През 1853 г. американският комодор Матю Пери пристига със своите въоръжени парни кораби („Черните кораби“) в Токийския залив, настоявайки Япония да прекрати своята двувековна изолация и да отвори пристанищата си за търговия. Изплашено от военната мощ на чужденците, Първостепенното правителство на Токугава (шогунатът) спешно нарежда изграждането на поредица от изкуствени островни крепости в залива. Думата „Daiba“ буквално означава „батарея“ или „артилерийска площадка“. Почетната наставка „O“ е добавена в знак на уважение към шогуната. Оттам произлиза името Одайба. Първоначално са планирани 11 крепости, но само 6 са завършени. Те са били въоръжени с оръдия, за да попречат на чужди кораби да достигнат до Едо (днешно Токио). Крепостите никога не влизат в реален бой, тъй като Япония подписва търговски договори по мирен път.
С навлизането на епохата Мейджи и модернизацията на японската армия, островните крепости губят военното си значение. Някои от островите са превърнати в корабостроителници или пристанищни съоръжения, а други са изоставени. През XX век, с цел разширяване на пристанището в Токио и подобряване на корабоплаването, повечето от оригиналните батареи са разрушени или погълнати от нови сухоземни насипи. Днес са запазени само две от тях. Батарея №3 - която днес е превърната в зеления парк Metropolitan Daiba Park, който е свързан с пешеходните алеи и Батарея №6 - която е оставена е в естествен, див вид като исторически паметник и убежище за птици (достъпът до нея е забранен).
В края на 80-те години на XX век, по време на икономическия балон в Япония, управата на Токио решава да обедини съществуващите останки и насипи в един огромен изкуствен остров. Целта е изграждане на футуристичен град на бъдещето, наречен Tokyo Teleport Town. Точно когато започва мащабното строителство, икономическият балон в Япония се спуква в началото на 90-те години. Проектът остава почти празен, без инвеститори и без жители. Мястото е наричано „призрачен град“. За да спаси проекта, правителството променя концепцията – вместо само бизнес зона, Одайба се пренасочва към туризма, пазаруването и развлеченията. През 1993 г. е завършен мостът Рейнбоу (Rainbow Bridge), а през 1995 г. тръгва автоматизираната влакова линия Yurikamome, което прави достъпа от центъра на Токио изключително лесен. Големи корпорации инвестират в района. През 1997 г. медийният гигант Fuji TV премества централата си там в своята емблематична сграда. Последва изграждането на огромни търговски центрове, хотели и увеселителни паркове.
Днес Одайба е символ на японското инженерно чудо – място, което успешно еволюира от отбранителна военна линия от пръст и камък до световна столица на високите технологии и забавленията.
Статуята се появява за първи път в Одайба през април 1998 г. Тя е заета официално от Франция за период от една година като жест на добри отношения между двете нации. Този конкретен модел е докаран директно от Ил о Синь в Париж. Тъй като оригиналната френска статуя е трябвало да се завърне в родината си в началото на 1999 г., местните жители и туристите буквално се влюбват в нея. Поради огромната ѝ популярност, с официално разрешение от град Париж, е направено точно бронзово копие, което е тържествено открито като постоянен символ на 22 декември 2000. Тя е точно 1/7 от размера на нюйоркския оригинал. Самата фигура от пиедестала до върха на факела е висока 12,25 метра. Изработена от солиден бронз по абсолютно същия метод за леене като френските паметници, тя тежи 9 тона.
Проклятието на недокоснатата Батарея №6
Това е най-популярната и зловеща легенда на острова. От шестте оригинални крепости от 1853 г. днес са запазени само две. Докато Батарея №3 е превърната в красив парк, Батарея №6 е напълно изоставена, обрасла с гъста растителност и достъпът до нея е строго забранен. Според градските легенди в Токио, островът е затворен не само за защита на природата, а защото е прокълнат. Говори се, че по време на бързото му изграждане през XIX век, много работници и затворници са загинали от изтощение и болести, а телата им са били погребвани директно в насипите. Местни рибари и хора, плаващи с лодки нощем в близост до Батарея №6, твърдят, че виждат силуети на самураи и чуват призрачни стенания, идващи от гъстата гора на необитаемия остров.
Призраците от плажа (Odaiba Marine Park)
Изкуственият плаж на Одайба е едно от най-романтичните места през деня, но нощем е център на градски суеверия. Преди районът да бъде рекултивиран и превърнат в лъскав квартал, тези плитки води в Токийския залив са били място на множество корабокрушения, екзекуции на пирати и удавяния през вековете. Съществува вярване сред по-суеверните жители на Токио, че душите на хората, загинали в залива, излизат на пясъка след полунощ. Поради тази причина (и заради чистотата на водата), плуването в морето около Одайба е абсолютно забранено през цялата година, което допълнително подхранва митовете, че „нещо във водата дърпа хората надолу“.
Легендата за скритото злато на Шогуната
Когато Първостепенното правителство на Токугава (шогунатът) усеща своя край под натиска на чужденците и вътрешните революции през 1860-те години, огромно количество от хазната (златни монети Кобан) изчезва безследно. Една от упоритите легенди гласи, че част от това съкровище е било тайно заровено в подземните тунели и складове за барут под артилерийските платформи на Одайба. Тъй като голяма част от оригиналните крепости по-късно са разрушени или засипани, за да се изгради днешният модерен остров, ловците на съкровища вярват, че златото на шогуна днес лежи скрито дълбоко под основите на моловете или под бетона на Fuji TV.
Мостът Рейнбоу и „Порталът към другото измерение“
Заради футуристичната си архитектура Одайба често става декор на анимета и филми за чудовища (там се развиват ключови битки в Godzilla и Digimon). Това е родило модерна градска легенда сред младежите в Токио. Говори се, че когато мостът Рейнбоу свети в пълния си спектър от цветове на дъгата по време на гъста мъгла над залива, той действа като енергиен проводник. Според легендата, ако преминете по моста с автоматизирания влак Yurikamome точно в такъв момент, можете за секунди да зърнете „паралелно Токио“ или дигиталния свят, вдъхновен от поп културата на острова.
