Старият град или т.нар. исторически център на Локоротондо представлява един лабиринт от бели, тесни улици.
Някои от къщите са по-семпли, други са запазили доста величествени барокови арки и архитектурни детайли по фасада си.Църквата-майка на Локоротондо е „Св. Георги мъченик“ и е на около 200 години. Може да се каже, че тя е в центъра на „кръглото място“ и около нея е съсредоточено всичко останало. Фасадата й е в ренесансови стил. В двата ъгъла на катедралата има статуи на Св. Петър и Павел. Една от най-старите църкви в Локоротондо е Мадона дела Грека (Madonna della Greca). Тя е на около 8-9 века. Ние не успяхме да ги видим. Някак си „претупахме“ разходката си поради проведена първоначално дегустация на вина във една от винарните в района.
Няма как да подминете двореца Морели в Локоротондо. Неговите барокови сводове и балкони с ковано желязо правят впечатление и може би са най-сниманите балкони в цяло Локоротондо.
Панорамната улица обгръща част от хълма на Локоротондо и от нея се открива страхотна гледка долината Итрия (Valle d’Itria). Безкрайно поле, лозя и маслинови гори, осеяни с конусовидни покриви на трули.
Традиционно 40 дни преди Великден, високо по улиците не само на Локоротондо, но и в други градчета и села в района, се закачат кукли, облечени като стари вещици. Те символизират човешките грехове и на връх Великден символично се изгарят. Счита се, че по този начин се пречистват и греховете на човечеството, а също така се отбелязва и настъпването на пролетта.
Градът е записан в книгата на рекордите на Гинес, заради петте гласни „о“ в името си.
