Враца, Рогозенското съкровище, България

Рогозенското съкровище е открито случайно през 1986г в с. Рогозен. Селото се намира в Северозападна България, близо до гр. Враца.Съкровището е открито на две части. Първата част, която се състои от 65 предмета, е открита случайно през есента на 1985 година от Иван Димитров в двора на къщата му. В продължение на 3 – 4 месеца дядо Иван не съобщава за откритото богатство поради страх от мисълта, че дворът му ще бъде разкопан от археолози и посевите му ще бъдат съсипани. Но в началото на януари 1986 г. той занася откритите предмети на тогавашния кмет на с. Рогозен Борис Драмкин. Кметът разбира, че това е наистина една много ценна находка и веднага се обажда в Регионалния исторически музей – Враца, за откритото имане. Археолозите Богдан Николов, Спас Машов и Пламен Иванов реагират веднага и в същия двор на 4 метра разстояние от първия куп откриват и останалите 100 предмета. Рогозенското съкровище е обявено за находката на века.
След обстойно проучване, археолозите казват, че то е най-голямото откривано до сега, не само на територията на България, но и в Европа, което го прави най-значимото до този момент.
Откривателите намират 165 предмета с общо тегло над 20кг, изработени от висока проба сребро, като някои от тях имат и допълнително частично позлатяване. Това са предимно фиали и кани, всичките безценни и уникални.
След многобройни анализи и изследвания, установяват, че тези съдове са произвеждани по различно време. Това е причината да се даде доста широк период от време на тяхното датиране – от края на VI до началото на IV век пр. Хр.
По всяка вероятност, съкровището е изработвано от майстори от различни области. Някои от фиалите и каничките са свързани с гръцката митология, други са с опредени тракийски сюжети.
Рогозенското съкровище е от съществено значение за нас, българите, най-вече за това, че голяма част от предметите са изработени от траките, населяващи нашите земи. Съдовете смайват с удивителните си форми и богатата украса.
Учените са впечатлени от надписите върху някои от фиалите. От тях те предполагат, че Рогозенското съкровището е принадлежало на цар Котис, който е бил владетел на Одриската държава.
Един от най-интересните предмети е фиалата, изобразяваща мита за Херакъл и Авге. Украсата на предметите от съкровището изобразява множество сцени от религията на древните траки, в които централно място заема великата тракийска богиня, представена като повелителка на природата и особено на животинския свят. Има различни теории защо съкровището е заровено в земята и то на две места. Най-разпространена е версията, че е укрито по време на военен конфликт: походът на Филип в Тракия (339 г. пр. Хр.), или „голямото келтско нашествие“ (279 г. пр. Хр.)

Херакъл и Авге.

Враца, България

Враца е най-големият град в Северозападна България. Административен и стопански център на едноименните Община Враца и Област Враца. Намира се на около 112 км северно от София, 40 км югоизточно от Монтана.
Наименованието Враца е стара паралелна форма Вратца. Името на средновековния град Вратица е засвидетелствано в надпис, открит в останките на църквата в м. Градище до скалния пролом Вратцата. С това име той е бил известен през цялото Средновековие. Езиковеди смятат, че старото име на града несъмнено е свързано с прохода и по-специално с онази най-тясна част, където се е издигало старото укрепление и крепостните съоръжения, и стръмните планински склонове са били естествена „врата”, порта за пътя и селището по поречието на р. Лева. Крепостта Валве се локализира с укреплението при Вратцата – лат valvae означава „двукрила врата”.
Град Враца е разположен в Северозападна България на границата между Старопланинската верига и зоната на Предбалкана, в подножието на Врачанския Балкан в непосредствена близост до живописния пролом Вратцата.
В различните исторически епохи градът се развива като значимо обществено, пазарно и културно средище. Следите от човешка дейност по тези места датират още от новокаменната ера. По-късно тракийското племе трибали развива висока материална култура, останки от която се намират и днес на територията на Врачанския регион. Уникалните находки, открити при археологически разкопки на Могиланската могила във Враца, в Букьовци /Мизия/ и в Рогозен носят интересна информация за процъфтяваща древна цивилизация. Римляните, които оценили географското и стратегическото положение на земите около Искърския пролом, ги превърнали в непристъпна крепост, контролираща най-късия път от Дунава към юг и запад и към богатите рудни находища високо във Врачанската планина. Средновековното селище Вратцата, изградено от славяните върху руините на крепостта, прераства в твърдина с важно значение и през Втората българска държава. В средните векове то разширило границите си и се превърнало в голям център с развити занаяти и стоково-парични взаимоотношения. От това време са останали в наследство многобройни паметници на духовната и материалната култура.
През робството в края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. селището е обект на нападения както от видинския феодал Осман Пазвантоглу, така и от султанските войски и няколко пъти е опустошавано. Градът е занаятчийски, търговски и културен център. Столетия тук са работили прочутите врачански златари и заедно с представителите на другите занаяти в града – копринари, ковачи, медникари – са спомогнали за запазване и развитие на народната материална и духовна култура. Достатъчно е да споменем достиженията на Врачанската книжовна школа, Банишкото, Врачанското и Черепешкото евангелие – истински шедьовър на средновековното калиграфско и златарско изкуство, златарската и меднощампарските работилници в Бистрешкия манастир „Св. Иван Рилски /Пусти/ – Касинец” /по-късно под нейно влияние златарството се развива и в самия град/.
Враца многократно е определян от изследователи и творци като едно от големите средища на културен и стопански живот по време на Българското възраждане. В тази бурна епоха градът дава на България много светли личности, оставили трайни следи в политиката, дипломацията, национално-освободителното движение, в културата и просветата. В този период процъфтяват занаятите, търговията, които в първите години след Освобождението превръщат Враца в модерен европейски град и оставят на потомците оригинални художествени образци в областта на златарството, грънчарството, коларството, тъкачеството. Още през ХVІІІ в. врачанските търговци установили постоянни връзки с европейските пазари. Производството на грозде и вино, на коприна са сред достиженията на старите врачани, с които потомците им винаги ще се гордеят. Дейността на първите врачански общински дейци след Освобождението e „недостижим образец за предана обществена и народополезна дейност”. Резултат от техния „колосален и всеотдаен труд” е осъщественото градоустройството и планирането на Враца, модерният за времето си водопровод, и десетките обществени постройки: паметник на Хр. Ботев, Мъжката и Девическата гимназия, казармите и Военния клуб, читалището, кварталните и стопанските училища, стопанските предприятия на града. 
В началото на ХХ в. Врачанското туристическо дружество „обръща погледа” на врачани и гости към природните и културните забележителности, с които и днес се слави градът и регионът – прохода Вратцата, пещерата Леденика, манастирите, разположени около града. Още в началото на отминалия век сред символите на Враца и върху нейната визитка трайно се налагат /освен гореспоменатите забележителности/ и двете средновековни кули, издигнати през ХVІ-ХVІІ в. от местни градски първенци /Куртпашовата кула и кулата на Мешчиите и днес са най-старите запазени сгради в града/, Ботевите места, първият паметник на Войводата, разположен на централния градски площад. Постепенно като символи на града един след друг се прибавят и паметникът на Околчица, „тракийското злато” – след откриването на Рогозенскито съкровище, на съкровището от Могиланската могила във Враца. В началото на ХХІ век – плочката от Градешница, а в последните години – археологическите открития от с. Оходен – едно от най-ранните неолитни селища в Европа, и така нар. „Тодорка” и „Христо” - едни от най-старите скелети, принадлежащи на културата на първите земеделци в Европа.

Benji Traveler: Враца, Рогозенското съкровище, България

Benji Traveler: Враца, Исторически музей, България

Benji Traveler: Враца, Съкровището от Градешница, България

Подлаган на природни и човешки бедствия през целия ХХ в. /пожар – 1923 г., американските бомбардировки – 1944 г. , наводненията от 1942 и 1966 г./, градът успява да съхрани голяма част от своите съкровища, които стават част от престижни държавни и частни колекции у нас и в чужбина, излагани пред публика – своеобразни акценти на уникални национални сбирки в европейски и световни музеи и галерии. Най-атрактивните съкровища и открити на територията на региона артефакти, за гордост на врачани, могат да се видят в Регионалния исторически музей с художествена галерия и Етнографско-възрожденския комплекс „Св. Софроний Врачански”.
Гербът на Враца е създаден през 1967 г. Негов автор е художникът Любен Орозов. Графичното изображение на герба символизира специфичния орографски индивид, от който носи името си градът - природния феномен Вратцата. Двете отвесни скали са изобразени с два топографски триъгълника, между които се вие пътят. Възходящата и дадена в перспектива линия символизира подема на града все нагоре и напред. Гербът е увенчан със зидова корона, означаваща, че градът е бил крепост от най-древни времена. Цялото изображение е върху старобългарски /варяшки/ щит, леко стилизиран, за да се запази стиловото единство.
Девизът “Град като Балкана - древен и млад” отразява славното минало на Враца като стара българска твърдина и новото му настояще.


Куртпашовата кула Със своя оригинален силует Куртпашовата кула напомня на средновековен замък и до голяма степен това е вярно, тъй като е използвана за укрепено жилище на местен феодал, като част от имението му. Легендата гласи, че е принадлежала на Курт Паша, с българско име Вълчо или Вълко, което на турски се превежда „курт“, т.е. вълк. Вероятно Курт Паша е бил част от така наречените аяни – местни боляри, които след завладяването на Балканския полуостров приемат мюсюлманската религия, за да запазят владенията и положението си, с което и административната привилегия да събират данъците по места. Това им е създавало врагове в лицето на изтерзаните местни жители. Враца е гарнизонно и попътно селище, нееднократно опустошавано и възстановявано. В горната част на кулата могат да се видят многобройни бойници или още наречени „мазгали“, през които върху атакуващите било посипвано горещо олио или катран.
Куртпашовата кула датира от 17. век, но нейните елементи и начин на строеж сочат приемственост от крепостното строителство на Българското средновековие през 14. век, когато вероятно е била изградена и основата ѝ.
Отвън е трудно да се забележи, че сградата има четири етажа. Първият етаж е бил пригоден за живеене, а също и за отбрана. Вторият е отделен от първия с двоен гредоред и пълнеж от хоросан и камъни, като целта е предпазване от пожар. В долната част зидовете са дебели 1,50 м, а в етажите – 0,90 м. Достъпът до вътрешността на кулата се е осъществявал чрез подвижна стълба, която е прибирана при опасност.

Кулата на Мешчиите, известна още като Часовниковата кула, е сред най-емблематичните забележителности на Враца. Тя е висока 13,4 метра и е по-голямата от двете запазени средновековни кули в центъра на града, разположени близо до сградата на кметството. Кулата е свидетелство за богатата история и култура на града, а нейното опазване служи като спомен за миналото на Враца и мястото му в българската история.
Има две теории за произхода на името на кулата. „Мешчет“, „мехчет“ и „мечить“ са форми на произнасяне на думата, която и днес се използва от някои тюркоезични народи за „джамия“. Има обаче и теория (подкрепена от писмено донесение на католическия архиепископ Филип Станиславович), че е съществувал помохамеданчен род с името Мишчии, потомци или роднини на местни владетели с прабългарско и куманско потекло – Шишмановци.
Подобни отбранителни кули, част от укрепени жилища, се строят в цяла Европа през Средновековието, като по българските земи изграждането им продължава и през османския период. Това са жилищно-отбранителни кули, в които са живели турски спахии, паши и бейове. Укрепените кули са били поставяни в един от ъглите или в средата на крепостната стена. На латински се наричат „каструм домини“ – крепостта на господаря. На френски е „донжон“ (donjon) – главната кула на замък, крепост или манастир, служеща за последната позиция, в която може да се оттеглят защитниците. Враца е единственият български град, който има не една, а две укрепени кули, запазени от oсманския период.
Достъпът до „донжона“ е ставал посредством подвижен мост или стълба на височина няколко метра. Така кулите са били добре защитени срещу нападения, защото в случай на заплаха стълбата е можела да бъде срутена. Отначало входът на Кулата на Мешчиите бил на западната страна – на повече от 2 м височина. Впоследствие е зазидан, а новият вход е отворен от източната страна на нивото на терена. Дебелината на стените на кулата е 1,80 м. Състои се от приземен и три надземни етажа, ползвани за живеене. Етажите са отделени с гредоред. До тях се стигало по дървена стълба. Интересното е, че на всеки етаж има камина. Третият етаж е пригоден за отбрана – има специални помещения в ъглите и в средата на стените. Три от тях излизат еркерно навън, носени от конзоли, между които има отвори за изливане на горещи течности върху противника. Третият етаж е покрит с купол, изграден от дялани камъни върху четири сводести арки. Кулата има 12 мазгала (отвори за стрелба), а между конзолите – отвори за изливане на горещи течности върху противника.
Предполага се, че кулата е построена през 17. век. В края на 19. век е била преустроена за часовникова кула. През 2006 г. кулата е реконструирана, монтиран е циферблат, както и ново художествено осветление.

Регионалния исторически музей. Откакто e отворил врати през 1953 г., музеят е ценна дестинация както за любителите на историята, така и за любопитните пътешественици. Но събирането на артефакти, изложени в музея, е дело на любовта на будната общност на Враца, която събира и съхранява значими части от европейската цивилизация и историята на човечеството от Освобождението. Разположен в специално проектирана и построена сграда, музеят разполага с внушителните 1500 квадратни метра изложбена площ. Вътре ще откриете съкровищница от артефакти от световна класа, включително уникалния глинен олтар с еленови рога и ранните неолитни погребения „in situ“ от Оходен (6 000 г. пр. н. е.), глинената плочка от Градешница (5 000 г. пр. н. е.) с най-ранната протописменост в света и най-голямото в света тракийско съкровище от Рогозен (VI – IV в. пр. н. е.).

Изложено е и златното тракийско съкровище от Могиланската могила (4 в. пр. н. е.), сребърното тракийско съкровище от Буковци (4 в. пр. н. е.). Също ще намерите и позлатеното тракийско съкровище от Галиче (2 в. пр. н. е.) и единствената част в България и второто в света богослужебно облекло на св. Константин-Кирил Философ.
За любителите на религиозната история музеят съхранява и ценни артефакти като Черепишкото евангелие и сребърно-златната църковна утвар от 16-17 век. С над 180 000 културни ценности от всички епохи, съхранявани и експонирани, Регионалният исторически музей на Враца е задължително място за всеки, който се интересува от богатата история на района.

Враца, град с богата история и култура, е дом на един от най-емблематичните паметници в България. На централния площад на града се издига паметник на Христо Ботев – български герой, поет, публицист и революционер, трагично загинал във Врачанския балкан, предвождайки отряд от двеста четници, решени да се бият срещу петвековното владичество на Османската империя. Днес 12-метровият паметник се извисява в чест на Ботев и неговата саможертва. Открит е на 2 юни 1964 г. и е изваян от Владимир Гиновски. Част е от скулптурно-архитектурен ансамбъл, а релефи изобразяват сцени от творчеството на Ботев и бойния му път след слизането от кораба „Радецки“. Всяка година на 3 март и 1 юни жители от града и от цяла България се събират пред паметника, за да отдадат почит и да почетат завещанието на Ботев.

Враца, Съкровището от Градешница, България

Селцето Градешница се намира в Северозападна България, близо до Криводол. Там е открита глинена плочка, изписана със стегнати редици от знаци.
В края на 60-те години Богдан Николов, известният врачански археолог, чието име е свързано и с Рогозенското златно съкровище, се натъква на артефакта при разкопки на голямо селище от ранната каменно-медна епоха – началото на V хилядолетие пр.Хр. Той представлява вдлъбната плочка или плосък съд с правоъгълна основа. От двете страни са пробити дупчици. От вдлъбнатата страна са издълбани символи, организирани в редици, а от другата – стилизирано изображение на човешка фигура в молитвена поза, заобиколена от орнаменти.
Най-старите египетски йероглифи датират от 3200 г. пр.Хр. Писмените знаци, открити край древния град Урук в Месопотамия, се отнасят към 3300 г. пр.Хр. В средата на ХХ век край селцето Тартария (Търтърия) в Румъния са намерени глинени плочки с организирани символи, смятани от някои учени за най-ранната протописменост. Плочката от Тартария е датирана от 5300 г. пр.Хр. Също в средата на миналия век при разкопките на известната Каранова могила (край Нова Загора) е открит „печат” с подобни знаци, вероятно още по-стар. Скоро след това е намерена и плочката от Градешница. Плочката е на 7000 години. Две хилядолетия преди шумерската клинопис и египетските йероглифи. Не знаем какво означават символите на тази протописменост. Освен по плочката, пиктограми има и на дъната на десетки съдове. 
„Става дума за няколко артефакта, които се датират от ранната каменно-медна епоха. Единият е плочката от Тартария, другият е печатът от Караново, но съобразно стратографския метод на изследване най-ранният артефакт е този от Градешница. Разликата във времето е малка – това вече може да се определи с по-прецизна методика на датиране - казва Ганецовски. - Във Врачанския музей сме представили и контекста, в който е открита плочката, за да е ясно, че тя е намерена във втория културен пласт на обекта, няма никакви следи от по-късно нарушение, които биха подложили под съмнение датировката й, и е открита сред други материали, които са изложени заедно с нея – съдове с пиктограмни знаци под дъната си и други.“
На същото място е открит и глинен модел на храм, покрит със знаци, една красива фигурка - предполага се на богиня, също цялата изписана със знаци. Подобни символи се срещат и другаде в района, има съдове с пиктограмни дъна в местността Езерото край Борован. Този бум в опитите за предаване на конкретна информация чрез знаци върху глина е засвидетелстван на много места, разказва археологът.
Дунавската цивилизация. Проф. Харалд Харман е немски езиковед и културолог. Живее и работи във Финландия, автор е на повече от 40 книги на различни езици. В книгата си „Загадките на Дунавската цивилизация” той развива тезата, че археологическите открития от последните десетилетия говорят за съществуването на високоразвита земеделска култура, която се заражда на територията на днешна Източна Европа към VІІ хилядолетие пр.Хр. Според Харман тази Дунавска цивилизация, по-стара от Нилската и Месопотамската, е развила първата писменост. Тя се припокрива с така наречената култура Винча (по името на селище в Сърбия, където са намерени графични знаци, подобни на тези върху печата от Караново и плочката от Градешница). „Винчанските символи” показват еволюция на „графитите”, които се зараждат през седмото хилядолетие пр.Хр., като постепенно се усложняват. Тази протописменост кулминира в плочките от Тартария от около 5300 г. пр.Хр. с внимателно подредени редици от символи, които създават представата за текст, пише Харалд Харман в книгата си „История на писмеността”. Това се отнася и за знаците върху плочката от Градешница.

При разкопките, ръководени от Богдан Николов, са открити многобройни находки. Изключителен интерес предизвиква уникален предмет с огромна научна стойност. Това е неголямо плиткоглинено съдче. По външната му повърхност са врязани 24 линейно-геометрични знаци, с подчертано организирано съчетание, разположени с 4 реда. Според някои учени те представляват пиктограми - най-ранните писмени знаци.
Впечатляващото количество антропоморфни фигурки, намерени в селището, доказва, че то е имало малко по-изразен култов характер и е заемало специално положение в раннонеолитната поселищна система. Вероятно селището било култов център, който жителите на съседните селища са посещавали през определен сезон на годината и са извършвали церемонии, за да умилостивят природните стихии и да измолят плодородие. Някои данни от проучванията водят до предположението, че култовите обреди може би са включвали ритуално счупване на специално изработени на място глинени човешки фигурки, части от които всеки "поклонник" отнася със себе си.
Някои археолози смятат, че знаците върху плочката са свързани с календарните представи на древните хора, които занимавайки се със земеделие, започнали да отчитат сезонните промени в природата. В същото селище подобни знаци са открити и върху други глинени съдове.

Всяка една от над двестата глинени фигурки от възхитителната Култура Градешница е уникална. Древните хора не ги произвеждали серийно. Моделирали ги на ръка и ги шарели с оригинални шарки. Дали това са татуировки? Или дизайнерски модни дрехи? За какво ли са служели дупчиците по тях? Някои приличат на извънземни, със странни носове и издължени очи. Това е една от най-големите и най-красиви колекции по рода си в България. Преди 80 века, около Градешница във Врачанско, се зародила и процъфтяла самобитна цивилизация, разпростряла се по цяла Западна България, Югозападна Румъния, та чак до Северна Гърция. В праисторията няма единен център на културата, една могъща империя, както е в античността. Селищата били разпръснати и всяко едно от тях се развивало по свой си начин. Но има такива, чиято култура проникнала далеч извън пределите им. Като Културата Градешница.

Враца, Исторически музей, България

 Регионалния исторически музей. Откакто e отворил врати през 1953 г., музеят е ценна дестинация както за любителите на историята, така и за любопитните пътешественици. Но събирането на артефакти, изложени в музея, е дело на любовта на будната общност на Враца, която събира и съхранява значими части от европейската цивилизация и историята на човечеството от Освобождението. Разположен в специално проектирана и построена сграда, музеят разполага с внушителните 1500 квадратни метра изложбена площ. Вътре ще откриете съкровищница от артефакти от световна класа, включително уникалния глинен олтар с еленови рога и ранните неолитни погребения „in situ“ от Оходен (6 000 г. пр. н. е.), глинената плочка от Градешница (5 000 г. пр. н. е.) с най-ранната протописменост в света и най-голямото в света тракийско съкровище от Рогозен (VI – IV в. пр. н. е.).

Изложено е и златното тракийско съкровище от Могиланската могила (4 в. пр. н. е.), сребърното тракийско съкровище от Буковци (4 в. пр. н. е.). Също ще намерите и позлатеното тракийско съкровище от Галиче (2 в. пр. н. е.) и единствената част в България и второто в света богослужебно облекло на св. Константин-Кирил Философ.
За любителите на религиозната история музеят съхранява и ценни артефакти като Черепишкото евангелие и сребърно-златната църковна утвар от 16-17 век. С над 180 000 културни ценности от всички епохи, съхранявани и експонирани, Регионалният исторически музей на Враца е задължително място за всеки, който се интересува от богатата история на района.

Benji Traveler: Враца, Рогозенското съкровище, България

Benji Traveler: Враца, Съкровището от Градешница, България

Враца е единственият град в България, в който е намерено истинско златно тракийско съкровище! И то не в крайните му квартали, а в самия център на града, в прочутата „Могиланска могила“.
Съкровището е част от богат погребален комплекс, открит случайно през 1965 г. в двора на стара къща при изкопни дейности за блок. Археолозите се намесват навреме и откриват три гробници под полуразрушения от багера хълм. Конструкцията на гробниците се е срутила – най-вероятно е била дървена. Една от гробниците е разграбена още в древността, а останалите две, за щастие на археолозите, били недокоснати от иманярите. Във втората са открити останките на мъж – войн с въоръжението му, сред което и прочутия позлатен сребърен наколенник с изображение на Великата богиня-майка. С наколенника е свързана и една от загадките на съкровището – защо е само един? Подобен е случаят и с още три наколенници, намерените у нас и в Румъния.
В преддверието на едната гробница археолозите изравят тракийска колесница с два впрегнати коня – най-старата по нашите земи. В западната част откриват и скелета на момиче на 15-16 години, на чиято глава имало разкошен златен венец, изобразяващ лаврови клони, както и златни обеци с форма на жълъд, фино украсени със скъпоценни фигурки. Предполага се, че е погребана принцеса – любимата съпруга на тракийския владетел, вероятно ритуално убита, за да бъде с него и след смъртта му.
В гробницата са намерени още 47 апликации от чисто злато, някои с надписи с името на одриския владетел Котис І, бронзови и керамични съдове и предмети, както и комплект от магически фигурки.
В третия гроб археолозите откриват скелети на мъж и жена със златни и сребърни съдове и скъпоценности. Богатите погребални дарове, намерените артефакти и гробниците дават основание на учените да твърдят, че най-вероятно в могилата са били погребани аристократи от владетелската династия на трибалите, 4 в.пр.н.е.