Външният вид на църквата може да ви изненада, тъй като тя не изглежда като типичен гръцки православен храм. Причината за това е нейната история. Храмът е построен в периода 1926–1929 г. от италианския архитект Флорестано Ди Фаусто по време на италианската окупация на острова. Сградата е проектирана като пълно архитектурно копие на средновековната готическа църква „Свети Йоан“, която се е намирала в Стария град на Родос (до Двореца на Великите магистри), но е била разрушена от експлозия през 1856 г. След като Додеканежките острови се присъединяват към Гърция през 1947 г., сградата е предадена на Гръцката православна църква, превърната е в катедрала и е посветена на Благовещението. Външната готическа архитектура е запазена напълно, но интериорът е изцяло променен.
Интериорът е покрит с невероятни византийски стенописи. Високите сводове и тавани са изрисувани от известния гръцки художник Фотис Контоглу и неговите ученици. Иконостасът и църковната мебел са изработени от богато дърворезбовано дърво. Интериорът е дело на легендарния гръцки творец Фотис Контоглу. Любопитното е, че той е трябвало да изрисува православен византийски интериор, но върху готическа архитектура с огромни заострени прозорци. Вместо да се опитва да промени пространството, Контоглу майсторски адаптира византийските фрески към издължените готически стени, създавайки уникален визуален стил, който няма аналог в останалата част от Гърция.
Точно пред църквата се намира красив каменен фонтан, който е вдъхновен от средновековния стил на района.
Църквата се намира на площад Елефтериас, точно до входа на пристанище Мандраки и Новия пазар (Nea Agora)
Макар че сградата е построена чак през 1925–1929 г., тя изглежда измамно древна. Италианските архитекти нарочно са използвали местен родоски пясъчник – абсолютно същия камък, от който рицарите хоспиталиери са построили целия Средновековен град на Родос векове по-рано. Това е направено, за да може новата катедрала визуално да се слее с автентичната средновековна атмосфера на острова.
Оригиналната църква „Свети Йоан“, чието точно копие е сегашният храм, е имала трагична съдба. През 1856 г., по време на османското владичество, светкавица удря барутния погреб, скрит в камбанарията ѝ в Стария град. Експлозията е била толкова мощна, че изравнява оригиналната църква със земята и сериозно поврежда близкия Дворец на Великите магистри. Италианците буквално „възкресяват“ този изгубен рицарски паметник, но на ново място – край брега.
Красивият готически фонтан на площада пред църквата също не е случаен. Той е умалено и точно копие на прочутия средновековен фонтан от църквата „Свети Лука“ във Витербо, Италия. Замислен е като централен елемент, който да посреща пристигащите с лодки пътници на пристанището.
Високата квадратна камбанария с часовник, която стои до храма, е проектирана така, че да бъде първото нещо, което се вижда от морето при навлизане в пристанището. По време на италианския период звънът ѝ е отмервал времето не само за молитва, но и за пристигащите търговски кораби.
