Токио, Храмът Сенсоджи (Sensoji), Япония

Храмът Сенсо-джи, разположен в историческия квартал Асакуса, е най-старият, най-известният и най-посещаваният будистки храм в Токио. Построен през 645 г. сл. Хр., той е посветен на Бодхисатва Каннон (богинята на милосърдието). Неговото съществуване е дълбоко преплетено с развитието на самия град от малко рибарско селище до мегаполис. Комплексът е културното сърце на града и привлича над 30 милиона посетители годишно, съчетавайки вековни традиции с оживена атмосфера.

Според преданията през 628 г. двама братя рибари откриват златна статуя на богинята Каннон в близката река Сумида. Въпреки че я хвърлят обратно в реката няколко пъти, статуята винаги се връща в мрежите им. Местният вожд Хаджино Накамото разпознава святостта ѝ става будистки монах и превръща собствения си дом в малък храм (645 г.), за да съхранява статуята. През 645 г. будисткият свещеник Шоко Шонин посещава мястото и изгражда по-голяма зала. Поради съновидение той решава, че статуята е твърде свята и я скрива от човешки очи. Тя остава скрита и до днес. Тримата основатели (двамата рибари и вождът) днес са обожествени. В тяхна чест непосредствено до Сенсо-джи е изградено шинтоисткото светилище Асакуса (Asakusa Shrine).
През вековете храмът привлича вниманието на военачалници и самураи. Те идват тук, за да се молят за победа в битките. Известни фигури като Минамото но Йоритомо (основателят на Камакура шогуната) даряват средства за разширяване на храмовите зали и изграждане на нови порти в знак на благодарност за военните си успехи.
Когато Токугава Иеясу превръща близкия град Едо (днешно Токио) в столица на шогуната, той определя Сенсо-джи за официален храм на клана Токугава за молитви. Благодарение на покровителството на шогуна, районът Асакуса се превръща в културен, търговски и развлекателен център. През този период на местните жители се разрешава да продават стоки по пътя към храма. Това поставя началото на търговската улица Накамисе.
Катастрофалното земетресение през 1923г и последвалите пожари изпепеляват голяма част от Токио, но главният комплекс на Сенсо-джи оцелява по чудо, служейки за убежище на хиляди хора. По време на масираните бомбардировки над Токио на 10 март 1945 г. по-голямата част от храма, включително Главната зала и Пагодата, е напълно разрушена. Храмът е изграден наново през 1950-те и 1960-те години с дарения от хора от цяла Япония. Новите структури са изградени от стоманобетон, за да бъдат пожароустойчиви, но запазват абсолютно автентичния си исторически облик.
Входната "Порта на гръмотевиците" е официалният символ на Асакуса и Токио, известна с гигантския си червен хартиен фенер, тежащ около 700 кг.
Портата Хозомон (Hozomon) е втората голяма порта, която пази съкровищницата на храма. От задната ѝ страна висят масивни сламени сандали (waraji), символизиращи защитните божества.
Мястото за поклонение е главната зала (Hondo). Там хората палят тамян в голям съд пред залата. Вярва се, че димът от тамяна лекува болести и носи здраве и мъдрост

Основната сграда на храма Сенсо-джи, известна като Хондо (Hondō) или Залата Каннон (Kannondō), е духовното сърце на целия комплекс. Тя е посветена на богинята на милосърдието Каннон и е мястото, където се извършват основните молитви и ритуали.
Сградата се отличава с изключително висок и стръмно наклонен покрив, който е много по-висок в сравнение с покривите на други японски храмове. По време на мащабна реновация, завършена през 2010 г., целият покрив е подменен с модерни титаниеви керемиди. Те са много по-леки и здрави от традиционните глинени керемиди, което подобрява сеизмичната устойчивост на конструкцията, без да променя историческия ѝ облик. Настоящата сграда е завършена през 1958 г. от стоманобетон. Тя повтаря дизайна на предишната дървена сграда (построена от шогуна Токугава Иемицу през 1649 г. и обявена за национално съкровище), която изгаря до основи при бомбардировките през 1945 г.
Залата е разделена на две основни зони, съгласно будистките канони.
Геджин (Gejin – Външно светилище): Това е голямата предна зона с татами постелки, достъпна за всички вярващи и туристи. Тук хората се молят, хвърлят монети в кутията за дарения и купуват защитни амулети (omamori). На тавана в тази зона има красиви старинни стенописи, изобразяващи дракони и будистки божества.
Найджин (Naijin – Вътрешно светилище): Намира се в задната част и е отделено. В самия му център е разположен разкошен миниатюрен олтар (дворец), в който се съхранява оригиналната златна статуетка на Каннон, намерена от рибарите през 628 г.. Тази статуя се нарича hibutsu („скрит Буда“) и е толкова свещена, че достъп до нея имат само най-висшите монаси.

Традиция за молитва в Хондо
Когато се изкачите по стълбите и застанете пред олтара, традиционният ритуал изисква: Леко покланяне пред олтара. Хвърляне на монета в голямата дървена кутия за дарения (saisenbako). Събиране на ръцете пред гърдите за тиха молитва (за разлика от шинтоистките храмове, тук не се пляска с ръце). Още един лек поклон накрая

Чешмата за ритуално пречистване в храма Сенсо-джи се нарича Омидзуя (Omizuya) или Чозуя (Chōzuya). Разположена вдясно преди стълбите на Главната зала, тя служи за символично пречистване на тялото и ума на вярващите, преди да пристъпят към свещеното пространство. В центъра на каменния басейн се издига внушителна бронзова статуя на Сахадате Рюо (Sahadate Ryūō) – един от осемте крале дракони в будистката митология, който контролира водата и дъжда. Около него водата тече от устите на по-малки каменни дракони. Малцина туристи поглеждат нагоре, но под покрива на павилиона на чешмата има забележителен стенопис с мастило, изобразяващ дракон, дело на известния японски художник Хигаши Шоко.

За да извършите правилно пречистването, използвайте металните или дървени черпаци (hishaku), като гребнете вода само веднъж за целия процес. Хванете черпака с дясната си ръка и излейте малко вода върху лявата си ръка, за да я измиете. Преместете черпака в лявата ръка и измийте дясната си ръка. Върнете черпака в дясната ръка. Излейте малко вода в купата на лявата си ръка, отпийте малко, за да изплакнете устата си, и я изплюйте дискретно извън басейна. Никога не докосвайте черпака директно с уста. Накрая вдигнете черпака вертикално нагоре, така че останалата вода в него да се изтече надолу по дръжката. Това я почиства за следващия човек. Върнете черпака с дъното нагоре.

От двете страни на централното стълбище има двете големи метални „купи“, които се наричат тентъомизу. Това са традиционни японски бронзови съдове за дъждовна вода с формата на разцъфнал лотосов цвят. Исторически, тези съдове са служели като резервоари за събиране на дъждовна вода от покрива на храма. Тъй като японските храмове традиционно са се строили от дърво и са били изложени на чести пожари, водата в тях е била първата линия на защита за бързо потушаване на огнени искри. Формата на лотос не е случайна. В будизма лотосът е символ на чистотата, просветлението и състраданието на Каннон, тъй като цветето израства чисто и красиво дори от най-мътните блатни води. Върху външната страна на тези бронзови купи ясно се вижда излят левият будистки символ 卍 (Манджи). В будистката традиция той олицетворява хармонията, вселенското благоденствие, късмета и вечния цикъл на живота. За разлика от обърнатата нацистка свастика, този древен символ носи изцяло позитивно и мирно послание в Азия. Днес те вече не се използват активно за гасене на пожари благодарение на модерните противопожарни системи в реконструирания храм, но остават важен исторически, архитектурен и ритуален елемент от екстериора на Сенсоджи. Непосредствена близост до бронзовите лотосови купи има подредени дървени кофи. Това всъщност са паметници на пожарникарските бригади от епохата Едо. В миналото (през XVII - XIX в.) всяка квартална пожарникарска бригада в Токио е имала точно такива кофи, с които са тичали към огъня, за да го гасят на ръка. Токио е бил град, изграден почти изцяло от дърво и хартия, и е страдал от опустошителни пожари (наричани тогава „цветята на Едо“). Пожарникарите са били истински герои за местното население. Тези структури са дарени на храма от историческите пожарникарски гилдии и търговци. Поставени са в основата на залата, за да отдадат почит към хората, които са рискували живота си, за да спасят Сенсоджи от изгаряне през вековете. Ако се загледате в „кофите“ и варелите, ще забележите изписани големи японски йероглифи (канджи) и емблеми. Това са имената и логата на конкретните пожарникарски отряди (например прочутите бригади от Едо, разделени по райони), както и на търговските асоциации, които са финансирали изграждането им.

Така че, докато бронзовите купи са съдовете, в които реално се е събирала водата от покрива, тези „дървени кофи“ до тях са исторически паметници-символи на противопожарната защита и куража на токийските пожарникари

Статуята на Буда с две ръце в скута (Нуреботоке / Nurebotoke)
Тази голяма бронзова статуя изобразява Буда в класическа поза за медитация с две ръце, положени в скута (тази позиция на ръцете се нарича Дхяна мудра или Мудра на медитацията). Местните я наричат Нуреботоке (Nurebotoke), което буквално означава „Мокрият Буда“. Нарича се така, защото стои изцяло на открито под небето и се „мокри“ от всеки дъжд. Излята е през далечната 1687 г. (епохата Едо) и всъщност представлява близнаци от две седящи статуи на бодхисатви (Seishi Bosatsu и Kannon Bosatsu), поставени една до друга. Те са посветени на мира и пречистването на душите на починалите. Непосредствено до статуята на Мокрия Буда се издига по-малка, сложна каменна пагода (кула). В японската традиция тези каменни структури се издигат като паметници за съхранение на свещени будистки сутри (текстове) или като възпоменателни паметници за мир и благоденствие. Тя придава на това малко кътче силно духовно и древно излъчване.

Пътката от статуята води към красиво, богато озеленено мини-паркче с малко езерце с рибки кои и криволичещи поточета изкуствено създаден воден канал, прецизно интегриран в традиционния ландшафт, за да допълни усещането за хармония, покой и дзен атмосфера. Това място е умишлено проектирано като традиционна японска градина за съзерцание. То предлага рязък контраст с шумния площад пред Главната зала и позволява на посетителите да избягат от тълпата, за да се насладят на ромона на водата и хладината на дърветата. Поточето се влива в малко, спокойно езерце, което е дом на десетки цветни японски шарани Кои. В японската култура рибите Кои са мощен символ на упорство, сила на духа и преодоляване на трудностите, тъй като плуват срещу течението. Наблюдаването на плавното движение на рибите в поточето се смята за вид медитативна практика, която умишлено забавя ума на посетителя сред натоварения град. Поточето е пресечено от малък, но изключително ценен каменен мост. Това е най-старият запазен каменен мост в Токио, изграден през 1618 г. (началото на периода Едо). Построен е по нареждане на шогуна Токугава, за да свързва пътя към съседно светилище, което по-късно изгаря. По чудо мостът оцелява над 400 години без поражения, оцеляла по чудо през всички земетресения и бомбардировки и днес е обявен за Важно културно наследство на Япония.

Пететажната пагода на храма Сенсо-джи (Goju-no-to) е един от най-разпознаваемите символи на Токио. Тя е не просто красива архитектурна забележителност, а дълбок религиозен символ с изключително интересна инженерна история. Пагодите произлизат от индийските ступи и служат като паметници за съхранение на свещени реликви. Петте етажа на тази пагода представляват петте елемента, които според будистката философия изграждат Вселената (подредени от долу нагоре). Земя (чисто физическото начало); Вода (течното състояние и адаптивността); Огън (енергията и страстта); Вятър/Въздух (движението и растежът); Пространство/Етер (духовното начало и пустотата)
Пагодата се издига на 53 метра, което я прави втората по височина пагода в Япония (след тази в храма То-джи в Киото). В центъра на конструкцията преминава масивен дървен стълб, който не докосва земята, а виси от върха. При земетресение етажите и стълбът се люлеят в противоположни посоки (като махало). Това абсорбира сеизмичната енергия и предпазва сградата от срутване. Тази древна японска технология днес се използва при строежа на съвременните небостъргачи (включително Токио Скайтри). На самия връх на покрива има висок метален шпил, който действа и като гръмоотвод.

942 г.: Първата пагода на това място е построена от военния лидер Тайра но Кинимаса.
1648 г.: След няколко пожара през вековете, шогунът Токугава Иемицу изгражда величествена дървена пагода, която става национално съкровище.
1945 г.: Тази историческа постройка е изпепелена до основи по време на бомбардировките над Токио през Втората световна война.
1973 г.: Пагодата е напълно възстановена на сегашното си място (преместена е леко встрани от оригиналната си позиция). За по-голяма сигурност новата конструкция е изработена от стоманобетон, но е външно облицована така, че да изглежда изцяло традиционна.
На най-горния етаж на съвременната пагода се съхраняват частици от пепелта (реликви) на самия Буда Шакямуни, които са дарени от храм в Шри Ланка.
Вътрешността на пагодата обикновено е затворена за широката публика и не може да се изкачва от туристи, тъй като се използва за религиозни ритуали и съхранение на плочи с имена на починали предци.

Търговската улица

Паметникът с гълъбите официално е известен като „Хатопопо но Кахи“. Това е музикален паметник, посветен на една от най-известните и обичани детски песнички в Япония – „Гълъбчето Попо“ (Hatopoppo). През 1901 г. поетесата Хигаши Куме посещава храма Сенсо-джи. Гледайки как малките деца на площада се смеят, тичат и хранят ятата от гълъби, тя се вдъхновява и написва мил текст. Текстът е изпратен на легендарния японски композитор Таки Рентаро (един от пионерите на западната класическа музика в Япония), който създава мелодията. Така се ражда емблематичната детска песен. Паметникът е издигнат през 1962 г. на точното място, където е родена идеята за песента.
Паметникът е съставен от сиви гранитни камъни, подредени в полукръг. Пред тях има голяма метална/каменна плоча, на която са гравирани нотите и йероглифите на песента. На върха на плочата и върху един от камъните са кацнали две изящни бронзови фигури на гълъби. Детайлите им са толкова реалистични, че живите гълъби в храма често кацат точно до тях, бъркайки ги със свои събратя. В основата на паметника е изписано, че гълъбът е световен символ на мира и този монумент трябва да напомня за хармонията и чистото детско щастие
Преди години около този паметник е имало специални сергии, от които туристите са купували „хатомаме“ (грах и бобчета за гълъби), но днес храненето на птиците е ограничено, за да се пази чистотата на древния храм.

Храмовият комплекс Сенсо-джи (Sensō-ji) се състои от над 15 отделни сгради, порти, павилиони и светилища.
⛩️ Входните порти и търговската алея

Порта Каминаримон (Kaminarimon – Порта на гръмотевиците): Официалният външен вход на храма. В нея се намират статуите на боговете на вятъра (Фуджин) и гръмотевиците (Райджин), както и емблематичният 700-килограмов червен фенер.
Улица Накамисе (Nakamise-dōri): Дългата 250 метра историческа търговска алея с десетки малки магазинчета, която свързва първата и втората порта.
Порта Хозомон (Hōzōmon – Порта на съкровищницата): Втората масивна двуетажна порта. На долния етаж се намират статуите на пазителите Нио, а на горния етаж се съхраняват ценни будистки сутри от периода Камакура. На задната ѝ страна висят гигантските сламени сандали Вараджи.

🏯 Централният площад и основните структури

Главната зала Хондо (Hondō / Kannondō): Духовното сърце на комплекса, където се намира скритата златна статуя на Бодхисатва Каннон. Отличава се с висок покрив с титаниеви керемиди и голям червен фенер от квартал Шинбаши на входа.
Пететажната пагода (Gojū-no-tō): 53-метровата величествена кула, разположена вляво от Главната зала, в чийто връх се съхраняват реликви (пепел) на Буда Шакямуни.
Павилионът за пречистване Омидзуя (Omizuya): Покритата чешма с бронзовата статуя на Дракона за ритуално измиване на ръцете и устата преди молитва.
Съдът за тамян Джокоро (Jōkōro): Голямата чугунена купа с будисткия символ Манджи (卍), около която вярващите насочват лечебния дим към телата си.

🌳 Сградите в източната (дясна) градина

Павилионът Його-до (Yōgō-dō): Разположен до поточето с шараните. Вътре се съхраняват статуи на дванадесетте защитни божества на будизма и това е официалното място, където посетителите получават калиграфските печати Гошуин.
Храмът Якуши-до (Yakushi-dō): Една от най-старите дървени постройки в комплекса (от 1649 г.), посветена на Якуши Ньораи – Будата на медицината и изцелението.
Шестоъгълният храм Рокаку-до (Rokkaku-dō): Изключително красива, малка шестоъгълна дървена структура от периода Муромачи (XVI в.), която е най-старата автентична сграда в целия двор на Сенсо-джи.
Светилището Асакуса (Asakusa Jinja): Разположено непосредствено до североизточния ъгъл на Главната зала. Това е отделно шинтоистко светилище, посветено на тримата основатели на храма (двамата рибари и вожда). Тук се провежда известният фестивал Санджа Мацури.

🍁 Сградите в западната (лява) градина и околностите

Залата Зенцу-до (Zentsū-dō): По-малка зала за молитва и възпоменателни служби, разположена в западната част на двора.
Залата Авашима-до (Awashima-до): Посветена на божеството Авашима, закрилник на жените. Тук всяка година на 8 февруари се провежда уникалният ритуал Хари-Куйо (Погребение на счупени игли), при който шивачки забиват стари игли в меко тофу, за да им благодарят за службата.
Камбанарията (Shōrō): Кулата с масивната бронзова камбана (излята през 1692 г.), чийто звън традиционно отброява часовете в миналото и възвестява настъпването на Новата година.
Храмът Чиндо-до (Chingodō): Малък, закътан храм в уединена зона на комплекса, посветен на митичните японски създания Тануки (кучета-еноти), които според поверието носят късмет и пазят мястото от пожари и крадци.