Остров Родос, Старият град на Родос, Гърция

Старият град на Родос е най-старият и най-добре запазен обитаван средновековен град в Европа, признат от ЮНЕСКО като обект на световното културно наследство. Обграден от монументални крепостни стени, той представлява уникален лабиринт, в който съжителстват наследството на византийците, рицарите хоспиталиери, Османската империя и италианското архитектурно влияние от началото на XX век.
Старият град на Родос е изграден в сегашния си вид основно от рицарите хоспиталиери (Ордена на Свети Йоан) между 1309 и 1522 г. Въпреки това историята на неговото изграждане преминава през три основни етапа, които оформят уникалния му архитектурен облик:
1. Античен и византийски период (преди Рицарите)
Преди пристигането на ордена, на това място е съществувал античен град, основан още през 408 г. пр.н.е. По-късно, през византийската епоха (около VII в. сл.н.е.), градът е силно умален и укрепен с по-малки крепостни стени, за да се защитава от честите пиратски набези.
2. Рицарският период (1309 – 1522 г.) – Златната ера
Това е периодът, в който се изгражда същинският Средновековен град. След като напускат Светите земи, рицарите на Свети Йоан завладяват Родос през 1309 г. и го превръщат в своя столица и непревземаема крепост. Те разширяват и укрепват старите византийски стени, превръщайки ги в монументално 4-километрово укрепление с дебелина на места до 12 метра, защитено с дълбоки сухи ровове. Рицарите построяват Двореца на Великия магистър, Улицата на рицарите, огромната Рицарска болница и църквите. Тъй като орденът е бил съставен от благородници от цяла Европа (Франция, Италия, Испания, Англия, Германия), архитектурният стил е чист късноготически и ренесансов западноевропейски стил, пренесен на гръцка почва.
3. Османско преустройство (след 1522 г.)
През 1522 г., след дълга и кървава обсада, султан Сюлейман Великолепни завладява Родос. Османците не разрушават града, но го надграждат – превръщат готическите църкви в джамии, добавят минарета, бани (хамами) и характерните закрити дървени балкони (шахниши) по фасадите на средновековните къщи.

Основни забележителности в стария град са:

Дворецът на Великия магистър (Кастело): Извисяващ се в най-високата точка на цитаделата, този внушителен замък от XIV век е бил административното сърце на рицарите. Вътре можете да разгледате грандиозни зали, антични мебели и уникални подови мозайки, пренесени от остров Кос.

Benji Traveler: Остров Родос, Дворецът на Великия Магистър, Родос, Гърция

Улицата на рицарите (Ippoton): Напълно пешеходна и перфектно реставрирана, тази дълга около 600 метра калдъръмена улица е била дом на седемте „езика“ (нации) на Ордена на Свети Йоан. Тук се намират техните официални странноприемници, украсени с автентични каменни гербове.
Археологическият музей (Рицарската болница): Намира се в долния край на Улицата на рицарите и се помещава в монументалната готическа сграда на старата болница на ордена. Градините му пазят мозайки от камъчета и антични скулптури, включително известната глава на бога на слънцето Хелиос.
Площад Хипократ и улица Сократус: Оживеното търговско сърце на Стария град. Площадът посреща посетителите, влизащи откъм Морската порта, и е изпълнен с кафенета и традиционни таверни, а тръгващата от него улица „Сократус“ предлага десетки занаятчийски магазинчета.
Османското наследство: Из skyline-а на града се открояват характерните розови куполи на Джамията на Сюлейман Великолепни, построена след превземането на острова от турците през 1522 г., както и старата турска библиотека.

Рицарите хоспиталиери (известни още като Орденът на Свети Йоан или Малтийският орден) играят решаваща роля в историята на Средиземноморието и оставят своя най-ярък архитектурен отпечатък именно на остров Родос. Тяхната история е завладяващ път от грижа за болни поклонници до превръщането им в една от най-страховитите военни сили на Средновековието. Орденът е основан около 1070 г. в Йерусалим от група италиански търговци. Първоначалната им цел е била изцяло хуманитарна – да създадат болница (hospital), която да се грижи за бедните, болните и ранените християнски поклонници в Светите земи. Оттук идва и името им „хоспиталиери“. С разрастването на Кръстоносните походи обаче се появява крещяща нужда от защита на тези поклонници по опасните пътища. Така орденът се милитаризира и се разделя на три основни класи:

Военни рицари - Благородници, които воюват.
Братя лечители (капелани и лекари) - Които управляват болниците.
Оръженосци и служещи братя - Които помагат в битките и логистиката
Между 1309-1522г. Родос изживява своя Златен век. След като християните губят Йерусалим и Акра, рицарите търсят нов дом. През 1309 г. те завладяват Родос и го превръщат в своя суверенна държава. На Родос хоспиталиерите изграждат мощен военен флот. Те се превръщат в основната морска бариера срещу настъплението на Османската империя в Средиземно море. Рицарите са идвали от най-богатите благороднически семейства в Европа. Те са били разделени на 7 национални групи, наречени „езици“ (Оверн, Прованс, Франция, Италия, Арагон, Кастилия и Англия). Всеки „език“ е отговарял за защитата на определен участък от крепостните стени на Родос и е имал своя голяма резиденция (хан) по прочутата Улица на рицарите.
Въпреки военния си характер, те издигат в Родос монументална болница, която днес е превърната в Археологическия музей на Родос. Тя е била една от най-модерните за времето си в Европа.
През 1522 г. султан Сюлейман Великолепни обгражда Родос със 100 000-на армия. Срещу него се изправят едва около 500 рицари и няколко хиляди местни жители. След 6 месеца на брутални битки и въпреки че устояват на десетки щурмове, рицарите са принудени да се предат поради липса на провизии. Впечатлен от тяхната смелост, Сюлейман им позволява да напуснат острова мирно, вземайки със себе си своите оръжия и реликви.
След няколко години без дом, през 1530 г. испанският крал Карл V им преотстъпва остров Малта (срещу символичен наем от един малтийски сокол годишно). Там те стават известни като Малтийския орден, където отново устояват на легендарна османска обсада през 1565 г.
Интересното е, че Суверенният Малтийски орден съществува и до днес като субект на международното право (със седалище в Рим) и продължава своята първоначална мисия: медицинска и хуманитарна помощ по целия свят.

Порта Амбоаз (Porta d'Amboise): Намира се в най-северозападната точка, точно до Двореца на Великия магистър. Тя е най-укрепената и модерна сухопътна порта, завършена през 1512 г. Пред нея има мощен бастион, а преминаването става през дълъг тесен каменен мост над сухия крепостен ров. Тя е проектирана да издържа на тежка артилерийска стрелба с оръдия.

Часовниковата кула (Roloi Clock Tower) е най-високата точка в Стария град на Родос и едно от най-популярните места за панорамни гледки. Разположена в средновековния квартал Колакио, в непосредствена близост до Двореца на Великия магистър и Джамията на Сюлейман, тя служи като перфектен ориентир за туристите. Кулата е издигната в края на VII век (около 1851 г. на мястото на по-стара постройка). Построена е от Фехми паша, за да показва на жителите точното време, съобразено с часовете за молитва в мюсюлманския свят. През 1856 г. кулата претърпява сериозни щети след силен взрив на барут в близката църква „Свети Йоан“. По-късно е изцяло реконструирана с барокови архитектурни елементи, които са я превърнали в красивия монумент, който виждаме днес.

Точно срещу джамията на Сюлейман се намира друга забележителност от същия период – Библиотеката на Хафиз Ахмед Ага (основана през 1793 г.), в която се съхраняват безценни средновековни ислямски ръкописи и Корани с позлата.

Най-известната и впечатляваща джамия в Стария град на Родос е Джамията на Сюлейман Великолепни (Süleymaniye Mosque). Тя е лесно разпознаваема по своя ярък розово-бял цвят, величествените куполи и високото минаре, което се издига над покривите на града. Намира се в най-високата точка на Стария град, в края на оживената търговска улица „Сократус“. Построена е през 1522 г. веднага след като османската армия, водена от султан Сюлейман Великолепни, превзема Родос от рицарите хоспиталиери. Тя е първата джамия на острова и е трябвало да символизира новата власт. Сградата, която виждаме днес, е реконструирана през 1808 г.. Тя е изключително елегантна, с подчертано неокласическо влияние в детайлите, колони от древни християнски храмове и красива веранда. Високото 34-метрово минаре е напълно реставрирано преди няколко години. За съжаление, в момента джамията функционира само като паметник на културата и интериорът ѝ е затворен за туристи, но можете да я разгледате и снимате отвън.

Крепостният ров, който обгражда портите от сухопътната страна, никога не е бил пълнен с вода. Той е бил сух, широк до 30 метра и изключително дълбок, покрит с обли камъни. Това е правело копаенето на тунели под стените от страна на нападателите абсолютно невъзможно. Днес този ров е превърнат в красив, зелен пешеходен парк, по който можете да направите пълна обиколка около портите на Стария град.

Улицата на рицарите (на гръцки: Одос Ипотон) е най-добре запазената средновековна улица в Европа и една от основните забележителности в Стария град на Родос. Дълга около 600 метра, тази права, павирана с камъни улица свързва Двореца на Великия магистър с пристанището и старата рицарска болница (днес Археологически музей).
През XIV–XVI век тя е била главната артерия на Колачиума – укрепеният квартал, в който са живеели и се събирали рицарите хоспиталиери.
Улицата е известна най-вече с това, че на нея са разположени официалните резиденции (ханове) на различните националности в Ордена. Рицарите са били разделени според езика, който говорят. Всеки хан е служил като място за хранене, срещи и отсядане на рицарите от съответната държава:

Ханът на Франция: Най-голямата, най-впечатляващата и богато декорирана сграда на улицата. Тъй като по-голямата част от рицарите и Великите магистри са били французи, този хан е имал централна роля. Фасадата му е украсена с френски кралски лилии и гербове.
Ханът на Италия: Завършен през 1519 г., той се отличава с красиви ренесансови детайли, съчетани с готически стил.
Ханът на Испания (Арагон и Кастилия): Голяма сграда с по-строга, но изключително масивна военна архитектура.
Ханът на Прованс и Ханът на Оверн: По-малки, но архитектурно значими сгради, разположени в горната част на улицата.
Когато вървите по Улицата на рицарите, прави впечатление нейната еднородност. Италианските реставратори през 30-те години на XX век премахват всички османски архитектурни елементи (като дървени затворени балкони) и я възстановяват в чистия ѝ средновековен вид. За разлика от останалата част на Стария град, тук няма сувенирни магазини, кафенета или ресторанти. Това запазва автентичната средновековна атмосфера. Сградите имат характерни островърхи арки, масивни дъбови порти и прозорци с каменни орнаменти. По фасадите на сградите все още могат да се видят десетки изсечени в камъка гербове на Велики магистри, на самия Орден и на знатни европейски фамилии. Някои от сградите са свързани над улицата с арки и закрити пасажи, които са позволявали на рицарите да се придвижват бързо, без да слизат на пътя.

Градината със статуите е част от Археологическия музей на Родос. Самият музей се помещава в монументалната сграда на Рицарската болница от XV век. Представлява музей под открито небе. Сред палми, бугенвилии и ароматни средиземноморски растения са разпръснати десетки автентични мраморни скулптури, колони, барелефи и погребални стели, датиращи предимно от елинистическия и римския период. В градината и обграждащия я вътрешен двор са изложени великолепни мозаечни подове от камъчета. Някои от тях са пренесени от древни вили на острова, а други – от раннохристиянски базилики.

Археологическият музей на Родос е една от най-важните културни институции в Гърция, събираща артефакти от над 3000 години история на Додеканежките острови. Разположен в масивната готическа сграда на Рицарската болница от XV век, той впечатлява колкото с археологическите си съкровища, толкова и със своята средновековна архитектура
Вътрешният двор на Археологическия музей е едно от най-великолепните и архитектурно впечатляващи пространства в целия Стар град на Родос. Тъй като музеят се помещава в бившата Голяма болница на рицарите хоспиталиери (завършена през 1489 г.), неговият двор е проектиран така, че да носи усещане за монументалност, но и за покой и съзерцание.
Дворът е с правоъгълна форма и е изцяло заобиколен от двуетажна готическа галерия (аркада). Долният етаж се състои от тежки, масивни каменни арки, които през Средновековието са водили към складове, конюшни и административни помещения. Днес под тези сенчести сводове са изложени антични каменни паметници.
Горният етаж (лоджията) е по-елегантен, с по-фини островърхи готически арки. Оттам се влиза директно в огромните зали, където някога са лежали болните и ранени рицари и поклонници, а днес се намират основните музейни експозиции.

Каменния фонтан в най-централната и оживена част на Стария град, това е фонтанът Синдривани (или Кастелания) на площад „Хипократ“. Той е истинското сърце на площада и едно от най-известните места за срещи и снимки на острова. Този фонтан се отличава със специфична каменна архитектура, която съчетава византийски и османски традиции. Изграден е от кръгъл каменен басейн. В самия му център се издига малка, красива каменна куличка (архитектурен елемент, заимстван от византийските басейни за кръщене). Върхът на куличката е украсен с фина синя керамика, а на най-високата точка гордо стои малка бронзова фигура на бухал. От метални чучури по стените на кулата струи хладна вода. Името „Кастелания“ - Често го наричат така, защото се намира точно пред величествената средновековна сграда Кастелания (Castellania) от 1507 г., която е била рицарски търговски съд, а днес е Общинска библиотека

„Фонтан с морските кончета“ (Seahorse Fountain), разположен на Площада на еврейските мъченици (Platia Evreon Martiron) в сърцето на еврейския квартал в Стария град. Той е изключително красив и веднага се разпознава по сините керамични плочки, изобразяващи морски живот, които покриват основата му, и по трите малки бронзови морски кончета на върха му. Фонтанът е изграден в този си вид по време на италианското управление на острова в началото на XX век. Яркосините плочки с риби и морски мотиви отразяват силното влияние на традиционната гръцка и средиземноморска керамика. Фонтанът е действащ с чиста вода и ако го посетите, много често ще видите известните улични котки на Родос да пият вода от него или да си почиват на хладина по сините плочки. Площадът около фонтана днес е пълен с таверни и кафенета, но носи тежко историческо минало. Точно до фонтана се намира паметникът от черен мрамор в памет на еврейската общност на Родос, депортирана по време на Втората световна война

Когато хората говорят за „Латинската църква“ или латинското (католическото) религиозно наследство в Стария град на Родос, те обикновено имат предвид една от двете най-известни средновековни църкви, изградени от рицарите за нуждите на римокатолическото (латинското) население.
Църквата „Света Богородица от Бурга“ (Panagia tou Bourgou) – Най-емблематичните руини - три огромни, изящни готически арки, които стоят величествено на открито под небето, това е „Панагия ту Бургу“. Построена е в началото на XIV век (около 1300–1380 г.) от Рицарите хоспиталиери. Тя е била основната латинска катедрала за буржоазията (цивилното католическо население), която е живяла извън административния рицарски квартал (Колакио). По време на османското управление е превърната в джамия, а през Втората световна война е почти напълно разрушена от съюзническите бомбардировки през 1944 г.. Днес трите останали арки на олтара са сред най-фотографираните и романтични места в Родос.

Морската порта (Porta Marina): Това е най-величествената, красива и фотографирана порта на Родос. Разположена е точно срещу търговското пристанище и служи като параден вход към градския площад „Хипократ“. Тя е фланкирана от две масивни цилиндрични кули с назъбени бойници и украсена с барелеф на Богородица с Младенеца и гербове на Великия магистър. Изградена е през 1478 г.

Храмът на Афродита на Родос се намира в Стария град, на площад „Сими“, в непосредствена близост до портата Елефтерия (Свобода). За разлика от средновековните рицарски дворци наоколо, това е един от малкото оцелели паметници от бляскавия античен елинистически период на острова.
Издигнат е през III в. пр.н.е. в чест на древната гръцка богиня на любовта и красотата Афродита. Той е на около 1800 години по-стар от всичко останало, построена от рицарите в Стария град.
Храмът е бил изграден в йонийски стил и умишлено е разположен съвсем близо до брега на морето. В древността, в пристанищни градове като Родос, Афродита е имала двойна роля – освен на любовта, тя е била почитана и като пазителка на пристанищата и покровителка на моряците, осигуряваща им безопасно плаване у дома

Крепостните стени на Стария град на Родос са прорязани от 11 основни порти, които през Средновековието са били единствената връзка на непревземаемата цитадела с външния свят. Изградени с гениална военна инженерна мисъл от рицарите хоспиталиери, много от тях нямат директен вход, а изискват преминаване през сложни зигзагообразни коридори, мостове и допълнителни укрепления, за да се улесни защитата при атака.
Ето кои са най-важните и впечатляващи порти:
Крайбрежните порти (Към пристанището)

Морската порта (Porta Marina): Това е най-величествената, красива и фотографирана порта на Родос. Разположена е точно срещу търговското пристанище и служи като параден вход към градския площад „Хипократ“. Тя е фланкирана от две масивни цилиндрични кули с назъбени бойници и украсена с барелеф на Богородица с Младенеца и гербове на Великия магистър. Изградена е през 1478 г.
Порта Свети Йоан (Porta San Giovanni / Коскину): Намира се в южната част на стената и е отличен пример за военна фортификация. За да влезете през нея, трябва да преминете през дълбок ров и сложна система от три последователни врати и вътрешен двор, проектирани така, че врагът да бъде хванат в капан, ако успее да разбие първата бариера.
Порта Елефтерия (Свобода): Това е модерна порта, отворена от италианците през 1924 г., за да свърже Стария град с новото пристанище „Мандраки“. Тя се намира в непосредствена близост до Храма на Афродита. Въпреки че е нова, тя е построена в идеален средновековен стил, за да не нарушава естетиката на стените.
Сухопътните порти (Към вътрешността на острова)

Порта Амбоаз (Porta d'Amboise): Намира се в най-северозападната точка, точно до Двореца на Великия магистър. Тя е най-укрепената и модерна сухопътна порта, завършена през 1512 г. Пред нея има мощен бастион, а преминаването става през дълъг тесен каменен мост над сухия крепостен ров. Тя е проектирана да издържа на тежка артилерийска стрелба с оръдия.
Порта Свети Атанасий (Porta San Atanasio): Тази порта има огромно историческо значение. Именно през нея през 1522 г. султан Сюлейман Великолепни влиза триумфално в Родос след шестмесечната обсада. След този ден османците зазиждат портата по суеверни и стратегически причини и тя остава затворена в продължение на векове, преди да бъде отворена отново за туристи.
Порта Света Екатерина (или Вятърната порта): Намира се в източната част, близо до стария еврейски квартал. Води директно към търговския мол на пристанището и някога е била използвана главно за вкарване на стоки от пристигащите кораби.

Крепостният ров, който обгражда портите от сухопътната страна, никога не е бил пълнен с вода. Той е бил сух, широк до 30 метра и изключително дълбок, покрит с обли камъни. Това е правело копаенето на тунели под стените от страна на нападателите абсолютно невъзможно. Днес този ров е превърнат в красив, зелен пешеходен парк, по който можете да направите пълна обиколка около портите на Стария град.