Едно от новите 7 чудеса на света, градът на тайните – Петра, става особено популярен след излъчването на една от сериите на филма „Индиана Джоунс“. Оттогава привлича милиони туристи от цял свят. Избрана за едно от Седемте чудеса на света през 2007 година, с гласовете на 100 милиона души от цял свят, Петра несъмнено е една от най-впечатляващите и богати археологически забележителности в света, включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 1985 година. Петра е античен град в днешна Йордания. Намира се в естествено укрепената планинска долина Вади Муса („Долината на Мойсей“) на източния склон на Уади Араба.
Датиращ от около 300 г. пр.н.е., древният град Петра е бил столицата на Набатейското царство – държава, формирана от група арабски племена от Близкия изток, която е просъществувала в периода от 3 век пр.н.е. до 106 година. Кралството на набатеите е обхващало част от днешните земи на Израел, Сирия, Палестина, Йордания и Саудитска Арабия. В миналото, градът е процъфтял благодарение на факта, че е бил пресечна точка на едни от най-важните древни търговски маршрути между Арабия, Египет и Сирия-Финикия.
Петра е наполовина построена, наполовина издълбана в тъмно розови скали и е заобиколена от планини, изпъстрени с пасажи и проломи. Именно заради цветът на скалите, това археологично богатство си спечелва името „Розовия град“.
В града има неидентифицирани праисторически останки, но първите известни обитатели са едомците, които живеели тук около 1000 г. пр.н.е. Според Библията те били потомци на Исав, а препратките в Битие към място наречено Села, почти сигурно се отнасят за Петра („камък“ на гръцки). Едомците били победени от Юдейския цар Амасия, който наредил 10 000 пленници да бъдат убити, като ги хвърлят от върха на скала. Предполага се, че гробницата на Мойсеевия брат Аарон се намира на хълма над Петра.
Към IV век пр.н.е Петра е населявана от набатеите, арабско племе, което изсича много от фасадите на сградите от пясъчник и живее в множество пещери из града. Мястото е естествена крепост. Благодарение на мрежа от канали и тръбопроводи, градът е постоянно снабден с изворна вода. Набатеите първоначално били овчари и били известни с честността си. Бързо обаче се приспособили към нова роля – на охранители на кервани и търговци, а таксите, които налагали на минаващите пътници, спомогнали за преуспяването. Петра се превърнала в голям търговски център, а гръцките пътешественици разнасяли легенди за богатството и разкоша ѝ. През 106 г. римският управител на Сирия завладява държавата на набатеите, която е превърната в римската провинция Арабия, но Петра продължава да процъфтява като важен център в региона до около 300 г., когато Римската империя започнала да запада. От 1 век в Петра прониква и християнството, а през V в е документирано, че тя е седалище на християнска епархия. През 131 г. градът е посетен от император Адриан. През VII в. попада под властта на мюсюлманите и впоследствие потъва в забрава с появата на по-достъпни търговски селища като Палмира на североизток от Дамаск. По времето на император Александър Север сеченето на монети и строителството на монументални обществени сгради е прекратено. По време на Йерусалимското кралство остатъците от града са завзети от крал Балдуин I и той остава под контрола на кръстоносците до 1189.
През 1812 г. швейцарският изследовател Йохан Лудвиг Буркхарт преоткрива Петра за Западния свят. Той е първият известен европеец, посетил тези земи след кръстоносците през 12 век. Буркхарт бил колоритна личност – преподавал арабски, изучавал корана и приел арабско име, за да улесни пътуванията си в тази част на Близкия изток. Откритието направил случайно, когато в края на август 1812 г., пътувайки от Сирия за Египет, край Мъртво море попаднал на група араби, които му разказали за „антики“ в долината „Вади Муса“. Дегизиран като арабин, той ги последвал. Отвели го до привидно плътна стена от скала, в която имало тесен, дълбок проход. Движели се около 30 минути през дефилето Сик, почти лишено от слънчева светлина. Изведнъж се озовали пред червеникавата фасада на изкусно изсечена в скалите сграда, висока 30 м. Намирали се на главната улица в древна Петра. Тайната на съхранението на града се крие в неговата недостъпност. И до днес дотам се стига пеша или на кон. Археолозите са събрали множество факти от миналото му и са опровергали предположението от 19 век, че е бил просто некропол – град на мъртвите. Наистина има впечатляващи гробници като четирите царски могили в скалите на изток от централната му част или Деир на северозапад, но съществуват категорични доказателства, че в миналото Петра е бил град с поне 20 000 жители. Главната улица с колонади, която може да се види и днес, е успоредна на речното русло на Уади Муса, а някога от двете ѝ страни е имало магазини. Полукръглите каменни редове в театъра, построен от набатеите, предлагат места за 4000 зрители. Най-емблематичната сграда безспорно е Каснех ал-Фарун (Съкровищницата на фараона). Фасадата от дялан камък е наистина впечатляваща. Името ѝ се дължи на древно вярване, че съкровището на фараона (вероятно Рамзес III, който владеел мините в Петра) било скрито в урна на върха на монумента. Местните хора стреляли по урната, опитвайки се да я разбият и да видят съкровището, но тя оставала невредима. Предполага се, че съкровищницата вероятно датира от втори век. Докато отвън много от сградите са с прецизно изваяни колони, фризове и спирални резби, вътрешността им съвсем не е толкова изпипана. Тук обичайната украса са ярките цветове и наслояването на пясъчника – който често изглежда като моарирана коприна. Самият Буркхарт не видял нито един от интериорите на Петра, нито от великолепните ѝ сгради. Бил в града под фалшива самоличност и когато водачът му станал подозрителен, трябвало да си тръгне.
Малко места могат да съперничат на великолепието на древния набатейски град, издълбан от червен пясъчник в сухата пустиня. Някога Петра е бил голям търговски град на кръстопътя на империи и древни търговски пътища, а пътят, използван от набатейските кервани, които са направили региона процъфтяващ, сега се изминава от туристи, които идват от цял свят, за да посетят храмовете, гробниците и олтарите на повече от 2000 години, изкусно издълбани в тесните каньони.
Повечето от бедуинските племена в района все още зависят от набатейските пътеки. По време на пандемията, когато пътищата опустели, семействата едва успявали да се издържат. Но дори и в най-трудните условия хората намират начин да превърнат пустинята в гостоприемно място.
Датиращ от около 300 г. пр.н.е., древният град Петра е бил столицата на Набатейското царство – държава, формирана от група арабски племена от Близкия изток, която е просъществувала в периода от 3 век пр.н.е. до 106 година. Кралството на набатеите е обхващало част от днешните земи на Израел, Сирия, Палестина, Йордания и Саудитска Арабия. В миналото, градът е процъфтял благодарение на факта, че е бил пресечна точка на едни от най-важните древни търговски маршрути между Арабия, Египет и Сирия-Финикия.
Петра е наполовина построена, наполовина издълбана в тъмно розови скали и е заобиколена от планини, изпъстрени с пасажи и проломи. Именно заради цветът на скалите, това археологично богатство си спечелва името „Розовия град“.
В града има неидентифицирани праисторически останки, но първите известни обитатели са едомците, които живеели тук около 1000 г. пр.н.е. Според Библията те били потомци на Исав, а препратките в Битие към място наречено Села, почти сигурно се отнасят за Петра („камък“ на гръцки). Едомците били победени от Юдейския цар Амасия, който наредил 10 000 пленници да бъдат убити, като ги хвърлят от върха на скала. Предполага се, че гробницата на Мойсеевия брат Аарон се намира на хълма над Петра.
Към IV век пр.н.е Петра е населявана от набатеите, арабско племе, което изсича много от фасадите на сградите от пясъчник и живее в множество пещери из града. Мястото е естествена крепост. Благодарение на мрежа от канали и тръбопроводи, градът е постоянно снабден с изворна вода. Набатеите първоначално били овчари и били известни с честността си. Бързо обаче се приспособили към нова роля – на охранители на кервани и търговци, а таксите, които налагали на минаващите пътници, спомогнали за преуспяването. Петра се превърнала в голям търговски център, а гръцките пътешественици разнасяли легенди за богатството и разкоша ѝ. През 106 г. римският управител на Сирия завладява държавата на набатеите, която е превърната в римската провинция Арабия, но Петра продължава да процъфтява като важен център в региона до около 300 г., когато Римската империя започнала да запада. От 1 век в Петра прониква и християнството, а през V в е документирано, че тя е седалище на християнска епархия. През 131 г. градът е посетен от император Адриан. През VII в. попада под властта на мюсюлманите и впоследствие потъва в забрава с появата на по-достъпни търговски селища като Палмира на североизток от Дамаск. По времето на император Александър Север сеченето на монети и строителството на монументални обществени сгради е прекратено. По време на Йерусалимското кралство остатъците от града са завзети от крал Балдуин I и той остава под контрола на кръстоносците до 1189.
През 1812 г. швейцарският изследовател Йохан Лудвиг Буркхарт преоткрива Петра за Западния свят. Той е първият известен европеец, посетил тези земи след кръстоносците през 12 век. Буркхарт бил колоритна личност – преподавал арабски, изучавал корана и приел арабско име, за да улесни пътуванията си в тази част на Близкия изток. Откритието направил случайно, когато в края на август 1812 г., пътувайки от Сирия за Египет, край Мъртво море попаднал на група араби, които му разказали за „антики“ в долината „Вади Муса“. Дегизиран като арабин, той ги последвал. Отвели го до привидно плътна стена от скала, в която имало тесен, дълбок проход. Движели се около 30 минути през дефилето Сик, почти лишено от слънчева светлина. Изведнъж се озовали пред червеникавата фасада на изкусно изсечена в скалите сграда, висока 30 м. Намирали се на главната улица в древна Петра. Тайната на съхранението на града се крие в неговата недостъпност. И до днес дотам се стига пеша или на кон. Археолозите са събрали множество факти от миналото му и са опровергали предположението от 19 век, че е бил просто некропол – град на мъртвите. Наистина има впечатляващи гробници като четирите царски могили в скалите на изток от централната му част или Деир на северозапад, но съществуват категорични доказателства, че в миналото Петра е бил град с поне 20 000 жители. Главната улица с колонади, която може да се види и днес, е успоредна на речното русло на Уади Муса, а някога от двете ѝ страни е имало магазини. Полукръглите каменни редове в театъра, построен от набатеите, предлагат места за 4000 зрители. Най-емблематичната сграда безспорно е Каснех ал-Фарун (Съкровищницата на фараона). Фасадата от дялан камък е наистина впечатляваща. Името ѝ се дължи на древно вярване, че съкровището на фараона (вероятно Рамзес III, който владеел мините в Петра) било скрито в урна на върха на монумента. Местните хора стреляли по урната, опитвайки се да я разбият и да видят съкровището, но тя оставала невредима. Предполага се, че съкровищницата вероятно датира от втори век. Докато отвън много от сградите са с прецизно изваяни колони, фризове и спирални резби, вътрешността им съвсем не е толкова изпипана. Тук обичайната украса са ярките цветове и наслояването на пясъчника – който често изглежда като моарирана коприна. Самият Буркхарт не видял нито един от интериорите на Петра, нито от великолепните ѝ сгради. Бил в града под фалшива самоличност и когато водачът му станал подозрителен, трябвало да си тръгне.
Малко места могат да съперничат на великолепието на древния набатейски град, издълбан от червен пясъчник в сухата пустиня. Някога Петра е бил голям търговски град на кръстопътя на империи и древни търговски пътища, а пътят, използван от набатейските кервани, които са направили региона процъфтяващ, сега се изминава от туристи, които идват от цял свят, за да посетят храмовете, гробниците и олтарите на повече от 2000 години, изкусно издълбани в тесните каньони.
Повечето от бедуинските племена в района все още зависят от набатейските пътеки. По време на пандемията, когато пътищата опустели, семействата едва успявали да се издържат. Но дори и в най-трудните условия хората намират начин да превърнат пустинята в гостоприемно място.
Баб ел Сик
Баб ел Сик е портата на Сик, главният вход на града. Когато пристигнете, ще видите три квадратни блока, издълбани в скалата, след това ще забележите гробницата от 1-ви век сл. Хр. В дъното е мястото, където можете да откриете Триклиниума, банкетна зала. От противоположната страна на скалата се вижда двоен надпис на набатейски и гръцки.
Още преди да премине през Каньона срещаме първите структури на Петра. Тази част на пътеката се нарича Bab Al Siq, т.е. портата към Сик. Най-забележителна е необичайната комбинация от гробницата на обелиска и триклиния Bab as-Siq отдолу. Те са създадени през I в. сл.н.е. Надпис с имената на строителя е изписан на набатейски и гръцки. Четирите каменни колони с форма на обелиск, както и релефът на статуя в централната скална ниша вероятно символизират петте погребани. Триклиниумът е типична набатейска бална зала с три пейки. Тук вероятно е бил използван за тържества в чест на мъртвите.
Сик е каньон с размери повече от километър и висок 80 метра. Разходката през Сик е впечатляващо преживяване, цветовете на скалните образувания са вълшебни. Сик е старият вход, който води към град Петра. Започва от язовира и завършва от противоположната страна, в зоната на съкровищата. Сик е разделена скала, която има около 1200 м дължина и ширина, която варира от 3 до 12 метра, височината на скалите може да достигне до 80 метра. По-голямата част от скалата е естествена, но има друга, която е изваяна от народа на набатеите. От двете страни на Сик има канали за изтегляне на вода от долината на Мойсей (Уади Муса). Изобретателността е невероятна - от дясната страна, можете да се види, че водата тече през тръби от керамика, докато левият канал е целият издълбан в скалата и покрит с панели от камък - могат да се намерят места само за филтриране на водата. Точно в началото на Сик все още е възможно да се видят оригиналните язовири на набатеите, творения, които са предотвратили наводнението. Сик поначало е бил павирана улица. Сега в оригиналния им вид са само отделни участъци.
Още с навлизането в Сик, човек започва да се чувства смирен. Пътят между стените на прохода, за които местните вярват, че ако се приближат една към друга ще станат едно цяло, загатва за величието на древния град.
Канали за вода
Ал Хазне (Съкровищницата)
Когато стигнеш до края на каньона Сик, голямото съкровище започва да изплува - Al-Khazneh, една от руините на Петра, най-известната сред тях. Природната красота и забележителните архитектурни особености на това място те оставят без думи. Това трябва да се изживее! Фасадата е широка 30 метра и висока 43 метра. Тя е изваяна директно върху самата розова скала. Конструкцията е направена в средата на първи век, за да бъде гробницата на велик набатейски цар. Мястото несъмнено представява гения на тези древни хора.
Съкровищницата е едно от чудесата, които можете да намерите в руините на Петра. Има няколко или по-скоро стотици гробници, направени в скалата, римски театър, обелиски, храмове, олтари за принасяне на жертви и улици с колонади, а високо в долината се намира разкошният манастир Ад-Дейр.
Вдясно от Съкровищницата продължихме между скалите и след кратко пред нас се появиха няколко подобни на кули издълбани сгради - първите от “Улицата на фасадите” . Тук свършва и прохода Сик.
Това вече не са гробници, а административни и жилищни сгради. До тях достига и канал за вода от резервоарите в прохода Сик. Всичко тук е дялано в самия камък. Изключителна гледка...
Гробницата на Анешо, се намира в края на Улица на фасадите. Разположен е от дясната страна и над няколко пещери в скалния масив Джабал ал-Хубта. Името на гроба произлиза от надписа върху гробна плоча. Анешо бил министър-председател на кралицата, която управлявала като заместител на сина си между 70 и 76 г. сл. Хр. Точно до гроба има достъп до триклиний, набатейска трапезария, която е била използвана за тържества в чест на мъртвите.
Театъра на Петра
Подминавайки Амфитеатъра, започваш да гледаш объркано във всички посоки! Сякаш от камъните изникват набатейски жилища, подобни на пещери, и много по-красивите набатейски гробници... Този народ изключително много е почитал мъртвите и е полагал невероятно старание при изработването на вечния дом на своите владетели.Обект на световното наследство ЮНЕСКО - Петра включва множество гробници, издълбани от пясъчник. Колкото по -богат ставал градът, толкова повече хора издигнали надгробен паметник като статутен символ на семейството си. Повечето гробове са построени между I в. пр.н.е. и 1 в.сл. Хр и Римски театър на Петра, са обобщени под името Театрален некропол. Смятало се, че това е най-старият некропол в Петра. Междувременно обаче е доказано, че сложно изработеният Ал Хазне е по-стар от тези стандартизирани гробове. В зависимост от вида на конструкцията те се означават като гробници с подпори, стъпалови гробници или сводести гробници. Минералите, съдържащи се в пясъчника, образуват красиви шарки в ярки цветове. Произведение на природата, което обогатява скалния град Петра с друго ниво на красота и може да се види особено добре в театралния некропол.
Кралски гробници на Петра
След театъра има по-голяма пътна артерия. В рамките на нейните скали, обърнати на запад, има някои от най-впечатляващите гробници в Петра, известни общо като „Кралските гробници". Те изглеждат особено зашеметяващо окъпани в златната светлина на залеза. Има четири от тях едина до друга. Те са претърпели щети от наводнения през вековете, а някои от фасадите им не са добре поддържани, вероятно част от причината да не са толкова известни като съкровищницата. Има стълби, които водят до тях и може да посетят и от вътре.
Копринената гробница
Разположена точно до гробницата на урната, Копринената гробница е с ширина 10,8 метра и височина 19 метра. Има централна врата и 4 колони.Копринената гробница е построена в началото на 1 век след Христа. Красиво раираната и интензивно оцветена стена от пясъчник е създала името й.
Коринтската гробница
Фасадата на гробницата в Коринт е с ширина 27,55 метра и височина 26 метра. Там ще откриете четири мивки или легенчета с вода, които вероятно са били използвани в ритуали за почистване или пречистване на тялото. Вътре в гробницата все още има четири стаи.
Дворцовата гробница
С размери 49 метра ширина и 46 метра височина, Дворцовата гробница има дванадесет колони и четири входа за погребение. Тя е отличителна сред Кралските гробници със своята скална фасада.
Дворцовата гробница се различава от останалите сгради в Петра. Тя е на 3 етажа, докато повечето са на 1 или 2 етажа. Освен това последният етаж, за разлика от първия и втория, не е дялан в скалите, а е построен. Причината е, че е по-висок от скалата зад него.
Колонадната улица
С колони от всяка страна, колонадата е улица, която минава през центъра на Петра. Колонадната улица вече е предимно в руини. Това се дължи на честите внезапни наводнения, случили се през последните хиляди години.
Големият храм на Петра
Около 7000 квадратни метра историяТака нареченият Голям храм е най-голямата сграда в центъра на Петра. Той се простира на три нива и обхваща повече от 7000 квадратни метра. Смята се, че възникването му е настъпило в края на 1 век пр.н.е. Първоначално се е смятало, че има религиозна цел, вероятно не е бил храм, а нещо като царска приемна. Цветни стенописи и реставрирани мазилки все още се виждат тук-там. Малкият театър е особено забележим. Тази структура, подобна на театър, е добавена под влияние на Рим и вероятно е принадлежала на камарата на съвета. От западната страна, след включване към римска империя е прикрепен и комплекс за баня. Ако имате малко време, можете да изследвате и трите нива на великия храм. Тук могат да бъдат открити тесни коридори, широки площади, добре запазени стълбища, колони с великолепни капители, древни водопроводни системи, останки от по-ранни декорации, стари подови настилки и много други.
Вървейки по широката 6 м павирана улица, направена от набатейците , се стигаме до останките на Набатейската врата. Големият набатейски храм - Qasr el-Bint . Кръстен по традиция на дъщеря на някой от владетелите, този храм, за разлика от останалите, е единствената запазена изцяло зидана от тухла постройка в Петра. Това е бил и най-важния храм в града, посветен на главния набатейски бог Душара.Qasr al-Bint е най-добре запазената тухлена, свободно стояща сграда в Петра. Построен е в края на първи век сл. Хр. името Qasr al-Bint Fir'aun се превежда като замъка на дъщерята на фараона. Една бедуинска легенда разказва, че египетски фараон се установил в Петра. Така се появи това фантастично име. Всъщност Каср ал-Бинт не е бил замък, а основният религиозен храм на Петра. Вероятно е било така Храм посветен на главния набатейски бог Душара и ал-Узза-Афродита.
Една от атракциите е разходка с камила или „такси” – симпатични магаренца с емблеми на прочути марки. За по ентусиазираните древните улици на едно от чудесата на света предлагат и възможността за разходка пеш, откривайки гледка към амфитеатъра, църкви и пещери, атмосфера, която те връща назад във времето. Крайната точка достъпна за туристи е Манастирът в Петра. Архитектурата му силно наподобява тази на Съкровищницата в началото на града, внушителен, изящен, но много по-изчистен от орнаментика.
Ад Деир - Манастирът. Скрит високо в хълмовете, манастирът е един от легендарните паметници на Петра. Подобно като дизайн на Съкровищницата, но далеч по-голям, широк е 50 м и висок 45 м. Манастирът е построен през 3-ти век пр.н.е. като набатейска гробница. Името му произлиза от кръстовете, издълбани по вътрешните стени. Смята се за втория най-често посещаван паметник в град Петра, след съкровищницата.
Високото място за жертвоприношение се намира на планински връх в Петра. Началото на разходката до това място е точно преди началото на амфитеатъра. Има около 800 стъпала, за да стигнете до върха. Както подсказва името, високото място е мястото, където са извършвали жертвоприношения. Тези жертвоприношения включват възлияния, жертвоприношения на животни и пушене на тамян.
Известният библейски пасаж, в който Авраам, като доказателство за преданост към Бога, почти пожертва сина си, който беше спасен от ангел, се случил в планините на Петра. Гробницата на пророк Аарон, свещено място за мюсюлманите, е запазена днес и в района на Петра. В чест на пророка всяка година се принася в жертва коза, тъй като много поклонници вярват, че гробницата носи духа на пророк Арао, брат на пророк Мойсей.
Или накратко:
Древният скален град Петра се намира в югозападната част на Йордания. Точно до него е град Уади Муса (Wadi Mousa), който понастоящем е отправна точка за посещение на чудото на света. Градът е запазен паметник на народ, който впоследствие е изчезнал – набатейци. Има данни, че през 312 г. пр.н.е. набатейците са построили форт, за да се защитават от нападенията на гръцкия император Антигон. Счита се, че по това време те са се заселили по тези земи. Набатейското изкуство и култура са повлияни от гръцкото и египетското. Те са имали свой език и писменост, подобна на арамейската и иврит. Секли са собствени монети, имали са и собствена религия и божества. Набатейците са живеели в пустинята, при оскъдни водни запаси. Поради това техните системи за съхранение на вода са били много съвършени. Канали, дренажи и резервоари са събирали водата през дъждовния период. Строили са мостове, за да се придвижват и тунели за отвеждане на водата, за да не наводняват. Римляните няколко пъти са изпращали войски, за да ги покорят, но безуспешно. Последният цар на набатейците е бил Рабел II, който е умрял през 106 г. След него Набатейското кралство е станало римска провинция. Това е бил и краят на набатейците. Поради своята отдалеченост и местоположение между скалите, Петра е останала забравена за много дълго време. Каменният град е уникален и с местоположението си, и с добре запазените жилища, гробници и административни сгради. До него се достига посредством проход между скалите, наречен Сик. Началото на Сик е на 800м от входа на комплекса.
Гробницата на Анешо, се намира в края на Улица на фасадите. Разположен е от дясната страна и над няколко пещери в скалния масив Джабал ал-Хубта. Името на гроба произлиза от надписа върху гробна плоча. Анешо бил министър-председател на кралицата, която управлявала като заместител на сина си между 70 и 76 г. сл. Хр. Точно до гроба има достъп до триклиний, набатейска трапезария, която е била използвана за тържества в чест на мъртвите.
Театъра на Петра
Само броени метри по-нататък се открива гледка към града и Амфитеатъра на Петра. За разлика от останалите римски амфитеатри, този е различен с това, че е издълбан в скала, а не е строен. Изграден е в края на най-силния период на набатейците, по времето на царуването на Аретас IV (8 г. пр.н.е. – 40 г.). Театърът е изваян на склона на планината, има тридесет и три реда седалки, седем стълби и може да побере 4000 зрители. А за да избегнат натрупването на вода на арената, набатейците инсталирали система за източване на дъждовна вода.
Подминавайки Амфитеатъра, започваш да гледаш объркано във всички посоки! Сякаш от камъните изникват набатейски жилища, подобни на пещери, и много по-красивите набатейски гробници... Този народ изключително много е почитал мъртвите и е полагал невероятно старание при изработването на вечния дом на своите владетели.
Кралски гробници на Петра
След театъра има по-голяма пътна артерия. В рамките на нейните скали, обърнати на запад, има някои от най-впечатляващите гробници в Петра, известни общо като „Кралските гробници". Те изглеждат особено зашеметяващо окъпани в златната светлина на залеза. Има четири от тях едина до друга. Те са претърпели щети от наводнения през вековете, а някои от фасадите им не са добре поддържани, вероятно част от причината да не са толкова известни като съкровищницата. Има стълби, които водят до тях и може да посетят и от вътре.
Гробницата на урната е една от четирите кралски гробници в Петра. Построена през втората половина на първи век от крал Арета и неговия син Малко II, има два слоя сейфове и се смята, че е гробницата на крал Набатено, Малко II. Разполага с огромна тераса и величествен дорийски вътрешен двор, изсечен в скалите. Рядък надпис в една от стаите показва, че мястото е превърнато в църква през 447 г. сл. Хр. от епископ Язон. Вътрешността на гробницата е с размери 18 на 20 метра. Построена е около 70 г. сл. Хр. Тя е кръстен на малката украса във формата на урна в фронтонната част на фасадата. Трите прозорчевидни вдлъбнатини в горната област между полуколоните са гробни ниши. Прозорецът точно над вратата е добавен по -късно, когато гробницата е преобразувана във Византийска църква през 447 г. сл. Хр. Вътрешен двор, обрамчен с колони, е разположен пред фасадата от пясъчник. Запазени са пет колони от този двор. Друга особеност на гробничния комплекс е двуетажният тухлен свод под фасадата на гробницата.
Копринената гробница
Разположена точно до гробницата на урната, Копринената гробница е с ширина 10,8 метра и височина 19 метра. Има централна врата и 4 колони.
Коринтската гробница
Фасадата на гробницата в Коринт е с ширина 27,55 метра и височина 26 метра. Там ще откриете четири мивки или легенчета с вода, които вероятно са били използвани в ритуали за почистване или пречистване на тялото. Вътре в гробницата все още има четири стаи.
Дворцовата гробница
С размери 49 метра ширина и 46 метра височина, Дворцовата гробница има дванадесет колони и четири входа за погребение. Тя е отличителна сред Кралските гробници със своята скална фасада.
Дворцовата гробница се различава от останалите сгради в Петра. Тя е на 3 етажа, докато повечето са на 1 или 2 етажа. Освен това последният етаж, за разлика от първия и втория, не е дялан в скалите, а е построен. Причината е, че е по-висок от скалата зад него.
С колони от всяка страна, колонадата е улица, която минава през центъра на Петра. Колонадната улица вече е предимно в руини. Това се дължи на честите внезапни наводнения, случили се през последните хиляди години.
Големият храм на Петра
Около 7000 квадратни метра история
Ад Деир - Манастирът. Скрит високо в хълмовете, манастирът е един от легендарните паметници на Петра. Подобно като дизайн на Съкровищницата, но далеч по-голям, широк е 50 м и висок 45 м. Манастирът е построен през 3-ти век пр.н.е. като набатейска гробница. Името му произлиза от кръстовете, издълбани по вътрешните стени. Смята се за втория най-често посещаван паметник в град Петра, след съкровищницата.
Високото място за жертвоприношение се намира на планински връх в Петра. Началото на разходката до това място е точно преди началото на амфитеатъра. Има около 800 стъпала, за да стигнете до върха. Както подсказва името, високото място е мястото, където са извършвали жертвоприношения. Тези жертвоприношения включват възлияния, жертвоприношения на животни и пушене на тамян.
Известният библейски пасаж, в който Авраам, като доказателство за преданост към Бога, почти пожертва сина си, който беше спасен от ангел, се случил в планините на Петра. Гробницата на пророк Аарон, свещено място за мюсюлманите, е запазена днес и в района на Петра. В чест на пророка всяка година се принася в жертва коза, тъй като много поклонници вярват, че гробницата носи духа на пророк Арао, брат на пророк Мойсей.
Или накратко:
Древният скален град Петра се намира в югозападната част на Йордания. Точно до него е град Уади Муса (Wadi Mousa), който понастоящем е отправна точка за посещение на чудото на света. Градът е запазен паметник на народ, който впоследствие е изчезнал – набатейци. Има данни, че през 312 г. пр.н.е. набатейците са построили форт, за да се защитават от нападенията на гръцкия император Антигон. Счита се, че по това време те са се заселили по тези земи. Набатейското изкуство и култура са повлияни от гръцкото и египетското. Те са имали свой език и писменост, подобна на арамейската и иврит. Секли са собствени монети, имали са и собствена религия и божества. Набатейците са живеели в пустинята, при оскъдни водни запаси. Поради това техните системи за съхранение на вода са били много съвършени. Канали, дренажи и резервоари са събирали водата през дъждовния период. Строили са мостове, за да се придвижват и тунели за отвеждане на водата, за да не наводняват. Римляните няколко пъти са изпращали войски, за да ги покорят, но безуспешно. Последният цар на набатейците е бил Рабел II, който е умрял през 106 г. След него Набатейското кралство е станало римска провинция. Това е бил и краят на набатейците. Поради своята отдалеченост и местоположение между скалите, Петра е останала забравена за много дълго време. Каменният град е уникален и с местоположението си, и с добре запазените жилища, гробници и административни сгради. До него се достига посредством проход между скалите, наречен Сик. Началото на Сик е на 800м от входа на комплекса.
октомври 2024г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар