Къщата на Дева Мария, Ефес, Турция

Къщата на Дева Мария е католически и мюсюлмански храм, разположен върху планината Коресос („Планина Славей“) в близост до Ефес, на 7 километра от Селчук в Турция. Къщата е открита през 19 век по описание в отчетените видения на римокатолическата монахиня и ясновидец Ан Катрин Емерих (1774 – 1824), които са публикувани в книга от Клеменс Брентано след смъртта ѝ. Католическата църква не се произнася в полза или против автентичността на къщата, но въпреки това поддържа постоянен поток от поклонение след от откриването ѝ. Ан Катрин Емерих е обявена за блажена от Папа Йоан Павел II на 3 октомври 2004 година. Католически поклонници ходят на поклонение в този параклис, основавайки се на убеждението, че Мария, майката на Исус е била отведена в тази каменна къща от Св. Йоан Богослов и живяла там до Нейното Възнесение (според католическата доктрина) или Успение (според православната вяра). Светилището е получило няколко папски апостолски благословения и посещения от няколко папи, най-ранното поклонение идва от папа Лъв XIII през 1896 г., а последното е от Папа Бенедикт XVI през 2006 година.
Има няколко доказателства, че тя е живяла в този древен град:1. Свети Йоан е починал точно в Ефес, според някои документи.
2. Църковните събори през 431 г. и 449 г. са били проведени точно тук.
3. В Ефес се намира и най-старата църква посветена на Дева Мария.
4. Пещерата на седемте спящи, която се намира в близост.
5. Ежегодните тържества, които местните провеждат в нейна чест.
Дали това е така или не, не пропускайте да посетите и къщата на Дева Мария и да оставите своето желание на стената с желания. Кой знае, може пък да имате късмет и да ви се сбъдне.

Светилището може да бъде описано като скромно място за поклонение, а не като голямо. Строежът му и запазените камъни датират от епохата на апостолите, съобразена с другите сгради, запазени от тогава. Направени са само малки аранжировки за градината и допълненията за поклонение отвън. На входа на храма посетителите се натъкват на голяма стая със статуя на Пресвета Богородица, поставена в центъра и олтар отсреща.

Вдясно има по-малка стая. (Традиционно се смята, че това е основната стая, в която е спяла Богородица.) По традиция стаята, в която Дева Мария е спала и е почивала, е била във вид на канал с вода, която се стича до фонтана извън сградата.
Извън храма има един вид стена за пожелания, където се връзват желанията написани на хартия или плат. Има различни овощни дървета, цветя и допълнително осветление извън храма за по-добро наблюдение на къщата. Има и един вид фонтан или кладенец, за който някои посетители вярват в че има изключителна лечебна сила и за плодовитост.
В началото на 19-ти век Ан Катрин Емерих,  монахиня в Германия, съобщава серия от епизоди, в които е видяла последните дни от живота на Исус и подробности от живота на майка му Мария. Емерих, която е в общността на Дюлмен, е болна от дълго време, но в Германия е известена с мистичните си сили и е посещавана от важни хора. Един от посетителите на Емерих е писателят Клеменс Брентано. След първото си посещение той посещава Емерих всеки ден в продължение на пет години в Дюлмен и записва какво е видяла. След смъртта на Емерих Брентано отпечатва книга въз основа на виденията, които е събрал, а втората книга е публикувана след неговата смърт. Едно от виденията на Емерих е изобразяването на къщата, която апостол Йоан направил в Ефес за майката на Исус, където Мария живяла до края на живота си. Емерих дала редица подробности за местоположението на къщата и топографията на околностите. Емерих описва и детайлите на къщата: тя била направена от правоъгълни камъни, прозорците били поставени високо, близо до плоския покрив, състояла се е от две части и в центъра има камина. Тя също така описала подробности като местоположението на вратите и формата на комина. Книгата, съдържаща тези подробности, е публикувана през 1852 г. в Мюнхен, Германия.

Въз основа на разговорите си с Емерих на 18 октомври 1881 г., започвайки от книга, написана от Брентано, френски свещеник на име Аббе Жулиен Гуйет открива малка каменна сграда и древни руини до Ефес на планината с изглед към Егейско море. Той вярвал, че това е къщата, в която Богородица, описана от Емерих, прекарва последните си години.
Откритието на Аббе Гуйет не било взето насериозно от повечето хора, но десет години по-късно, по настояване на сестра Мари дьо Мандат-Гранси, окръг Колумбия, двама лазаристки мисионери, отец Poulin и отец Юнг, преоткрили сградата на 29 юли 1891 г., използвайки същия източник. , Научили, че тази руина без покрив с четири стени отдавна е била уважавана от местните жители, които са били потомци на първите християни в Ефес. Те кръстили къщата Паная Капулу ("вратата на девицата"). На това място на 15 август всяка година има поклонение, когато повечето християни празнуват Успение.

Сестра Мари дьо Мандат-Гранси е избрана от католическата църква за основател на Дома на Дева Мария и отговаря за възстановяването, реставрацията и защитата на района около планината и къщата на Мария до смъртта й през 1915 г. Откритието възражда и укрепва „традицията на Ефес“, традиция от XII век. 

Възстановената част на сградата се отличава от оригиналните останки на сградата с червена боядисана линия. Тъй като връзката на Мария с Ефес се появява едва през 12 век и в вселенската традиция на църковните отци се казва, че Мария е живяла в Йерусалим и затова тя е била отнесена на небето там, така че някои изразили съмненията си за района. Привържениците му са основали своите вярвания на присъствието на църквата Богородица - първата църква, посветена на Дева Мария, в Ефес през V век.