Остров Родос, Пристанището Мандраки и Родоския колос, Гърция

Пристанището Мандраки е историческото сърце на град Родос и едно от най-емблематичните места на острова. Днес то съчетава духа на древната история с оживената атмосфера на модерна марина, откъдето тръгват десетки ежедневни круизи и лодки за екскурзии.

Според легендите, точно на входа на Мандраки е стоял огромният Колос на Родос – едно от Седемте чудеса на античния свят. Днес на двете колони, където се смята, че са били краката на статуята, стоят бронзовите фигури на елен и кошута (символите на Родос). Родоският колос е едно от Седемте чудеса на античния свят. Той е представлявал гигантска бронзова статуя на бога на слънцето Хелиос (покровител на острова), издигната в град Родос в началото на III век пр.н.е.. Въпреки че е най-кратко съществувалото чудо от седемте, образът му вдъхновява човечеството и до днес. През 305 г. пр.н.е. македонският владетел Деметрий I Полиоркет обсажда Родос с огромна 40-хилядна войска. Жителите на острова устояват на едногодишната обсада. В знак на благодарност към Хелиос, те решават да претопят изоставеното от врага военно оборудване и катапулти, за да финансират и издигнат паметника. Статуята е дело на известния местен скулптор Харес от Линдос. Строежът отнема около 12 години (приблизително от 292 до 280 г. пр.н.е.). Родоският колос е бил висок около 33–35 метра (колкото съвременна 10-етажна сграда) и е стоял върху висок мраморен постамент. Изработен е с вътрешна конструкция от каменни колони и железни греди, покрити с масивни ковани бронзови листове. Най-популярната представа за Колоса – че е стоял разкрачен над входа на пристанище Мандраки, а корабите са преминавали между краката му – е исторически мит, възникнал през Средновековието. Ако беше построен така, статуята щеше да се срути под собствената си тежест още по време на строежа, а и пристанището щеше да бъде блокирано за години. Съвременните историци вярват, че той е стоял в класическа изправена поза с прибрани крака, поставен на хълм в пределите на града или на един от вълноломите. Колосът съществува само 54–56 години. През 226 г. пр.н.е. мощно земетресение разтърсва Родос и статуята се прекършва в коленете, падайки на земята. Жителите на острова отказват да я вдигнат отново заради предсказание на Делфийския оракул, което ги предупредило, че са разгневили бога. Така останките от гиганта лежат повалени в пясъка над 800 години, смайвайки пътешествениците (включително Плиний Стари, който пише, че малко хора са можели да обгърнат с ръце дори палеца на ръката му). През 653–654 г. сл.н.е. арабски завоеватели превземат острова, нарязват бронза и го продават за скрап, отнасяйки го с керван от 900 камили. Любопитен факт е, че френският скулптор Фредерик Огюст Бартолди използва именно традиционната представа за Родоския колос като директно вдъхновение, когато проектира Статуята на свободата в Ню Йорк.

Трите средновековни вятърни мелници. Разположени по дължината на вълнолома, тези запазени каменни мелници от 14-ти век са сред най-фотографираните обекти на острова. Мелниците са издигнати през XIV и XV век по време на управлението на Рицарите Хоспиталиери (известни още като Рицарите на Родос).
Построени са на самия вълнолом, за да улавят силните морски ветрове. Първоначално на вълнолома е имало повече мелници (между 13 и 14 според различни исторически източници), но до днес са оцелели и напълно реставрирани само три. Основната им функция е била изключително практична – в тях се е мелило зърното, разтоварвано директно от търговските кораби, пристигащи в пристанището. Полученото брашно се е използвало за изхранване на града и рицарския гарнизон. Мелниците са класически пример за средновековна средиземноморска архитектура. Изградени са от масивен местен камък във формата на кръгли кули. Имали са конусовидни дървени покриви, които са можели да се въртят според посоката на вятъра.
За разлика от други мелници на Цикладите (които са бели), тези в Родос запазват автентичния си тъмен, средновековен каменен облик, който съответства на крепостните стени на Стария град. Днес те не функционират по предназначение, но са напълно реставрирани и защитени като паметници на културата. Една от мелниците е превърната в музей, а друга се използва като информационен офис за туристите.
Районът около тях е едно от най-романтичните места за разходка в Родос, особено по залез слънце, а в края на същия вълнолом (точно след мелниците) се намира и внушителната крепост „Свети Никола“.

На самия край на вълнолома се издига внушителната средновековна крепост Крепостта „Свети Никола“, която в миналото е защитавала входа на пристанището, а днес служи за фар.
Крепостта е построена между 1464 и 1467 г. от Великия магистър на Рицарите Хоспиталиери – Пиеро Раймондо Закоста. Мястото е избрано стратегически, като първоначално там е имало малка византийска църква, посветена на Свети Никола (покровителя на моряците) – откъдето идва и името на крепостта. По време на голямата османска обсада през 1480 г. първоначалната кула е сериозно повредена от оръдеен обстрел. След като устояват на атаката, рицарите (под ръководството на магистър Пиер д'Обюсон) я надграждат с масивен дебел бастион, превръщайки я в мощна морска цитадела, издържаща на модерната за времето си артилерия. През XVII век (по време на османското управление) на върха на крепостта е издигнат работещ морски фар, който и до днес навигира плавателните съдове на входа на пристанището. При изграждането на крепостта рицарите са използвали и вграждали мраморни блокове от елинистическия период на Родос. Според някои местни легенди, част от тези каменни фрагменти може да са произлезли от разрушения постамент на легендарния Родоски колос.

Остров Родос, Църквата "Благовещение на Пресвета Богородица", Родос, Гърция

Църквата „Благовещение на Пресвета Богородица“ (известна още като Евангелисмос) е главният и най-величествен православен катедрален храм в град Родос. Разположена в непосредствена близост до живописното пристанище Мандраки, тя впечатлява с уникалната си архитектура и пищна вътрешна украса.
Външният вид на църквата може да ви изненада, тъй като тя не изглежда като типичен гръцки православен храм. Причината за това е нейната история. Храмът е построен в периода 1926–1929 г. от италианския архитект Флорестано Ди Фаусто по време на италианската окупация на острова. Сградата е проектирана като пълно архитектурно копие на средновековната готическа църква „Свети Йоан“, която се е намирала в Стария град на Родос (до Двореца на Великите магистри), но е била разрушена от експлозия през 1856 г. След като Додеканежките острови се присъединяват към Гърция през 1947 г., сградата е предадена на Гръцката православна църква, превърната е в катедрала и е посветена на Благовещението. Външната готическа архитектура е запазена напълно, но интериорът е изцяло променен.
Интериорът е покрит с невероятни византийски стенописи. Високите сводове и тавани са изрисувани от известния гръцки художник Фотис Контоглу и неговите ученици. Иконостасът и църковната мебел са изработени от богато дърворезбовано дърво. Интериорът е дело на легендарния гръцки творец Фотис Контоглу. Любопитното е, че той е трябвало да изрисува православен византийски интериор, но върху готическа архитектура с огромни заострени прозорци. Вместо да се опитва да промени пространството, Контоглу майсторски адаптира византийските фрески към издължените готически стени, създавайки уникален визуален стил, който няма аналог в останалата част от Гърция.
Точно пред църквата се намира красив каменен фонтан, който е вдъхновен от средновековния стил на района.
Църквата се намира на площад Елефтериас, точно до входа на пристанище Мандраки и Новия пазар (Nea Agora)

Макар че сградата е построена чак през 1925–1929 г., тя изглежда измамно древна. Италианските архитекти нарочно са използвали местен родоски пясъчник – абсолютно същия камък, от който рицарите хоспиталиери са построили целия Средновековен град на Родос векове по-рано. Това е направено, за да може новата катедрала визуално да се слее с автентичната средновековна атмосфера на острова.
Оригиналната църква „Свети Йоан“, чието точно копие е сегашният храм, е имала трагична съдба. През 1856 г., по време на османското владичество, светкавица удря барутния погреб, скрит в камбанарията ѝ в Стария град. Експлозията е била толкова мощна, че изравнява оригиналната църква със земята и сериозно поврежда близкия Дворец на Великите магистри. Италианците буквално „възкресяват“ този изгубен рицарски паметник, но на ново място – край брега.
Красивият готически фонтан на площада пред църквата също не е случаен. Той е умалено и точно копие на прочутия средновековен фонтан от църквата „Свети Лука“ във Витербо, Италия. Замислен е като централен елемент, който да посреща пристигащите с лодки пътници на пристанището.

Високата квадратна камбанария с часовник, която стои до храма, е проектирана така, че да бъде първото нещо, което се вижда от морето при навлизане в пристанището. По време на италианския период звънът ѝ е отмервал времето не само за молитва, но и за пристигащите търговски кораби.

Остров Родос, Аквариума в Родос, Гърция

Аквариумът на Родос (официално Хидробиологична станция на Родос) е една от най-интересните и емблематични забележителности на гръцкия остров Родос. Разположен на най-северния нос на острова, където се срещат Егейско и Средиземно море, той предлага уникално съчетание от историческа атмосфера и морско биоразнообразие.

Сградата е построена през 1934–1935 г. по време на италианското управление на острова и се отличава с красив Арт Деко дизайн. По-късно тя става част от Гръцкия център за морски изследвания.
Най-забележителната част е вътрешният подземен етаж, който е превърнат в изкуствена морска пещера. Стените са декорирани с естествени черупки, корали и порести камъни, което създава усещането, че се разхождате по дъното на океана.
Аквариумът разполага с десетки резервоари, които пресъздават естествената среда на Средиземно и Егейско море. Ще видите различни видове риби, ракообразни, октоподи, морски костенурки, морски анемонии и корали.
В аквариума има и изложбена зона с препарирани експонати, включително големи морски бозайници и скелети на китове
Освен атракция за туристи, мястото функционира и като болница/спасителен център за ранени морски животни и костенурки от региона.