Сградата е проектирана от архитекта Henri Désiré Louis Van Overstraeten и е построена между 1845 и 1888 г. в еклектичен стил, съчетаващ нео-романски и неоготически елементи с влияния от византийската и римската архитектура. След смъртта на Ван Оверстратен през 1849 г. неговият тъст Луис Роландт поема управлението на работите, а след това архитектът Гюстав Хансот след смъртта на Роландт през 1864 г. . Прозорците са проектирани и създадени от художника на стъклопис Жан-Батист Капроние (1814–1891). Въпреки че е недовършена, църквата е отворена за богослужение на 15 август 1853 г. Окончателното приемане на довършителните работи се извършва на 11 януари 1888 г. След това започва дълъг период на вътрешно обзавеждане, който продължава и след тържественото освещаване на църквата, което се състоя на 14 октомври 1902 г., празника на Дева Мария на Розариума, от архиепископа на Мехелен кардинал Гусенс.
Конструктивно тялото на църквата е осмоъгълник, чиято южна страна се отваря към притвора, а северната страна към правоъгълник, който приема в издигната форма светилището, а в сутерена - голяма крипта. Осем стълба около периметъра на вътрешен кръг с диаметър 25 метра (82 фута) формират рамката на сградата. Шест параклиса заемат другите страни на осмоъгълника. Стълбовете са свързани помежду си с подковообразни арки. Стълбище води до светилището.
.jpeg)
