Най-ранните сведения за ликийците са от хетски и египетски източници от Бронзовата епоха (XIII в. пр.н.е.), където те са наречени „народа Лукка“ и се споменават като смели воини и морски пирати.
Историкът Херодот отбелязва необичаен за епохата матриархален обичай – ликийците са приемали името и родословието на майка си, а не на бащата.
Скалните гробници в Мира (днес град Демре, провинция Анталия, Турция) са уникален археологически шедьовър от IV–III век пр.н.е., оставен от древната Ликийска цивилизация. Те са изсечени директно във вертикалните варовикови скали и наподобяват фасади на истински къщи и храмове с изящни колони и релефи. Ликийците са вярвали, че душите на мъртвите се пренасят в отвъдното от крилати същества, затова са строели гробниците високо по скалните масиви. Комплексът е разделен на Океански некропол и Речен некропол. Гробниците са разположени непосредствено над огромен и отлично запазен римски амфитеатър.
Историята на ликийските гробници обхваща периода от V до III век пр.н.е., когато култът към мъртвите в Ликия достига своя архитектурен връх. За разлика от съседните цивилизации, ликийците не са криели своите покойници в подземни крипти, а са ги издигали високо в небесата, превръщайки некрополите в най-видимата част от градския пейзаж.
Хронология и произход (V – III в. пр.н.е.)
Ранен етап (V в. пр.н.е.): Появяват се първите монолитни стълбовидни гробници (като тези в Ксантос). Те са строени за най-ранните ликийски владетели под персийско влияние.
Златен век (IV в. пр.н.е.): Това е периодът на масовото изсичане на скалните гробници-къщи (в Мира и Телмесос). Майсторите каменоделци започват да пренасят детайлите на традиционната ликийска дървена архитектура върху живия камък.
Елинистически период (III в. пр.н.е.): Фасадите започват да копират гръцки храмове с йонийски и дорийски колони, триъгълни фронтони и богати релефи, изобразяващи битки и погребални банкети.
Ликийците са вярвали, че душите на мъртвите се отнасят в отвъдното от силни крилати митични създания (подобни на сирени или харпии). Поставянето на гробниците по отвесните скали е имало за цел да улесни тези същества да намерят и вземат душите по-бързо. Най-уникалният аспект от историята на тези паметници е, че те са каменни копия на тогавашните ликийски къщи. Архитектите умишлено са изсичали в скалата детайли, характерни само за дървеното строителство - Напречни греди и кръгли дървени трупи, стърчащи от фасадата. Имитации на рамки за врати, плъзгащи се панели и прозорци. Двускатни покриви с орнаменти.
През вековете гробниците споделят съдбата на самата Ликия. След залязването на цивилизацията и настъпването на римската и византийската епохи, по-голямата част от тях са били напълно ограбени. Поради факта, че са били лесно видими и достъпни, скъпоценностите, златните накити и оръжията, с които са били погребвани знатните ликийци, са изчезнали още в древността. Въпреки това, самите каменни структури остават непокътнати от времето и земетресенията.
Римският театър в Мира е един от най-големите, най-внушителните и най-добре запазените антични театри в цяла Мала Азия. Разположен в подножието на скалния некропол, той е ярък пример за пресечната точка между ликийската култура и римското инженерно изкуство. Първоначално на това място е съществувал по-малък елиниски театър. През 141 г. сл. Хр. силно земетресение опустошава регион Ликия и напълно разрушава стария театър. Театърът е построен наново и значително разширен през II в. сл. Хр. (по време на управлението на император Антонин Пий). Основен финансов дарител за проекта е Опрамоас – изключително богат ликийски търговец и филантроп от близкия град Радиаполис.
Разпръснатите каменни блокове и релефи в двора (откритата зона) непосредствено пред театъра на Мира са фрагменти от богато украсената фасада на сцената (scaenae frons) на римския амфитеатър. Те са паднали на земята при мощните земетресения и днес са подредени в своеобразен музей на открито, за да могат туристите да ги разгледат отблизо
Кръглият щит като самостоятелен орнамент
Много често по фасадите на ликийските гробници не се изсича цяла човешка фигура, а само самостоятелен релеф на кръгъл щит директно върху каменния тимпан или над входа. Щитът е действал като фамилен герб. Понякога в центъра му са изсичани допълнителни символи като главата на Медуза Горгона, чиято цел е била да плаши иманярите и да защитава гробницата от оскверняване (апотропична функция)
Това е един от най-известните и ценни релефи в Океанския (Морския) некропол в Мира, изсечен директно върху гладката скална стена между две съседни гробници. Тази сцена има дълбоко историческо значение и изобразява знатен ликийски войн (големия човек) и неговия слуга или оръженосец (малкия човек).
Детайли на релефа и разчитане на сцената
Голямата фигура (Войнът): Представя покойника в цял ръст. Той е изобразен с голямо достойнство, облечен в бойно снаряжение. Фактът, че е изваян значително по-голям, е класически похват в античното изкуство, за да се подчертае неговият висок социален статус, власт и лидерство.
Малката фигура (Прислужникът / Оръженосецът): Това е гол или леко облечен млад слуга. Той държи големия кръгъл щит и подава бойния шлем на своя господар, който се подготвя за битка или символичен поход към отвъдния свят.
Ако погледнете малко по-нагоре леко в дясно по същата скална стена над войнската сцена, ще забележите още един свързан релеф - Погребален банкет: Изобразен е същият знатен мъж, но в цивилно облекло, полулегнал на специално ложе (клине). Около него са изсечени фигурите на неговата съпруга и деца, които го изпращат.
Този специфичен паметник е уникален, защото съчетава двете страни от живота на ликийския аристократ – неговата публична храброст като защитник на града (долу със слугата и щита) и неговия спокоен семеен живот у дома (горе на банкета). Оригинално тези релефи са били ярко боядисани в червено, синьо и жълто, за да изпъкват на сивия варовик
Театърът впечатлява със своите размери и инженерни решения, съобразени със сеизмичната активност в района. Театърът е побирал между 10 000 и 13 000 зрители, което доказва, че Мира е била огромен и икономически процъфтяващ град за времето си.
Диаметърът на арената (орхестрата) е 30 метра, а местата за сядане (cavea) са разделени на 38 реда. За разлика от класическите гръцки театри, които разчитат изцяло на естествения наклон на хълма, римските архитекти изграждат масивни външни стени с мощни сводести коридори и входове (vomitoria), които осигуряват по-голяма здравина при трусове
Сцената (scaenae frons) е била двуетажна и изключително богато украсена. Посетителите все още могат да видят разпръснати из обекта десетки детайлно изработени каменни релефи на театрални маски (символизиращи комедията и трагедията), митологични същества и фризове с растителни мотиви.
През римския период театърът се преустройва – издигната е защитна стена около орхестрата, за да може освен класически пиеси, да домакинства гладиаторски борби и зрелища с диви животни.
Театърът е изоставен окончателно около IV в. сл. Хр. поради честите арабски нашествия и заблатяването на района. Днес той е напълно разкрит от наносите и е отворен за туристи
Тези релефи са изключителен пример за римското декоративно изкуство от II в. сл. Хр. и съдържат няколко ключови мотива:
Театралните маски (Трагедия и Комедия)
Това са най-фотографираните и разпознаваеми артефакти в двора. Върху големи блокове от грубозърнест мрамор са изсечени десетки театрални маски с изразителни, силно драматични черти на лицата.
Малката фигура (Прислужникът / Оръженосецът): Това е гол или леко облечен млад слуга. Той държи големия кръгъл щит и подава бойния шлем на своя господар, който се подготвя за битка или символичен поход към отвъдния свят.
Ако погледнете малко по-нагоре леко в дясно по същата скална стена над войнската сцена, ще забележите още един свързан релеф - Погребален банкет: Изобразен е същият знатен мъж, но в цивилно облекло, полулегнал на специално ложе (клине). Около него са изсечени фигурите на неговата съпруга и деца, които го изпращат.
Този специфичен паметник е уникален, защото съчетава двете страни от живота на ликийския аристократ – неговата публична храброст като защитник на града (долу със слугата и щита) и неговия спокоен семеен живот у дома (горе на банкета). Оригинално тези релефи са били ярко боядисани в червено, синьо и жълто, за да изпъкват на сивия варовик
Диаметърът на арената (орхестрата) е 30 метра, а местата за сядане (cavea) са разделени на 38 реда. За разлика от класическите гръцки театри, които разчитат изцяло на естествения наклон на хълма, римските архитекти изграждат масивни външни стени с мощни сводести коридори и входове (vomitoria), които осигуряват по-голяма здравина при трусове
Сцената (scaenae frons) е била двуетажна и изключително богато украсена. Посетителите все още могат да видят разпръснати из обекта десетки детайлно изработени каменни релефи на театрални маски (символизиращи комедията и трагедията), митологични същества и фризове с растителни мотиви.
През римския период театърът се преустройва – издигната е защитна стена около орхестрата, за да може освен класически пиеси, да домакинства гладиаторски борби и зрелища с диви животни.
Театърът е изоставен окончателно около IV в. сл. Хр. поради честите арабски нашествия и заблатяването на района. Днес той е напълно разкрит от наносите и е отворен за туристи
Театралните маски (Трагедия и Комедия)
Това са най-фотографираните и разпознаваеми артефакти в двора. Върху големи блокове от грубозърнест мрамор са изсечени десетки театрални маски с изразителни, силно драматични черти на лицата.
Маските на Трагедията - Изобразени са с широко отворени усти (като в „замръзнал вик“), извити вежди и тъжни или уплашени очи.
Маските на Комедията - Имат подчертано гротескни, ухилени или цинични изражения.
Предназначение: В древността тези маски са били разположени високо по фризовете на сцената, за да символизират жанровете на пиесите, които се играят в театъра
Растителни фризове и орнаменти
Маските не са самостоятелни, а са вплетени в много сложни и пищни релефни рамки. Майсторите каменоделци са изваяли Листа от акант (класически римски мотив). Преплетени лозови клонки, тежки гроздове и розетки.
Тези детайли са толкова дълбоко и прецизно изсечени в камъка, че създават триизмерен ефект на светлини и сенки.
Митологични същества и божества
На някои от по-големите блокове в двора могат да се видят релефи на фигури, свързани с гръко-римския пантеон.
Маските на Комедията - Имат подчертано гротескни, ухилени или цинични изражения.
Предназначение: В древността тези маски са били разположени високо по фризовете на сцената, за да символизират жанровете на пиесите, които се играят в театъра
Растителни фризове и орнаменти
Маските не са самостоятелни, а са вплетени в много сложни и пищни релефни рамки. Майсторите каменоделци са изваяли Листа от акант (класически римски мотив). Преплетени лозови клонки, тежки гроздове и розетки.
Тези детайли са толкова дълбоко и прецизно изсечени в камъка, че създават триизмерен ефект на светлини и сенки.
Митологични същества и божества
На някои от по-големите блокове в двора могат да се видят релефи на фигури, свързани с гръко-римския пантеон.
Дионис и неговата свита: Като бог на виното и театъра, неговият образ (или символи като сатири и патери) присъства често в декорацията.
Медуза Горгона: Изображения на нейната глава със змии вместо коса са поставяни по фризовете не само за красота, но и като защитен символ (апотропей) срещу лоши очи и нещастия.
Понеже тези блокове лежат директно на земята в двора, днес посетителите могат да видят всеки детайл на каменоделската изработка от разстояние на една ръка (за разлика от времето, когато са били на 15 метра височина над сцената).
Митовете и легендите, свързани с гробниците в Мира, отразяват уникалния прочит на древните ликийци за отвъдния свят, както и по-късните гръко-римски предания, вплетени в архитектурата на града.
Поради липсата на подробни писмени източници от самите ликийци, голяма част от тези вярвания са достигнали до нас под формата на фолклор и митологични тълкувания на релефите.
1. Митът за сирените и крилатите същества
Най-популярната местна легенда обяснява защо гробниците са изсечени толкова високо по вертикалните скали. Преданието: Ликийците са вярвали, че душите на мъртвите не отиват под земята (както в много други култури), а биват отнасяни в небесното царство от крилати същества, наподобяващи сирени или харпии. Връзката с гробниците: Смятало се е, че колкото по-високо е разположен покойникът, толкова по-лесно тези крилати пратеници ще открият душата му и ще я пренесат в отвъдното
2. Дионис и слизането в Подземното царство
Митологична връзка съществува и в необичайното съседство на скалния некропол и големия римски театър. Преданието: В гръко-римската митология театрите са посветени на Дионис – богът на виното, театъра и религиозния екстаз. Според митовете, Дионис е едно от малкото божества, които успяват да слязат в Подземното царство на Хадес и да се върнат обратно, за да спасят своята майка Семела. Връзката с гробниците: Строейки театъра непосредствено под „града на мъртвите“, древните архитекти са търсили символичен баланс. Смятало се е, че Дионис бди над душите в скалите и им дава надежда за прераждане и вечен живот.
3. Богинята Артемида Елевтерия – закрилницата на Мира
Преди навлизането на християнството, официален покровител на Мира е била богинята Артемида Елевтерия (Свободната), която в Ликия често е отъждествявана с древната анатолийска майка-богиня Кибела. Преданието: Местните митове разказват, че Артемида пазела некрополите на града. В нейна чест в Мира е бил издигнат най-големият и пищен храм в Ликия, за който се говорело, че е ненадминат по красота. Съдбата на храма: По-късно (през IV в. сл. Хр.) Свети Николай, в борбата си срещу езичеството, лично заповядва разрушаването на този храм. Местните легенди разказват, че злите духове и езическите божества, прогонени от храма, намерили временно убежище именно сред хладните скални гробници в планината.
4. Проклятията на гробниците (Иманярски легенди)
Повечето ликийски гробници съдържат писмени предупреждения и клетви, издълбани на ликийски език или старогръцки. Преданието: Всяко оскверняване или опит да се използва чужда гробница за друго погребение е носело религиозно проклятие. В надписите често се споменава, че нарушителят ще трябва да плати огромна глоба на градската хазна или ще бъде прокълнат от боговете на подземния свят. Поради тези вярвания, местното население векове наред е избягвало да докосва скалните фасади, считайки ги за заредени с опасна мистична енергия.
Медуза Горгона: Изображения на нейната глава със змии вместо коса са поставяни по фризовете не само за красота, но и като защитен символ (апотропей) срещу лоши очи и нещастия.
Понеже тези блокове лежат директно на земята в двора, днес посетителите могат да видят всеки детайл на каменоделската изработка от разстояние на една ръка (за разлика от времето, когато са били на 15 метра височина над сцената).
Митовете и легендите, свързани с гробниците в Мира, отразяват уникалния прочит на древните ликийци за отвъдния свят, както и по-късните гръко-римски предания, вплетени в архитектурата на града.
Поради липсата на подробни писмени източници от самите ликийци, голяма част от тези вярвания са достигнали до нас под формата на фолклор и митологични тълкувания на релефите.
1. Митът за сирените и крилатите същества
Най-популярната местна легенда обяснява защо гробниците са изсечени толкова високо по вертикалните скали. Преданието: Ликийците са вярвали, че душите на мъртвите не отиват под земята (както в много други култури), а биват отнасяни в небесното царство от крилати същества, наподобяващи сирени или харпии. Връзката с гробниците: Смятало се е, че колкото по-високо е разположен покойникът, толкова по-лесно тези крилати пратеници ще открият душата му и ще я пренесат в отвъдното
2. Дионис и слизането в Подземното царство
Митологична връзка съществува и в необичайното съседство на скалния некропол и големия римски театър. Преданието: В гръко-римската митология театрите са посветени на Дионис – богът на виното, театъра и религиозния екстаз. Според митовете, Дионис е едно от малкото божества, които успяват да слязат в Подземното царство на Хадес и да се върнат обратно, за да спасят своята майка Семела. Връзката с гробниците: Строейки театъра непосредствено под „града на мъртвите“, древните архитекти са търсили символичен баланс. Смятало се е, че Дионис бди над душите в скалите и им дава надежда за прераждане и вечен живот.
3. Богинята Артемида Елевтерия – закрилницата на Мира
Преди навлизането на християнството, официален покровител на Мира е била богинята Артемида Елевтерия (Свободната), която в Ликия често е отъждествявана с древната анатолийска майка-богиня Кибела. Преданието: Местните митове разказват, че Артемида пазела некрополите на града. В нейна чест в Мира е бил издигнат най-големият и пищен храм в Ликия, за който се говорело, че е ненадминат по красота. Съдбата на храма: По-късно (през IV в. сл. Хр.) Свети Николай, в борбата си срещу езичеството, лично заповядва разрушаването на този храм. Местните легенди разказват, че злите духове и езическите божества, прогонени от храма, намерили временно убежище именно сред хладните скални гробници в планината.
4. Проклятията на гробниците (Иманярски легенди)
Повечето ликийски гробници съдържат писмени предупреждения и клетви, издълбани на ликийски език или старогръцки. Преданието: Всяко оскверняване или опит да се използва чужда гробница за друго погребение е носело религиозно проклятие. В надписите често се споменава, че нарушителят ще трябва да плати огромна глоба на градската хазна или ще бъде прокълнат от боговете на подземния свят. Поради тези вярвания, местното население векове наред е избягвало да докосва скалните фасади, считайки ги за заредени с опасна мистична енергия.
