Селчук, Турция

Селчук е много компактен и приятен град разположен в сърцето на историческа област. За разлика от близкия модерен курорт Кушадасъ, Селчук е запазил автентичния си турски облик с калдъръмени улици, традиционни кафенета и оживени пазари. Много хора посещават Селчук само заради Ефес,

Benji Traveler: Античният град Ефес, Турция

Benji Traveler: Къщата на Дева Мария, Турция

Benji Traveler: Ефес, Турция

Benji Traveler: Къщата на Дева Мария, Ефес, Турция

но в самия град има обекти от световно значение, които си заслужава да се видят.

Крепостта Аясолук (Ayasuluk Kalesi), известна още като Цитаделата на Селчук, се издига величествено на най-високата точка на едноименния хълм в самия център на града. Тя е включена в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО като част от комплекса Ефес. Първоначално построена от византийците през VI век за защита срещу арабски нападения. Името „Аясолук“ произлиза от гръцкото Agios Theologos (Свети Богослов), в чест на апостол Йоан. През XIV-XV век крепостта е превзета и основно реконструирана от селджуците и османците, чиито масивни стени виждаме днес. Макар че голяма част от вътрешността е в руини, мястото премина мащабна реставрация и предлага интересни обекти: 15-те отбранителни кули и запазените крепостни стени с дължина 1.5 км.
Малката крепостна джамия (İç Kale Camii) с частично запазено минаре.
Древните цистерни за вода, някои от които са преустроени от раннохристиянски византийски зали.
Панорамната гледка – Това е най-добрата локация за снимки, откриваща гледка към целия град Селчук, планините и Храма на Артемида.

Византийският акведукт (известен още като Акведукта на Селчук) е една от най-забележителните и лесно достъпни исторически забележителности, разположена в самото сърце на съвременния град. Построен е през VI век по време на управлението на византийския император Юстиниан I. Основната му функция е била да доставя чиста изворна вода от близките планини (района на Прага) директно до Базиликата „Свети Йоан“ и крепостта Аясолук на хълма. За изграждането му византийските инженери са използвали предимно тухли и обработен камък, част от които са взети от руините на по-стари римски сгради в Ефес. Днес акведуктът е известен по целия свят с нещо уникално. Горната част на оцелелите каменни стълбове и арки се е превърнала в постоянен дом за десетки двойки щъркели. Структурата започва от покрайнините на града и преминава буквално през центъра, точно до жп гарата на Селчук (Selçuk Garı) и централния площад. Колоните, които поддържат арките на самия акведукт, всъщност не са стандартни колони, а масивни каменни пилони (опори). Те имат изключително интересна архитектурна и историческа тайна. За изграждането на тези пилони византийските инженери през VI век са използвали техниката „сполия“ (spolia) – преизползване на готови материали от по-стари постройки. Много от големите мраморни блокове в основите на стълбовете и каменните късове са взети директно от древния Ефес и близкия Храм на Артемида. В някои от пилоните, особено в района около жп гарата и площада на Ататюрк, все още могат да се забележат фрагменти от антични римски надписи, части от корнизи и орнаменти. Самите колони/опори са построени от по-малки обработени камъни и тухли, но стъпват върху огромни, масивни блокове в основата си за по-добра стабилност. В центъра на града, около жп гарата, се намират 11 от най-високите пилони (около 15 метра височина), които са напълно запазени. Двойките пилони, означени от археолозите под номера 70–74 и 77–82, все още носят оригиналните си византийски тухлени арки

Историческата джамия Ишак Бей (İshak Bey Camii) Тя се намира буквално на няколко метра зад фонтана със статуята на Артемида, вклинена между началото на пешеходната улица и главния булевард. Това е малка, изключително атмосферна джамия, построена през XIV век (около 1375 г.) по време на управлението на местната династия Айдъноуларъ. Онази епоха е преходна между селджукската и ранната османска архитектура. Специфичното при нея е свободно стоящото тухлено минаре. За разлика от класическите джамии, където минарето е издигнато директно върху покрива или стената на сградата, тук то е изградено като самостоятелна кула на собствен постамент. Самата сграда има интересна осмоъгълна основа и завършва с характерен островръх покрив вместо класически облак купол. Направена е от редуващи се слоеве от червени тухли и бели каменни блокове. Тъй като се намира в самия център на градския живот, тя е отлично реставрирана и функционираща.

Водния басейн (резервоар) на акведукта, разположен точно до Източната порта (Портата на Преследването) в подножието на хълма Аясолук. Това е мястото, където дългата линия от арки на акведукта официално завършва своя път от планината. Множеството колони, заградени с каменния зид, са били част от покрита разпределителна станция и голям воден резервоар. Водата, пристигаща по последната запазена арка на акведукта, се е изливала в този басейн. Колоните са поддържали масивен сводест покрив (който днес е разрушен), за да се запази водата чиста, хладна и защитена от слънцето и замърсявания. От този басейн, чрез глинени и оловни тръби, водата се е разпределяла надолу към Базиликата „Свети Йоан“, обществените чешми и къщите на хълма. Ако се загледате в колоните вътре в ограждението, ще забележите, че те са с различна дебелина и стил. Подобно на пилоните в центъра, те са взети от по-стари римски сгради и езически храмове, за да се изгради тази византийска водопроводна система.

Каменната сграда, на площада от другата страна на акведукта (в самия център на градския живот, близо до жп гарата), е Историческата сграда на Режията. Днес тя функционира като Музей на градската памет на Ефес-Селчук
Тази красива триетажна постройка е изключително важен паметник на индустриалното наследство и първият пример за гражданска архитектура в модерния Селчук. Издигната е в края на XIX век (по време на строежа на железопътната линия Измир-Айдън). Първоначално е служила за Режи амбар – склад за тютюн по време на френския монопол над тютюневата индустрия в Османската империя. След основаването на съвременна Турция, сградата преминава в ръцете на Държавния тютюнев и алкохолен монопол (Tekel) и се използва като депо десетилетия наред. Сградата е напълно реставрирана от общината и превърната в съвременен градски музей и архив. Сградата има много специфичен и разпознаваем европейско-османски облик. Направена е от масивен дялан камък. Има характерен дървен покрив, покрит с традиционни керемиди. Прозорците ѝ са обкантени с много фина и красива червена тухлена зидария (сьове), което създава ярък контраст със сивия камък.
Ако решите да влезете (входът е безплатен), ще откриете три етажа, посветени на съвременната история на Селчук. Изложби, показващи живота на местните хора, стари фотографии и предмети от бита. Разкази за голямата миграция и обмена на население между Гърция и Турция през 1923 г., оформили облика на града. Исторически документи за железопътната линия и как Ефес е бил преоткрит от първите европейски пътешественици.

Съвременната реплика на статуята на Артемида Ефеска, издигната в самия град, се намира в началото на оживената пешеходна и търговска улица Cengiz Topel Caddesi (известна като търговската чаршия на Селчук). Копието на „Голямата Артемида“ е поставено в центъра на красив градски фонтан, увенчан с висока каменна арка.

Едни от най-известните митове и легенди свързани със Селчук и Ефес са:
Основаването на Ефес: Пророчеството за рибата и глигана
Според най-популярния гръцки мит градът е основан от Андрокъл, син на легендарния атински крал Кодър. Андрокъл попитал оракула в Делфи къде трябва да създаде новата колония. Оракулът отговорил мистериозно: "Риба и диво прасе ще ти покажат пътя". Докато принцът и приятелите му си пекли риба на огън край хълма Аясулук (в днешен Селчук), една риба изскочила от тигана заедно с разпалена главня. Искрите подпалили близките храсти, откъдето уплашено избягало диво прасе. Андрокъл го преследвал и убил, като веднага разпознал знамението и издигнал града на това място.
Прочутата статуя на Артемида Ефеска (която днес може да се види в Археологическия музей в Селчук) е покрита с десетки овални форми. Традиционната легенда казва, че това са гърди, символизиращи плодородието на земята. Модерни учени обаче вярват, че това са бичи тестиси (символ на жертвоприношение и сила) или ларви на пчели – свещеното насекомо на града, чийто образ е сечен и върху ефеските монети.

Шириндже, Турция

Шириндже (Şirince) е очарователно историческо село в Егейска Турция, разположено в хълмиста местност в провинция Измир, на около 8 километра от град Селчук и в непосредствена близост до античния град Ефес. Известно е по целия свят със своите автентични бели къщи с червени покриви от османско време, живописни калдъръмени улички и уникалното си производство на плодови вина.

През 2023 г. Световната туристическа организация към ООН (UNTourism) официално го обяви за едно от „Най-добрите туристически села в света“
Селото първоначално е било населено главно с гръцко православно население. Преди векове жителите му го наричат Чаркиндже (Çirkince – в превод „Грозно“), за да отблъснат външни лица и да запазят спокойствието си. През 1926 г. управителят на Измир променя името на Шириндже, което означава „мило“, „симпатично“ или „красиво“. След спогодбата за обмен на население между Гърция и Турция през 1920-те години, гърците се изселват, а тук се заселват турци от Солун и Кавала. Днес архитектурата е перфектно запазена – двуетажни каменни къщи с големи издадени прозорци, разположени по планинските склонове така, че нито една да не закрива гледката на другата.

Емблемата на селото е дегустацията на вино. Освен класическото гроздово вино, тук се произвеждат сладки вина от почти всеки плод, за който се сетите – черница (най-известното), нар, пъпеш, праскова, ягода, къпина, боровинка и киви. Из селото има десетки изби (наречени Mahzen) и винени къщи, където дегустациите често са безплатни.
Насладете се и на традиционно турско кафе, приготвено в джезве върху нагорещен пясък. Напитката се вари бавно и се сервира с парче локум.

Живописното турско село Шириндже (разположено близо до Ефес и Кушадасъ) е обвеяно в уникални митове, исторически легенди и съвременни пророчества, които привличат милиони туристи. Името му буквално означава „мило“ или „красиво“ В древността група от 40 освободени гръцки роби (или християнски семейства, бягащи от Ефес) се заселили по тези хълмове. Когато хората ги питали как е мястото, където са отишли, те отговаряли скромно, че е грозно, за да не предизвикват завист. Цифрата 40 остава закодирана в старото име на гръцки (Къркърджа / Кърк – четиридесет).
Оцеляването от Апокалипсиса през 2012 г. 

Това е най-мащабната съвременна легенда, която донесе световна слава на Шириндже. Според Пророчеството на Маите разпространените тогава теории, на 21 декември 2012 г. (края на цикъла в календара на маите) светът щеше да загине. Група окултисти и поддръжници на движението Ню Ейдж обявяват, че Шириндже притежава специфична положителна енергия. Смятало се, че селото е защитено от мощен космически щит поради близостта си до мястото, където се предполага, че е възнесена Дева Мария (Домът на Дева Мария в Ефес). Твърдението било, че само две места в света ще оцелеят от апокалиптичния потоп – Шириндже в Турция и Бюгараш във Франция. Хиляди хора, включително знаменитости (смяташе се дори за Том Круз), резервираха хотели в селото, очаквайки края на света. Местните жители реагираха с хумор, като произвеждат специално вино „Вино на Апокалипсиса“.
Легендата за Света Богородица и Йоан Богослов
Тъй като Шириндже е в непосредствена близост до древния Ефес, районът е дълбоко свързан с ранното християнство. Местните предания разказват, че по тези скрити планински пътеки е минавала самата Дева Мария, придружавана от Свети Йоан, за да избягат от римските гонения. Самите извори около селото се смятат от мнозина за лековити и благословени.