Пулия, Бари - Норманският замък „Свево“, Италия

Замъкът Свево или замъкът Хохенщауфен е построен около 1132 г. от краля на Сициля Роджеро II, върху основите на византийска крепост. Масивни и здрави стени и ров, който някога го е заобикалял от три страни, а северната граничила с морето. Днес до замъка се стига през каменен мост, който води до главния вход от южната страна.
Замъкът на Бари има интересна и дълга история. Той първоначално е представлявал византийско-романска сграда. Крал Вилхелм I Злия, втори крал на Сицивия го разрушава по-късно за да бъде възстанови през 1233 г.  в нормандско-швабски стил от император Фридрих II фон Хохенщауфен, познат като "Чудото на света". След това през XVI в. сградата е била превърната в дворец и са ѝ били добавени бастиони и ъглови кули над рова. Замъкът става собственост на херцог Фернандо Арагонски, който по-късно го дарява на херцогската фамилия Сфорца. Последните разпореждат разширяването на крепостта, която скоро след това преминава в ръцете на Бона Сфорца, която умира там през 1557г. Замъкът претърпява радикални промени, за да се адаптира към новите изисквания, продиктувани от развитието на тежката артилерия и така придобива днешния си вид. Замъкът е заобиколен от ров от всички страни, с изключение на северната част, която е с излаз на море и може да бъде достъпен от моста и портата на южната страна. Отвъд рова се намира отбранителният пояс, оборудван с големи копиевидни бастиони.

Историята на Замъка на Бари обаче не свършва дотук, защото по-късно той е бил използван като затвор и сигнална станция.
Към момента в сградата се намира интересн музей с копия на апуло-нормандски скуплтури. Там се провеждат и временни художествени изложби на различни тематики.

За жителите на Бари, замъкът винаги е бил мрачен символ на властта.

Входът на главната сграда е порталът на Фредерик, украсен с арка от животни  ифантастични създания, След нея се навлиза в атриума, поддържан от красиви колони и арки. Вътрешния двор е едно от обновленията направени от Бона Сфорца през 16-ти век. Двете зони за разкопки на приземния етаж съдържат останките на малка византийска църква. Открита и отворена за посетители през 2011г е гипсотеката - съдържаща интересна колекция от гипсови отливки на различни архитектурни орнаменти. Една от интересните зали на замъка съчетава автентична архитектура с добавена реалност от прожектори, които пренасят посетителя в миналото.

Легенда за Франциск и императора
Има една история, че през 1221 година император Фридрих II се среща със свети Франциск от Асизи в този замък. Според традицията, императорът изпратил куртизанка в стаята на Франциск и наблюдавал през шпионка, за да види какво ще стане. Когато Франциск отпратил жената навън, Фридрих доволен от принципността му го извикал и двамата прекарали остатъка от нощта в разговор. Тази история не е потвърдена и не е извън съмнение, но се смята за правдоподобна

Вурден, Замъкът Вурден (Woerden Castel), Холандия

Замъкът Вурден (Woerden), известен на местно ниво като Kasteel van Woerden, се намира в едноименния град, в провинция Утрехт в Холандия. Замъкът Вурден е предшестван от по-ранен замък, построен през 1159 г. от епископа на Утрехт, за да защити епископството си срещу графство Холандия. Настоящият замък датира от 1407 г., когато е построен от Ян ван Бейерен, епископ на Лиеж. Замъкът е построен само за военни цели и никога не е бил използван като благородническа резиденция. Така на места стените са с дебелина над 3,5 метра, за да издържат на вражеския огън. Под замъка има и артилерийски коридори, които са уникални за Холандия. С течение на вековете обаче военната заплаха намалява, така че в даден момент кулите били демонтирани и сега са само наполовина от първоначалната си височина. Когато през 1672 г. французите нахлуха в Холандия, унищожавайки много замъци по пътя си, те също се опитали да взривят замъка Вурден. Това обаче било предотвратено от жителите на Вурден, които откраднали фитила, преди французите да успеят да запалят барута. До 19 век замъкът е бил използван като затвор. Има дори затвор с яма в северозападната кула, който е бил използван за непокорни затворници. През 20 век замъкът е бил част от военни казарми и е използван за складиране на всякакви стоки, но е зле поддържан. Това предизвика рушенето му. През 1989 г. замъкът е основно реновиран и през 90-те години е нает от ИКТ компания, която го използва като офис. Преди няколко години фирмата се изнесла поради финансови проблеми и замъкът отново бил даден под наем. Вече е реновиран и служи като ресторант, място за конференции и различни събития.
Тук се състоя церемонията на Института по актюерни науки за завършващите актюери.