Паметникът е изработен от Едмънд Хелмер и е открит през 1921 година.
През 1903 г. виенчани образуват комитет за построяване на паметник на Йохан Щраус- син. Предложението е той да украсява Дунавския канал (по-точно Франц-Йозефс-Кай). Община Виена също подкрепя инициативата. Парите са осигурени чак през 1913 г., но много скоро след това започва Първата световна война, която сменя приоритетите. През 1920 г. община Виена успява да намери средства и на 26 юни 1921 г. бронзовата статуя с мраморен релеф вече е факт. Позлатен, бляскав, оттогава той е сърцето на Щадтпарка. През 1935 г., паметникът на Йохан Щраус- син е оставен изцяло без златното си покритие, след като поддържката му е занемарена. Едва през 1990 г. идва предложението паметникът отново да стане позлатен, след като почти две генерации виенчани и милиони туристи са едва ли не свикнали с далеч по-сивия му облик.
През 1903 г. виенчани образуват комитет за построяване на паметник на Йохан Щраус- син. Предложението е той да украсява Дунавския канал (по-точно Франц-Йозефс-Кай). Община Виена също подкрепя инициативата. Парите са осигурени чак през 1913 г., но много скоро след това започва Първата световна война, която сменя приоритетите. През 1920 г. община Виена успява да намери средства и на 26 юни 1921 г. бронзовата статуя с мраморен релеф вече е факт. Позлатен, бляскав, оттогава той е сърцето на Щадтпарка. През 1935 г., паметникът на Йохан Щраус- син е оставен изцяло без златното си покритие, след като поддържката му е занемарена. Едва през 1990 г. идва предложението паметникът отново да стане позлатен, след като почти две генерации виенчани и милиони туристи са едва ли не свикнали с далеч по-сивия му облик.
През Stadtpark минава река Виен, която някои бъркат с Дунав. Тревистите поляни приканват хората да се задържат на тях и да се насладят на слънцето.
Градът на музиката със сигурност почита най-вече композиторите в своите публични пространства. Пътят ще ви отведе до статуите на някои от великите австро-унгарски композитори, сред които Франц Лехар, Антон Брукнер, Франц Шуберт, Шлиндлер. Главен сред тези паметници е мемориалът на Йохан Щраус младши.
Златната статуя на Щраус е най-посещаваното място за снимки, около нея често се образува опашка от желаещи да се увековечат с краля на виенския валс.
Впрочем, паметникът по свой начин реабилитира Шани - така галено семейство, приятели и обожатели наричат Краля на валса. Шани, идва от италианското Джани, но е много виенско обръщение. През 1886 г. Йохан Щраус–син, за да се ожени трети път, за Аделе, е принуден да приеме германско гражданство, и още по-специално на княжество Сакс Кобург-Гота, откъдето е идва и династията на Симеон Сакскобурготски. Причината е ,че втората му съпруга го напуска заради директора на Театер ан дер Виен, а католическата църква отказва да разтрогне брака му. Йохан Щраус-син остава да живее и работи във Виена, но вече като немски поданик.
Любопитни и по-малко известни факти са, че копия на паметника на Краля на валса има в Осака (Япония), Кунминг (Китай), където са показани на Експо съответно през 1990 г. и 1999 г. и след това са част от културната история на града, както и в Хавана (Куба) през 2002 г. и пред Шанхай тауър (2016 г).
Градът на музиката със сигурност почита най-вече композиторите в своите публични пространства. Пътят ще ви отведе до статуите на някои от великите австро-унгарски композитори, сред които Франц Лехар, Антон Брукнер, Франц Шуберт, Шлиндлер. Главен сред тези паметници е мемориалът на Йохан Щраус младши.
Златната статуя на Щраус е най-посещаваното място за снимки, около нея често се образува опашка от желаещи да се увековечат с краля на виенския валс.
Впрочем, паметникът по свой начин реабилитира Шани - така галено семейство, приятели и обожатели наричат Краля на валса. Шани, идва от италианското Джани, но е много виенско обръщение. През 1886 г. Йохан Щраус–син, за да се ожени трети път, за Аделе, е принуден да приеме германско гражданство, и още по-специално на княжество Сакс Кобург-Гота, откъдето е идва и династията на Симеон Сакскобурготски. Причината е ,че втората му съпруга го напуска заради директора на Театер ан дер Виен, а католическата църква отказва да разтрогне брака му. Йохан Щраус-син остава да живее и работи във Виена, но вече като немски поданик.
Любопитни и по-малко известни факти са, че копия на паметника на Краля на валса има в Осака (Япония), Кунминг (Китай), където са показани на Експо съответно през 1990 г. и 1999 г. и след това са част от културната история на града, както и в Хавана (Куба) през 2002 г. и пред Шанхай тауър (2016 г).
