Нара,Будистки храм Тодайджи (Nara Todai-ji Temple), Япония

Нара е първата постоянна столица на Япония (от 710 до 784 г.) и е един от най-богатите на култура и история градове в страната. Намира се в региона Кансай, на по-малко от час път с влак от Киото и Осака, което го прави изключително популярен за еднодневни екскурзии. Градът е световно известен със своите древни храмове, включени в списъка на ЮНЕСКО, и стотиците дружелюбни елени, които се разхождат свободно сред хората.
Огромен зелен парк в центъра на града е дом на над 1200 диви, но опитомени елени сика. Те се считат за свещени пратеници на боговете. Можете да си купите специални бисквитки (shika-senbei) от местните продавачи и да ги нахраните. Елените често се покланят на туристите, за да поискат храна.
Тодайджи (Tōdai-ji, в превод „Големият източен храм“) е един от най-значимите и исторически важни будистки храмови комплекси в Япония. Той е част от Световното наследство на ЮНЕСКО и е известен с две основни рекорда: В храма се намира една от най-големите бронзови статуи на Буда в света с височина около 15-16 метра и тегло над 500 тона; Главната зала, наречена Daibutsuden (Залата на Великия Буда), се счита за най-голямата дървена постройка в света, въпреки че настоящата ѝ версия от 1709 г. е с около 30% по-малка от оригинала.
Основан през 752 г. по заповед на император Шому, храмът е построен с цел да служи като духовен център на страната и да умилостиви боговете по време на тежки епидемии и политически кризи.
Историята на Тодайджи е тясно свързана с възхода на будизма като държавна религия в Япония през VIII век. Храмът води началото си от малък храм, наречен Kinsho-ji, основан през 728 г. в памет на сина на император Шому. По време на епидемии и природни бедствия император Шому издава декрет за изграждане на национална система от манастири. Тодайджи е определен за техен централен храм. Строителството на колосалната бронзова статуя започва през 743 г. и завършва през 751 г.. Освещаването на храма става през 752 г. с пищна церемония. Проектът е толкова мащабен, че почти довежда държавата до банкрут, поглъщайки почти целия запас от бронз в страната.
През вековете комплексът многократно е страдал от природни бедствия и войни. Още през 855 г. силно земетресение събаря главата на Великия Буда. През 1180 г., по време на войната Генпей, голяма част от комплекса е умишлено опожарена от клана Тайра като отмъщение срещу политическото влияние на монасите. Възстановяването започва бързо под ръководството на монаха Чоген. През 1567 г., по време на гражданските войни (периода Сенгоку), основната зала отново е разрушена.
Настоящата сграда на Залата на Великия Буда е завършена през 1709 г. Тя е с около 30% по-малка от оригинала, но остава една от най-големите дървени постройки в света. През 1998 г. Тодайджи е обявен за обект на Световното културно наследство на ЮНЕСКО като част от историческите паметници на стара Нара.
Архитектурата на Тодайджи и легендите около Великия Буда са преплетени в история, която демонстрира едновременно инженерно величие и дълбока духовност.
Главната зала (Daibutsuden) е шедьовър на дървеното строителство, който продължава да удивлява с мащабите си. Конструкцията е без пирони. Сградата е изградена чрез сложни дървени сглобки (традиционна японска дограма), които позволяват на структурата да бъде гъвкава и устойчива на земетресения. Настоящата зала (от 1709 г.) е широка 57 метра, но оригиналът е бил с около 30% по-голям (86 метра широчина). Дори в този си "умален" вид, тя остава една от най-големите дървени постройки в света. На покрива са поставени позлатени орнаменти, наречени shibi (наподобяващи опашки на риби), които според вярванията предпазват храма от пожари. Портата Нандаймон е огромната входна порта която е запазила стила на китайската династия Сун и се отличава с открити греди и колосални подпорни стълбове.
Около Великия Буда (Daibutsu) съществуват няколко известни легенди и ритуали:

"Ноздрата на Буда". В един от масивните дървени стълбове зад статуята има дупка, за която се казва, че е със същия размер като ноздрата на Великия Буда. Легендата гласи, че всеки, който успее да се провре през нея, ще получи просветление и щастие в следващия си живот.
Церемонията "Отваряне на очите". Когато статуята е завършена през 752 г., индийският монах Бодхисена символично "съживил" Буда, като нарисувал очите му с огромна четка. Четката била свързана с дълги копринени нишки, които императорът и присъстващите държали, за да се свържат с божествената енергия.
Лечебният Пиндола. Пред входа на залата стои дървена статуя на Пиндола (ученик на Буда), облечена в червено. Вярва се, че ако докоснете част от тялото на статуята, която съответства на вашето болно място, ще се излекувате.
Космическият Буда. Статуята изобразява Буда Вайрочана (Birushana), който седи върху лотосов пиедестал с 1000 венчелистчета. Всяко венчелистче е гравирано с изображения на светове, символизирайки идеята, че Буда е център на вселената и неговата светлина прониква навсякъде.

Огромният златен ореол зад гърба на Великия Буда се нарича Кохаи. Това е величествено произведение на религиозното изкуство, което символизира божествената светлина, излъчвана от Буда Вайрокана (Космическия Буда), която осветява цялата вселена и прогонва тъмнината на невежеството. Сегашният ореол е изработен от дърво, покрит е с традиционен лак и е изцяло позлатен с фини златни листове по време на голямата реконструкция през периода Едо (XVII–XVIII в.).
Малките фигури - Седналите Буди (Кебуцу) По повърхността на целия ореол са разположени десетки по-малки седнали фигури. Това са т.нар. Кебуцу (Kebutsu) – проявления или „еманации“ на самия Буда. Те показват, че Буда присъства едновременно навсякъде, във всички светове, времена и измерения, за да спасява живите същества. В дизайна са вплетени точно 16 основни фигури на Буда (макар в целия ореол и декорациите му да има още десетки по-малки изображения), които сякаш плават в море от златни пламъци и облаци. Ореолът не е плосък диск, а е изваян във формата на динамични, преплитащи се пламъци и облаци, които се издигат нагоре. Пламъците символизират пречистващата сила на будисткото учение, която изгаря земните страсти, егото и илюзиите. Облаците олицетворяват небесното царство и безкрайния мир.
Централният мотив - Лотосът. Точно зад главата на Великия Буда (в центъра на ореола) е изваян огромен стилизиран цвят на лотос. Лотосът е най-важният символ в будизма – той расте в калта (материалния свят, пълен със страдание), но цъфти над водата чист и неопетнен (символ на духовното просветление).

Непосредствено от двете страни на Великия Буда в главната зала на храма Тодай-джи има две големи седнали златни (позлатени) фигури. Това са величествени статуи на Бодхисатви (просветлени същества в будизма, които остават в материалния свят, за да помагат на хората).
Отляво на Буда (от страната на зрителя): Това е Ньоирин Канон (Nyoirin Kannon) – Бодхисатвата на състраданието и милосърдието. Тя държи символичен „скъпоценен камък, изпълняващ желания“ (Nyoi-hōju), и олицетворява спасението на всички живи същества от страданието.
Отдясно на Буда (от страната на зрителя): Това е Кокудзо Босацу (Kokūzō Bosatsu) – Бодхисатвата на мъдростта, паметта и безкрайното пространство (чието име буквално означава „Утроба на висшата кухина / небесния свод“). Смята се, че той дарява хората с интелект, креативност и проницателност.
Тъй като централната статуя на Буда е направена от тъмен бронз (оригиналното златно покритие е паднало с вековете), тези две фигури изпъкват силно, тъй като техният златен слой е много по-добре запазен и възстановяван. За разлика от бронзовия Буда, тези две странични статуи са изработени от дърво, покрити са с традиционен японски лак и са фино позлатени със златни листа. Създадени са по време на периода Едо (XVII–XVIII в.), когато залата е реконструирана за последен път. Макар да изглеждат малки в сравнение с 15-метровия колос по средата, те сами по себе си са огромни и достигат височина от няколко метра.

Зад златните фигури, в по-задните ъгли на същата зала, се намират и две други внушителни дървени (но незазлатени) фигури – пазителите на посоките на света, наречени Комокутен и Тамонтен
Комокутен (Kōmokuten) – Пазителят на Запада. Намира се в задния ляв ъгъл на залата. Той е изобразен с войнствен, сериозен израз, облечен в тежка бойна броня. В едната си ръка държи свитък, а в другата – четка за писане (или калем). Това символизира, че той вижда всичко, което се случва по света, и записва човешките дела и будистките учения. Името му буквално означава „Онзи, който вижда всичко“. Подобно на другия пазител, той е стъпил върху гърчещ се демон (jaki), което символизира пълното смазване на невежеството и злите помисли.
Тамонтен (Tamonten) – Пазителят на Севера. Намира се в задния десен ъгъл на залата (точно до колоната с прочутата дупка). Той е най-могъщият сред четирите небесни царе. В Япония е много популярен и самостоятелно под името Бишамонтен (бог на войната и богатството). В едната си ръка държи изправящо се копие (или тризъбец) за прогонване на лошите влияния, а в другата крепи малка пагода. Пагодата символизира божествената съкровищница на будисткото знание, което той пази и споделя с достойните. Това е единствената изцяло завършена и частично оцветена фигура в тази част на залата.
Ако се разходите в дъното на залата, ще забележите, че в другите два ъгъла няма цели статуи, а са изложени само две гигантски дървени глави. Това са били главите на останалите двама крале – Джикокутен (Пазителят на Изтока) и Зоджотен (Пазителят на Юга). По време на мащабната реконструкция на храма през периода Едо (XVII–XVIII в.), ресурсите и времето не са достигнали за завършването на техните тела. Днес запазените глави служат като напомняне за мащабния и труден процес по възстановяването на Тодай-джи след опустошителните пожари.

В задната част на залата Дайбуцуден, в непосредствена близост до статуите на небесните пазители, са изложени три изключително детайлни дървени макета [1, 2]. Те имат огромна историческа стойност, защото показват как се е променял архитектурният облик на Тодай-джи през вековете в резултат на войни и пожари

Жестовете на ръцете при статуите на Буда се наричат мудри (mudras). Те не са просто естетическа поза, а древен визуален език, който предава специфично духовно послание и състояние на ума. Великият Буда в Тодай-джи (Буда Вайрокана) държи ръцете си в две много важни и силни мудри. Дясната ръка - Семино-ин (Abhaya Mudra) Дясната ръка на Буда е повдигната на нивото на гърдите, с длан, обърната напред и изпънати пръсти. Това е жестът на безстрашието, защитата и мира. Буда казва на вярващите: „Не се страхувайте, аз ви закрилям и ви дарявам спокойствие.“ В исторически план този жест е целял да успокои японския народ по време на епидемиите и бедствията през VIII век. Лявата ръка - Йоган-ин (Varada Mudra) Лявата ръка е положена на скута му, леко повдигната, с длан, обърната нагоре, и отпуснати пръсти, сочещи надолу. Това е жестът на благодеянието, състраданието и изпълнението на желания. Той символизира пълната щедрост на Буда и неговото обещание да дари спасение, мъдрост и милосърдие на всички живи същества без изключение.
Средният пръст на дясната ръка на Великия Буда е леко свит напред (не е напълно изпънат като останалите). Според храмовата традиция това е направено умишлено от древните майстори леяри. Целта е била да се създаде усещане за динамика и по-дълбока, „жива“ връзка с хората, които го гледат отдолу, сякаш Буда протяга ръка, за да ги докосне и благослови.

Точно преди да влезете в залата, отдясно на вратата, седи стара, леко зловеща червеникава дървена статуя на монах. Това е Биндзуру – ученик на Буда, известен с лечителските си сили. Поверието гласи, че ако имате болка или заболяване в някоя част на тялото си, трябва първо да докоснете съответната част на статуята, а след това вашата собствена, и болката ще премине. Поради милионите докосвания през вековете, дървото на статуята е напълно изгладено.
Шору (Shōrō) и Гигантската камбана: Малко встрани от главния път се намира камбанарията на храма. В нея виси една от най-големите камбани в Япония, тежаща невероятните 26 тона. Тя датира от самия период Нара (VIII век) и се бие само при специални поводи и в новогодишната нощ, като дълбокият ѝ, резониращ звук може да се чуе в целия град.

Има едно изключително любопитно и забавно нещо в храмовия комплекс Тодай-джи, което остава скрито за повечето туристи, ако не знаят къде да гледат. Намира се на самия покрив на главната зала (Дайбуцуден) и е свързано с народните вярвания.
Скритият демон на покрива (Onigawara)
Освен златните риби (Шиби) в двата края на покрива, в задната му част, скрита сред хилядите керемиди, има една много специфична керемида-демон, наречена Онигавара (Onigawara). Тя има лице на страховит японски демон (они) с рога, изпъкнали очи и остри зъби. В японската архитектура тези демонични лица се поставят по краищата на покривите не за да плашат хората, а за да плашат и пропъждат злите духове, нещастията и природните бедствия (като мълнии). Това е духовен еквивалент на гаргойлите по европейските готически катедрали. 

Тъй като покривът на Тодай-джи е огромен, за подмяната на керемидите през вековете са били нужни много средства. По време на големите ремонти през XX век, майсторите-покривачи са оставили своите подписи и послания от задната страна на някои от тези специални керемиди, превръщайки ги в своеобразна капсула на времето.