Сеул, Културно селище Bukchon Hanok Village, Южна корея

Селцето-музей Букчон, по чудо оцеляло в цялата си кротка средновековност насред бясно бушуващия метрополис е запазило културата, духа и красотата на епохата Чосон. Близо 900 съхранени традиционни къщи ханок, сгушени една в друга сред паяжина от каменни улички. Малки декоративни, едноетажни, с подвити нагоре стрехи, каменни основи, стени от глина и розова хартия, с микроградинки, високи дувари и тежко обковани порти, тези домове някога са били традиционни за цяла Корея и все още се обитават тук. Тук се снимат всички корейски исторически драми.
Букчон традиционно е бил жилищен район на благородниците по време на периода Чосон и не е претърпял съществени промени до 20-те години на миналия век. През 30-те години на миналия век обаче административните райони на Сеул са разширени и градската му структура е трансформирана в съвременния си вид. Компании за управление на жилища закупуват големи парцели земя, гори и ниви и построяват група от средно големи ханоки (традиционни корейски къщи) върху тях.
В ранния колониален период населението на Сеул бързо се увеличава и се появява недостиг на жилища. Освен това, около 20-те години на миналия век, все по-голям брой японски заселници започват да придобиват земя от и да изместват корейците в района на Букчон.
Корейският предприемач в областта на недвижимите имоти Чонг Сегвон [ко] е отговорен за голяма част от сегашното село Букчон Ханок. Около 1920 г. той основава първата модерна корейска компания за недвижими имоти: Kŏnyangsa . Според потомците на Чонг, той умишлено се е фокусирал върху преустройството на района на Букчон, за да предотврати завземането му от японци. Според дъщерята на Чонг, той умишлено е построил ханок вместо сгради в японски стил, въпреки натиска от колониалното правителство. Ханоките са модернизирани, с удобства като стъклени прозорци и електричество. Тези къщи често са били по-малки от къщите, собственост на елита преди това. Това е позволило на корейци с различен икономически произход да се преместят в района. За разлика от много корейски бизнесмени от онова време (които са склонни да бъдат про-японски настроени), той след това е използвал приходите, за да финансира различни корейски националистически начинания, като например Корейското езиково общество. В крайна сметка е наказан след инцидент с Корейското езиково общество през 1942 г.; той е бил измъчван и голяма част от имуществото му е конфискувано от колониалното правителство.
Селището е дом на стотици традиционни къщи, наречени ханоки. Тези жилища са построени в специфичен корейски архитектурен стил, предназначени да поддържат баланс с обкръжаващата топография и обикновено са изградени с дълги извити покриви и типичния стил за подово отопление ондол, който спомага да се запази топлината в домовете през зимата. Всъщност дори посоката за построяване на къща е трябвало да бъде в хармония с околната среда. С други думи ханок олицетворява съюза между природата, дома и хората. Според много експерти, въпреки че тези къщи изглеждат много стари, всички те са 100% устойчиви на земетресения.
Днес много от тези ханоки са превърнати в културни центрове, музеи, къщи за гости, ресторанти и заведения, което дава възможност на посетителите да се потопят в традиционната култура на Корея. Заради непосредствената си близост до дворците, първоначално района е обитаван от аристократи и високопоставени правителствени служители и техните семейства.
Къщите са Г-образнии с предно и задно дворче, с внимателно аранжирани дзен градинки и големи гледжосани делви за кимчи, подпрени в някой ъгъл. Към дома водят масивни, широки каменни стълби, по-скоро постаменти с две нива. Каменната платформа стълбище служи да повдигне къщата така че под нея да минава свободно топлия възудх от печките, които се захранват с дърва от вън или специално помещение до входа. Пак на вън се и готви, защото в къщата няма кухня и печка. Гениално и просто! Няма пушеци в белия интериор, въздухът е чист, стените и таваните също, цялото жилище е отоплено, а за да се стоплят допълнително обитателите е било необходимо само да седнат или да полегнат на пода. Затова и няма мебели. Малки възглавнички изпълняват ролята на дневна мебел, а през нощта се разстилат тънки дюшеци и копринени завивки, които служат за легла не само на простолюдието, но дори и на краля. Благодарение на тази гениална практичност корейското подово отопление не само е оцеляло през хилядолетията и се е превъплатило в по-модерни технологични решения в съвременните многоетажни сгради на Южна Корея, но и вече завладява света.

Етнографски комплекс "Дамасцена" - Храм на розата, България

Етнографски комплекс "Дамасцена" се намира в Скобелево, Община Павел Баня. Всъщност това е Първа частна розоварна „Дамасцена“, основана през 1991 г. Комплексът разполага с малък музей, огромна градина, ресторант, изкуствен водопад и розоварна, където може да се наблюдава производството на розово масло и да се научат различни факти, характерни за Rosa Damascena и за произвежданото от нея масло.

В комплекса има старинна дестилерия, наречена "гюлапана" която е направена така, както са се правели инсталациите за получаване на розово масло в Розовата долина още преди повече от 340 год. В близост до старата дестилерия, има и съвременната работеща дестилерия и може да се наблюдава процеса на розоварене по време на неговия сезон. Новата инсталация работи също на принципа на водно-парната дестилация, но е изградена от големи съоръжения с по-голяма вместимост и с автоматизирани процеси на работа. Тук, заедно с производството на розово масло се произвежда и розова вода, което се прави в края на кампанията, когато намалява количеството на розовия цвят.
Статуите на цар Севт III и неговата съпруга царица Береника На входа на Етнографски комплекс „Дамасцена“, царствено ви посреща величествената статуя на последния голям владетел на Одриското царство, цар Севт III (330 пр.н.е. до 300 пр.н.е.), един от героите в Дамасцена. Качен на своя кон, в тракийски бойни доспехи, статуята на цар Севт III по неповторим начин ни напомня за величието на славното Одриско царство. В дясно от него, под красива арка, вдъхновена от културата и изкуството на великите траки, стои на своя трон, съпругата на цар Севт III, царица Береника. След смъртта на съпруга си тя поема властта да управлява Одриското царство. Представена е уникално красива, седнала на своя трон, окичена с бижута и държаща в ръка своята роза Дамасцена. Самата арка буди интерес, заради богатата символика, скрита зад отделните й елементи. От една страна изобразява миналото, състоящо се в историята и културата на предците ни, здраво стъпило на земята, а от друга, бъдещето на света – горе, изразяващо имперските амбиции на “Великите сили”, нездраво искащи да покорят света. Обединяващ елемент между миналото, настоящето и бъдещето е надписът-послание: “Няма вечни империи, има народи, които вечно пазят историята си!”

Статуите на Алеко и Бай Ганьо На входа на дестилерията е поседнал известният литературен герой, търговецът на розово масло, Бай Ганьо, под зоркия поглед на автора му, Алеко Константинов – Щастливеца.

Дестилерията

В комплекс „Дамасцена“ има езеро с риби, както и свободно движещи се и много дружелюбни бели и черни лебеди

ВОДОПАДЪТ „СВЕТИ ГЕОРГИ“ В източната част до Розоварната се намира водопад“ Свети Георги“. Под звуците на чанове и падаща вода, водопадът придава невероятно чувство на спокойствие и хармония. Всеки може да премине през тунела, който се получава под водопада, за да се наслади на мелодията от падащата вода.

Етнографски музей На територията на комплекса има етнографски музей, където са изложени предмети, използвани в ежедневието на нашите предци преди индустриалната революция. Тук в етнографски музей ще откриете предмети и съоръжения, свързани със стария бит и култура. Ще откриете и старинната инсталация за варене на розово масло, наречена „гюлпана” (от тур. дума „гюлпане” – розова къща), която навремето се е строяла в близост до течаща вода. В миналото основния поминък в Розовата долина е бил производството на розово масло. Розоберът е започвал в ранни зори, за да се получи най-ценното – розовото масло, наричано още „течното злато“ на България. Изваряването на розовия цвят се извършва в медни казани с вместимост 100-120 л. Гюлапският казан се е поставял върху открито огнище. Течащата на тънка струйка розова вода (розов дестилат) се събира в специални „гюлапски шишета”, където след престояване на повърхността изплува розовото масло. Маслото, което изплува се събира с „кепче”. С кепчето се изгребва отделеното масло, а през дупката изтича розовата вода. Розовото масло се събира в маслени шишета.

Минаваме през Тракийски културен център за да достигнем до Амфитеатъра. Още на самия вход на Тракийски културен център се вижда свещения символ IYI, наречен „знакът на траките“. Този знак, символизиращ Върховната, Божествената сила, е изобразен и върху стената в централното фоайе на Тракийски културен център. Във фоайето можете да се видят художествени шедьоври, изобразяващи древните тракийски градове Севтополис, който днес се намира под водите на язовир „Копринка“ и е бил столица на Одриското царство, и Кабиле – главен център на Одриското царство и град с особено значение за Югоизточна Тракия през втората половина на I хил. пр. Хр.Строежът на амфитеатъра на територията на Етнографския комплекс “Дамасцена“ е замислен през далечната 2007г . Самите строителни дейности започват през лятото на 2017г. Амфитеатър „Дамасцена“ има за цел да се превърне в основна сцена на културния живот в Долината на розите и Тракийските царе. Функционално сградата може да посрещне всички свои гости с общо 1000 места, 350 от които са на закрито в уникалния по рода си ресторант, разположен панорамно с изглед към сцената.

Ако уцелиш времето на посещение освен красивите маслодайни рози, в парковите зони на комплекса могат да се видят и на над 150 различни вида декоративни рози.

Скулптурна композиция „Орфей на кръста“ На Орфей се приписват множество полубожествени качества. Според легендите, пред неговата музика са се прекланяли дори и дивите зверове. Тя можела да вдъхне живот и на мъртвите. Скулптурната композиция „Орфей на кръста“ се намира на паркинга пред Етнографски комплекс „Дамасцена“. Може да се види, как самозабравили се духовници се канят да разпънат Орфей, така както са разпънали Христос. Отнемат арфата му, само за да я заменят с трънения венец – акт толкова жесток, че дори и дивите животни побягват ужасени. Ключово значение в цялостната композиция има един малко известен артефакт – плоча на Орфей. На плочата е изобразен Орфей, разпънат на кръст, а аналогията с разпъването на Христос е смайваща. Още по-интригуващ е фактът, че плочата е датирана 2 000 години преди Христа.

Тук, в сърцето на Розовата долина и Долината на тракийските царе е избрано да се отдаде почит на маслодайната роза Дамасцена, и на културното наследство, което са оставили след себе си великите траки.