Храмът Бонгеунса е будистки храм, датиращ от 794 г. Разположен е на юг от река Хан и първоначално е бил известен като Кьонсеонгса (Gyeonseongsa). Преименуван е със сегашното си име през 1498 г., когато кралица Джонхьон (Jeonghyeon) ремонтира храма.
Първоначално разположен югозападно от сегашното си място, той е преместен на настоящата позиция по време на управлението на крал Мьонджонг (1545-1567)
През годините той е служил и като предпазен щит за запазването на будизма в Корея. Династията Чосон е насърчавала нео-конфуцианството като държавна идеология, като по този начин будизмът е бил отритван. Въпреки нео-конфуцианската политика на Чосон, Бонгеунса служи като ключов храм за държавните изпити за монаси (Сонджи) и става център на корейския будизъм.
Павилионът Панджон (Panjeon) съхранява 81-томни дървени блокчета (сутри), изрязани през 1855 г. от монаха Йонгги, което е една от най-важните културни ценности на храма.
През 1902 г. храмът Бонгеунса е обявен за един от 14-те основни храма на Корейската империя. По време на японската окупация той се превръща в административен център за повече от 80 по-малки будистки храма около Сеул. През 1922 г. и отново през 1929 г. главният монах Чонгхо е известен с това, че спасява над 700 души от удавяне в река Хан - героичен акт, който води до издигането на паметник в негова чест и допълнително повишава значението на храма. След колониалния период Бонгеунса е включен в ордена Джоге, най-голямата будистка секта в Корея.
През 1939 г. пожар унищожава повечето сгради, а допълнителни щети са нанесени по време на Корейската война, но храмът е възстановен.
Днес Бонгеунса е процъфтяващ център, известен с 23-метровата каменна статуя на Майтрея Буда (завършена през 1996 г.) и програми за Темпълстей
Всяко камъче в купчинката представлява конкретно желание на човека, който го е поставил. Хората добавят камък към съществуваща купчинка или започват нова, като се молят за здраве на семейството, успех на изпити или късмет.
Самият процес на подреждане изисква концентрация и спокойствие. В будистки контекст това се разглежда като форма на активна медитация, която учи на търпение и намиране на вътрешен баланс.
Традиционно се вярва, че тези малки кулички от камъни действат като талисмани, които отблъскват нещастието и привличат положителна енергия към мястото.
Купчинките са крехки и могат лесно да бъдат съборени от вятър или дъжд, което в будизма символизира преходната природа на живота и всичко материално.
Когато минавате покрай тях, можете да добавите и свое камъче на върха на някоя купчинка. Вярва се, че ако успеете да го закрепите, без кулата да падне, желанието ви ще се сбъдне.
Повечето от тях изобразяват Авалокитешвара (Gwanseum Bosal) – Бодхисатва на безкрайното състрадание, който чува плача на всички страдащи същества. Огромният им брой (около 3300-3400 на брой) символизира необятната природа на това състрадание. Символизират безкрайното присъствие на Буда във вселената и колективните молитви на вярващите, които са ги дарили.
Някои фигурки изобразяват Медицинския Буда (Yaksayeorae-bul), който носи изцеление и защита, или Буда Амитабха, символизиращ прераждането в "Чистата земя".
Тези фигурки обикновено са дарения от миряни. Всеки вярващ може да направи дарение, за да постави такава статуетка с името си, което се счита за форма на постоянна молитва за здраве, късмет или благополучие на семейството.
Директно в основата на голямата статуя са изваяни и фигури на Ваджра воини (Vajra warriors), които имат за цел да пазят Буда от зли сили и отрицателна енергия.
Заедно с централната статуя на Майтрея (Бъдещия Буда), те създават внушително свещено пространство, което носи послание за надежда, духовно напътствие и утеха.
Дясна ръка: Абхая Мудра (Abhaya Mudra) - Дясната ръка е вдигната на нивото на гърдите с длан, обърната навън, и изпънати пръсти, сочещи нагоре. Символика: Това е жестът на безстрашието и защитата.
Значение: Майтрея уверява вярващите, че няма от какво да се страхуват по пътя си към просветлението. Жестът символизира мир, доброжелателност и разсейване на страха.
Лявата ръка на 23-метровата статуя на Майтрея Буда в храма Бонгеунса е разположена пред тялото, на нивото на талията, с длан, обърната нагоре.
Варада Мудра (Жестът на милосърдието) - В този специфичен контекст лявата ръка символизира щедрост, благотворителност и изпълнение на желанията на вярващите. Докато дясната ръка често е в жест на защита или преподаване, лявата ръка традиционно представлява мъдростта и спокойното приемане.
Тъй като това е "Буда на бъдещето", позицията на ръцете му показва неговата готовност да слезе на земята и да донесе просветление на всички същества.
За разлика от други форми на Буда (като Медицинския Буда, който държи съд с билки), статуята в Бонгеунса обикновено не държи предмет, а предава посланието си чрез самата позиция на пръстите и дланта.
Комбинацията от тези две мудри (Абхая и Варада) се използва, защото тя представлява пълния цикъл на будистката помощ към хората. В будизма те рядко се разглеждат отделно, когато става въпрос за големи фигури на светци и буди. Едната ръка „взема“ страха (защита), а другата „дава“ благословия (даряване). Това показва, че Буда не само ни пази от лошото, но и активно ни помага да постигнем доброто.
Тази комбинация е най-достъпната за обикновените хора. Докато други мудри (като тези за медитация или специфично учение) са насочени към монасите, тези два жеста казват на всеки посетител: "Тук си в безопасност и молбата ти ще бъде чута."
При статуя с височина 23 метра, тези позиции на ръцете са най-ясно видими от далеч. Те създават усещане за отвореност и близост, въпреки огромния мащаб на камъка.
Накратко, тази комбинация е избрана, за да вдъхне максимална увереност и надежда на всеки, който застане в подножието на статуята.
Тази комбинация е най-достъпната за обикновените хора. Докато други мудри (като тези за медитация или специфично учение) са насочени към монасите, тези два жеста казват на всеки посетител: "Тук си в безопасност и молбата ти ще бъде чута."
При статуя с височина 23 метра, тези позиции на ръцете са най-ясно видими от далеч. Те създават усещане за отвореност и близост, въпреки огромния мащаб на камъка.
Накратко, тази комбинация е избрана, за да вдъхне максимална увереност и надежда на всеки, който застане в подножието на статуята.
Лицето е широко и заоблено, с много лека, едва забележима усмивка. Това придава на Буда излъчване на безкрайно търпение и доброта. Очите са полузатворени (в състояние на дълбока медитация), но погледът му е насочен леко надолу, към хората, които стоят в подножието му. Между веждите има малка издатина или скъпоценен камък, който символизира „третото око“ и способността му да вижда отвъд материалния свят.
Статуята е висока точно 23 метра, което я прави най-високата каменна статуя в Южна Корея. Тя се извисява над посетителите, но не изглежда заплашително. Буда е облечен в традиционни монашески одежди, които се спускат на меки, плавни гънки. Гранитът е издялан така, че камъкът изглежда почти като лек плат. На главата си има специфична плоска шапка (корона), типична за корейските изображения на Майтрея, която символизира неговия статут на бъдещ „просветен крал“
Статуята е висока точно 23 метра, което я прави най-високата каменна статуя в Южна Корея. Тя се извисява над посетителите, но не изглежда заплашително. Буда е облечен в традиционни монашески одежди, които се спускат на меки, плавни гънки. Гранитът е издялан така, че камъкът изглежда почти като лек плат. На главата си има специфична плоска шапка (корона), типична за корейските изображения на Майтрея, която символизира неговия статут на бъдещ „просветен крал“
Използван е висококачествен корейски гранит. В корейската скулптура гранитът е предпочитан, защото позволява извайването на фини детайли (като спокойното изражение на лицето), като същевременно е изключително устойчив на атмосферни влияния.
Изработена е в периова 1986–1996. Процесът отнема 10 години под ръководството на майстор Йонгам. За разлика от древните статуи, изсечени от един монолит, тази величествена 23-метрова фигура е конструирана чрез прецизно сглобяване на огромни каменни блокове.
Поради огромното тегло на отделните блокове (някои от които тежат тонове), транспортирането им до Гангнам е било логистично предизвикателство. Използвани са тежки кранове и специализирана техника за повдигане и напасване, за да се гарантира, че фугите между блоковете са почти невидими, създавайки илюзията за цялостен масивен обект.
Гранитът е избран не само заради физическата си устойчивост, но и като символ на несломимата вяра и стремежа към обединение на корейския народ – кауза, на която е посветено изграждането на статуята.
Днес статуята се счита за най-високата каменна статуя в Корея, издигаща се внушително над модерните небостъргачи на Сеул.
Самата статуя е стъпила върху голям пиедестал, оформен като разцъфнал лотос, който в будизма символизира чистотата и просветлението, издигащи се над калта на материалния свят.
Четирите небесни царе. Въпреки че основните им статуи са разположени при портала на храма (Jinyeomun), техни изображения или символика често присъстват около големите монументи като защитници на четирите посоки на света.
Пространството пред статуята е отворен площад за молитви, където вярващите се покланят директно пред тези фигури.
Bell Pavilion – има четири музикални инструмента – Dharma Drum, Wooden Fish, Cloud-Shaped Gong и Dharma Bell. Тези инструменти звучат вечер преди церемониите с намерението да спасят всички същества.
Звукът на барабана спасява всички животински същества на земята;
Гонгът е за съществата във въздуха;
Дървената риба е за всички същества под водата;
Звукът на камбаната спасява всички същества в ада под земята и небето.
Гонгът е за съществата във въздуха;
Дървената риба е за всички същества под водата;
Звукът на камбаната спасява всички същества в ада под земята и небето.
Тези фигури заедно превръщат пространството около Майтрея в символичен модел на будисткия рай, където мирът е защитен от всякакви външни заплахи.
В двора на храма Бонгеунса всеки архитектурен елемент е зареден със символика, която цели да пречисти съзнанието на посетителя и да предпази свещеното място.
Ето най-интересните детайли, на които да обърнете внимание:
1. Данчеонг (Dancheong) – Изкуството на цветовете
Това са ярките рисунки по гредите и под стрехите на сградите. Те използват пет основни цвята: син (изток/дърво), бял (запад/метал), червен (юг/огън), черен (север/вода) и жълт (център/земя). Символика: Цветовете представляват баланса на петте елемента и хармонията в природата.
Функция: Освен за красота, боята предпазва дървото от влага и насекоми. Често ще видите рисунки на лотоси (символ на чистотата) и дракони (защитници на закона).
2. Джапсанг (Japsang) – Малките фигурки по ръбовете на покривите
Ако погледнете към ъглите на покривите на по-важните сгради, ще видите малки керамични фигурки, наредени в редица. Тези фигури произлизат от китайския роман "Пътуване на запад" и включват герои като Краля на маймуните и монаха Сюандзан. Роля: Те са духовни пазители, които прогонват злите духове и предпазват сградите от пожар. Броят им винаги е нечетен – колкото повече са, толкова по-важна е сградата.
3. Пунггьонг (Punggyeong) – Вятърните камбанки с рибки
Под стрехите на храмовите зали често висят малки бронзови камбанки с пластина във формата на риба. Символика на рибата: Рибите никога не затварят очите си, дори когато спят. В будизма това символизира будността – напомняне на монасите и посетителите да бъдат винаги будни и усърдни в своята духовна практика
Когато посетите храма, обърнете внимание и на плочките от покрива (Kiwa) – понякога върху тях вярващите пишат имената си и своите желания с бял маркер срещу малко дарение.
