Кобе, Япония

Кобе е голям пристанищен град в Япония и столица на префектура Хього, световно известен със своето луксозно говеждо месо Кобе (Kobe beef) и ключовото си икономическо значение. Разположен е на остров Хоншу, в непосредствена близост до Осака и Киото. Намира се между брега на Вътрешно японско море и планинската верига Роко. Градът се възстановява напълно след опустошителното земетресение през 1995 г
Пристанище Кобе е модерна зона за развлечения, разходки и пазаруване.
Кулата на пристанището е емблематична архитектурна структура с панорамна гледка.

Историята на Кобе е завладяващ разказ за трансформация – от древно свещено селище и сцена на епични самурайски битки до модерен, космополитен мегаполис. Зад фасадата на съвременния град се крият вековни легенди. Името „Кобе“ произлиза от думата „Kanbe“. Това е древно наименование на семействата, натоварени със задачата да пазят и поддържат храма Икута (Ikuta Shrine). Храмът Икута е основан през 201 г. от императрица Джингу. Според митологията, корабът на императрицата се заклещил в морето и не можел да помръдне. След молитва, богинята на слънцето и тъкачеството Вакахируме се явила и поискала да бъде почитана именно по тези земи, което осигурило безопасното плаване на флота
През 1180 г. Кобе за изключително кратък период става столица на Япония под името Фукухара, благодарение на влиятелния самурайски лидер Тайра но Киомори. 

Горите около храма Икута стават арена на кървавата война Генпей между клановете Тайра и Минамото. Легендите разказват за смели воини, чиито духове и до днес бродят из вековната гора зад храма.
В днешно време сред младите японци съществува известна „градска легенда“ или проклятие, свързано с храма Икута. Въпреки че храмът е известен с молитвите си за любов и намиране на партньор, поверието гласи, че нови двойки не трябва да го посещават заедно. Смята се, че богинята Вакахируме ревнува и ще предизвика бърза раздяла. Митът се засилва в поп-културата, след като известна японска звездна двойка вдигна сватба там, но по-късно се развежда с шумен скандал

През 1868 г. Кобе е сред първите пет пристанища в Япония, които се отварят за търговия със Запада след векове на изолация. Градът бързо се превръща в културен котел, където чужденци строят своите имения в европейски стил в квартал Китано, което придава на историята на Кобе уникален международен характер

Говеждо Кобе (Kobe Beef)

Автентичното месо идва само от чистокръвни говеда от породата Таджима (част от Уагу), отглеждани в префектура Хього. Отличава се с изключително висока степен на мрамориране на мазнините (клас А5). Месото е прочуто със своята крехкост, която буквално се топи в устата
За да бъде официално сертифицирано като автентично говеждо Кобе (Kobe Beef), месото трябва да отговаря едновременно на изключително строги критерии. Правилата се определят и контролират безкомпромисно от Асоциацията за промотиране на маркетологията и дистрибуцията на говеждо Кобе.
1. Животното трябва да бъде 100% чистокръвно японско черно говедо (Kuroge Washu) от специфичната подпорода Таджима. Хибриди не се допускат. Месото може да се добива единствено от юници (неродили крави) или кастрати (скопени бикове). 
2. Телето задължително трябва да е родено и израснало в японската префектура Хього (чиято столица е град Кобе). Животното трябва да е отглеждано само от сертифицирани фермери в рамките на префектурата. 

3. Процесът по клане и обработка трябва да се извърши единствено в одобрени кланици в префектура Хього. Животното се коли на възраст между 28 и 60 месеца. Чистото тегло на топлия труп (carcass weight) след обработка трябва да бъде: За женски - между 230 кг и 499.9 кг. За кастрати - между 300 кг и 499.9 кг. Целта е месото да не стане твърде едро и влакнесто.
 4. След клането независими японски инспектори оценяват месото по скала от 1 до 5 за качество и от A до C за рандеман. Трупът трябва да получи най-високите официални класове A4 или A5 (в редки случаи B4). Снежнобялата вътрешномускулна мазнина се оценява по международната скала BMS от 1 до 12. За Кобе се изисква минимален резултат BMS 6 или по-висок. 
5. Само месото, покрило всички изисквания, се маркира на четири места със специален син печат във формата на японска хризантема (официалния символ на префектура Хього). Всяко парче месо получава уникален идентификационен номер. Чрез него в публичния онлайн регистър на асоциацията купувачът може да провери трите поколения родословно дърво на кравата, името на фермера и историята на отглеждане. 
Поради тези рестрикции, едва около 3 000 до 5 000 говеда годишно получават титлата „Кобе“ в целия свят
Повечето популярни истории за отглеждането на говедата Кобе са красиви митове, родени от маркетинга и културните неразбирателства между Запада и Япония. Ето истината зад най-разпространените от тях:
Мит 1: Кравите се хранят с големи количества бира или саке, за да се отпуснат и да се увеличи апетитът им. Истината: Това не е стандартна практика. Повечето фермери в префектура Хього никога не дават алкохол на животните си. Бира може да се даде по изключение в много горещи летни дни, когато влажността в Япония е екстремна и животните губят апетит. Алкохолът стимулира храносмилането им в тези специфични стресови моменти, но не е част от ежедневното меню. Основната им храна е чист оризов слам, царевица и чиста вода.
Мит 2: Кравите се масажират ежедневно, за да се омекоти месото и да се разпредели мазнината равномерно. Истината: Масажите не променят структурата на мазнината. Животните се отглеждат в тесни пространства и обори, за да не хабят енергия и да не развиват твърди мускули. Поради липсата на движение, ставите им понякога се схващат. Фермерите ги разтриват или четкат с твърди четки единствено за подобряване на кръвообращението и за почистване на козината. Това е по-скоро грижа за здравето, отколкото СПА процедура за вкус.
Мит 3: В оборите звучи Моцарт или Бетовен, за да се намали стресът и месото да стане по-крехко. Истината: Стресът наистина влошава качеството на месото, тъй като отделянето на кортизол стяга мускулите. Някои фермери пускат радио или фонова музика в оборите, но целта е животните да свикнат с човешки гласове и шумове. Така те не се плашат, когато влязат външни хора или ветеринари. Музикалният стил няма никакво значение за качеството на Кобе.
Защо тогава месото е толкова крехко?
Тайната не е в бирата или масажите, а в генетиката и търпението. Породата Таджима има уникална генетична предразположеност да натрупва мазнина вътре в самия мускул (мраморираност), а не около него. Докато стандартните говеда се отглеждат около 18-22 месеца, кравите Кобе се гледат между 28 и 60 месеца в пълно спокойствие, което позволява на мазнините да се отлагат бавно и фино.

Осака, Япония

Осака е третият по големина град в Япония (след Токио и Йокохама) и главен административен център на едноименната префектура на остров Хоншу. Разположен на устието на река Йодо в залива Осака, градът е историческата търговска столица и съвременен икономически, финансов и изследователски център на страната. Известен е със своята космополитна атмосфера, динамичен нощен живот, приятелски настроени местни жители и е неофициално признат за „Кулинарната столица на Япония“ (известен с лафа куидаоре – „яж, докато паднеш“)
Осака се гордее със своята достъпна и невероятно вкусна храна. Едно от задължителните ястия за тестване е Окономияки (Okonomiyaki) - Солена японска палачинка или омлет с таро, зеле и различни добавки (свинско месо, калмари, скариди).
Осака е един от най-старите градове в Япония с над 1500-годишна история. Като историческа „стопанска столица“ на страната, градът се развива предимно като център на търговията, икономиката и корабоплаването. 

(IV – VIII век) Първоначалното име на Осака е Нанива. Намира се на стратегическо място, където река Йодо се влива в морето. Мястото служи като основно пристанище за дипломатически и културен обмен с Китай и Корея. През 645 г. император Котоку премества столицата на Япония в Осака. Построен е дворецът Нанива Нагара-тойосаки, превръщайки града в политически център преди преместването на столицата в Нара и след това в Киото.
(XV – XVI век) Епохата на самураите. През 1496 г. будистката секта Джьодо Шиншу изгражда укрепен храм на мястото на днешния замък. Храмът става толкова мощен, че успешно устоява на 10-годишна обсада от военачалника Ода Нобунага. През 1583 г. Тойотоми Хидейоши избира Осака за своя резиденция и построява оригиналния Замък Осака. Той планира градът да бъде център на нова, обединена Япония. След смъртта на Хидейоши, кланът Токугава напада града. С падането на замъка през 1615 г. властта преминава окончателно в Токугава, които местят политическата столица в Едо (днес Токио).

Benji Traveler: Осака, Замъкът Осака, Япония

(XVII – XIX век) Епохата Едо. Макар политическата власт да е в Токио, Осака се превръща в главния търговски и финансов хъб на Япония. Всички провинции в Япония изпращат своите стоки (най-вече ориз) в складовете на Осака за преразпределение. В града се създава първата в света организирана борса за фючърсни сделки с ориз (Борсата Доджима). Извън контрола на самураите, градът развива силна градска култура на търговската класа – тук процъфтяват кукленият театър Бунраку и театърът Кабуки. 

(XIX – XX век) „Манчестър на Изтока“. След Реставрацията Мейджи (1868 г.) градът се индустриализира светкавично. Масовото строителство на фабрики, особено за текстил, му носи това прозвище. Градът е официално обособен като община Осака през 1889 г. 
Втората световна война. Поради тежката си индустрия градът става основна цел за американските бомбардировачи. През 1945 г. американските въздушни нападения изравняват със земята над една трета от града и разрушават голяма част от историческото наследство.
(След 1945 г.) Икономическо чудо. Градът е възстановен бързо и се утвърждава като водещ технологичен, автомобилен и електронен център. Осака е домакин на първото световно изложение в Азия – Expo '70. Градът е избран и за домакин на мащабното световно изложение Expo 2025, което подчертава глобалното му значение в иновациите.

Една от най-известните стари японски приказки разказва за две жаби – едната живяла в Осака, а другата в Киото. И двете решили да посетят другия град и се срещнали по средата на пътя, на върха на планината. За да видят градовете в далечината, те се изправили на задните си крака, подкрепяйки се взаимно. Жабите обаче забравили, че очите им са на тила, когато стоят така. Жабата от Осака видяла собствения си град (мислейки го за Киото), а тази от Киото видяла своя. Двете заключили, че градовете са напълно еднакви и няма смисъл да продължават пътя си, връщайки се обратно по домовете си.

Първата ни среща с Осака, беше улица Дотонбори
Улица Дотонбори (Dōtonbori) е туптящото сърце на Осака, световноизвестна със своите ярки неонови светлини, гигантски движещи се реклами и невероятна улична храна. Тя се простира успоредно на едноименния канал в южния развлекателен район Намба. Историята на улица Дотонбори започва преди повече от 400 години и е неразривно свързана с изграждането на едноименния воден канал. Районът се развива от обикновен търговски воден път до театралното и развлекателно сърце на Осака.
През 1612 г. местният предприемач и администратор Ясуи Дотон  инвестира личното си състояние за разширяване на река Умезу. Целта му е да свърже два клона на местната речна мрежа чрез изкуствен канал, за да стимулира търговията в южните покрайнини на града. През 1615 г., по време на бурната Обсада на Осака, Ясуи Дотон загива в битка, биейки се на губещата страна на клана Тойотоми. След войната братовчедът на Дотон – Ясуи Добоку, поема проекта и завършва канала през септември 1615 г.. Новият управител на Замъка Осака, Мацудаира Тадааки, кръщава канала и прилежащата му улица Дотонбори (в превод: „Каналът на Дотон“), за да почете неговите усилия.
През 1621 г. правителството на Токугава провежда градско планиране и официално определя Дотонбори за главен развлекателен квартал на Осака. Всички лицензирани театри са преместени на южния бряг на канала. До 1662 г. улицата вече разполага с шест театъра Кабуки, пет театъра Бунраку (традиционен куклен театър), както и уникалния театър с механични кукли Такеда Каракури. Заради огромния нощен поток от актьори, зрители и бохеми, северният бряг на канала светкавично се застроява с чайни, кафенета и ресторанти. Това поставя основите на прочутата кулинарна култура на района. С навлизането на модерната епоха традиционните театри започват да затварят врати, отстъпвайки място на киносалони и мащабни ресторанти. За да привлекат клиенти в тъмното, собствениците започват да монтират огромни табели. През 1935 г. компанията за сладкарски изделия Glico инсталира първата си неонова реклама с бягащия спортист на моста Ебису. С десетилетията тя се превръща в световен феномен (днес свети нейната 7-ма дигитална генерация). Макар по време на Втората световна война районът да претърпява щети, той е бързо възстановен. В началото на XXI век е изградена пешеходната алея Tombori Riverwalk покрай самата вода, превръщайки улицата в най-популярната туристическа зона в Осака за вечерни разходки и улична храна

Окономияки (Okonomiyaki): 

Солена японска палачинка или омлет с таро, 

зеле и различни добавки 

(свинско месо, калмари, скариди).

Benji Traveler: Осака, Небостъргача Umeda sky и градината Kuchu Teien, Япония

Най-известният завод за преработка на отпадъци в Осака е Заводът за изгаряне на отпадъци в Майшима (Maishima Incineration Plant). Разположен на изкуствения остров Майшима в залива на Осака, той е световноизвестна туристическа дестинация благодарение на своя приказен и ексцентричен външен вид. Фасадата на завода е проектирана от легендарния австрийски еколог, художник и архитект Фриденсрайх Хундертвасер. Това е един от последните мащабни проекти в живота му. Вдъхновен от философията, че „правите линии водят до падението на човечеството“, сградата е изградена изцяло от криви линии, вълнообразни форми и асиметрични прозорци. Стените са покрити с червени, сини и жълти ивици, символизиращи пламъците на преработката на боклука. Коминът на завода завършва с огромен златен купол, наподобяващ тюрбан, който блести на слънцето. Покривите и прозорците на сградата са умишлено залесени с жива растителност и дървета, за да се компенсира унищожената при строителството природа. Заводът е построен в периода 1997 – 2001 г. на стойност около 60 милиарда йени. Изкуственият остров Майшима е бил подготвян за основна локация на Олимпийските игри през 2008 г., за които Осака кандидатства. Въпреки че градът губи домакинството, супермодерният екологичен завод остава като паметник на зелената архитектура.

Легенди и градски митове

„Замъкът на магьосника“: Поради невероятния си дизайн, сред местните деца и туристите съществува митът, че сградата не е истинска фабрика, а тайно скривалище на магьосници или ексцентрична арт инсталация.
„Златният боклук на Осака“: Когато градът губи олимпийската кандидатура, местните медии и данъкоплатци остро критикуват проекта като „най-скъпата кофа за боклук в света“. Днес обаче той носи огромни приходи от туризъм на града

И малко снимки от Интернет, защото завода го видяхме само от пътя в движение, но пък е абсолютно разпознаваем.