи храна и напитки, донесени от учениците му. Отшелниците на Кападокия са се дистанцирали от света, като копаят в комините, вместо да живеят над тях. Те дълбаят комините отдолу нагоре, създавайки стаи на височина 10-15 метра.
Долината Пашабаг съдържа някои от най-удивителните приказни комини в Кападокия с двойни и дори тройни каменни шапки. Този стил е уникален дори и за Кападокия, а тези приказни комини се наричат приказни кошници с формата на гъби.
Това име впрочем също идва от местните. Защо комини, е видно, обаче защо феи, така и не ни стана ясно. Произходът е вулканичен, в което не виждам никаква връзка. Три големи вулкана, които днес се виждат по краищата на района като грамадански конуси с височина към 3-4 хиляди метра, в незапомнени времена се редували да засипват земята със съответния вулканичен материал, в резултат на което се формирал тлъст пласт от туфа с тук-таме базалт и обсидиан вътре. Туфата се оказала лесна за дълбаене, в резултат на което я дълбала първо природата, после и Хомо сапиенс-ът. Именно това е придало специфичният днешен облик на Кападокия.
„Комините на феите“ е и името на един специфичен туристически обект между селата Гьореме и Зелве. Както се казва, да намериш скала, ненадълбана от поколения самородни скулптори, е истинска рядкост. Големи и малки ниши и отвори с различна форма се появяват непрекъснато отгоре, отдолу, отстрани и въобще накъдето се обърнеш. Повечето от тях не са в оригиналното си оформление поради сблъсъка между меката скала и климата. Изненадващо липсват стени, стълби, парчета от корнизи и прочее. Смея да твърдя, че нищо от това не намалява очарованието на местата и гледките, особено когато се вгледаш по-внимателно и откриеш неочаквани детайли, правени с любов и мерак от някой отдавнашен обитател,
Вътре във все още запазените помещения температурата рязко се сменя. Ако навън тече процес на бавно препичане сред бяло-жълтите скали, то под комините на феите е прохладно и приятно. Изветрянето не е простило и на вътрешните помещения, макар че формите там са по-защитени.
За предназначението им започнахме да гадаем още от първия ден, с променлив успех. Ето например следното помещение, сравнително правоъгълно, с нещо като поредица от умивалници покрай едната стена. Викам си, аха, професионална кухня за цялото село. Уви, оказа се местният обор, а в „умивалниците“ са слагали вода и зоб за животните.
Друга част от интериора, на която дълго се блещихме, се оказа вътрешно стълбище към втория етаж в алпинистки стил. Първо го заподозряхме за комин, не на феи, а истински, обаче откъде-накъде ще си отвеждат дима в горната спалня?! После реших, че може да е вид асансьорна шахта за спускане и качване на неща, но това пък не обясняваше вътрешния дизайн със срещуположните вдлъбнатини. С две думи, старите кападокийци са били очевидно пъргави хора, нестрадащи нито от клаустрофобия, нито от височинни болести.
