Планината Небо, Йордания

На девет километра западно от Мадаба, кратка отбивка от Царската магистрала отвежда до планината Небо, където се твърди, че Мойсей е видял за първи път Обетованата земя, и където се смята, че е умрял и е погребан.
Казват, че при ясно време от там с поглед може да бъде обгърнат целият Близък изток. Нашето време не беше от най-ясните, така че не мога да потвърдя ттвърдението от първа ръка. Склонна съм да повярвам обаче, че написаното в Библията е вярно, защото Витлеем се намира само на 50 км в далечината, а Йерусалим е едва на 46 км.
При ясно време от планината се отваря прекрасна гледка към Израел и част от долината на река Йордан, като могат да се видят очертанията на Йерусалим и Йерихон.

 Паметникът „Книгата на любовта между народите“ е създаден от италианския скулптор Винченцо Бианки през 2000 г. Формата му напомня за праисторическите долмени и мегалитни камъни, които се намират около Небо. Формата на скулптурата също напомня книга по отношение на народите на Книгата - евреите. Християни и мюсюлмани – които помнят пророка Мойсей тук в Небо. На гърба на книгата гръцкият надпис гласи "Бог е любов". Латинският текст, изписан на една от заглавните страници, прокламира: Един Бог, Баща на всички, който е над всичко". Арабският текст на втората заглавна страница гласи: Бог е Любов. Това е призивът на Небето и посланието на Пророци“. Паметникът е посветен на Негово Светейшество папа Йоан Павел II след посещението му в Паметника на Мойсей на 20 март 2000 г.

През периода 1933 – 1993 г. монасите от Францисканския орден правят разкопки, след като през 1932 г. изкупуват територията, и откриват на върха останки от църква и манастир, както са описани в писмо на италианска поклонница от 530 г. На времето тук е имало 12 извора, които сега са пресъхнали и е останал само един. Църквата е от края на 4 в. и е изградена в памет на мястото, където умира Моисей. Запазен е мозаечният ѝ под, който според тълкувателите показва живота преди и след Христос – войни и страдания, а след това – мир и любов (sic!)

огромният, тежащ 2 тона, кръгъл камък, 

с който още византийските монаси били 

затваряли портите на малкия си манастир.

Врата с форма на воденичен камък се отваряла 

само да пропусне новия брат вътре – 

никой не напускал манастира, известен като „Kufer Abu Badd“.

И достигнахме една от емблемите на Планината Небо – „Жезълът на Мойсей“, сътворен под формата на кръст, по който е полазила змия. Странното преплитане между кръст и змия, създаващ представата за разпнатия Исус, идва от легендата за „Мойсей и медната змия“.

Според притчата израелтяните били нападнати от отровни змии, изпратени им от самия Бог. Посъветван от Бог, Мойсей направил медна змия, която провесил на жезъла си. Ухапаните поглеждали към медната змия и оздравявали. Поуката била, че в живота си обръщаме внимание много повече на лошото, отколкото на доборото. И едва, когато ни се случи истински нещастие, разбираме кое е важното и ценното в живота. Така, че понякога дори и лошото в живота може да ни направи по-добри и смирени.

Препратката към кръста е свързана с това, че и Исус бил прикован на кръста като лош, но в същото време бил добър и направил цялото човечество по-добро.
И ето, че най-после дойде ред и на храма. Модерният комплекс е изграден на върха на Планината Небо, точно там, където някога се е намирала древната църква, пазителка на гроба на Мойсей. Първият храм е бил изграден в началото на Vв. сл. Хр., а с времето започват редица надграждания. Най-забележителното в него обаче никога не е била големината му, а невероятните мозайки, с които е бил облицован целия храм. Тук е събран апотеозът на древните майстори, които  вложили цялото си умение, за да създадат един раннохристиянски шедьовър, с което надминали по качество и старание, дори учителите си от късноантичния Рим.
Казано с други думи, ако Мадаба бе градa на древните мозайки, то Планината Небо бе музея на Мадаба.

Маслиновото дръвче, което папа Йоан Павел II е посадил през 2000г.