Според легендите, точно на входа на Мандраки е стоял огромният Колос на Родос – едно от Седемте чудеса на античния свят. Днес на двете колони, където се смята, че са били краката на статуята, стоят бронзовите фигури на елен и кошута (символите на Родос). Родоският колос е едно от Седемте чудеса на античния свят. Той е представлявал гигантска бронзова статуя на бога на слънцето Хелиос (покровител на острова), издигната в град Родос в началото на III век пр.н.е.. Въпреки че е най-кратко съществувалото чудо от седемте, образът му вдъхновява човечеството и до днес. През 305 г. пр.н.е. македонският владетел Деметрий I Полиоркет обсажда Родос с огромна 40-хилядна войска. Жителите на острова устояват на едногодишната обсада. В знак на благодарност към Хелиос, те решават да претопят изоставеното от врага военно оборудване и катапулти, за да финансират и издигнат паметника. Статуята е дело на известния местен скулптор Харес от Линдос. Строежът отнема около 12 години (приблизително от 292 до 280 г. пр.н.е.). Родоският колос е бил висок около 33–35 метра (колкото съвременна 10-етажна сграда) и е стоял върху висок мраморен постамент. Изработен е с вътрешна конструкция от каменни колони и железни греди, покрити с масивни ковани бронзови листове. Най-популярната представа за Колоса – че е стоял разкрачен над входа на пристанище Мандраки, а корабите са преминавали между краката му – е исторически мит, възникнал през Средновековието. Ако беше построен така, статуята щеше да се срути под собствената си тежест още по време на строежа, а и пристанището щеше да бъде блокирано за години. Съвременните историци вярват, че той е стоял в класическа изправена поза с прибрани крака, поставен на хълм в пределите на града или на един от вълноломите. Колосът съществува само 54–56 години. През 226 г. пр.н.е. мощно земетресение разтърсва Родос и статуята се прекършва в коленете, падайки на земята. Жителите на острова отказват да я вдигнат отново заради предсказание на Делфийския оракул, което ги предупредило, че са разгневили бога. Така останките от гиганта лежат повалени в пясъка над 800 години, смайвайки пътешествениците (включително Плиний Стари, който пише, че малко хора са можели да обгърнат с ръце дори палеца на ръката му). През 653–654 г. сл.н.е. арабски завоеватели превземат острова, нарязват бронза и го продават за скрап, отнасяйки го с керван от 900 камили. Любопитен факт е, че френският скулптор Фредерик Огюст Бартолди използва именно традиционната представа за Родоския колос като директно вдъхновение, когато проектира Статуята на свободата в Ню Йорк.
Трите средновековни вятърни мелници. Разположени по дължината на вълнолома, тези запазени каменни мелници от 14-ти век са сред най-фотографираните обекти на острова. Мелниците са издигнати през XIV и XV век по време на управлението на Рицарите Хоспиталиери (известни още като Рицарите на Родос).
Построени са на самия вълнолом, за да улавят силните морски ветрове. Първоначално на вълнолома е имало повече мелници (между 13 и 14 според различни исторически източници), но до днес са оцелели и напълно реставрирани само три. Основната им функция е била изключително практична – в тях се е мелило зърното, разтоварвано директно от търговските кораби, пристигащи в пристанището. Полученото брашно се е използвало за изхранване на града и рицарския гарнизон. Мелниците са класически пример за средновековна средиземноморска архитектура. Изградени са от масивен местен камък във формата на кръгли кули. Имали са конусовидни дървени покриви, които са можели да се въртят според посоката на вятъра.
За разлика от други мелници на Цикладите (които са бели), тези в Родос запазват автентичния си тъмен, средновековен каменен облик, който съответства на крепостните стени на Стария град. Днес те не функционират по предназначение, но са напълно реставрирани и защитени като паметници на културата. Една от мелниците е превърната в музей, а друга се използва като информационен офис за туристите.
Районът около тях е едно от най-романтичните места за разходка в Родос, особено по залез слънце, а в края на същия вълнолом (точно след мелниците) се намира и внушителната крепост „Свети Никола“.
На самия край на вълнолома се издига внушителната средновековна крепост Крепостта „Свети Никола“, която в миналото е защитавала входа на пристанището, а днес служи за фар.
Крепостта е построена между 1464 и 1467 г. от Великия магистър на Рицарите Хоспиталиери – Пиеро Раймондо Закоста. Мястото е избрано стратегически, като първоначално там е имало малка византийска църква, посветена на Свети Никола (покровителя на моряците) – откъдето идва и името на крепостта. По време на голямата османска обсада през 1480 г. първоначалната кула е сериозно повредена от оръдеен обстрел. След като устояват на атаката, рицарите (под ръководството на магистър Пиер д'Обюсон) я надграждат с масивен дебел бастион, превръщайки я в мощна морска цитадела, издържаща на модерната за времето си артилерия. През XVII век (по време на османското управление) на върха на крепостта е издигнат работещ морски фар, който и до днес навигира плавателните съдове на входа на пристанището. При изграждането на крепостта рицарите са използвали и вграждали мраморни блокове от елинистическия период на Родос. Според някои местни легенди, част от тези каменни фрагменти може да са произлезли от разрушения постамент на легендарния Родоски колос.
Построени са на самия вълнолом, за да улавят силните морски ветрове. Първоначално на вълнолома е имало повече мелници (между 13 и 14 според различни исторически източници), но до днес са оцелели и напълно реставрирани само три. Основната им функция е била изключително практична – в тях се е мелило зърното, разтоварвано директно от търговските кораби, пристигащи в пристанището. Полученото брашно се е използвало за изхранване на града и рицарския гарнизон. Мелниците са класически пример за средновековна средиземноморска архитектура. Изградени са от масивен местен камък във формата на кръгли кули. Имали са конусовидни дървени покриви, които са можели да се въртят според посоката на вятъра.
За разлика от други мелници на Цикладите (които са бели), тези в Родос запазват автентичния си тъмен, средновековен каменен облик, който съответства на крепостните стени на Стария град. Днес те не функционират по предназначение, но са напълно реставрирани и защитени като паметници на културата. Една от мелниците е превърната в музей, а друга се използва като информационен офис за туристите.
Районът около тях е едно от най-романтичните места за разходка в Родос, особено по залез слънце, а в края на същия вълнолом (точно след мелниците) се намира и внушителната крепост „Свети Никола“.
На самия край на вълнолома се издига внушителната средновековна крепост Крепостта „Свети Никола“, която в миналото е защитавала входа на пристанището, а днес служи за фар.
Крепостта е построена между 1464 и 1467 г. от Великия магистър на Рицарите Хоспиталиери – Пиеро Раймондо Закоста. Мястото е избрано стратегически, като първоначално там е имало малка византийска църква, посветена на Свети Никола (покровителя на моряците) – откъдето идва и името на крепостта. По време на голямата османска обсада през 1480 г. първоначалната кула е сериозно повредена от оръдеен обстрел. След като устояват на атаката, рицарите (под ръководството на магистър Пиер д'Обюсон) я надграждат с масивен дебел бастион, превръщайки я в мощна морска цитадела, издържаща на модерната за времето си артилерия. През XVII век (по време на османското управление) на върха на крепостта е издигнат работещ морски фар, който и до днес навигира плавателните съдове на входа на пристанището. При изграждането на крепостта рицарите са използвали и вграждали мраморни блокове от елинистическия период на Родос. Според някои местни легенди, част от тези каменни фрагменти може да са произлезли от разрушения постамент на легендарния Родоски колос.
Няма коментари:
Публикуване на коментар