Рим, Пирамидата и Порта Сан Паоло

“Египетската” пирамида в Рим е един от примерите докъде може да стигне човешката воля в това отношение. Тя е изградена само за 330 дни – такова било условието в завещанието на погребания в нея претор Гай Цестий (Caio Cestio). В противен случай наследниците му не можели да получат достъп до наследството му. И така – древните римляни вдигат от нищото пирамида, която е повече висока, отколкото широка (височина 36,40 м., ширина 29,50 м.)
21 века след изграждането й пък съвременните римляни я реставрират за 327 дни, или с 3 дни по-малко от времето за изграждането й. Куриоз обаче има и в този случай. Спонсор на реставрацията е не италианската държава, а японец. Юзо Яги дарява 2 млн.евро, като изисква единствено малка табелка с името си на пирамидата. (2012г.) 
Ето каква е любопитната история на римската пирамида, която се намира близо до центъра на Рим и която често присъства в много филми, снимани в столицата. 
На практика пирамидата на Цестий е единствената оцеляла пирамида от няколкото подобни в Рим през I в.пр.Хр. По онова време, или след завладяването на Египет от римляните през 31 г.пр.Хр., е на мода да се строят гробници от египетски тип. Гай Цестий, древноримски политик, пише в завещанието си, че гробницата му трябва да бъде изградена под формата на пирамида за 330 дни. Така наследниците му вдигат гроба му по протежението на Виа Остиенсе (Via Ostiense) в периода между 18 и 12 г.пр.Хр. На практика това е между годината на прокарването на закона, насочен срещу парадирането с лукс (той забранявал излагането във вътрешността на гробницата на ценни предмети), и тази на смъртта на Агрипа, зет на Октавиан Август и един от посочените наследници в завещанието на Цестий. По-късно пирамидата е вписана в пространството зад Стената на Аврелиан (Mura Aureliane). Tя обикаля седемте хълма на Рим и е изградена между 272 и 279г. по инициатива на император Аврелиан. Една от южните порти на града – Портата на св. Павел се намира в непосредствена близост до пирамидата.
Високата 36 м.пирамида е съставена във вътрешността си от циментова основа с тухли, а е покрита с плочи от мрамор от Карара. Погребалната камера (23 кв.м) е зазидана при самото погребване, както се правело и в Египет. Предполага се, че първото “нахлуване” в гробницата чрез издълбан тунел става през Средновековието. Смята се, че тогава изчезват погребалната урна и част от декорациите. Стените във вътрешността на пирамидата били декорирани с фрески на нимфи и вази.
През 2012 г. започва голямата реставрация на пирамидата, след като японският милионер Яги, известен като Белия меценат (заради белите си дрехи) по своя инициатива дарява 2 млн.евро. Предишната реставрация датира от 1960 г. 2265 куб.м. мрамор от Карара са реставрирани в рамките на 327 дни. Използват се авангардни методи в сферата на реставрацията, по която работят не само реставратори, а и химици, физици, механици.

Стената на Аврелиан (Mura aureliane) е построена около Древен Рим при император Аврелиан през 271 – 275 г. Стената обикаля Седемте хълма на Рим, Марсово поле и район Трастевере на левия бряг на Тибър, всичко това с обща площ 13,7 км2. Стената е построена с цел да отбранява Рим от внезапно варварско нашествие достатъчно дълго, за да позволи навременното пристигане на подкрепления към защитниците на града. 
Дебелината на стената е 3,4 м, а периметърът ѝ е 19 км. Построена е от бетон и облицована с кирпич. Кулите са били разположени на разстояние 100 римски фута (29,6 м) една от друга; общият им брой е стигал до 383. Височината на стената на Аврелиан не превишава 8 м, при Хонорий през 5 век тя е почти удвоена. При вратите св. Себастиан (оттам започва Виа Апиа) сега има действащ музей на стената на Аврелиан. Стената продължава да е значително военно съоръжение за града до 20 септември 1870 г., когато берсалиерите на Кралство Италия я разрушават близо до Порта Пиа и завладяват Рим. Стените определят границите на град Рим до 19 век.

От 18-те основни портала на стената на Аврелиан, портите на Свети Себастиан (Апиан) (Porta San Sebastiano) са най-добре запазените от Древен Рим. Портата получава името си през раннохристиянския период, тъй като наблизо се намират катакомбите на Свети Себастиан. Порта Сан Джовани – кръстена на Латеранската базилика (Basilica di San Giovanni in Laterano), разположена наблизо. Построен недалеч от древната Магарешка порта (Porta Asinaria). Порта Пиа - построена от папа Пий IV от семейство Медичи по проект на Микеланджело (Микеланджело Буонароти), за да замени разрушената преди това Номентанска порта (лат. Porta Nomentana). Porta San Paolo е кръстен на базиликата San Paolo fuori le Mura. В древността са били наричани Porta Ostiensis, тъй като са водили към пътя за пристанището на Остия. До тях е пирамидата на Цестий. Porta San Pancrazio - по-рано на тяхно място са били портите на Аврелий, водещи към Виа Аурелия. Порта Латина – оттук бил Латинският път. Дясната им кула е запазена от античността, лявата е построена през Средновековието. Порта дел Пополо – по името на църквата Санта Мария дел Пополо (Basilica di Santa Maria del Popolo). Древното име е Фламиновата порта. Порта Маджоре или Голямата порта. Те са били част от акведуктите Aqua Claudia и Anio Novus, преустроени в порти през 52 г. сл. н. е., тоест те са по-стари от стената на Аврелиан. Порта Пинчиана – построена по времето на Хонорий, кръстена на един от хълмовете на Рим. Интересното е, че няколко пъти са били зазидани, след което отново са отваряни. Porta Portese (Пристанище) - във вида, който е достигнал до нас, те са построени през 1644 г. Тибуртинските порти (Porta Tiburtina) са наречени така, защото се основават на монументална арка, изработена от тибуртин (Тиволск) травертин, построена през 5 г. пр.н.е.

Porta San Paolo

 

Кайро, Египетските пирамиди и Големият сфинкс, Египет

Като чуем Египет, кое е първото нещо, което ни идва наум? Египетските пирамиди в Гиза, фараони, мистерии, живот след смъртта…
Египетските пирамиди в Гиза са разположени на 9 километра от град Гиза и на около 25 километра от столицата Кайро. Те са част от Некропола в Гиза, включен в списъка за Световно културно наследство на ЮНЕСКО още през 1979г. Представлява голям археологически комплекс, който освен пирамидите, включва Големия сфинкс, останки от древното селище и редица по-малки погребални постройки. Любопитна подробност е, че освен трите най-известни пирамиди, на територията на комплекса има други 7 доста по-малки, наричани „пирамиди на цариците“.
Египтяните са вярвали в живота след смъртта. Неслучайно пирамидите са строени на западния бряг на река Нил – брегът на залязващото слънце, символизиращ земята на мъртвите. Смятали са още, че фараоните са избирани лично от боговете като посредници между боговете и смъртните. Според тях, кoгaтo фapaoнът yмpe, чacт oт нeгoвия дyx „ĸa“ ce зaпaзвa в тялoтo мy, а животът му продължава в отвъдното. Това е и причината за мумифицирането, за всички предмети в гробниците и за строенето на техните „домове“ за отвъдния живот – именно пирамидалните гробници. Счита се, че всяка една от пирамидите отразявала социалното положение, мощ и богатство на фараона (или цар) в египесткото общество.
Построени около 2600-2500 г. пр. Хр. за 3-ма владетели от 4-та династия, пирамидите в Гиза са едни от най-внушителните оцелели структури в света, дело на човека. На живо са доста по-впечатляващи, отколкото на снимки.
Хеопсовата пирамида - Най-северната и най-стара пирамида от групата е Хеопсовата, построена за владетеля Хуфу. Наричана още Великата пирамида, тя е най-голямата от трите и единственото от 7-те чудеса на Античния свят, което е запазено и до днес. Оригинално тя е била висока около 146 метра, а днес е с височина от почти 139 метра. Говори се, че представлява голям слънчев часовник, който със сенките си показва сезоните и дължината на дните.
Пирамидата на Хефрен - Средната пирамида е Пирамидата на Хефрен, син на Хеопс и баща на Микерин. Предполага се, че именно неговото лице е изваяно на Сфинкса.
Пирамидата на Микерин - Най-южната и последна пирамида е тази на Микерин. Изградена е от доста големи варовикови блокове, висока е около 66 метра и е значително по-малка от другите две.
За съжаление, и трите пирамиди са били разграбени вътрешно и външно през годините. Вече не достигат първоначалната си височина, тъй като са почти изцяло лишени от външните си обвивки от гладък бял варовик. Пирамидата на Хефрен е запазила част от варовиковата обвивка само в най-горната си част. На територията на некропола са построени и по-малки пирамиди, предназначени за членове на семейството и висши служители.
Любопитен факт е, че 3-те пирамиди в Гиза съвпадат със съзвездието Орион. Египтяните са били на ти с астрологията и това разположение не е случайно. Навсякъде са влагали символика. Звездите били свързани с Озирис – богът на прераждането и отвъдния живот.
Историците продължават да спорят за значението на формата на царските гробници в Гиза. Една от най-разпространените теории гласи, че пирамидите са изградени като стълбище, за да може духа на фараона „ка“ по-лесно да достигне до небесата, където да се присъедини към боговете. Други изследователи поддържат тезата, че формата на пирамидите символизира лъчите на слънцето, които се разпространяват по Земята и имат общо с бога на слънцето Ра.
Всички сме чували хиляди теории за построяването на египетските пирамиди, включително че са построени от извънземни. Задълбочени изследвания през последните години, обаче, достигнаха до отговор на този толкова мистериозен въпрос. Или поне много учени се обединяват около тази теория. В близост до кариерата, използвана за строежа на египетските пирамиди, археолози са намерили следи от древна рампа. Строителите използвали специалното съоръжение за повдигане на огромните каменни блокове. Приличало на нещо като „дървена шейна“ – наклонена платформа, която позволявала да се транспортират предмети с огромна тежест. Тук е времето да развенчаем още един мит – че пирамидите са построени от роби. Всъщност те са построени от платени работници и строители професионалисти. Доказателство за това са откритите гробове в края на 20-ти век в пирамиди и специални гробници. Според египтолози, тези гробове не са били предназначение за роби, а за значими личности и това показва, че по-скоро участието в построяването на пирамидите е било голяма чест.
Открит е и древен стенопис, изобразяващ именно тайните на преместването на огромните каменни блокове. На него, огромна група мъже дърпат голям камък върху съоръжение, приличащо на шейна, докато друг човек насипва пясък. Интересно е да споменем, че техниката за построяването на една пирамида еволюирала във времето – ранните постройки и тези от следващите години нямат почти нищо общо. Още нещо интересно е, че въпреки високите температури навън, в пирамидите постоянната температура е около 20 градуса.
Какво има вътре в пирамидите? Подобно на много древноегипетски пирамиди, и пирамидите в Гиза разполагат с подземни тунели в основата си, които водят до подземни погребални камери под всяка пирамида. В Хеопсовата пирамида също има такива, но погребалната камера е разположена в центъра на конструкцията, до която се достига чрез изкачване по тесен вътрешен проход.
Вътре няма да видите нищо особено. Повечето намерени артефакти са преместени в Националния музей в Кайро. Ако страдате от клаустрофобия, по-добре си спестете разходката до празните стаи и тесните коридори. Миризмата вътре също е натрапчива и може да ви стане лошо. Имайте предвид, че все пак не са били предназначени за живи хора.
И трите пирамиди в Гиза са отворени за посетители, като всяка от тях изисква закупуването на отделен билет. Реално, ако влезете в една, все едно сте видели всички (казват, че няма голяма разлика).
Катеренето по пирамидите – забранено. Въпреки че туристите някога са могли свободно да се катерят по пирамидите, това сега е незаконно (нормално, все пак, ще е хубаво да се запазят във времето). Казват че освен с глоби, нарушителите могат да бъдат наказани с до 3 години затвор. Не е изключено охраната да ви предложи да се качите срещу бакшиш (както направихме ние :))

Ролята на Сфинкса. Може би най-известният паметник в Египет след самите пирамиди е загадъчният Сфинкс, наричан още Големият Сфинкс. Представлява огромната статуя с човешка глава и тяло на лъв, която до днес буди разгорещени спорове и всякакви теории. Едно от малкото неща, за което не се спори е, че ролята на Сфинкса е да охранява пирамидите. Според класическата египтология изображението е на Хефрен – син на Хеопс. 

Въпреки това, няма твърди доказателства за това и Сфинксът буди повече догадки и мистерии, дори от самите пирамиди. Няма доказателства кога е построен, тъй като при документирането на построяването на пирамидите, никъде не се споманава Сфинкса. Някои учени считат, че той датира от по-ранни векове, но е бил покрит от пясък или вода. Макар да е пострадал през вековете и носът му да липсва (спори се дали от ерозия, природни процеси или от намесата на човека), Сфинксът все още е изключително внушителен и създава впечатление за величие.