Translate

Показват се публикациите с етикет крепостта Баба Вида. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет крепостта Баба Вида. Показване на всички публикации

понеделник, 11 август 2025 г.

Видин, Крепостта Баба Вида, България

Средновековната крепост на гр. Видин, известна с името Бабини Видини кули, или просто „Баба Вида“, е разположена на големия завой на р. Дунав при гр. Видин. Тя е единствената у нас почти изцяло запазена крепост от време­то на Второто българско царство. Самият град е сред малкото в страната, които почти не губят значението си през хиля­долетната си история, бивайки ключов център за римската, българската, византийската и османската държави, както и за няколко независими владетели.
Историята на Видин започва през Античността, когато рим­ската крепост Бонония е важна част от Дунавския лимес. Укреплението служи за отблъскване на варварските нашест­вия и има данни, че е подсилвано по времето на импертор Юстиниян I (527-565).
Мястото е присъединено към българските владения още по времето на Аспарух, но въпреки това археологическите находки показват, че животът по тези земи вероятно замира в периода VI—IX в.
Българите отново възраждат града и го правят един от важните центрове в своята държава, строейки укрепление от правоъгълни блокове, достигащи дължина 1.5 метра. По вре­ме на Средновековието град Видин се е казвал Бдин, а името на крепостта „Баба Вида“, с което е известна днес, произхожда от народни легенди. Според една от тях по тези земи живеел богат болярин, който владеел земите от Стара планина до Карпатите. Имал три дъщери — Вида, Гъмза и Кула. След като баща им умрял, Гъмза и Кула се омъжили и разделили владенията помежду си. Но мъжете им пропилели тяхното наследство. Вида не искала да се омъжи и отхвърляла всички кандидати. Построила замъка и останала в него до края а живота си. Поданиците на Вида били много доволни, защото ги защитавала от враговете. След нейната смърт те кръсти­ли крепостта „Бабини Видини кули“ в знак на почит и благо­дарност.
През IX—X в. Бдин се очертава като най-значимата крепост в северозападните български земи. Когато император Васи­лий II обсажда града в продължение на 8 месеца, преди да го завземе през 1003 г., той вече е епархийски център.
По времето на въстанието на Асеневци градът вече е седа­лище на митрополит. Тук е ръкоположен за епископ и бъде­щият български църковен глава Василий I.
По времето на Втората българска държава Бдин разширя­ва влиянието си. Тази гранична област почти винаги е била под управлението на полузависими владетели, а унгарците са нахлували многократно и са превземали крепостта. През XIII— XIV век градът е не само политически, но и важен стопански център на северозападните български земи със силно развити занаяти и приложно изкуство. Също е и голям производител на зърнени храни и наред с това център на оживена книжовна дейност. В средата на XIII век градът става столица на фео­далното владение на Ростислав Михайлович, който дори се обявява за цар на българите, но е признат само от Унгария. Към 90-те години на XIII век, Бдинска област съществува като самостоятелно княжество с владетел деспот Шишман, избран за български цар през 1323 г. През 1371г., начело с цар Иван Срацимир, Бдин отново става център на независимо фео­дално княжество. През този период са построени значителен брой вътрешни стени и кули. Именно тогава крепостта добива вид, близък до този, който има днес.
Падането на Видинското царство под османско влади­чество през 1396 г. се приема от българската историческа наука като дата на условен край на самостоятелното българско уп­равление за векове напред, макар синът на Иван Срацимир — Константин, съвместно със синът на Иван Шишман — Фружин вероятно да имат свои владения още почти половин век.
По време на османското владичество обаче Видин не запа­да, а напротив. За разлика от доста от крепостите във вътреш­ността на страната, които нямат практическо предназначение и са разрушени и/или изоставени, Видин се явява важна гра­нична крепост, която приютява огромен османски гарнизон.
Най-любопитната част от османската история на Видин е периодът от 1773 до 1807 г., когато градът се явява столица на обявилият се за независим от османската власт феодал Осман Пазвантоглу. Бивш кърджалийски главатар, неговата репу­тация е доста спорна — начело на смесена войска от кърджа­лии, еничари, арнаути, отцепници от централната власт и дори български хайдути, той успява да води успешни военни кампании срещу централната власт в Цариград и да откъсне значителни земи. Въпреки че в началото на управлението си се прочува с кръвопролития, по-късно се опитва да спечели християнското население, като довежда Софроний Врачански за епископ в града (според някои историци — насила) и слага пика/обърнато сърце вместо полумесец на върха на джамия­та си, която може да се види и до днес, редом до известната библиотека на Пазвантоглу. Според друга версия, владетелят решава да смени символиката, за да подчертае своята неза­висимост от султана. 
В градежа на вътрешната крепост „Баба Вида“ личат раз­лични строителни периоди. При археологическите проучва­ния е установено, че строежът е започнал през X в. върху ос­новите на античния отбранителен и наблюдателен пункт Бонония (III в.), който е бил част от дунавската граница на Римската империя. Останки от отбранителните съоръжения са запазени на различни места в гр. Видин, но най-добре са съхранени основите на североизточната ъглова кула, които по- късно българите вграждат в крепостта „Баба Вида“. Предпо­лага се, че за строежа са използвани и каменни блокове от още една римска твърдина в района — „Рациария“.

Benji Traveler: Арчар, Древен град и крепост Рациария, България

В сегашния си вид крепостта има почти квадратна форма, с площ около 5 дка, която заедно с околокрепостния ров дости­га 9,5 дка. Укреплението се състои от две стени — вътрешна, висока, с 9 кули, докато външната е по-ниска, с 2 кули. В по-голямата си част те са изградени, подобно на други крепости у нас от същото време, от ломени камъни с грубо обработени лица, споени с бял хоросан.
Между двете стени се образува почти незастроен външен двор. Около крепостта е изкопан ров, който е бил запълван с вода от река Дунав. Ровът е с дълбочина 4 м, а ширината му е около 6 м. Мостът е бил подвижен, дървен и се е охранявал от кулата на входа. Кулите са многоетажни, имат четириъгълна, почти квадратна форма и са издадени навън от крепостната стена. Вът­решната стена, която представлява същинската крепост, е за­пазена на някои места до първоначалната си височина. През периода на османското владичество, в края на XVII в., започват архитектурни преустройства на крепостта с цел тя да бъде пригодена за съвременни бойни действия. Част от кулите са преустроени за огнестрелно оръжие и артилерия. Зъберите са сринати или зазидани и е изграден общ парапет с отвори за топове и наблюдателници с амбразури за пушки. Отвън към крепостната стена са прибавени няколко контрафорса (укрепителни стени), а отвътре — казармено помещение и резервоар.
Тухлените надзиждания по вътрешната оградна стена, както и покривите по кулите са от края на XVIII и началото на XIX в. По това време крепостта вече не се е използвала за отбранителни цели и е служела предимно за оръжеен склад и затвор. По време на османското владичество в укрепление­то са обособени складови помещения за храна и боеприпаси и караулни помещения.
Но преустройствата въобще не спират дотук. По същото време средновековната „Баба Вида“ вече попада в рамките на много по-голямото укрепление „Калето“. То започва да се строи по време на т.нар. Дълга война (1683-1699) между Османската и Хабсбургската империи. Строежът продължава повече от 30 г. и завършва около 1720 г.
Мащабното отбранително съоръжение е едно от най-големите по българските земи, изграждани по османско време. Останките от него ограждат немалка част от днешната цент­рална част на града — квартал „Калето“. Представлява полукръг c диаметър около 1.8 км. Откъм реката стената е двой­но удебелена - 2.5-3 м., като височината е била 6 метра, и е била оградена с ров, широк до 18 метра и дълбок 5-6 метра. Днес ровът е затрупан, но немалка част от него, както и запа­зената стена може да се види. 
По крепостната стена на „Калето“ са били разположени общо девет порти („капии“) — пет откъм реката и четири откъм сушата. Всичките откъм сушата са съхранени и са активна част от градската инфраструктура, като най-популярна и интересна е Стамбол капия, която днес се явява проход от кв. „Калето“ към централния градски площад „Бдинци“. 

Benji Traveler: Видин, Стамбол капия и Пазар Капия, България

От „речните“ порти са запазени Топ капия (до крепостта Баба Вида) и Телеграф капия - в градската (крайдунавска) гради­на. „Телеграфа“, както е популярно мястото сред жителите на града, преди години е била преустроена в едно от най-попу­лярните заведения във Видин, което днес вече не работи.
Непосредствено след Освобождението (1878 г.) достъпът до крепостта е забранен, защото обектът се е използвал от военни­те. „Баба Вида“ отваря врати за посещения през 1958 г., като в крепостта е открит и музей. През 1964 г. средновековният замък е обявен за паметник на културата с национално значе­ние и е сред Стоте национални туристически обекта на Бълга­рия.
Днес „Баба Вида“ е най-внушителният паметник на бъл­гарското крепостно строителство от Средновековието. Освен забележителен туристически обект замъкът се използва и като естествен декор за заснемане на документални и игрални филми, организират се концерти и тържества.























































































Виена, Катедралата „Свети Стефан“, Австрия

Катедралата „Свети Стефан“ (Щефансдом) е бижуто на австрийската столица, намира се в сърцето на Виена. Оттам започва всяка обиколка на града...