Дюденските водопади са една от най-известните природни забележителности в Анталия, Турция. Те се делят на две напълно различни и отдалечени една от друга каскади, формирани от река Дюден: Горен Дюден (вътре в града) и Долен Дюден (на брега на морето).
Долен Дюден (Карпузкалдиран) Това е емблематичният водопад, който се вижда на повечето картички от Анталия. Разположен е в квартал Лара, на около 9 км от историческия център Калейчи. Водата пада грандиозно от 40-метрови скали директно в Средиземно море. Това го прави един от малкото водопади в света, вливащи се право в морето.
Историческата съдба на река Дюден и нейните водопади е тясно преплетена с развитието на древния регион Памфилия и основаването на самата Анталия. През вековете това място е било стратегически източник на вода, природен феномен и вдъхновение за няколко велики цивилизации. В древността река Дюден е била известна с гръцкото име Катарактес (Katarraktes), което буквално означава "падащ надолу" или "водопад". Древните географи, сред които и известният Страбон, описват реката като уникално природно явление. Те са били смаяни от факта, че реката изчезва под земята в карстовите масиви на планината Тавър и изригва отново близо до брега, за да се спусне зрелищно в морето. Долният Дюден е служил като естествен ориентир за древните мореплаватели, които са плавали по източното Средиземноморие. Мощният грохот на водата се е чувал от километри навътре в морето.
След западането на Римската империя, районът преминава под контрола на Византия, а по-късно, през XIII век, е завладян от Селджукските турци. Селджуците първи започват да използват огромната кинетична енергия на водата. Около Горения Дюден са изградени първите водни мелници за брашно и мелници за зехтин, които захранвали с провизии целия регион. Думата „Дюден“ навлиза в езика именно през този период. На старотурски тя означава „дупка, в която изчезва вода“ или „карстов прозорец“, описвайки перфектно как реката потъва под земята, преди да се появи отново при водопадите.
По време на Османската империя районът около водопадите запазва своя земеделски характер. Поради изобилието на вода, тук са се намирали най-плодородните градини (бостани) на Анталия. Името Карпузкалдиран: През този период Долният водопад получава популярното си име. Земеделците са охлаждали дините си в хладните бързеи на реката, но при прииждане на водата, силните течения често са отмивали плодовете и са ги хвърляли от 40-метровата скала в морето.
До средата на XX век районът около водопадите е бил див и труднодостъпен. През 70-те и 80-те години на миналия век община Анталия разпознава огромния туристически потенциал на местата. Изграждат се днешните Düden Park (при Долния водопад) и ботаническата градина около Горния водопад, превръщайки ги в защитени зони и зони за отдих.
За водопадите Дюден и района около тях се разказват няколко интересни предания и исторически легенди, които добавят мистика към природната красота на мястото.
Старото име на Долния Дюден – Карпузкалдиран (Karpuzkaldıran), се превежда буквално като "вдигащ дини". Освен чисто практическото обяснение (че реката е била толкова пълноводна, че отмивала и търкаляла дините от близките бостани в морето), местните разказват романтична и трагична история. В миналото млада девойка и беден момък от местните села се влюбили безумно. Родителите на момичето обаче били против тяхната връзка и уредили тя да се омъжи за богат и по-възрастен мъж. В деня на сватбата влюбените решили да избягат заедно. Преследвани от разярените роднини, те стигнали до самия ръб на скалата, където реката се влива в морето. За да не бъдат разделени, те се хванали за ръце и скочили от 40-метровата височина в бушуващите води. Днес по-възрастните хора в Анталия казват, че шумът на падащата вода на Долен Дюден всъщност е плачът на разделените влюбени.
Целият регион на Памфилия (днешна Анталия) е бил силно свързан с култа към водните божества. Посейдон и Нимфите: Поради факта, че река Дюден извира от планината Тавър, преминава под земята през карстови пещери и изригва право в морето, древните гърци са вярвали, че това е дело на бога на моретата Посейдон. Те са вярвали, че скритите пещери зад водопадите са свещени места, обитавани от нимфи (водни духове), които омагьосвали всеки смъртен, осмелил се да наруши спокойствието им.
Няма коментари:
Публикуване на коментар