Сицилия, Рагуза Ибла - Църквата Сан Джузепе, Италия

Църквата Сан Джузепе поръчана през 18-ти век от бенедкински монахини от близкия манастир още един образец на сицилианския барок.
Издигната върху руините на църкавата Сан Томазо, която е била напълно разрушена по време на заметресението 1693г.
Възстановителните работи започнали през 1701г. и продължили до 1705г.
Фасадата наподобява архитектурните елементи на Сан Джорджо.
В камбанарията има 3 камбани, като първата най-голямата е украсена с изображението на Сан Джузепе и е от 1857г, останалите две са от 1844г.
Отляво и отдясно, до спиралите са фигурите на бащите основатели на ордена Св.Бенедикт и Св.Мавр
В долния част се вижда сложният портал и женските фигури на Св. Схоластиката и Св. Гертруда. Двете мъжки фигури от двете страни на вратата са, според местното мнение, двама неназовани бенедиктински папи, но според някои източници - Григорий Велики и Свети Августин

Интериорът е с овална форма и е белязан от пиластри с йонийски капители. Атриумът има две ниши: едната вдясно съдържа статуя на св. Бенедикт от папиемаше, а другата има релефна сребърна статуя от 17-ти век на св. Йосиф с бебето Исус, заобиколен от ангели, възхваляващи Господа. Особеност е дизайнът на подовата настилка, получен чрез редуване на местен бял варовик и черен камък от смола, комбиниран с полихромни керамични плочки с флорални мотиви.
Както всичко в Сицилия, така и тази църква беше затворена между 12 и 16ч.

Причината за появата на решетките, мисля, е ясна: това беше женски манастир и на външни лица не беше позволено да гледат монахините.

Св.Бенедикт

Св.Мавр

Св.Схоластика

един от папите

другия от папите

Сицилия, Рагуза Ибла - Катедралата Свети Георги, Италия

Католическата катедрала Свети Георги (Duomo di San Giorgio)

Е, сега е ред на най-известната барокова църква в Рагуза Ибла - Дуомото на Сан Джорджо. Това е едновременно и главната църква на Ибла, и архитектурната доминанта, и творението на Росарио Галиарди, най-известният бароков архитект на Вал ди Ното. Първоначално църквата в Ибла в чест на Свети Георги Победоносец е била построена през 12 век в романски стил, по-късно обогатена с готически портал и 100-метрова камбанария. И тогава се случва земетресението от 1693 г. и всичко, което остава от великолепната църква, били руини и чудо - запазен портал. Бившата църква се намирала в източната част на Ибла. Но на мястото, където се намира сегашният Сан Джорджо, преди земетресението е имало друга църква - Сан Николо. Дълго време тук са се извършвали служби по византийски обред и едва през 16 век енорията преминава към римски обред. Сан Николо също била безвъзвратно изгубена при земетресението. След 1693 г. общинските отци решават да възстановят главната църква Сан Джорджо не на старото място, а там, където Сан Николо лежи в руини. За да не се обиди „покровителят“ на разрушената църква, той също получил олтар тук в десния трансепт и явно е бил поставен на мястото на олтара на бившия Сан Николо. Проектът е осъществен от най-известния бароковия архитект на Вал ди Ното Росарио Галиарди. За да го построи, Галиарди измисля великолепна игра на перспектива, като ориентира църквата леко вляво от площада отпред, така че бъдещият купол да се вижда зад внушителната фасада на камбанарията. Разбира се стилът е барок. На 5 октомври 1775 г. с "изкачването" на камбаните, работата на фасадата е завършена. Куполът е проектиран и построен през 1820 г. по проект на архитект Стефано Итар. Последната модификация на комплекса е от 1890 г., когато е изградена решетка около стълбите. Останките от древния Сан Джорджо се съхраняват в близкия музей Дуомо, включително великолепен олтар от шестнадесети век от Гагини. Входът в катедралата в нормално време е през врати в страничните стени - отдясно и отляво.
Виждат се характерните черти на местния църковен барок: тристепенна фасада; колони, разделящи фасадата на вертикални секции; елегантно завинтени спирали отстрани. Разбира се, не можете да видите статуите, но пътеводителят съобщава, че апостолите Петър и Павел са поставени на най-горния ред, а на средния са победоносните конници апостол Яков Стари (легендарният Сан Яго) и мъченикът Джордж. Стълбището не е случайно: виждаме общ бароков „трик“ - фасадата с помощта на стълбището е визуално още по-повдигната.

Както всичко в Сицилия по време на сиестата (между 12:00 и 16:00) така и тук всичко е затворено. Разглеждането на интериора остава за друг път.

Сицилия, Рагуза - градът с две отделни части, по-ниската и по-стара Рагуза Ibla, и по-високата Рагуза Superiore, Италия

Рагуза е построен върху широк варовиков хълм между две дълбоки долини, Кава Сан Леонардо (Cava San Leonardo) и Кава Санта Доменика (Cava Santa Domenica). Историята на Рагуза Ибла тръгва още от Ибла Ерая, едно от главните селища на древните сикули. По-късно става гръцка, а след това римска колония, но достига своя разцвет по времето на норманите, когато през 1091г. граф Рожер го превръща във феодално владение на сина си Рожер II. Земетресението през 1693г. слага началото на неговия упадък.
Това е един от най-динамичните градове на италианския юг и доста популярна туристическа дестинация. Градът е разделен на две части: Рагуза, която е част от модерния град, и Рагуза Ибла, със своите стари сгради, която е античната част. Преломен момент в историята на града е земетресението от 1693 г., когато е загинало почти половината население. Рагуза Ибла била построена отново, в резултат на което придобила изключителни архитектурни паметници на сицилианския барок, като базиликата "Сан-Джорджо" и църквата "Сан-Джовани". Едва през 1926 г. двете части биват съединени, за да образуват един цялостен град, който в следващите години става столица на провинцията. Днес Рагуза е принципно индустриален град, благодарение на асфалтовите мини и производството на хидравлични машини и цимент. Потъването на почвата около Рагуза през 1950 г. става причина за откриването на петрол, след което се построява петролопровод, който транспортира суровината чак до рафинериите в Аугуста. Покровител на Рагуза е св. Йоан Кръстител.

Рагуза Ибла. Както повечето градове в долината Val di Noto, господстващият стил е сицилиански барок. Старата част на града е разположена на хълм и обиколката й започва от нейната порта – Portale di San Giorgio - готическата порта преживяла земетресението от 1693г
В Ragusa Ibla до „вилата“ (както сицилианците наричат ​​обществените си градини) се намират останките от древната църква Сан Джорджо. Построена е около XII век и е красив пример за готически каталонски стил. От старата църква е останала само предната стена с красивия портал. Изграден с блокове от мек варовик с мек розов цвят, порталът има резби, представящи Св.Георги, който убива змея (точно над вратата), рагузкия орел и цветя, листа, 7 колони и арки като орнаменти. Църквата е много тежко повредена по време на земетресение през 1693 г. и повечето от камъните на старата църква са използвани за изграждането на новия Дуомо на Сан Джорджо, но за щастие порталът е пощаден.

Недалеч от от портата се намира Градския парк Иблео (Giardino Ibleo). Той е истински оазис на спокойствието, изпълнен с красиви цветя и невероятни гледки към околностите на Рагуза.

На 10 декември 1865 г. гражданското отделение на общината, узаконява две отделни кметства: Рагуза Ибла и Рагуза Супериоре. И така в Рагуза има две катедрали: в Раугза Ибла - Катедралата Свети Георги, а в Рагуза Супериоре - Катедралата Санта Мария деле Скала.

Най-красивата и представителна сграда в Раугза Ибла безспорно е Католическата катедрала Свети Георги (Duomo di San Giorgio). До нея се стига по малки и стръмни улици.

Както всичко в Сицилия по време на сиестата (между 12:00 и 16:00) така и тук всичко е затворено.

портата на входа на стария град – Portale di San Giorgio

Градския парк Иблео (Giardino Ibleo)

Това е най-старата от четирите основни градини на Рагуза. 

Вила Рагуза Ибла, както наричат парка е построена през 1858 г. по инициатива на някои местни благородници и голяма част от хората, които са работили безплатно за изграждането на сградата. Стои на скала с изглед към долината Irminio, в източната част на града; 

Входът е великолепна алея, заобиколена от множество палми, много добре поддържана и украсена с резбовани пейки, колони с каменни вази с различни форми и елегантна тераса с варовикова ограда. В центъра на парка е паметника на загиналите в Първата световна война. 

Вътре са църквата Сан Винченцо Ферери, 

църквата Сан Джакомо и църквата на капуцините. 

В непосредствена близост до градината е археологическият обект Рагуза Ибла.

Църквата на апостола Сан Джакомо (Св.Яков) в Giardino Ibleo

Разположена в общинския парк, тя е построен по време на управлението на семейство Киарамонте, което пристига в Рагуза през 1283 г. 

За да припомни древния произход на църквата, на предната част на църквата е изобразен арагонски орел с червен якобински меч на гърдите, главен олтар,  списъкът на сицилианските църкви, които са платили апостолски десятък на Римската църква през 1308 г., включва и църквата Сан Джакомо ди Рагуза. Братството на Сан Джакомо е там от 1563г и все още е там и днес. Църквата е разрушена от земетресението от 1693 г., но още през 1696 г. братството започва реставрационни дейности. Сегашната фасада е изградена по проект на Джузепе Пинели през 1902 г. 

В третия ред, в центъра, има камбанария и от всяка страна балюстрада с две статуи, от които вляво изобразява Свети Яков преоблечен като поклонник. В основата на кулата има висок релеф, който би трябвало да изобразява Свети Яков, патрон на църквата, под маска и с изваден меч, но вместо това светецът е изобразен в необичайна иконография на кон, потъпкващ дракон. 

 Вътре има една зала с правоъгълна апсида и пет параклиса от всяка страна.

Паметник на загиналите в Първата световна война -  Giardino Ibleo

Църквата Сан Джузепе

поръчана през 18-ти век от бенедкински монахини от близкия манастир

още един образец на сицилианския барок

Benji Traveler: Сицилия, Църквата Сан Джузепе - Рагуза Ибла, Италия

Това е дворец в Рагуза, разположен в квартал Ибла, на Пиаца дел Дуомо. 

Известен също като Caffè dei cavalieri, рядък пример за сграда, построена специално за тази цел. Сградата е построена през 1850 г. в неокласически стил от аристокрацията на града, за да има специално място, където те могат да общуват и да прекарват времето си далеч от обикновените хора. 

Фасадата, развиваща се в един етаж, има три врати, обрамчени от шест канелирани пиластъра с дорийски капители. Корнизът е украсен с триглифи и в съответствие с вратите има три барелефа с две крилати жени, държащи лампа, и два сфинкса от всяка страна. В центъра под формата на корона е поставен знакът на сградата, украсен с герба на града,  два лъва и заобиколен от гирлянд от цветя.

 Разкошната бална зала разполага с фрески на тавана от Тино Дел Кампо от Рагуза в края на 19 век, с алегория на изкуствата и науките и четири медальона в ъглите, изобразяващи Данте, Микеланджело, Галилей и Винченцо Белини. 

Декорът се допълва от четири големи огледала с позлатени рамки,  дивани с червена дамаска, червена коприна по стените, завеси и голям меден полилей, състоящ се от тиква с клони. 

Останалите заведения са също толкова престижни, посветени на игрите и четенето. 

Възхитителната вътрешна градина прави средата една от най-приятните и изключителни в града.

 Католическата катедрала Свети Георги (Duomo di San Giorgio)

Benji Traveler: Сицилия, Катедралата Свети Георги - Рагуза Ибла, Италия

Оригиналната църква се е намирала на друго място (където сега е останала само портата Portale di San Giorgio), но сериозно е пострадала от земетресението, като част от фасадата, няколко параклиса и част от главния параклис са оцелели. Около 1730 г. е решено църквата да бъде преместена на мястото на старата църква Сан Никола

тунел под красивата сграда на Palazzo Arezzi.