Най-забележителната част от експозицията в музея Орсе обхваща произведенията на импресионистите. Тя е разположена на петия етаж. Временните изложби в музея се организират в седем специални зали. Информационната система на музея е на най-високо техническо равнище. Създадени са специални бази от данни за колекциите на музея и те са достъпни за изследователи, преподаватели и др. До откриването на музея са създадени повече от 20 филма за произведенията на изкуството съхраняване в неговите фондове. Непрекъснато се създава нова аудиовизуална продукция. Музеят Орсе е средище на интензивен културен живот. Освен посещение на експозицията включваща най-големите френски творци от втората половина на ХIХ и началото на ХХ век, тук се провеждат концерти с музика от тази епоха, както и кинопрожекции с ретроспективен характер от 1895 г., началото на кино изкуството, до Първата световна война и мн. др. културни прояви.
На мястото на музея преди него се е намирал Дворецът на Орсе (Palais d'Orsay), наречен на град Орсе, намиращ се на 20 километра югозападно от центъра на Париж. Построен през 1810 г., той е помещавал Държавния съвет до Парижката комуна (1871), когато е опожарен от комунарите.
Сградата на музея е построена като железопътна гара (наречена Гара на Орсе, Gare d'Orsay) за Орлеанската железопътна компания в навечерието на Световното изложение през 1900 г. В периода 1900-1939 г. е служела като крайна гара за линиите, обслужващи Югоизточна Франция.
Към 1939 г. се оказва, че пероните на гарата са къси за удължените влакови композиции, наложили се за железопътните магистрали. Гарата започва да се използва само за връзка с предградията на Париж, част от нея се превръща в пощенски център по време на Втората световна война. На 1 януари 1973 г. затваря врати и хотелът на гарата. През 1977 г. френското правителство решава да преобразува сградата в музей, който е официално открит на 1 декември 1986 г.
Гарата и хотелът са построени за 2 години от архитекта Виктор Лалу и открити на 14 юли 1900 за Световното изложение в Париж. Сградата е проектирана като метална конструкция с каменна фасада в църковен стил. Външният ѝ вид е повлиян от елегантната архитектурата на заобикалящите я сгради между които и Лувъра. Интериорът е в стил модернизъм и се състои от портал, преддверие и голяма зала с дължина 138 метра и височина 32 метра.
След реконструкцията на сградата и превръщането ѝ в музей, оригиналната архитектура е запазена и адаптирана към новата функция на постройката.
Голямата оригиналност на музея се състои в събраните всички художествени изражения за кратък - 3/4 век - но много плодотворен период. Много трудно е да се избере периода години на представяне на различните изкуства. Използвани са най-значимият години за различните колекции живопис, скулптура, декоративно изкуство, архитектура, фотография. Началото на събираните произведения било фиксирано към средата на ХIХвек, когато настъпват тогавашните изменения - активно движение предизвикало прогреса и откритията, подчертани на първата международна изложба в Лондон 1851г, в Париж 1855г - което играе фундаментална роля в развитието на еклектизма и в съпоставянето на изкуството и индустрията. Крайната граница била очевидна: музей Орсе завършва своя хронологически маршрут, когато Националния музей за съвременно изкуство започва своя.
Основната част от колекциите на живопис и скулптура дошла от Лувъра, музея Же де Пом, в който до 1947г. са се съхранявали произведенията на импресионистите, и от Националния музей за съвременно изкуство, който от момента на разполагането му в центъра Жорж Помпиду през 1976г. е искал да бъде посветен изцяло на колекциите на съвременно изкуство. Част от колекциите с престижни произведения на реализма, импресионизма и постмодернизма са получени благодарение на щедростта на дарители.
Музеят Орсе се отличава от многобройните международни музеи по количеството на съхранявани в него скулптури и по ролята която той им отрежда. Често в музеите скулптурата се явява като някой беден родственик, тук тя напълно заслужава своето място като разположение и е наравно с останалите експонати.
Оформени са 3 основни етажа: на първия етаж изложбените зали са разположени от двете страни на голямата зала. Вторият етаж е съставен от тераси, които гледат към голямата зала и водят към изложбените зали, а третият етаж е разположен над преддверието по дължина на бившите перони и във високата част на бившия хотел. Запазени са и часовниците на фасадата на гарата, които гледат към бреговете на Сена.
За да се разгледа музея са необходими поне 2 дни.
Под впечатляващия свод, произведения, разположени в централната зала, позволяват да се получи общ обзор на скулптурата в годините 1845-1880г, докато на етажа са разположени по съвременни скулптури от Роден до Гоген. Покупки и дарения редовно попълват колекцията. В момента колекцията наброява около 2200скулптури създадени от мед, бронз, гипс, мрамор, глина, керамика или восък.
През 1847 г. Шарл Кордие среща африканска манекенка, бивша робиня, която го поразява с красотата си и рисува неин портрет. След това решава да посвети кариерата си на скулптор на представянето на разнообразието от човешки физиономии. От пътуването си до Алжир през 1856 г. той донася множество бюстове. Под заглавието „Nègre, costume algérien“ Кордие излага този портрет в Салона през 1857 г. Салонът е изложбата, провеждана на всеки две години, а по-късно и ежегодно, където художниците представят новосъздадените си произведения на публиката. Това е едно от първите полихромни творения на скулптора. Лицето е отлято от бронз, а палтото и тюрбанът са изработени от алжирски ониксов мрамор, материал, използван през Античността, чиито кариери току-що са били преоткрити. Характеризира се с цветовете си, вариращи от червено до бяло, и с жилките, които преминават през блоковете му. Кордие се възползва от това, за да улови блясъка на ориенталските тъкани. Той също така използва цветовите възможности, предлагани от бронза. Така металната повърхност на „Човекът от Судан“ първо е била посребрена, след което окислена, което е довело до почерняването ѝ. Тези цветни ефекти са били напълно нови за вкусовете на времето, свикнали, както в този кораб на музея „Орсе“, да виждат скулптури от бял мрамор или бронз. За модела, който е позира за Кордие, знаем само, че е бил барабанист на празненствата, чествани в Алжир от мюсюлманската общност преди Рамадан. С възхищение и уважение Кордие е уловил естественото му благородство, което понякога е карало да бъде сравняван с римски император.
Истинското име на Джеймс Тисо е Жак Жозеф Тисо.
Едуар Мане (1832-1883) е френски художник и един от пионерите на модернистичното движение.
Пол Сезан е френски живописец, който осъществява връзката между импресионизма и кубизма.
Дега е роден в Париж през 1834 г. в заможно банкерско семейство, а истинското му е име е Илер Жермен Едгар дьо Га.
Ърнест Ебер (1817-1908),
Камий Жакоб Писаро е френски живописец, един от основателите на импресионизма.
Benji Traveler: Импресионизъм - Камий Писаро
Огюст Реноар е едно от големите имена на импресионизма в Париж и региона Ил дьо Франс.
Винсент Вилем ван Гог (1853 – 1890) е нидерландски художник – постимпресионист, един от най-великите художници в историята на европейското изкуство. Оставя ни наследство от около 900 картини и 1100 рисунки. Слага край на живота си на 37 години. Приживе остава непризнат, но посмъртно славата му се разнася. През 1973 г. в Холандия е открит музей, посветен изцяло на неговото творчество. 
Пол Гоген.
"Закуска на тревата" -
Творбата е представена в едно особено място
наречено "Салон на отхвърлените",
и публиката се надпреварва да хули платното,
дори да го удря с бастуни.
Benji Traveler: Импресионизъм - Ърнест Ебер
Оскар Клод Моне е роден в Париж на 14 ноември 1840 г.
Клод Моне е име-икона в изобразителното изкуство. Освен, че бил надарен с уникален талант, художникът имал и уникален характер - бил много упорит човек. И в най-критичните си моменти, отказвал да продава картините си на хора, които не харесва. Веднъж дори изгорил част от платната си, за да не попаднат в ръцете на кредиторите. А най-любопитното е, че проиграва на лотария огромна сума пари и затъва в заеми, които не му дават покой. Трябва да рисува, за да реши финансовите си проблеми. Изглежда съдбата е знаела какво прави, за да го накара да рисува...
Клод Моне е име-икона в изобразителното изкуство. Освен, че бил надарен с уникален талант, художникът имал и уникален характер - бил много упорит човек. И в най-критичните си моменти, отказвал да продава картините си на хора, които не харесва. Веднъж дори изгорил част от платната си, за да не попаднат в ръцете на кредиторите. А най-любопитното е, че проиграва на лотария огромна сума пари и затъва в заеми, които не му дават покой. Трябва да рисува, за да реши финансовите си проблеми. Изглежда съдбата е знаела какво прави, за да го накара да рисува...
Алфред Сисле, е френски живописец-пейзажист от английски произход, представител на импресионизма.
Benji Traveler: Импресионизъм - Камий Писаро
Огюст Роден и "Портите на Ада"
