Остров Родос, гр.Родос

Остров Родос е най-големият от Додеканезките острови и една от най-пленителните дестинации в Гърция. Известен като „Островът на рицарите“ и „Изумруденият остров“, той съчетава по уникален начин древна история, средновековна архитектура и зашеметяващи плажове. Разположен между Средиземно и Егейско море, Родос някога е бил дом на едно от Седемте чудеса на античния свят – легендарния Родоски колос
Историята на Родос и неговия главен град е една от най-бурните и драматични в Средиземноморието. Поради ключовото си географско положение на кръстопътя между Европа, Азия и Африка, островът е бил желана плячка за всяка велика империя.
Според древногръцката митология, когато боговете си разделяли света, богът на слънцето Хелиос отсъствал. За да го възмезди, Зевс извадил от дъното на морето прелестен, облян в светлина остров – Родос. Хелиос го нарекъл на името на своята любима, нимфата Рода.
В исторически план островът първоначално е населен от минойците и микенците, но истинският възход започва с идването на дорийците. Те основават три мощни и независими града-държави: Линдос (морската и търговска сила); ; Камирос (земеделското сърце); Ялисос (военно-стратегическият център). През 408 г. пр.н.е. трите града решават да се обединят, за да създадат нова, по-могъща обща столица на най-северния край на острова. Така се ражда град Родос. Той е построен по тогавашния модерен „Хиподамов план“ (с правоъгълна мрежа от улици) и бързо се превръща в огромен търговски и културен център.

Наследникът на Александър Македонски, Деметрий Полиоркет (305-304 г. пр.н.е.), обсажда града с огромна армия и невиждани обсадни машини. Родосците обаче устояват на едногодишната обсада.  В знак на благодарност към своя покровител Хелиос и използвайки претопения бронз от изоставените машини на Деметрий, скулпторът Харес от Линдос издига Родоския колос (около 292-280 г. пр.н.е.). Гигантската статуя, висока около 33 метра, е призната за едно от Седемте чудеса на античния свят. Тя се издига само 54 години, преди да бъде съборена от опустошително земетресение през 226 г. пр.н.е.

След като става съюзник на Рим, Родос постепенно губи политическата си независимост, но остава световен център на образованието, реториката и изкуството. Тук са учили личности като Юлий Цезар, Цицерон и Марк Антоний. През 57 г. н.е. Свети апостол Павел посещава острова (при днешния залив Св. Павел в Линдос) и пренася християнството тук. 

След разделянето на Римската империя, Родос става част от Византийската империя. Този период е белязан от чести нападения на пирати, персийци и араби, което принуждава византийците да издигнат първите сериозни укрепления на мястото на днешния Старт град.
През 1309 г. Орденът на рицарите на Свети Йоан от Йерусалим (Хоспиталиерите), прогонен от Светите земи, купува и завладява Родос. Те превръщат острова в суверенно военно-религиозно рицарско княжество.
Рицарите трансформират град Родос в непревземаема средновековна крепост. Те построяват Двореца на Великия магистър, Улицата на рицарите, болницата и внушителните стени с дълбоки ровове, които виждаме и днес. Родос се превръща в щит на християнска Европа срещу настъпващата Османска империя
През 1522 г. султан Сулейман Великолепни обсажда Родос със зашеметяваща армия от 100 000 души. След 6 месеца героична защита, шепата останали рицари (около 500 души) се предават с чест и получават правото да напуснат острова мирно (по-късно те се заселват в Малта).
Под османска власт Старият град се променя архитектурно. Църквите са превърнати в джамии, издигат се минарета и бани (хамами), а Дворецът на Великия магистър е превърнат в затвор и склад за барут. Гърците са изгонени да живеят извън крепостните стени, което поставя началото на Новия град.
През 1912 г., в резултат на Итало-турската война, Италия завладява Родос. Италианците имат амбицията да превърнат острова в перлата на своята нова империя. Те правят мащабни инвестиции, извършват огромна реставрация на Стария град и напълно възстановяват Двореца на Великия магистър (който е бил разрушен от експлозия на барут през 1856 г.). Построяват красивите модерни административни сгради в Новия град в характерен фашистки и неокласически стил. Развиват модерната инфраструктура и туризма. По време на Втората световна война островът преживява германска окупация, при която еврейската общност в Родос (една от най-старите в Европа) е почти напълно депортирана.
На 7 март 1948 г., след векове на чуждо управление, Родос и останалите Додеканезки острови официално се завръщат в лоното на Гърция.

Град Родос е административната столица на острова и едно от най-впечатляващите места в цялото Средиземноморие. Разположен на най-северния връх на острова, градът е уникална симбиоза между жив средновековен паметник и модерен, космополитен курорт.
Той е разделен на две коренно различни части: Стария град (ограден с масивни крепостни стени) и Новия град (с модерни магазини, ресторанти и оживен нощен живот). Той е перлата на едноименния гръцки остров. Предлага уникално съчетание от древност, готическа средновековна атмосфера и оживен модерен курортен живот.   

·       Benji Traveler: Остров Родос, Аквариума в Родос, Гърция

Benji Traveler: Остров Родос, Църквата "Благовещение на Пресвета Богородица", Родос, Гърция

Benji Traveler: Остров Родос, Пристанището Мандраки и Родоския колос, Гърция

Benji Traveler: Остров Родос, Дворецът на Великия Магистър, Родос, Гърция

Benji Traveler: Остров Родос, Старият град на Родос, Гърция

Статуите на елените (Елефос и Елафина): Двете бронзови статуи на елен и кошута, стъпили върху високи каменни колони, стоят на входа на древното пристанище. Те маркират входа към морето и са поставени там, където според преданията са били краката на Родоския колос. Еленът е свещено животно за острова, тъй като според легендата тези животни са спасили Родос от нашествие на змии в миналото.

Най-стария пъб в Родос. Много уютно местенце с хубава музика, обслужване и меню.

Изгрев в Средиземно море. Гледка от хотел Медитерениан (Mediterranean)

Егейския бряг и залез над Егейско море

Първото казино на Родос. Намира се на средиземноморския бряг в непосредствена близост до хотел Медитерениан.

Фонтанът се нарича Fontana Grande (или просто Мандраки фонтан) и се намира на емблематичното старо пристанище Мандраки. Той е разположен на площад „Елефтериас“ (Площад на свободата), точно пред внушителната църква „Благовещение Богородично“ (Evangelismos tis Theotokou). Фонтанът и самата църква са построени през 1920-те години по време на италианската окупация на Додеканежките острови.
Фонтанът пред църквата е точно, наполовина умалено копие на прочутия средновековен фонтан Fontana Grande в италианския град Витербо. Италианците го издигат като символичен знак на почит, за да напомня за преминаването на рицарите хоспиталиери на път за Малта. Сградата зад него първоначално е изградена като католически храм „Свети Йоан“ (копие на средновековна готическа базилика), но след присъединяването на Родос към Гърция през 1947–1948 г. е превърната в православна катедрала.

Паметникът на самия бряг до църквата „Благовещение“ е на Александрос Дякос. Първият загинал гръцки офицер във Втората световна война - Александрос Дякос е роден на остров Родос през 1911 г. (по времето, когато островът е под османска, а малко след това под италианска власт). Той бяга в свободна Гърция, за да учи във военна академия и става пехотен лейтенант в гръцката армия. На 1 ноември 1940 г., в самото начало на гръцко-италианската война в планините на Пинд (Северна Гърция), неговият взвод е атакуван от елитни италиански части. Дякос повежда контраатака, за да си върнат стратегически хълм, и бива убит от вражески огън. Той остава в историята като първия паднал в бой гръцки офицер в тази война. 

Трите средновековни вятърни мелници. Разположени на дългия вълнолом на пристанището, тези живописни каменни мелници датират от XIV-XV век (епохата на рицарите). В миналото те са били използвани за мелене на зърно, разтоварвано от търговските кораби директно на пристанището. Днес те са една от най-популярните локации за снимки в Родос.

Крепостта Свети Николай (Fort of St. Nicholas). Намира се в самия край на същия вълнолом, веднага след трите мелници. Построена е от рицарите през XV век, за да защитава входа на пристанището от морски атаки, а по-късно французите добавят към нея и фар. Кулата изглежда като миниатюрен замък в морето.