Дворецът е построен през 1405г от крал Теджонг като „вторичен“ дворец към главната резиденция Кьонгбокгунг.
По време на японското нашествие през 1592 г. комплексът е почти напълно опожарен. Възстановен е през 1612 г. от крал Гуангхегун.
В продължение на 270 години (между 1610 и 1868 г.) той служи като официално седалище на правителството и основен дом на кралете от династията Чосон, докато Кьонгбокгунг остава в руини.
В сградата Хеунгбокхеон през 1910 г. е подписан договорът за анексирането на Корея от Япония. Последните членове на кралското семейство са живели тук до смъртта си през 80-те години на XX век.
Основни забележителности са Тайната градина (Хувон), която заема 60% от територията на комплекса. Тя е била място за отдих на кралското семейство, включваща над 56 000 растения, езера и малки павилиони, интегрирани в гората. Портата Тонхуамун - Най-старата запазена главна порта на дворец в Сеул, датираща от 1609 г.. Тронната зала Инджонгджон - Мястото, където са се провеждали официалните държавни церемонии и коронации.
Основаването на двореца Чангдеокунг (1405 г.) е свързано с политически интриги и древни вярвания. Въпреки че династията Чосон вече е имала главен дворец (Кьонгбокгунг), третият крал Теджонг нарежда изграждането на нов по две основни причини
1. Трагични спомени - Теджонг (известен и като И Банг-уон) избива своите полубратя в Кьонгбокгунг по време на борбата за власт („Бунтът на принцовете“). Той смятал мястото за опетнено с кръв и не искал да управлява от там.
2. Лош Фън Шуй - Смятало се е, че Кьонгбокгунг има неблагоприятна геомантична енергия. Теджонг търсел „благоприятно място“, което да съответства на принципите на Пунсу (корейския Фън Шуй).
Местоположението е окончателно избрано на 6-ия ден от 10-ия месец на 1404 г., а строежът започва веднага под надзора на И Чик. Кралят влиза в новия дворец на 20-ия ден от 10-ия месец на 1405 г.. Първоначално комплексът е бил малък (около 192 до 287 стаи), включващ основно кралските спални и бани.
За разлика от строгата симетрия на главния дворец, Чангдеокунг е проектиран да следва естествените извивки на хълма Унгбонг. Сградите са разположени на юг, а обширната градина (Хувон) на север, като се адаптират към неравенствата на терена, вместо да го променят.
Чангдеокунг е основан като игунг (вторичен дворец) – място, където кралското семейство може да се премести в случай на война, бедствие или просто за почивка от политическия натиск в основната резиденция. С течение на времето обаче той се превръща в най-предпочитания дом на кралете заради уютната си и естествена атмосфера.
Любопитен факт: Самият основател на династията, крал Теджо, умира именно в Чангдеокунг през 1408 г., само три години след неговото завършване
Портата Тонамун (Donhwamun Gate)
Тонамун е главната порта на входа на двореца Чандоккун. Първоначално е построена през 1412 г. по време на управлението на крал Теджон. Представлява двуетажна дървена конструкция тип павилион и е най-голямата в дворцовия комплекс. През 1592 г. е опожарена по време на японската инвазия, но 16 години по-късно е възстановена. В момента се извършва основен ремонт на портата.
Портата Джинсеонмун (Jinseonmun Gate) Портата Джинсеонмун е втората след Тонамун и по-малка от нея. За да стигнете до тронната зала е необходимо да минете през три порти
Тя играе ключова роля в церемониалния път към тронната зала и има много интересна история, свързана с гласа на народа.
След като преминете през каменния мост на „Златната вода“ (Геумчонгьо), Джинсеонмун е портата, която ви въвежда в обширния външен двор пред тронната зала.Тя е разположена в права линия с моста, но за да стигнете до самата тронна зала след нея, трябва да завиете наляво и да преминете през трета порта (Сукджонгмун). Този зигзагообразен път е типичен за уникалната архитектура на Чангдеокунг.
Най-вълнуващата история, свързана с Джинсеонмун, е свързана с барабана Шинмунго (Гласът на народа). Крал Теджонг (основателят на двореца) наредил на тази порта да бъде поставен огромен барабан. Целта била всеки обикновен гражданин, който е станал жертва на несправедливост или е имал оплакване, което местните чиновници са игнорирали, е можел да дойде и да удари барабана. Когато кралят чуел звука на барабана, той бил длъжен да изслуша жалбата на човека. Това бил ранен пример за опит за пряка комуникация между владетеля и народа, макар че в реалността достъпът до портата за обикновени хора често е бил затрудняван от охраната. Името Джинсеон (Jinseon) буквално означава „да се прокламира доброто“ или „да се търси добродетелта“. То отразява конфуцианския идеал, че кралят трябва да чува истината и да управлява с мъдрост и доброта.
Подобно на много други части от двореца, оригиналната порта е била разрушена по време на японската окупация в началото на XX век, за да се разчисти място за паркове и пътеки. Настоящата порта е вярна реплика, възстановена през 1999 г. като част от мащабния проект за връщане на автентичния облик на Чангдеокунг.
Когато застанете под Джинсеонмун, погледнете нагоре към тавана – той е украсен с ярки геометрични и флорални мотиви в стил „данчанг“, които са били предназначени да впечатлят всеки, пристъпващ към сърцето на държавната власт.
След като преминете през портата Джинсеонмун, се озовавате в обширен правоъгълен двор, който е „преддверието“ към властта. Пътят продължава през още една порта (Сукджонгмун), след която се разкрива величественият двор на тронната зала Инджонгджон.
В центъра на двора има леко повдигнат път с три ленти. Централната лента - Тя е малко по-висока и е била запазена единствено за краля.
Страничните ленти - Използвани са от неговите поданици, военни и държавни служители.
Ранговите камъни (Pumgyeseok) - Това са най-характерните елементи в двора. От двете страни на централния път са подредени малки каменни стълбчета с надписи. Те са определяли точното място, на което трябва да застане всеки чиновник по време на церемония. Най-близо до краля (до стълбите на залата) са стояли чиновниците от 1-ви ранг, а колкото по-нисък е бил рангът, толкова по-далеч в задните редици е бил човекът. Източната страна (вдясно от краля) е била за цивилните чиновници, а западната (вляво) – за военните.
Камъните по пода на двора не са гладки, а изглеждат груби и неравни. Това е направено умишлено с три цели.
4. Ролята на Краля в картината
Интересен факт е, че картината се счита за незавършена, ако кралят не седи пред нея. В космологията на Чосон кралят е централната фигура, която свързва Небето (Слънцето и Луната) със Земята (планините и водата). Когато владетелят седне на трона, той заема мястото в центъра, превръщайки се в „живата ос“ на света.
5. Постоянство
Тази картина е била толкова свещена, че тя винаги е придружавала краля. Била е поставяна зад трона му в главната зала. Пренасяли са я в работните му кабинети. Дори е била поставяна зад кралския ковчег след смъртта му, за да го придружава в отвъдното.
Фигурките по ъглите на покривите в корейската дворцова архитектура се наричат Джапсанг (Japsang). Те не са просто декорация, а имат дълбока духовна и защитна функция.
Основната задача на тези фигурки е да прогонват злите духове (акгви) и да предпазват сградата от нещастия, най-вече от пожар. Тъй като дворците са били строени почти изцяло от дърво, пожарът е бил най-големият им враг. Смятало се е, че тези пазители бдят над императорското семейство и „отблъскват“ лошия късмет, който би могъл да дойде от небето.
Интересен факт е, че повечето фигурки са вдъхновени от известния китайски класически роман „Пътуване на запад“. Най-често срещаните персонажи са Самджанг (Монахът Сюандзан) - Винаги е първата фигурка в редицата. Той води групата, Сон О-гонг (Кралят на маймуните) - Известен със своите магически сили и способността да се бори с демони, Джорьо Пхалдже (Прасето) - Символ на лакомията, но и на защитната сила, Са О-джонг (Пясъчното чудовище) - Верният пазител на монаха. Често след тях следват фигури на дракони, лъвове и митични морски създания.
Броят на фигурките на един покрив показва важността на сградата. На най-важните сгради, като тронната зала Инджонгджон, броят им е най-голям (обикновено нечетно число, често между 7 и 11). На по-малките павилиони или жилищни сгради фигурките са по-малко (3 или 5). Колкото по-висок е рангът на обитателя или събитията в сградата, толкова по-дълга е редицата от пазители.
Фигурките са направени от изпечена глина (керамика), същата като тази на керемидите, но са неглазирани или в естествен тъмносив цвят. Те са проектирани така, че да стоят стабилно върху наклонения ръб на покрива, наречен нерим-мару.
Освен Джапсанг, в краищата на покривите ще видите и други елементи. Йонгду (Драконова глава) - Поставя се на билото на покрива за престиж и защита,
Чхвиду (Опашка на орел/риба) - Големи орнаменти в краищата на билото, които според легендите „поглъщат“ огъня и предпазват от мълнии.
Тези фигурки придават на покривите „жив“ и приказен вид.
Освен фигурките по покривите, в Чангдеокунг има и „земни“ пазители, изваяни от камък, които охраняват проходите, мостовете и стълбите. Те са част от древната корейска космология и вярвания.
Най-важните сред тях:
1. Хечи (Haetchi) – Пазителят на справедливостта. Това е може би най-обичаното митично същество в Корея (днес символ на Сеул). Прилича на лъв, но с тяло, покрито с люспи, и често с малък рог на главата. Обикновено стои на входовете на важни сгради и от двете страни на мостовете. Вярва се, че Хечи може да различава доброто от злото и лъжата от истината. В двореца той има и магическа функция – да яде огън. Тъй като дворците са дървени, Хечи е „поставен“ там, за да погълне пламъците на всяко бедствие, преди то да достигне сградите.
2. На моста Геумчонгьо (Geumcheongyo) - На най-стария мост в Сеул, който води към вътрешността на двореца, има специфични скулптури. Бекхо (Белият тигър) и Хьонму (Черната костенурка-змия). Те са разположени в основите на моста. Тигърът пази запада, а костенурката – севера. Лица на чудовища (Dokkaebi) - Под сводовете на моста, точно над водата, са издълбани лица на страшни същества. Тяхната задача е да плашат и прогонват злите духове, които се опитват да влязат в двореца, „плувайки“ по течението на потока.
3. Дракони и Феникси на стълбищата. Когато се изкачвате към тронната зала Инджонгджон, има една каменната плоча в центъра на стълбището (dapdo). Феникси (Bonghwang) - На стълбите на Чангдеокунг често са изобразени двойка феникси. Те символизират мирното и проспериращо управление на краля. В корейската йерархия фениксът е символ на самия владетел.
Дракони (Yong) - Макар и по-редки в Чангдеокунг (драконът е по-силно застъпен в главния дворец Кьонгбокгунг), те присъстват в детайлите на перилата и таваните като символ на върховната императорска власт и контрола над водата и дъжда.
4. Животните от Зодиака (Sibiji). На някои платформи (тераси) на основните зали могат да се видят 12-те животни от източния зодиак (плъх, вол, тигър, заек и т.н.). Те пазят двореца от всички посоки и във всички часове на денонощието, като всяко животно отговаря за определен отрязък от времето и посока на света.
Любопитно: Ако посетите залата, обърнете внимание на пода – той е бил покрит с фини рогозки през лятото и дебели килими през зимата, за да осигури комфорт на краля по време на дългите часове на управление.
Залата Хуиджонгданг (Huijeongdang) е един от най-добрите примери за сблъсъка между Изтока и Запада в корейската архитектура. Първоначално тя е била спалня на краля, но по-късно се превръща в негов неформален офис, замествайки Сонгджонгджон.
След като сградата изгаря през 1917 г., тя е възстановена през 1920 г., но с радикални промени, вдъхновени от навлизащия западен стил. Докато в традиционните зали като Сонгджонгджон се е седяло на пода (върху рогозки), в Хуиджонгданг традициите се променят напълно. Инсталирани са маси, столове, дивани и бюра в европейски стил. Вместо традиционните отопляеми подове (ондол), е поставен дървен паркет, покрит с червени килими. Вместо свещи и фенери, са монтирани разкошни кристални полилеи и стенни електрически лампи. Традиционната хартия ханди по прозорците и вратите е заменена със стъкла, което е било огромен лукс и техническа новост по това време.
Освен Хуиджонгданг, другата основна постройка в Чангдеокунг със западно влияние в интериора е Деджоджон (Daejojeon) – официалната резиденция на кралицата. Тази сграда е била сърцето на живота на жените в двора. Подобно на съседната Хуиджонгданг, тя изгаря през 1917 г. и е възстановена през 1920г.. Вътрешността е обзаведена с легла в европейски стил, столове, маси и гардероби. Подът е покрит с паркет и килими, а прозорците са със стъкла вместо традиционна хартия. В сградата са инсталирани електрически лампи и полилеи, както и модерни за времето си бани с мивки и течаща вода.
Животът в двореца Чангдеокунг е бил строго организиран свят, подчинен на сложен етикет, където хиляди хора са се движили в перфектен синхрон.
Противно на представата за безделие, животът на краля е бил изтощителен. Денят започва около 05:00 ч. сутринта с посещение при по-възрастните членове на семейството (кралицата майка), за да им отдаде почит.
Кралят е бил длъжен да посещава три учебни сесии дневно (Gyeong-yeon), където е обсъждал конфуциански текстове и история с най-умните учени, за да усъвършенства морала си.
Кралят никога не е бил сам. Дори когато е спял или е отивал до тоалетната, придворните дами са били наблизо, за да документират или помагат.
В двореца са живеели между 500 и 700 придворни дами, разделени на специализирани отдели. Отдел за облекло - Грижели се за сложните кралски одежди (бродериите са отнемали месеци). Отдел за храна (Sura-gan) - Приготвяли са ястията на краля. Те са били „ушите“ на двореца, тъй като там са се чували всички клюки.
Храната не е била просто хранене, а ритуал за проверка на здравето на нацията. Основното хранене включвало точно 12 различни блюда, сервирани в сребърни съдове (среброто променя цвета си, ако в храната има отрова).
Всеки ден провинциите са изпращали най-добрите си сезонни продукти. Ако кралят забележел, че даден продукт липсва, той разбирал, че в тази област има проблем (суша или наводнение).
Евнусите били най-близките довереници. Те са били единствените мъже (освен кралското семейство), които са имали право да нощуват в двореца. Тъй като са били до краля денонощно, те често са ставали по-влиятелни от министрите, контролирайки кой има достъп до владетеля. Интересното е, че корейските евнуси са имали право да се женят и да осиновяват деца (също евнуси), за да продължат родовото си име.
Тъй като животът в официалните зали е бил задушаващ от правила, Тайната градина (Хувон) е била единственото място, където кралското семейство е можело да „диша“. Там кралете са пишели поезия, ловили са риба или са организирали малки празненства далеч от критичните очи на цензорите.
Облеклото в двореца Чангдеокунг не е било въпрос на личен вкус, а строга система от цветове и материи, които показвали мястото на всеки в йерархията. Традиционната корейска дреха се нарича ханбок, но в двореца тя е била далеч по-пищна от тази на обикновените хора.
Кралят е сменял облеклото си по няколко пъти на ден в зависимост от церемонията. Гонгьонгпо (Gonryongpo) - Най-известната ежедневна дреха – яркочервена роба със златни бродерии на дракони с пет нокътя на гърдите, гърба и раменете. Броят на ноктите е бил важен: само кралят е имал пет, докато принцовете – четири.
Короната била висока шапка от черен плат, която символизира издигането над ежедневните дела.
Облеклото на жените е било истинско произведение на изкуството. Данги (Dangui) - Елегантна горна дреха с дълги заоблени краища, носена над широката пола (чима). За кралските особи тя е била украсена със златни орнаменти (geumbak), изобразяващи цветя или феникси.
В ранния период на Чосон жените са носили огромни,тежки перуки от истинска коса, украсени с нефритени и златни фиби. Те били толкова тежки, че по-късно били заменени от по-скромни прически заради здравето на дамите.
По цвета на робата (далльонг) веднага се е разбирало кой колко власт има. Червено - За най-високопоставените министри (1-ви до 3-ти ранг).
Синьо/Лилаво - За средните чиновници.
Зелено - За по-ниските нива.
Хюнгбе (Hyungbae) - Квадратна бродерия на гърдите. Военните са имали изображения на тигри, а цивилните – на жерави.
Придворните дами обикновено са носили тъмнозелени горни дрехи (данги) и тъмносини поли. Цветът на яката понякога показвал към кой отдел (кухня, облекло и т.н.) принадлежат.
Евнусите са се обличали в тъмносини или лилави роби, подобни на чиновническите, но с по-малко орнаменти. Техните шапки били уникални – плоски отгоре, за да се отличават от учените и министрите.
Всички в двореца са носили посон (бели памучни чорапи). Обувките са били от коприна или кожа, с извити върхове, често украсени с бродерии за дамите.
Нориге - Това са декоративни висулки, които жените закачали за връзките на якето си. Те често съдържали парфюм, малко ножче за защита или символи за дълголетие.
2. Лош Фън Шуй - Смятало се е, че Кьонгбокгунг има неблагоприятна геомантична енергия. Теджонг търсел „благоприятно място“, което да съответства на принципите на Пунсу (корейския Фън Шуй).
Местоположението е окончателно избрано на 6-ия ден от 10-ия месец на 1404 г., а строежът започва веднага под надзора на И Чик. Кралят влиза в новия дворец на 20-ия ден от 10-ия месец на 1405 г.. Първоначално комплексът е бил малък (около 192 до 287 стаи), включващ основно кралските спални и бани.
За разлика от строгата симетрия на главния дворец, Чангдеокунг е проектиран да следва естествените извивки на хълма Унгбонг. Сградите са разположени на юг, а обширната градина (Хувон) на север, като се адаптират към неравенствата на терена, вместо да го променят.
Чангдеокунг е основан като игунг (вторичен дворец) – място, където кралското семейство може да се премести в случай на война, бедствие или просто за почивка от политическия натиск в основната резиденция. С течение на времето обаче той се превръща в най-предпочитания дом на кралете заради уютната си и естествена атмосфера.
Любопитен факт: Самият основател на династията, крал Теджо, умира именно в Чангдеокунг през 1408 г., само три години след неговото завършване
Портата Тонамун (Donhwamun Gate)
Тонамун е главната порта на входа на двореца Чандоккун. Първоначално е построена през 1412 г. по време на управлението на крал Теджон. Представлява двуетажна дървена конструкция тип павилион и е най-голямата в дворцовия комплекс. През 1592 г. е опожарена по време на японската инвазия, но 16 години по-късно е възстановена. В момента се извършва основен ремонт на портата.
Портата Джинсеонмун (Jinseonmun Gate) Портата Джинсеонмун е втората след Тонамун и по-малка от нея. За да стигнете до тронната зала е необходимо да минете през три порти
Тя играе ключова роля в церемониалния път към тронната зала и има много интересна история, свързана с гласа на народа.
След като преминете през каменния мост на „Златната вода“ (Геумчонгьо), Джинсеонмун е портата, която ви въвежда в обширния външен двор пред тронната зала.Тя е разположена в права линия с моста, но за да стигнете до самата тронна зала след нея, трябва да завиете наляво и да преминете през трета порта (Сукджонгмун). Този зигзагообразен път е типичен за уникалната архитектура на Чангдеокунг.
Най-вълнуващата история, свързана с Джинсеонмун, е свързана с барабана Шинмунго (Гласът на народа). Крал Теджонг (основателят на двореца) наредил на тази порта да бъде поставен огромен барабан. Целта била всеки обикновен гражданин, който е станал жертва на несправедливост или е имал оплакване, което местните чиновници са игнорирали, е можел да дойде и да удари барабана. Когато кралят чуел звука на барабана, той бил длъжен да изслуша жалбата на човека. Това бил ранен пример за опит за пряка комуникация между владетеля и народа, макар че в реалността достъпът до портата за обикновени хора често е бил затрудняван от охраната. Името Джинсеон (Jinseon) буквално означава „да се прокламира доброто“ или „да се търси добродетелта“. То отразява конфуцианския идеал, че кралят трябва да чува истината и да управлява с мъдрост и доброта.
Подобно на много други части от двореца, оригиналната порта е била разрушена по време на японската окупация в началото на XX век, за да се разчисти място за паркове и пътеки. Настоящата порта е вярна реплика, възстановена през 1999 г. като част от мащабния проект за връщане на автентичния облик на Чангдеокунг.
Когато застанете под Джинсеонмун, погледнете нагоре към тавана – той е украсен с ярки геометрични и флорални мотиви в стил „данчанг“, които са били предназначени да впечатлят всеки, пристъпващ към сърцето на държавната власт.
В центъра на двора има леко повдигнат път с три ленти. Централната лента - Тя е малко по-висока и е била запазена единствено за краля.
Страничните ленти - Използвани са от неговите поданици, военни и държавни служители.
Ранговите камъни (Pumgyeseok) - Това са най-характерните елементи в двора. От двете страни на централния път са подредени малки каменни стълбчета с надписи. Те са определяли точното място, на което трябва да застане всеки чиновник по време на церемония. Най-близо до краля (до стълбите на залата) са стояли чиновниците от 1-ви ранг, а колкото по-нисък е бил рангът, толкова по-далеч в задните редици е бил човекът. Източната страна (вдясно от краля) е била за цивилните чиновници, а западната (вляво) – за военните.
Камъните по пода на двора не са гладки, а изглеждат груби и неравни. Това е направено умишлено с три цели.
Против заслепяване: Грубата повърхност не отразява силно слънчевата светлина, за да не се заслепяват очите на присъстващите.
Против подхлъзване: Тъй като корейските кожени обувки са били с гладки подметки, грапавият камък е предпазвал чиновниците от падане при дъжд.
Акустика: Структурата на камъка помага за по-доброто разнасяне на звука, когато кралят е говорел пред множеството.
По пода на двора ще видите вкопани големи железни халки. Те са служели за закрепване на големи сенници (палатки) по време на горещите летни дни или при дъжд, за да предпазват висшите служители по време на дългите церемонии.
Тронната зала Инджонгджон
Дворът завършва пред високата каменна платформа (Уолде), върху която е издигната залата. Това е сградата с двуетажния покрив, където кралят е приемал чуждестранни посланици и е обявявал най-важните си укази.
Картината зад кралския трон се нарича Ируол Обонгдо (Irworobongdo), което буквално означава „Картина на Слънцето, Луната и Петте върха“. Тя е най-важният визуален символ на кралската власт в династията Чосон.
Ето какво символизира всеки елемент в нея:
1. Слънцето и Луната (Ян и Ин)Червеното слънце: Символизира краля и неговата активна, жизнена енергия. Бялата луна: Символизира кралицата и нейната подкрепяща, женска енергия. Заедно те представляват баланса на Вселената и надеждата, че кралската благодат ще свети денонощно над народа.
2. Петте върха - Те представляват петте основни планини в Корея, но имат и по-дълбоко значение. Символизират целия корейски полуостров и стабилността на държавата.
В конфуцианството числото пет се свързва с „Петте елемента“ и „Петте добродетели“ (човечност, справедливост, етикет, мъдрост и вяра).
3. Боровете и Водата - Боровете: Символизират дълголетието на династията и нейната способност да остане вечно зелена и силна, независимо от трудностите.
Водопадите и вълните: Представляват вечното движение и живота, като подчертават, че кралската власт е естествена и неизчерпаема като водата.
Против подхлъзване: Тъй като корейските кожени обувки са били с гладки подметки, грапавият камък е предпазвал чиновниците от падане при дъжд.
Акустика: Структурата на камъка помага за по-доброто разнасяне на звука, когато кралят е говорел пред множеството.
По пода на двора ще видите вкопани големи железни халки. Те са служели за закрепване на големи сенници (палатки) по време на горещите летни дни или при дъжд, за да предпазват висшите служители по време на дългите церемонии.
Тронната зала Инджонгджон
Дворът завършва пред високата каменна платформа (Уолде), върху която е издигната залата. Това е сградата с двуетажния покрив, където кралят е приемал чуждестранни посланици и е обявявал най-важните си укази.
Ето какво символизира всеки елемент в нея:
1. Слънцето и Луната (Ян и Ин)Червеното слънце: Символизира краля и неговата активна, жизнена енергия. Бялата луна: Символизира кралицата и нейната подкрепяща, женска енергия. Заедно те представляват баланса на Вселената и надеждата, че кралската благодат ще свети денонощно над народа.
2. Петте върха - Те представляват петте основни планини в Корея, но имат и по-дълбоко значение. Символизират целия корейски полуостров и стабилността на държавата.
В конфуцианството числото пет се свързва с „Петте елемента“ и „Петте добродетели“ (човечност, справедливост, етикет, мъдрост и вяра).
3. Боровете и Водата - Боровете: Символизират дълголетието на династията и нейната способност да остане вечно зелена и силна, независимо от трудностите.
Водопадите и вълните: Представляват вечното движение и живота, като подчертават, че кралската власт е естествена и неизчерпаема като водата.
4. Ролята на Краля в картината
Интересен факт е, че картината се счита за незавършена, ако кралят не седи пред нея. В космологията на Чосон кралят е централната фигура, която свързва Небето (Слънцето и Луната) със Земята (планините и водата). Когато владетелят седне на трона, той заема мястото в центъра, превръщайки се в „живата ос“ на света.
5. Постоянство
Тази картина е била толкова свещена, че тя винаги е придружавала краля. Била е поставяна зад трона му в главната зала. Пренасяли са я в работните му кабинети. Дори е била поставяна зад кралския ковчег след смъртта му, за да го придружава в отвъдното.
Основната задача на тези фигурки е да прогонват злите духове (акгви) и да предпазват сградата от нещастия, най-вече от пожар. Тъй като дворците са били строени почти изцяло от дърво, пожарът е бил най-големият им враг. Смятало се е, че тези пазители бдят над императорското семейство и „отблъскват“ лошия късмет, който би могъл да дойде от небето.
Интересен факт е, че повечето фигурки са вдъхновени от известния китайски класически роман „Пътуване на запад“. Най-често срещаните персонажи са Самджанг (Монахът Сюандзан) - Винаги е първата фигурка в редицата. Той води групата, Сон О-гонг (Кралят на маймуните) - Известен със своите магически сили и способността да се бори с демони, Джорьо Пхалдже (Прасето) - Символ на лакомията, но и на защитната сила, Са О-джонг (Пясъчното чудовище) - Верният пазител на монаха. Често след тях следват фигури на дракони, лъвове и митични морски създания.
Броят на фигурките на един покрив показва важността на сградата. На най-важните сгради, като тронната зала Инджонгджон, броят им е най-голям (обикновено нечетно число, често между 7 и 11). На по-малките павилиони или жилищни сгради фигурките са по-малко (3 или 5). Колкото по-висок е рангът на обитателя или събитията в сградата, толкова по-дълга е редицата от пазители.
Фигурките са направени от изпечена глина (керамика), същата като тази на керемидите, но са неглазирани или в естествен тъмносив цвят. Те са проектирани така, че да стоят стабилно върху наклонения ръб на покрива, наречен нерим-мару.
Освен Джапсанг, в краищата на покривите ще видите и други елементи. Йонгду (Драконова глава) - Поставя се на билото на покрива за престиж и защита,
Чхвиду (Опашка на орел/риба) - Големи орнаменти в краищата на билото, които според легендите „поглъщат“ огъня и предпазват от мълнии.
Тези фигурки придават на покривите „жив“ и приказен вид.
Най-важните сред тях:
1. Хечи (Haetchi) – Пазителят на справедливостта. Това е може би най-обичаното митично същество в Корея (днес символ на Сеул). Прилича на лъв, но с тяло, покрито с люспи, и често с малък рог на главата. Обикновено стои на входовете на важни сгради и от двете страни на мостовете. Вярва се, че Хечи може да различава доброто от злото и лъжата от истината. В двореца той има и магическа функция – да яде огън. Тъй като дворците са дървени, Хечи е „поставен“ там, за да погълне пламъците на всяко бедствие, преди то да достигне сградите.
2. На моста Геумчонгьо (Geumcheongyo) - На най-стария мост в Сеул, който води към вътрешността на двореца, има специфични скулптури. Бекхо (Белият тигър) и Хьонму (Черната костенурка-змия). Те са разположени в основите на моста. Тигърът пази запада, а костенурката – севера. Лица на чудовища (Dokkaebi) - Под сводовете на моста, точно над водата, са издълбани лица на страшни същества. Тяхната задача е да плашат и прогонват злите духове, които се опитват да влязат в двореца, „плувайки“ по течението на потока.
3. Дракони и Феникси на стълбищата. Когато се изкачвате към тронната зала Инджонгджон, има една каменната плоча в центъра на стълбището (dapdo). Феникси (Bonghwang) - На стълбите на Чангдеокунг често са изобразени двойка феникси. Те символизират мирното и проспериращо управление на краля. В корейската йерархия фениксът е символ на самия владетел.
Дракони (Yong) - Макар и по-редки в Чангдеокунг (драконът е по-силно застъпен в главния дворец Кьонгбокгунг), те присъстват в детайлите на перилата и таваните като символ на върховната императорска власт и контрола над водата и дъжда.
4. Животните от Зодиака (Sibiji). На някои платформи (тераси) на основните зали могат да се видят 12-те животни от източния зодиак (плъх, вол, тигър, заек и т.н.). Те пазят двореца от всички посоки и във всички часове на денонощието, като всяко животно отговаря за определен отрязък от времето и посока на света.
Тези каменни пазители са били „очите и ушите“ на двореца, осигурявайки духовна защита на кралската фамилия денонощно.
Сградата със синия покрив в двореца Чангдеокунг се нарича Сонгджонгджон (Seonjeongjeon). Тя е единствената оцеляла дворцова сграда в Корея с автентични сини глазирани керемиди от епохата Чосон. Това е работният кабинет на краля. Докато голямата тронна зала е служела за публични церемонии, Сонгджонгджон е била мястото за ежедневна работа.Тук кралят е приемал доклади от своите министри. Провеждали са се държавни съвети и сутрешни аудиенции, наречени сангчам. Кралиците също понякога са използвали залата за събития, като насърчаване на копринарството или банкети за възрастни хора.
През династията Чосон сините керемиди (cheong-giwa) са били изключително скъпи и трудни за производство. Те са били символ на абсолютната власт и престиж. В източната философия синьо-зеленият спектър (наричан Cheong) се свързва с изтока, пролетта и небето. Покривайки работния кабинет на краля със синьо, архитектурата символично е „сваляла“ небесната благодат върху него, подчертавайки ролята му на посредник между Небето и Земята. За глазурата е използван кобалтов пигмент, внасян от далечни страни (вероятно Арабия), което я е правело лукс дори за кралското семейство. В миналото е имало повече сгради със сини покриви, но след японските нашествия и пожарите през вековете, само тази е възстановена в оригиналния си блясък през 1647 г..
Цветът на керемидите е вдъхновил името на бившата официална резиденция на президента на Южна Корея – Чонг Уа Де (буквално „Павилион със сини керемиди“ или Синята къща). Когато през 60-те години на XX век се строи новата основна сграда на президентския дворец, архитектите избират сините глазирани керемиди именно за да направят препратка към кралското достойнство на Сонгджонгджон.
Сградата е свързана с портата Сонгджонгмун чрез покрит коридор. Това е необичайно за корейската архитектура и е добавено по-късно, за да улесни кралските погребални процесии, когато залата е служела като временно светилище.
През династията Чосон сините керемиди (cheong-giwa) са били изключително скъпи и трудни за производство. Те са били символ на абсолютната власт и престиж. В източната философия синьо-зеленият спектър (наричан Cheong) се свързва с изтока, пролетта и небето. Покривайки работния кабинет на краля със синьо, архитектурата символично е „сваляла“ небесната благодат върху него, подчертавайки ролята му на посредник между Небето и Земята. За глазурата е използван кобалтов пигмент, внасян от далечни страни (вероятно Арабия), което я е правело лукс дори за кралското семейство. В миналото е имало повече сгради със сини покриви, но след японските нашествия и пожарите през вековете, само тази е възстановена в оригиналния си блясък през 1647 г..
Цветът на керемидите е вдъхновил името на бившата официална резиденция на президента на Южна Корея – Чонг Уа Де (буквално „Павилион със сини керемиди“ или Синята къща). Когато през 60-те години на XX век се строи новата основна сграда на президентския дворец, архитектите избират сините глазирани керемиди именно за да направят препратка към кралското достойнство на Сонгджонгджон.
Сградата е свързана с портата Сонгджонгмун чрез покрит коридор. Това е необичайно за корейската архитектура и е добавено по-късно, за да улесни кралските погребални процесии, когато залата е служела като временно светилище.
Залата Сонгджонгджон (Seonjeongjeon) е не само архитектурен паметник, но и символ на абсолютната власт.
Вътрешността на залата е проектирана така, че да подчертава божествения статут на краля - Ируол Обонгдо (Параванът със Слънцето, Луната и Петте върха): Това е най-важният елемент зад трона. Слънцето и Луната символизират краля и кралицата (ин и ян), а петте върха – самата Корея и вечността на династията. Смятало се е, че кралят е легитимен само когато седи пред този параван.
Таванът е богато украсен с цветни мотиви и резби на дракони или феникси, които символизират кралската аура. За разлика от други сгради, тук липсват преградни стени между колоните, което създава усещане за простор и прозрачност по време на държавните съвети.
Прозорците с четири крила, покрити с традиционна хартия (ханди), са проектирани да пропускат максимално количество естествена светлина, за да бъде работната среда на краля светла и спокойна.
За разлика от тържествената тронна зала, тук интериорът е бил по-функционален. В ъглите често са присъствали писци (историци), които са записвали всяка дума на краля и министрите му в реално време, за да се гарантира точността на държавните летописи.
Вътрешността на залата е проектирана така, че да подчертава божествения статут на краля - Ируол Обонгдо (Параванът със Слънцето, Луната и Петте върха): Това е най-важният елемент зад трона. Слънцето и Луната символизират краля и кралицата (ин и ян), а петте върха – самата Корея и вечността на династията. Смятало се е, че кралят е легитимен само когато седи пред този параван.
Таванът е богато украсен с цветни мотиви и резби на дракони или феникси, които символизират кралската аура. За разлика от други сгради, тук липсват преградни стени между колоните, което създава усещане за простор и прозрачност по време на държавните съвети.
Прозорците с четири крила, покрити с традиционна хартия (ханди), са проектирани да пропускат максимално количество естествена светлина, за да бъде работната среда на краля светла и спокойна.
За разлика от тържествената тронна зала, тук интериорът е бил по-функционален. В ъглите често са присъствали писци (историци), които са записвали всяка дума на краля и министрите му в реално време, за да се гарантира точността на държавните летописи.
Любопитно: Ако посетите залата, обърнете внимание на пода – той е бил покрит с фини рогозки през лятото и дебели килими през зимата, за да осигури комфорт на краля по време на дългите часове на управление.
След като сградата изгаря през 1917 г., тя е възстановена през 1920 г., но с радикални промени, вдъхновени от навлизащия западен стил. Докато в традиционните зали като Сонгджонгджон се е седяло на пода (върху рогозки), в Хуиджонгданг традициите се променят напълно. Инсталирани са маси, столове, дивани и бюра в европейски стил. Вместо традиционните отопляеми подове (ондол), е поставен дървен паркет, покрит с червени килими. Вместо свещи и фенери, са монтирани разкошни кристални полилеи и стенни електрически лампи. Традиционната хартия ханди по прозорците и вратите е заменена със стъкла, което е било огромен лукс и техническа новост по това време.
Пред главния вход на Хуиджонгданг е добавена дървена стряха (портик), проектирана специално, за да може кралският автомобил да спре точно пред вратата и владетелят да влезе в сградата, без да се намокри от дъжда.
Въпреки западното влияние, корейският дух остава в декорацията. Над вратите в основната зала са поставени две огромни панорамни картини. "Изглед от планината Кумганг" – шедьовър на традиционната корейска живопис, който контрастира с модерните мебели под него. Това е един от първите пъти, в които традиционна корейска пейзажна живопис се използва за декорация на стена в западен стил.
Западният стил променя и начина на общуване. Сядането на столове и маси позволява по-дълги дискусии и по-директен контакт лице в лице, което се различава от строго официалния и йерархичен протокол в тронните зали.
Тази зала е свидетел на последните дни на корейската монархия и показва как кралското семейство се е опитвало да се адаптира към модерния свят.
Въпреки западното влияние, корейският дух остава в декорацията. Над вратите в основната зала са поставени две огромни панорамни картини. "Изглед от планината Кумганг" – шедьовър на традиционната корейска живопис, който контрастира с модерните мебели под него. Това е един от първите пъти, в които традиционна корейска пейзажна живопис се използва за декорация на стена в западен стил.
Западният стил променя и начина на общуване. Сядането на столове и маси позволява по-дълги дискусии и по-директен контакт лице в лице, което се различава от строго официалния и йерархичен протокол в тронните зали.
Тази зала е свидетел на последните дни на корейската монархия и показва как кралското семейство се е опитвало да се адаптира към модерния свят.
Интересен архитектурен детайл е, че Деджоджон няма централно било на покрива (хоризонталната линия на върха). Според вярванията, тъй като тук трябва да се зачене престолонаследникът (който е „дракон“), билото на покрива би „притиснало“ неговата енергия.
Инджонгджон (Injeongjeon) – Тронната зала. Макар и по-стара, главната тронна зала също е претърпяла „модернизация“ в началото на XX век (около 1908 г.). Традиционният под от черни тухли е заменен с дървен паркет. Добавени са жълти копринени завеси и масивни кристални полилеи, внесени от Европа, които стоят в ярък контраст с традиционния таван с дракони.
Трагичната съдба, има императрица Сунджонгхьо (Sunjeonghyo) – последната императрица на Корея. Нейният живот в двореца Чангдеокунг, и по-конкретно в залата Деджоджон, е символ на края на една 500-годишна династия.
Тя се омъжва за император Сунджонг през 1906 г., когато е едва на 12 години. Само четири години по-късно, през 1910 г., тя става свидетел на най-голямото унижение за нацията си – анексирането на Корея от Япония. Легендата разказва за нейния изключителен кураж в залата Деджоджон (или съседната Хеунгбокхеон). Когато японските официални лица и корейските колаборационисти се опитват да принудят императора да подпише договора за анексия, тя скрива официалния императорски печат в широките ръкави на своята рокля (ханбок) и отказва да го предаде, докато нейният чичо не го отнема от нея със сила.
След анексията тя губи титлата си „Императрица“ и е понижена до „Кралица И“. През по-голямата част от живота си тя остава затворена в Чангдеокунг под строг японски надзор. През 1926 г. съпругът ѝ умира, оставяйки я вдовица на 31-годишна възраст без деца.
По време на Корейската войната тя е принудена да напусне двореца и да живее в бедност като бежанец. Когато се опитва да се върне в Чангдеокунг след войната, първият президент на Южна Корея, И Сън-ман, ѝ забранява достъпа, защото се страхува от завръщане на монархията. Едва през 1960 г. ѝ е позволено да се върне в комплекса Чангдеокунг, но не в главните зали, а в по-скромната постройка Наксонче.
Тя прекарва последните си години в молитви и изучаване на будизма. Умира през 1966 г. на 71-годишна възраст в Наксонче. Тя остава в паметта на корейците като достойна и горда жена, която до последно е спазвала дворцовия етикет, въпреки че светът около нея се е променил до неузнаваемост. Погребана е до съпруга си в кралските гробници Юринг.
Инджонгджон (Injeongjeon) – Тронната зала. Макар и по-стара, главната тронна зала също е претърпяла „модернизация“ в началото на XX век (около 1908 г.). Традиционният под от черни тухли е заменен с дървен паркет. Добавени са жълти копринени завеси и масивни кристални полилеи, внесени от Европа, които стоят в ярък контраст с традиционния таван с дракони.
Трагичната съдба, има императрица Сунджонгхьо (Sunjeonghyo) – последната императрица на Корея. Нейният живот в двореца Чангдеокунг, и по-конкретно в залата Деджоджон, е символ на края на една 500-годишна династия.
Тя се омъжва за император Сунджонг през 1906 г., когато е едва на 12 години. Само четири години по-късно, през 1910 г., тя става свидетел на най-голямото унижение за нацията си – анексирането на Корея от Япония. Легендата разказва за нейния изключителен кураж в залата Деджоджон (или съседната Хеунгбокхеон). Когато японските официални лица и корейските колаборационисти се опитват да принудят императора да подпише договора за анексия, тя скрива официалния императорски печат в широките ръкави на своята рокля (ханбок) и отказва да го предаде, докато нейният чичо не го отнема от нея със сила.
След анексията тя губи титлата си „Императрица“ и е понижена до „Кралица И“. През по-голямата част от живота си тя остава затворена в Чангдеокунг под строг японски надзор. През 1926 г. съпругът ѝ умира, оставяйки я вдовица на 31-годишна възраст без деца.
По време на Корейската войната тя е принудена да напусне двореца и да живее в бедност като бежанец. Когато се опитва да се върне в Чангдеокунг след войната, първият президент на Южна Корея, И Сън-ман, ѝ забранява достъпа, защото се страхува от завръщане на монархията. Едва през 1960 г. ѝ е позволено да се върне в комплекса Чангдеокунг, но не в главните зали, а в по-скромната постройка Наксонче.
Тя прекарва последните си години в молитви и изучаване на будизма. Умира през 1966 г. на 71-годишна възраст в Наксонче. Тя остава в паметта на корейците като достойна и горда жена, която до последно е спазвала дворцовия етикет, въпреки че светът около нея се е променил до неузнаваемост. Погребана е до съпруга си в кралските гробници Юринг.
Животът в двореца Чангдеокунг е бил строго организиран свят, подчинен на сложен етикет, където хиляди хора са се движили в перфектен синхрон.
Противно на представата за безделие, животът на краля е бил изтощителен. Денят започва около 05:00 ч. сутринта с посещение при по-възрастните членове на семейството (кралицата майка), за да им отдаде почит.
Кралят е бил длъжен да посещава три учебни сесии дневно (Gyeong-yeon), където е обсъждал конфуциански текстове и история с най-умните учени, за да усъвършенства морала си.
Кралят никога не е бил сам. Дори когато е спял или е отивал до тоалетната, придворните дами са били наблизо, за да документират или помагат.
В двореца са живеели между 500 и 700 придворни дами, разделени на специализирани отдели. Отдел за облекло - Грижели се за сложните кралски одежди (бродериите са отнемали месеци). Отдел за храна (Sura-gan) - Приготвяли са ястията на краля. Те са били „ушите“ на двореца, тъй като там са се чували всички клюки.
Придворните дами са се считали за „жени на краля“. Те не са имали право да се омъжват за друг и често са влизали в двореца като деца (на 4-5 години), оставайки там до смъртта си.
Храната не е била просто хранене, а ритуал за проверка на здравето на нацията. Основното хранене включвало точно 12 различни блюда, сервирани в сребърни съдове (среброто променя цвета си, ако в храната има отрова).
Всеки ден провинциите са изпращали най-добрите си сезонни продукти. Ако кралят забележел, че даден продукт липсва, той разбирал, че в тази област има проблем (суша или наводнение).
Евнусите били най-близките довереници. Те са били единствените мъже (освен кралското семейство), които са имали право да нощуват в двореца. Тъй като са били до краля денонощно, те често са ставали по-влиятелни от министрите, контролирайки кой има достъп до владетеля. Интересното е, че корейските евнуси са имали право да се женят и да осиновяват деца (също евнуси), за да продължат родовото си име.
Тъй като животът в официалните зали е бил задушаващ от правила, Тайната градина (Хувон) е била единственото място, където кралското семейство е можело да „диша“. Там кралете са пишели поезия, ловили са риба или са организирали малки празненства далеч от критичните очи на цензорите.
Облеклото в двореца Чангдеокунг не е било въпрос на личен вкус, а строга система от цветове и материи, които показвали мястото на всеки в йерархията. Традиционната корейска дреха се нарича ханбок, но в двореца тя е била далеч по-пищна от тази на обикновените хора.
Кралят е сменял облеклото си по няколко пъти на ден в зависимост от церемонията. Гонгьонгпо (Gonryongpo) - Най-известната ежедневна дреха – яркочервена роба със златни бродерии на дракони с пет нокътя на гърдите, гърба и раменете. Броят на ноктите е бил важен: само кралят е имал пет, докато принцовете – четири.
Короната била висока шапка от черен плат, която символизира издигането над ежедневните дела.
Облеклото на жените е било истинско произведение на изкуството. Данги (Dangui) - Елегантна горна дреха с дълги заоблени краища, носена над широката пола (чима). За кралските особи тя е била украсена със златни орнаменти (geumbak), изобразяващи цветя или феникси.
В ранния период на Чосон жените са носили огромни,тежки перуки от истинска коса, украсени с нефритени и златни фиби. Те били толкова тежки, че по-късно били заменени от по-скромни прически заради здравето на дамите.
По цвета на робата (далльонг) веднага се е разбирало кой колко власт има. Червено - За най-високопоставените министри (1-ви до 3-ти ранг).
Синьо/Лилаво - За средните чиновници.
Зелено - За по-ниските нива.
Хюнгбе (Hyungbae) - Квадратна бродерия на гърдите. Военните са имали изображения на тигри, а цивилните – на жерави.
Придворните дами обикновено са носили тъмнозелени горни дрехи (данги) и тъмносини поли. Цветът на яката понякога показвал към кой отдел (кухня, облекло и т.н.) принадлежат.
Евнусите са се обличали в тъмносини или лилави роби, подобни на чиновническите, но с по-малко орнаменти. Техните шапки били уникални – плоски отгоре, за да се отличават от учените и министрите.
Всички в двореца са носили посон (бели памучни чорапи). Обувките са били от коприна или кожа, с извити върхове, често украсени с бродерии за дамите.
Нориге - Това са декоративни висулки, които жените закачали за връзките на якето си. Те често съдържали парфюм, малко ножче за защита или символи за дълголетие.
Обикновените граждани са имали право да носят цветен ханбок (обикновено в светли тонове или бяло), но яркочервеното и златното са били абсолютно забранени за всеки, който не е част от кралското семейство.
