Къщата на Дева Мария, Турция

Къщата на Дева Мария е един от най-известните християнски и мюсюлмански свещени храмове в света, разположен в Егейския регион на Турция, в непосредствена близост до древния град Ефес и съвременния град Селчук (около 7 км). Според преданието, тук майката на Исус Христос е прекарала последните години от земния си живот.
Библейска връзка: Преди разпъването си на кръста, Исус поверява грижата за своята майка на апостол Йоан. Смята се, че поради започналите гонения срещу християните в Йерусалим, Йоан отвежда Дева Мария в Ефес (тогавашен голям и развит център).
Пророческите видения: През XIX век германската монахиня Анна Катерина Емерих (която никога не е посещавала Турция) получава детайлни видения за къщата. Записаните ѝ спомени позволяват на френски свещеници да открият малката каменна руина на хълма през 1881–1891 г..
Папско признание: Мястото е официално признато за светилище от Ватикана. Посещавано е от трима папи – Павел VI, Йоан Павел II и Бенедикт XVI.
Параклисът: Самата постройка днес функционира като малка каменна църква. Вътре в нея има олтар със статуя на Дева Мария.

Точно под къщата има чешми, за чиято вода се вярва, че е благословена и има лечебна сила. Според християнските и мюсюлманските предания, от този естествен планински извор е пиела вода самата Дева Мария по време на земния си живот тук. Водата се събира от кладенци под самата постройка и се отвежда до три чешми (чучура), вградени в красива каменна стена. Сред екскурзоводите и поклонниците съществува много популярно вярване, че всеки от трите извора отговаря за различно благословение. Трябва да отпиете или да си налеете от тях в конкретен ред в зависимост от това какво желаете. Първият извор символизира Здраве. Вторият извор символизира Любов и щастие. Третият извор символизира Богатство и благоденствие (в някои поверия – плодородие). Въпреки че традицията повелява да се пие от трите отделно, водата всъщност идва от един и същ подземен източник, така че изборът от кой точно да налеете е въпрос на лична символика. До чешмите често стои цитатът "Не мийте само лицето си, измийте и греховете си", напомнящ за духовното пречистване при досег със свещената вода

Стената на желанията в светилището на Дева Мария е едно от най-въздействащите и емоционални места в целия комплекс. Тя се намира непосредствено след трите лековити извора и представлява дълга каменна конструкция, изцяло покрита с десетки хиляди бели бележки, салфетки и парчета плат. Посетители от абсолютно всички религии (християни, мюсюлмани, будисти и др.) записват своите най-съкровени молитви, надежди и желания на късче хартия или плат и ги връзват или забиват в процепите на стената. Вярва се, че Дева Мария чува молитвите на всеки, който е дошъл с чисто сърце, и помага за тяхното сбъдване. Най-често хората се молят за здраве на близките си, изцеление от болести, задомяване или зачеване на дете. Много туристи се питат дали стената някога се почиства. Тъй като мястото се посещава от милиони хора годишно, пространството бързо се запълва. Затова периодично (обикновено няколко пъти в годината и задължително след големия празник Успение Богородично на 15 август) свещениците и монахините, които се грижат за комплекса, събират всички листчета. Те се изгарят при специален ритуал, като се вярва, че чрез дима молитвите се издигат директно към небето и към Бог. Стената е символ на човешката надежда и е място, където се изисква тишина и уважение към чуждата лична мъка или мечта.

Малката бронзова статуя, разположена горе в самата градина, има много дълбоко историческо и религиозно значение. Тя посреща поклонниците в края на красивата алея с маслинови дървета, непосредствено преди да се пристъпи към самата Къща на Дева Мария. Статуята е излята през далечната 1867 г. Тя е изработена от чугун с бронзово покритие по модела на Дева Мария от Лурд (Франция). Тя е подарък от религиозна общност от близкия град Измир. Тъй като Къщата е открита за света едва в периода 1881–1891 г., тази статуя първоначално е била пазена на друго място, а между 1892 и 1914 г. се е намирала вътре в самия параклис. На сегашното си място в градината е изнесена през 1960 г. от свещениците лазаристи, които се грижат за светилището. Често в историческите източници се споменава, че тази статуя е тясно свързана с първото в историята папско посещение на обекта. През 1967 г. папа Павел VI се моли пред нея и я благославя, като я оставя като официален символ на признанието от Ватикана. Когато влезете вътре в Къщата (параклиса), на олтара ще видите абсолютно същата, но малко по-малка бронзова статуя. Любопитен факт е, че фигурата на олтара вътре е без ръце – те са били отчупени и изгубени по време на Втората световна война. Статуята отвън в градината обаче е напълно запазена и изобразява Мария с разтворени за молитва и благословия длани. Градината около тази статуя е място за пълна тишина, съзерцание и подготовка преди влизането в свещения параклис.

Benji Traveler: Къщата на Дева Мария, Ефес, Турция

Това е древен баптистериум (басейн за кръщение), съчетан с резервоар за вода (цистерна). Ако се загледате в структурата, басейнът има специфична форма, наподобяваща ключалка (в някои части има и кръстовиден план). В ранното християнство тази форма е дълбоко символична – тя олицетворява „ключа към Царството Небесно“ и преминаването от стария начин на живот към новия чрез тайнството на кръщението. Този басейн е бил достатъчно голям, за да може възрастен човек да влезе в него и да бъде потопен изцяло във водата, каквато е била практиката в древността. : Археолозите датират тази структура около VII век (Византийската епоха), въпреки че под нея има основи от още по-ранни периоди. Наличието на толкова голям басейн за кръщение в планината доказва на историците, че тук е имало уединена раннохристиянска общност. Те са живели или са се събирали тайно в горите около Къщата на Дева Мария, за да избягат от гоненията на римляните и да практикуват вярата си на безопасно място. Днес басейнът не функционира, но се е превърнал в място за пожелания. Много туристи и поклонници (както християни, така и мюсюлмани), вярвайки в свещената енергия на мястото, хвърлят монети на дъното на „дупката“ и си намислят желание за здраве и късмет.

Голямата златна статуя на Дева Мария е един от най-разпознаваемите символи по пътя към светилището. Тя се издига в подножието на Соловея планина (Бюлбюл даг), точно в началото на планинския път, който води нагоре към Къщата на Дева Мария и в близост до Горната порта (Upper Gate) на древния Ефес. Статуята е издигната на 13 октомври 1996 г. и е подарък от Американското дружество на Ефес. Представлява внушителна фигура на Божията майка с отворени обятия в класическа поза на благословия. Боядисана е в ярък златист цвят, заради което се забелязва отдалеч сред зеленината на планината.