Сградата съчетава три коренно различни архитектурни стила на всеки етаж. Първи етаж (Стил Шинден) - Изграден в стила на дворцовата архитектура от периода Хеян (естествено дърво и бели стени).
Втори етаж (Стил Буке) - Проектиран в стила на самурайските резиденции. Външната му част е изцяло покрита със чисто златно фолио.
Трети етаж (Стил Дзен) - Изграден в стила на китайски дзен храм, позлатен отвътре и отвън, увенчан с фигура на златна птица феникс на покрива.
Храмът е разположен на брега на езеро, което отразява златната фасада. Това създава една от най-фотографираните гледки в Япония.
Около комплекса се простира класическа японска градина от периода Муромачи, запазила оригиналния си дух и минималистичен дизайн
Построен е първоначално през 1397 г. като вила за почивка на шогуна Ашикага Йошимицу. След смъртта му, сградата е превърната в дзен храм.
През 1950г. млад 22-годишен монах подпалва и изгаря храма до основи.
Сегашната структура е точно копие, възстановено през 1955 г., а златното покритие е допълнително обновено и удебелено през 1987г.
Историята на Златния павилион (Кинкаку-джи) обхваща повече от 600 години, преминавайки през периоди на аристократичен блясък, опустошителни войни, трагичен палеж и триумфално възраждане.
XIV – XV век - Преди да стане храм, мястото е било частна извънградска вила, наречена Китаяма-дай, собственост на влиятелния държавник Саионджи Кинцуне. През 1397 г. третият шогун от династията Ашикага – Йошимицу – купува земята. Той превръща имението в пищен комплекс за своето пенсиониране, издигайки самия Златен павилион като демонстрация на абсолютна власт и естетически триумф. Мястото се превръща в център на т.нар. култура Китаяма, която смесва дворцовата изящност с дзен будизма.
Шогунът Йошимицу умира през 1408 г. Според последното му желание, синът му превръща комплекса в дзен будистки храм от школата Ринзай. Официалното му име става Рокуон-джи (в превод: „Храмът в Еленовия парк“).
XVI – XIX век - За разлика от повечето дървени сгради в Киото, Златният павилион показва забележителна устойчивост през вековете. Войната Онин (1467–1477) - Тази гражданска война изпепелява почти цяло Киото и унищожава по-голямата част от сградите в самия храмов комплекс. По чудо, Златният павилион е една от малкото структури, които оцеляват без сериозни щети.
През XV век внукът на Йошимицу строи храма Гинкаку-джи (Сребърния павилион) в източната част на Киото, взимайки архитектурния дизайн на Златния павилион за директен модел.
Benji Traveler: Киото, Сребърният павилион (Ginkaku-ji Temple), Япония
Най-мрачната и същевременно най-известна страница от историята на храма се разиграва в средата на XX век. На 2 юли 1950 г. в 2:30 ч. сутринта, 22-годишният послушник (монах) Хаяши Йокен умишлено подпалва павилиона. Шестдесетилетната дървена конструкция изгаря до основи за броени часове, а заедно с нея е изпепелена и безценна оригинална статуя на шогуна Йошимицу. След палежа Хаяши бяга в близкия хълм, където поглъща приспивателни и се пробожда в гърдите, но е намерен навреме и спасен. При разпитите и процеса се разкрива сложна психологическа картина. Монахът е страдал от силно заекване, шизофрения и комплекс за малоценност. Той признава, че е бил патологично обсебен от красотата на храма, чувствал я е като потискаща и е вярвал, че унищожението му ще го освободи. Хаяши е осъден на 7 години затвор, но поради влошено психично здраве и туберкулоза е освободен по-рано и умира през 1956 г. Майка му се самоубива от срам малко след неговия арест. Тази трагедия вдъхновява великия японски писател Юкио Мишима да напише психологическия шедьовър „Златният павилион“ (The Temple of the Golden Pavilion), който разглежда събитията през очите на монаха.
Загубата на павилиона шокира цяла Япония. През 1955 г. сградата е прецизно възстановена по оригинални планове и фотографии. Критиците отбелязват, че първоначалното златно фолио бързо е започнало да избледнява. Поради това през 1987 г. е извършена мащабна реставрация, слоят злато е направен пет пъти по-дебел от оригинала, като са използвани над 200 000 златни листа.
През 1994 г. Кинкаку-джи е включен в списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО, превръщайки се в глобален символ на способността на красотата да се възражда от пепелта
Архитектурата на Златния павилион е уникална, защото трите етажа не просто се различават, а представляват три съвършено отделни свята и философии. Смесването на тези стилове в една сграда има за цел да покаже социалната йерархия и политическите амбиции на шогуна Ашикага Йошимицу.
Първи етаж - Стил Шинден (Shinden-zukuri) - Архитектура на дворцовите резиденции на имперската аристокрация от периода Хеян (IX-XII в.). Характеризира се с нелакирано дърво, бели гипсови стени и големи отварящи се веранди. Нарича се Хосуи-ин (Торта на водните води). Този етаж представлява света на хората и традиционната японска аристокрация. Фактът, че е разположен най-долу и няма никакво златно покритие, символизира земната основа. Той е буквално „основата“, върху която стъпват по-високите нива на властта и духовността.
Втори етаж - Стил Буке (Buke-zukuri) - Стилът на самурайските резиденции и военната класа. Външната му част е изцяло покрита със чисто златно фолио.
Нарича се Чоон-до (Пещерата (или гротът) на звука от вълните). В него се съхранява статуя на Бодхисатва Каннон (богинята на милосърдието). Този етаж символизира военната мощ и самурайската класа, оглавявана от самия шогун Йошимицу. Поставянето на самурайския стил над аристократичния (първия етаж) има чисто политическо послание: шогуна и неговите воини стоят по-високо в йерархията от старата императорска аристокрация. Златото тук започва да пречиства земното пространство.
Трети етаж - Стил Дзен (Zenshu-butsuden) - Изграден е в стила на китайски дзен будистки храм от династията Сун. Отличава се с характерните заоблени прозорци (като пламъци или камбани). Той е изцяло позлатен – както отвън, така и отвътре. Нарича се Кукьо-чо (Върхът на абсолютното). На покрива му стои златен феникс – символ на безсмъртието и добродетелта. Най-горният етаж символизира религиозното просветление, будисткия рай и крайната духовна цел. Съчетанието на дзен стила с пълното позлатяване показва, че духовното спасение стои над земната и военната власт.
Обединявайки трите нива в една сграда, шогунът Йошимицу изпраща ясно послание към съвременниците си. Той е обединил аристокрацията (1-ви етаж) и самураите (2-ри етаж) под чадъра на дзен будизма (3-ти етаж), превръщайки себе си в център на тази вселена. Златото, което покрива горните два етажа, служи и като огледало, отразяващо слънчевата светлина върху Огледалното езеро – символ на пречистването на ума от земните илюзии.
Златният феникс, кацнал на самия връх на покрива на Златния павилион, е един от най-важните духовни и политически символи в целия комплекс. В далекоизточната култура тази митична птица носи дълбок смисъл, който тук се проявява в три основни направления.
1. Символ на справедливия владетел и мира. Според древните азиатски легенди, фениксът се появява на земята само в периоди на абсолютен мир, просперитет и мъдро управление. Поставяйки феникса на върха на своята резиденция, шогунът Ашикага Йошимицу е искал да покаже, че неговото управление е благословено от небесата. Това е било директно послание към поданиците му, че под неговата власт в Япония е настъпила златна ера на стабилност след десетилетия на граждански войни.
2. Будистка символика на прераждането и чистотата. Фениксът е вечно същество, което триумфира над смъртта. В дзен будизма той олицетворява способността на човешкия дух да се пречисти от земните страдания, грехове и илюзии, за да постигне просветление (нирвана). Фигурата на феникса е обърната на юг. В традиционният Фън Шуй югът е посоката на огъня, лятото и светлината, което допълнително подсилва соларната символика на изцяло позлатения трети етаж.
3. Историческа ирония и оцеляване. Най-удивителното е, че бронзовият феникс, покрит със злато, който виждаме днес на покрива, е точно копие, но оригиналната статуя от 1397 г. е едно от малкото неща, оцелели от големия палеж през 1950 г. Преди монахът да подпали храма, оригиналната фигура е била свалена за реставрация и преместена в склад. Така тя избягва пламъците и днес се съхранява като национално съкровище в музейната част на комплекса, превръщайки се в буквален символ на птицата феникс, която възкръсва от пепелта на реалното бедствие.
Градината на Златния павилион е шедьовър на ландшафтната архитектура от периода Муромачи (XIV-XVI в.). Тя е проектирана като „разхождаща се градина“ (chisen-kaiyushiki), където всеки завой разкрива нова, съвършено балансирана гледка. Основните архитектурни и природни елементи в нея носят дълбока будистка и даоистка символика
1. Огледалното езеро (Кьоко-чи / Kyoko-chi) - Езерото заема по-голямата част от градината и служи като естествено огледало за Златния павилион. То удвоява неговия блясък и визуално „сваля“ небесния трети етаж на земята.
В езерото са разположени десетки острови и специфично оформени камъни, дарени от различни провинциални феодали (даймьо) в знак на лоялност към шогуна. Най-големите острови символизират костенурка и жерав – двете митични животни, които в далекоизточната култура олицетворяват дълголетието и безсмъртието.
2. Водопадът Рюмон-таку (Ryumon-taku) и „Камъкът на шарана“ - Този малък водопад (висок около 2.3 метра) крие в основата си голям, наклонен камък, наречен Риоту-секи (Камъкът на шарана). Композицията пресъздава древна китайска легенда - ако един шаран успее да преплува срещу течението и да изкачи водопада, той се превръща в мощен дракон. В контекста на дзен будизма това символизира трудното усилие на ученика по пътя към просветлението.
3. Чаената къща Сека-тей (Sekka-tei) - Разположена в края на градинския маршрут, тази малка постройка е добавена в периода Едо (XVII в.). Тя контрастира умишлено на пищния, златен павилион. Изградена е от естествени, груби материали и изкривени дървени стълбове. Тя въплъщава естетиката уаби-саби – намиране на красота в несъвършенството, скромността и преходността. Използвана е за провеждане на чаени церемонии по залез слънце.
4. Изворът Гинга-сен (Ginga-sen) и Рибарският камък - В задната част на градината се намират два естествени извора. Единият е Гинга-сен (Изворът на Млечния път), от който шогунът Йошимицу е взимал вода за приготвяне на чай, а другият – Гансуи-сен, където е миел ръцете си преди ритуали.
Пагодата на Бялата змия (Хакудза-но-дзука): Разположена на малък остров в задното езеро, тази каменна пагода символизира пазителката на водата и късмета и напомня за древна легенда за вярност.
Зад златните стени на Кинкаку-джи се крият не само исторически факти, но и многобройни митове, преплитащи даоистки вярвания, дзен учения и фолклор. Самият дизайн на градината и сградата е проектиран така, че да „съживява“ тези разкази.
1. Шаранът, който става дракон (Водопадът Рюмон)
Тази легенда, вградена в ландшафта на градината, е с китайски произход, но е дълбоко вкоренена в японската самурайска и дзен култура. Според мита, в Жълтата река съществува мистичен водопад, наречен „Драконовата порта“. Хиляди шарани (кои) се опитват да плуват срещу бурното течение, но само най-силните и упорити успяват да достигнат върха. В момента, в който един шаран направи финалния скок над водопада, небесата се отварят, удря гръмотевица и той се превръща в мощен, безсмъртен дракон. Камъкът под водопада в Кинкаку-джи олицетворява този шаран. За самураите това е символ на преодоляването на трудностите по пътя към успеха, а за дзен монасите – метафора за внезапното духовно просветление (сатори), което изисква върховно усилие.
2. Пагодата на Бялата змия (Хакудза-но-дзука)
В задната част на градината, в малкото езеро Анаминку, се издига петстепенна каменна пагода, разположена върху малък остров. Тя е свързана с една от най-известните трагични приказки в Азия. Легендата разказва за бяла змия, която притежава магически сили и се влюбва в млад смъртен мъж. Тя приема образа на красива жена и двамата се женят, но будистки монах разкрива нейната истинска, нечовешка същност. За да защити хората от „демона“, монахът улавя Бялата змия и я затваря завинаги под тежка каменна пагода.
В японския фолклор бялата змия често се свързва с Бензайтен – богинята на водата, изкуствата и скритото богатство. Шогунът Йошимицу издига тази пагода като умилостивителен знак към духа на водата, за да гарантира, че изворите в градината му никога няма да пресъхнат и комплексът ще бъде пазен от пожари (макар че съдбата през 1950 г. се оказва друга).
3. Митът за "Огледалото на душата"
Огледалното езеро (Кьоко-чи) не е просто красив воден басейн. За него съществува мистично поверие, предавано от монасите през вековете. Смятало се е, че водата в езерото не е обикновена, а притежава свойството да отразява не външния вид на човека, а чистотата на неговите мисли. Ако човек с лоши намерения или замърсено съзнание се вгледа в отражението на Златния павилион, той няма да види златото, а само тъмна, мътна вода.
Тази легенда се използва като дзен притча за илюзорната природа на материалния свят. Чистата вода символизира ума, освободен от егото, който отразява истината (златото) без изкривяване.
4. Пророчеството на Феникса
Смята се, че златната птица на покрива притежава пророческа сила, свързана с оцеляването на Киото. Според местно предание, докато златният феникс гледа към Юг и пази града, Киото никога няма да бъде напълно унищожен от бедствие. Когато през 1950 г. храмът изгаря, хората в града изпадат в паника, че пророчеството е нарушено. Тогава обаче се разбира, че оригиналният феникс е бил свален преди пожара и е оцелял в склад. Гражданите приемат това като знак, че духът-пазител не е напуснал града.
„Бонзаят“ на Златния павилион всъщност е едно от най-удивителните дървета в цяла Япония. То се нарича Рикушу-но-Мацу (Rikushū-no-Matsu), което в превод означава „Сухопътният бор-кораб“. Това не е обикновен бонсай в малка саксия, а 600-годишен бял бор, който е започнал живота си като личен бонсай на шогуна Ашикага Йошимицу. След като шогунът решава да разшири имението си, той лично засажда любимото си миниатюрно дръвче в земята и започва да го „дресира“ и оформя по специален начин. Днес това дърво е жива скулптура с огромно културно значение=
През вековете градинарите, следвайки инструкциите на шогуна, са подрязвали и насочвали клоните на бора така, че той да придобие формата на традиционен ветроходен кораб. Дългите хоризонтални клони образуват корпуса на кораба, а централното стъбло се издига нагоре като мачта. Носът на зеления кораб е насочен на запад. В будистката космология западът е посоката на Чистата земя (будисткия рай). Символиката е, че този кораб превозва душите на хората през океана от страдания към вечното спасение и просветление.
Поради своята възраст (над 600 години) и невероятна поддръжка, Рикушу-но-Мацу е признат за един от трите най-известни и красиви бора в Киото. Той е невероятно доказателство за японското търпение – градинарите го оформят буквално лист по лист, поколение след поколение, вече шест века.
В градината на главната сграда на монасите (Ходжо) се намира този гигантски „екс-бонсай“, подпрян с десетки бамбукови скелета, за да не се прекършат тежките му вековни клони.
В градините на Кинкаку-джи се намира малкият, но изключително важен за поклонниците храм Фудо-до. Той е разположен в горната (задната) част на градинския комплекс, точно в края на пешеходния маршрут, малко след Чаената къща Сека-тей. Докато самият Златен павилион служи главно за съхранение на будистки реликви, Храмът Фудо-до е действащото сърце на ежедневната религиозна вяра в комплекса.
Докато Златният павилион изгаря през 1950 г. и е реконструиран, сградата на Фудо-до е истински исторически ветеран. Тя е построена първоначално през 1225 г., разрушена е по време на голямата гражданска война Онин, но е възстановена през далечната 1592 г.. Поради тази причина тя е призната за Важна културна ценност на Япония.
Храмът е посветен на Фудо Мьо-о (Fudō Myō-ō) – едно от петте „Крале на Мъдростта“ в езотеричния будизъм. Той винаги се изобразява с яростно, гневно изражение, обвит в пламъци, държейки меч в дясната ръка (за да посече невежеството) и въже в лявата (за да улавя злите сили). Въпреки страшния си вид, той се почита като изключително милосърден защитник, който прогонва злите духове, пречиства ума от страстите и носи късмет и защита на вярващите.
Вътре в олтара се съхранява каменна статуя на Фудо Мьо-о, за която се вярва, че е изваяна от великия будистки светец Кобо Дайши (основателя на училището Шингон) през IX век. Статуята е т.нар. хибицу (скрито съкровище) – тя е затворена за обществеността и вратите на нейния малък олтар се отварят само два пъти в годината: по време на пролетния празник Сецубун (началото на февруари) и на 16 август.
Според легендите, тази каменна статуя притежава чудодейна сила да лекува болести и да предпазва от бедствия.
Когато стигнете до храма Фудо-до, ще забележите, че мястото е много по-оживено откъм ритуали в сравнение със Златния павилион. Тук можете да запалите специална свещ, върху която са изписани йероглифи за здраве, щастие или успех на изпити. Да ударите големия гонг пред храма, да хвърлите монета и да си пожелаете нещо за защита. Да си купите традиционен талисман (омамори) или да получите печат в своята книга за поклоннически печати (гошуин).
4. Изворът Гинга-сен (Ginga-sen) и Рибарският камък - В задната част на градината се намират два естествени извора. Единият е Гинга-сен (Изворът на Млечния път), от който шогунът Йошимицу е взимал вода за приготвяне на чай, а другият – Гансуи-сен, където е миел ръцете си преди ритуали.
Пагодата на Бялата змия (Хакудза-но-дзука): Разположена на малък остров в задното езеро, тази каменна пагода символизира пазителката на водата и късмета и напомня за древна легенда за вярност.
Зад златните стени на Кинкаку-джи се крият не само исторически факти, но и многобройни митове, преплитащи даоистки вярвания, дзен учения и фолклор. Самият дизайн на градината и сградата е проектиран така, че да „съживява“ тези разкази.
1. Шаранът, който става дракон (Водопадът Рюмон)
Тази легенда, вградена в ландшафта на градината, е с китайски произход, но е дълбоко вкоренена в японската самурайска и дзен култура. Според мита, в Жълтата река съществува мистичен водопад, наречен „Драконовата порта“. Хиляди шарани (кои) се опитват да плуват срещу бурното течение, но само най-силните и упорити успяват да достигнат върха. В момента, в който един шаран направи финалния скок над водопада, небесата се отварят, удря гръмотевица и той се превръща в мощен, безсмъртен дракон. Камъкът под водопада в Кинкаку-джи олицетворява този шаран. За самураите това е символ на преодоляването на трудностите по пътя към успеха, а за дзен монасите – метафора за внезапното духовно просветление (сатори), което изисква върховно усилие.
2. Пагодата на Бялата змия (Хакудза-но-дзука)
В задната част на градината, в малкото езеро Анаминку, се издига петстепенна каменна пагода, разположена върху малък остров. Тя е свързана с една от най-известните трагични приказки в Азия. Легендата разказва за бяла змия, която притежава магически сили и се влюбва в млад смъртен мъж. Тя приема образа на красива жена и двамата се женят, но будистки монах разкрива нейната истинска, нечовешка същност. За да защити хората от „демона“, монахът улавя Бялата змия и я затваря завинаги под тежка каменна пагода.
В японския фолклор бялата змия често се свързва с Бензайтен – богинята на водата, изкуствата и скритото богатство. Шогунът Йошимицу издига тази пагода като умилостивителен знак към духа на водата, за да гарантира, че изворите в градината му никога няма да пресъхнат и комплексът ще бъде пазен от пожари (макар че съдбата през 1950 г. се оказва друга).
3. Митът за "Огледалото на душата"
Огледалното езеро (Кьоко-чи) не е просто красив воден басейн. За него съществува мистично поверие, предавано от монасите през вековете. Смятало се е, че водата в езерото не е обикновена, а притежава свойството да отразява не външния вид на човека, а чистотата на неговите мисли. Ако човек с лоши намерения или замърсено съзнание се вгледа в отражението на Златния павилион, той няма да види златото, а само тъмна, мътна вода.
Тази легенда се използва като дзен притча за илюзорната природа на материалния свят. Чистата вода символизира ума, освободен от егото, който отразява истината (златото) без изкривяване.
4. Пророчеството на Феникса
Смята се, че златната птица на покрива притежава пророческа сила, свързана с оцеляването на Киото. Според местно предание, докато златният феникс гледа към Юг и пази града, Киото никога няма да бъде напълно унищожен от бедствие. Когато през 1950 г. храмът изгаря, хората в града изпадат в паника, че пророчеството е нарушено. Тогава обаче се разбира, че оригиналният феникс е бил свален преди пожара и е оцелял в склад. Гражданите приемат това като знак, че духът-пазител не е напуснал града.
През вековете градинарите, следвайки инструкциите на шогуна, са подрязвали и насочвали клоните на бора така, че той да придобие формата на традиционен ветроходен кораб. Дългите хоризонтални клони образуват корпуса на кораба, а централното стъбло се издига нагоре като мачта. Носът на зеления кораб е насочен на запад. В будистката космология западът е посоката на Чистата земя (будисткия рай). Символиката е, че този кораб превозва душите на хората през океана от страдания към вечното спасение и просветление.
Поради своята възраст (над 600 години) и невероятна поддръжка, Рикушу-но-Мацу е признат за един от трите най-известни и красиви бора в Киото. Той е невероятно доказателство за японското търпение – градинарите го оформят буквално лист по лист, поколение след поколение, вече шест века.
В градината на главната сграда на монасите (Ходжо) се намира този гигантски „екс-бонсай“, подпрян с десетки бамбукови скелета, за да не се прекършат тежките му вековни клони.
Докато Златният павилион изгаря през 1950 г. и е реконструиран, сградата на Фудо-до е истински исторически ветеран. Тя е построена първоначално през 1225 г., разрушена е по време на голямата гражданска война Онин, но е възстановена през далечната 1592 г.. Поради тази причина тя е призната за Важна културна ценност на Япония.
Храмът е посветен на Фудо Мьо-о (Fudō Myō-ō) – едно от петте „Крале на Мъдростта“ в езотеричния будизъм. Той винаги се изобразява с яростно, гневно изражение, обвит в пламъци, държейки меч в дясната ръка (за да посече невежеството) и въже в лявата (за да улавя злите сили). Въпреки страшния си вид, той се почита като изключително милосърден защитник, който прогонва злите духове, пречиства ума от страстите и носи късмет и защита на вярващите.
Вътре в олтара се съхранява каменна статуя на Фудо Мьо-о, за която се вярва, че е изваяна от великия будистки светец Кобо Дайши (основателя на училището Шингон) през IX век. Статуята е т.нар. хибицу (скрито съкровище) – тя е затворена за обществеността и вратите на нейния малък олтар се отварят само два пъти в годината: по време на пролетния празник Сецубун (началото на февруари) и на 16 август.
Според легендите, тази каменна статуя притежава чудодейна сила да лекува болести и да предпазва от бедствия.
Когато стигнете до храма Фудо-до, ще забележите, че мястото е много по-оживено откъм ритуали в сравнение със Златния павилион. Тук можете да запалите специална свещ, върху която са изписани йероглифи за здраве, щастие или успех на изпити. Да ударите големия гонг пред храма, да хвърлите монета и да си пожелаете нещо за защита. Да си купите традиционен талисман (омамори) или да получите печат в своята книга за поклоннически печати (гошуин).
