Днес дворецът е под закрилата на ЮНЕСКО и е сред най-посещаваните забележителности в Европа. Но освен музей на миналото, той продължава да живее – с концерти, изложби, коледни базари и спомени, които всеки посетител носи със себе си.
Мнозина свързват Виена с Шонбрун. Там се намира първата зоологическа градина в целия свят, построена още през 1752 г., където могат да се видят едни от най-интересните животни. Шонбрун означава красив кладенец, а дворецът преди да има тези 1440 е бил ловна хижа и малко по-малко започва да се строи този дворец. Най-вече Мария Терезия е надграждала сградата в стремежа си да го направи като Версайския, дори е успяла до го надмине. Най-красивото място там е панорамната гледка, която се казва „Глориета”. А по времето на Мария Терезия Виена е била мястото, където са се провеждали едни от най-пищните балове. Дори в днешно време там се организират годишно около 300 бала – Бал на цветята, бал с маски, бал на Виенската филхармония и т.н.
Бил е основна лятна резиденция на династията на Хабсбургите и е станал свидетел на много исторически, политически и културни промени през последните векове. Днес Големият бароков дворец с 1441 стаи е един от най-важните паметници в Австрия, обект на световното наследство и основна туристическа атракция.
Историята на Шьонбрун датира от Средновековието. Мястото на Шьонбрун, известно като Катербург от началото на XIV в., е имало различни наематели през вековете.
През 1569 г. император Максимилиан II (крал на Чехия, крал на Унгария и император на Свещената Римска империя (1564 - 1576) наследил градините и решил, че ще ги превърне в място за отдих и развлечение. Поради любовта на брат си и на цялото си семейство към лова, той ги превърнал именно в такова място. Като допълнение към сложните ловни маршрути били предоставени и условия за живот на екзотични птици: пауни, фазани и др.
За съжаление, унгарските сили разрушават този малък рай, но през 1605 г. той е възобновен. По това време единственият, който му се наслаждава и го използва за лов е наследникът на Максимилиан II - император Матиас. Легендата разказва, че по време на една от ловните си екскурзии той открил "красивия извор" (schöner Brunnen), откъдето всъщност по-късно произлиза и името на самия дворец.
Името Шьонбрун се появява за първи път през 1642 г. в някои официални документи. След смъртта на император Фердинанд II през 1637 г. неговата вдовица Елеонора Гонзага построява нова резиденция в Шьонбрун между 1638 и 1643 г. и преименува имението. Мястото остава частно убежище, докато през 1686 г. император Леополд I решава да построи грандиозен дворец за сина си Йозеф.
Архитектът Йохан Бернхард Фишер фон Ерлах представя планове за нов дворец в Шьонбрун през 1688 г., а строителството започва през 1696 г. Дворецът е построен върху руините на предишната сграда, която е разрушена от турците. Напредъкът е бавен, като забавянията се дължат на войната и финансови проблеми, особено след смъртта на Йозеф I. Незавършеният дворец става резиденция на Вилхелмина Амалия, която украсява стените с портрети на коне, които сега са изложени в "Rösselzimmer".
Комплексът е опустошен повторно от нашествието на Османската империя и на австрийския архитект Йохан Бернард Фишер фон Ерлах била възложена задачата да проектира новия изглед на парка. Четири години по-късно към 1700 г. той придобива завършен вид.
Император Карл VI получава двореца през 1728 г., но го използва само за ловни цели. В крайна сметка го подарява на дъщеря си Мария Терезия. Управлението на Мария Терезия поставя началото на нова ера за Шьонбрун, като дворецът се превръща в център на кралския двор и политическия живот. По времето на императрица Мария Терезия дворецът Шьонбрун е разширен и превърнат в императорска резиденция. Архитектът Николаус Пакаси го препроектира в бароков стил, като добавя нови крила, стаи и театър. Реконструкцията се извършва на два етапа: 1743-1749 г., когато се разширяват апартаментите на императора и се добавят колонади, и 1752-1765 г., когато се акцентира върху украсата на церемониалните помещения. Дворецът се превръща в център за кралски събития и символ на властта на Хабсбургите, а Мария Терезия го използва, за да демонстрира влиянието на империята. След като съпругът ѝ, император Франц I, умира през 1765 г., тя прави допълнителни промени и разширения.
Ботаническата градина
Главната градина "Great Parterre"
Постройката Глориет на върха
на хълма зад двореца
Главната градина "Great Parterre"
Фонтанът на Нептун,
сегмент от главната градина "Great Parterre"
Фонтанът на Нептун,
сегмент от главната градина "Great Parterre
Градината "Privy", странична на главната и на двореца


























































