Токио, Кметството, Япония

Сградата на столичното правителство в Токио (известна като Кметството на Токио или Tocho) е разположена в оживения бизнес квартал Шинджуку и е едно от най-емблематичните архитектурни творения в Япония. Проектиран от световноизвестния архитект Кензо Танге, комплексът е завършен през декември 1990 г. и служи като административно сърце на цялата префектура Токио.
Двете основни кули на Основна сграда №1 се разделят на 33-тия етаж, което придава на небостъргача вид, напомнящ на готическа катедрала. Формата директно препраща към силуета на европейска готическа катедрала, по-конкретно Нотр Дам в Париж. Танге разглежда кметството като „граждански храм“ или „светска катедрала“. В миналото катедралите са били център на обществения живот в европейските градове — място за събиране, сигурност и администрация. Кметството в Токио изпълнява абсолютно същата роля за модерния мегаполис.

Текстурата и формите на фасадата са вдъхновени от структурата на компютърен чип. Въпреки че формата напомня на средновековна сграда, фасадата изглежда като извадена от научната фантастика. Външните стени са покрити с мрежа от сив и светъл гранит, преплетен със стъклени панели.

Този сложен геометричен модел имитира дизайна на микрочип или компютърна печатна платка. Чрез тази визия Танге символизира възхода на Япония като световен технологичен лидер в края на 80-те и началото на 90-те години на XX век.

Танге умело вгражда елементи от класическата японска архитектура в ултрамодерната структура. Прозорците и панелите по фасадата са подредени в геометрични шарки, които наподобяват традиционните дървени паравани и плъзгащи се врати в старите японски къщи. Масивната основа на сградата и начинът, по който тя се издига стъпаловидно нагоре, напомнят за каменните основи на средновековните японски замъци от епохата Едо (старото име на Токио).

Пред комплекса е изграден огромен полукръгъл площад, заобиколен от колонада (Основна сграда №2 и Сградата на Столичния съвет). Пространството е вдъхновено от римския форум и ренесансовия площад Пиаца дел Кампо в Сиена, Италия. Танге е искал да създаде отворено демократично пространство в сърцето на Токио, където гражданите да могат да се събират, да общуват и да протестират — концепция за „агора“, която традиционно липсва в по-затворената японска градска архитектура.

Със своите 243 метра, комплексът е най-високата сграда в Токио до завършването на Midtown Tower през 2007 г.
Една от най-големите туристически атракции в сградата са двете тераси за наблюдение (Южна и Северна кула), разположени на 45-ия етаж на височина от 202 метра. При ясно време от върха се открива невероятна панорама към емблематични места като планината Фуджи, Tokyo Skytree, Tokyo Tower и стадиона Tokyo Dome.
Всяка от обсерваториите разполага с малко кафене и магазин за сувенири. На втория етаж на комплекса има и голям туристически информационен център.
Тъй като Япония е в силно земетръсна зона, Кметството на Токио е проектирано да служи като команден център при бедствия. Използвани са авангардни за времето си стоманени и бетонни структури, които могат да абсорбират трусове и да се люлеят, без да се срутят. По време на катастрофалното земетресение в Тохоку на 11 март 2011 г. сградата се люлее силно, но конструкцията не понася никакви структурни щети, доказвайки гениалността на инженерния проект.
През последните десетилетия сградата се превърнала от чисто административно пространство в глобална туристическа атракция.
2020 г. (Олимпийските игри) - Площадът пред кметството е било едно от централните места за церемонии и щафетата с олимпийския огън.
2024 г. Източната фасада на Основна сграда №1 е официално сертифицирана от Рекордите на Гинес като най-голямата постоянна повърхност за прожектиране в света (светлинното шоу Tokyo Night & Light), целяща да привлече още повече нощни туристи.
Архитектурният стил на Кметството на Токио е един от най-добрите примери за късен постмодернизъм в кариерата на Кензо Танге. Проектът балансира между висшите технологии на бъдещето и дълбоката историческа символика — както европейска, такъв и традиционна японска.

Проектът на Кензо Танге е признат за шедьовър, защото успява да обедини коренно различни идеи - Изток и Запад, Традиция и Иновация, Религия и Държавност. Той не просто строи административен офис, а създава визуален паметник на японския триумф.

Токио, Градините в Имперския дворец, Япония

Източните градини на Императорския дворец в Токио са една от най-популярните исторически забележителности в японската столица, изградени върху руините на някогашния замък Едо – резиденцията на шогуните Токугава. Докато самият Императорски дворец е затворен за обществеността (освен при специални турове), Източните градини са напълно свободни за посещение и предлагат красива паркова среда в самия център на мегаполиса
Градините се простират на площ от около 210 000 кв.м и са разделени на три основни исторически зони, които са служили като защитни линии на замъка Едо
Освен растителността, в градините можете да се видят оригинални фортификационни елементи от периода Едо - Портата Отемон  Главният и най-впечатляващ вход към градините, през който в миналото са преминавали феодалните владетели (даймьо).
Огромните каменни стени и ровове. Сглобени без хоросан от гигантски каменни блокове, те са устояли на множество земетресения през вековете.
Стражевите къщи (Bansho) - Дървени постройки, където са дежурили самураите, пазещи достъпа до замъка (най-известна е "Къщата на 100-те самураи"). 
Източните градини, които виждаме днес, съчетават функциите на политически трибунал, отбранителна крепост и лично убежище за елита на Япония. Тяхната история отразява прехода от суров военен прагматизъм към изящна ландшафтна естетика.

1. Хонмару (Главният двор) – През периода Едо (1603–1867) тази най-висока част на градините е била най-строго пазеното място в Япония. Тук се е издигал колосален дървен комплекс, разделен на три секции: Омоте (за официални държавни дела), Накаоку (личните офиси на шогуна) и Ооку (частните покои, където са живеели съпругите и наложниците му).
В един от дългите коридори на Хонмару (коридора Мацу но Орока) през 1701 г. лорд Асано изважда меч срещу корумпирания чиновник Кира. Това нарушение на закона води до ритуалното самоубийство на Асано и ражда легендарната история за 47-те ронини, които отмъщават за своя господар. След като дворецът изгаря окончателно през 1863 г., постройките не са възстановени. По-късно тук са засадени хиляди дървета, а огромната поляна днес показва само контурите на някогашните зали.
 2. Ниномару (Вторият двор) – За разлика от военния облик на Хонмару, Ниномару винаги е бил замислен като място за естетическа наслада. През 1630 г. легендарният майстор на градини и чаена церемония Кобори Еншу проектира тук първата мащабна традиционна градина за шогуна Токугава Иемицу. През вековете градината е пренебрегвана и опожарявана няколко пъти, като губи блясъка си. На нейно място са издигани казарми и складове. При вземането на решение градините да се отворят за хората през 1960г., ландшафтните архитекти използват оригинални чертежи от 1702 г. (от времето на петия шогун Цунайоши). Благодарение на това днешната градина Ниномару е точно копие на самурайския парк отпреди 300 години. Построен е наново водоемът с прецизно разположени камъни и фериботни мостчета.
3. Когато комплексът преминава в ръцете на император Мейджи през 1868 г., някои части се използват за нуждите на новия двор, включително за изграждане на конюшни и административни сгради. Най-новата историческа промяна се случва по идея на предишния император Акихито. Той забелязва, че старите местни сортове овощни дървета в Япония изчезват заради индустриалното земеделие. По негово настояване в Ниномару е създадена специална овощна градина, където днес се съхраняват и отглеждат 28 изчезващи традиционни сорта ябълки, круши и цитруси, отглеждани от японците преди епохата на модернизацията.
В традиционните японски градини, включително в Ниномару, разположението на всеки камък, поток или дърво не е случайно. То следва строги правила, вдъхновени от шинтоизма (преклонението пред природата) и дзен будизма. Градината се разглежда като умален модел на Вселената.
Камъните са най-важният елемент в японската градина. Те символизират неизменността, вечността и мъжката сила (Ян). Според древното ръководство за дизайн Сакутеики (XI век), създаването на градина се нарича „поставяне на камъни“. Вертикалните камъни символизират планини, небето или дървета. Често представляват божества, слизащи на земята. Хоризонтални (плоски) камъни символизират земята, спокойствието и органичната материя.
Каменните триади - Това е група от три камъка – един висок в средата и два по-малки отстрани. Те символизират Буда и неговите двама спътници, или баланса между Небето, Земята и Човечеството.
Камъните, разположени в средата на езерата, често изобразяват митичните острови Хорай или Острова на костенурката и Острова на жерава (символи на дълголетието и щастието).

Водата е противовесът на камъка. Тя символизира промяната, течението на времето, пречистването и женската сила (Ин). Вместо да се стреми към симетрия (като във френските градини), в Япония водата винаги следва естествени, асиметрични извивки. Традиционно потоците в японските градини текат от изток на запад. Вярва се, че това отмива злите сили и носи изчистване. Водопадите често символизират жизнения път на човека – бурен и преодоляващ препятствия в началото (младостта), улягащ се в спокойно езеро накрая (зрелостта).
В дзен градините (където няма истинска вода) белият пясък или чакъл се загребват с гребло на вълни. Тук пясъкът символизира океана или облаците, а камъните – острови или планини, изплуващи от тях.

Балансът между камъка и водата се допълва от два ключови архитектурни елемента. Мостът в японската градина никога не е просто средство за преминаване. Той символизира прехода от един свят в друг – преминаването от земното, ежедневното пространство към духовното и възвишеното. Назъбените мостове (яцухаши) принуждават посетителя да се движи бавно и да гледа в краката си, което е метафора за осъзнатост в настоящия момент.
Каменните фенери първоначално използвани в будистките храмове, те се поставят край водата, за да символизират светлината на просветлението, която прогонва невежеството.
Когато се разхождате из Ниномару, ще забележите как езерото е проектирано така, че да отразява околните камъни и дървета. Това „удвояване“ на реалността символизира илюзорната природа на материалния свят според будизма.