Разград, България

Някъде там на североизток, в центъра на Лудогорието, се намира Разград. Един не много голям град, който се слави с богата история, гордее се с успешното си спортно настояще, а това поражда мечти за перспективно бъдеще. Разград е красив малък град, разположен на двата бряга на река Бели Лом в Североизточна България. Намира се в централната част на Лудогорското плато. Наричан е от мнозина „Перлата на Лудогорието“.
И до днес не е определена точно датата на възникването на Разград. Ясно е само,че тук са живели хора още от времената на античните цивилизации. Свидетелство за това са праисторическите селищни могили в околностите на града. Тридесет надгробни могили и исторически находки в местността Хисарлъка до Разград показват, че още по времето на траките тук е кипял живот.
Няколко века по-късно римляните изграждат град-крепост “Абритус”. Името му е свързано с жестоката им битка с готите , в която загива император Дерий Траян. От тяхно време е откритото най-голямо монетно съкровище по нашите земи – 835-те (4 кг) златни монети от V век. Гордост на Разградския исторически музей са още Златният Пегас, находката от тракийски бронзови релефи и други.

Benji Traveler: Разград, Абритус – мистика и реалност, България

След превземането на България от Османската империя турските завоеватели пишели името му Хезарград или Хразград, докато българите го наричали Разград. От този период са и два от символите на града- джамията “Ибрахим Паша” (1616) и Часовниковата кула.
Имената, с които Разград се е срещал в миналото са: Хезарград, Херазград, Хасград, Четехезар, Красград, Аранград, Азарград, Хразград, Храсград, Крозград и Хизарград.
По-голяма част от населението изповядва християнство. В града има само 1 църква- Св. Николай- Чудотворец.

Benji Traveler: Разград, църквата "Св.Николай Чудотворец", България

Джамията „Ибрахим паша джамия” е третата по големина на Балканите, обявена е за паметник на културата, включен в каталога на ЮНЕСКО и е недействаща в момента.

Сред символите на града е и Момина чешма, изградена през 1885 г. Оригинално и изящно изработената чугунена скулптура е единствената подобна женска фигура в България.
Археологически резерват и музей “Абритус” е с площ от 1000 дка е един от 100-те Национални обекта на България. Останките му се намират в покрайнините на днешния град и са привлекателна туристическа атракция за български и чуждестранни туристи.
В Разград има много красиви места за отдих и почивка. Сред тях са живописната местност Пчелина, любимо място за развлечение и отдих на жители и гости на града, Градският парк със зоокът. На няколко километра от града се намира едно от най-известните ловни стопанства на Балканите – ловно стопанство Воден.

Съвременен Разград е добре уреден, чист, тих и спокоен град. В него работят няколко високотехнологични предприятия, от които се препитава голяма част от населението.
На територията на Разградска област се намират археологичният комплекс “Сборяново” и Свещарската гробница, руините на древноримския град Абритус, Етнографски музей в с. Побит камък .

Паметникът на майстор Манол
Според легендата, след като е била завършена джамията, Ибрахим паша решил да погуби майсторите, за да не може да построят друга такава красива джамия. Те обаче разбрали какво е намислил пашата и си направили дървени криле, с които полетели в опит да се спасят. Но брадвите им, които били привързани към тях, прерязали вървите и майсторите паднали и загинали.

Джамията "Ибрахим паша"
Построена е през XVI век по заповед на Ибрахим паша. Той е бил велик везир в периода 1523-1536 година при султан Сюлейман I Великолепни. през 1616 година джамията е достроявана. Тя е масивна квадратна сграда. Включена е в каталога на ЮНЕСКО като 3-тата по големина джамия на Балканите.

река Бели Лом

Разград, църквата "Св.Николай Чудотворец", България

След завършването на Кримската война и сключването на мирен договор в Париж на 18 Март 1856 г. султана Абдула Меджит издава указ, с който на християните се гарантира свобода на вероизповеданието. В Разград и преди това е имало църква, но не било разрешено нито да се бие камбана, нито клепало за божествена служба или за погребение. До тогава на големите празници църковният слуга е ходел по къщите на по-богатите да им съобщава, че ще има служба.
Разрешението на издигането на нова църква се получава през 1858 г. чрез ферман от султана Абдула Мехмед Ханъ. На 7 Февруари 1860 г. се свиква съвет от граждани-стареи, на който се взема решение обновяването на църквата да започне през Март същата година.
За построяването й помагат с материали , средства и труд хора от съседните села. Изразходвани са 78 974 гроша. Църквата не е могла да се построи в размерите предвидени във фермана и височината и била намалена с един аршин. Причина за това са били силните протести от страна на турското население в близост до църквата
Строежът на църквата "Св.Николай" е завършен на 7 Август 1860 г. Тя се построява на мястото на стара църквица разрушена и осквернена по време на Руско-турската войната (1828-1829 г.).
Според първоначалният план църквата трикорабна безкуполна псевдобазилика т.е. не е имала отгоре нито кубе, нито камбанария. Високо над входната средна врата в основна вдлъбнатина е имало нарисувана икона на "Св.Николай". Площта и е около 590 кв.м. и е една от най-масивните представители на църковната архитектура от средата на XIX век. На източната и на западната страна на зданието са били поставени два железни кръста, обковани с бяла тенекия, с по едно голямо тенекиено кълбо в основата и под него полумесец.
В южната част са вградени няколко надгробни камъка със славянски надписи, между които и този от 1667 г. за кончината на даскал Михаил от Враца - свидетелство за наличието на писменост, училище и активен духовен живор в Разград през VII в. Някой от помещенията в църковния двор преди и след построяването на новия храм били пригодени за учебни стаи - това са килийното, а по късно и взаимното училище в Разград, които функционирали до построяването на самостоятелна училищна сграда през 1872 г.
Сегашното кубе и камбанария са построени през 1903-1907 г.
След построяването на църквата в края на 1860 г. разградските първенци се отделят от гръцката цариградска патриаршия и съставят "българска община". Избира се и църковно настоятелство. Разградската църковна община  дейстава самостоятелно. Това проличава от факта, че почти до 1866 г. църквата е пускала в обръщение свои разменни монети, които се употребяват само в църквата и са се давали за подарък на Коледа, и на сурваки. На тях е имало отпечатан само един сложен кръст.

След построяване на църквата, около 1863 г. до дървеното клепало е закачено и желязно, което е изработено от ковашкия еснаф и е подарено на църквата на еснафския им празник Атанасовден. По-късно, в камбанария с отворен сводест покрив са поставени три камбани, две от които имат релефни образи на Св. Николай Чудотворец и надписи.
Първата, най-стара и най-голяма камбана тежи 400 кг. Поставена през 1875 г. след настояване пред турското правителство, след като е престояла в Русенската митница цели две години. На втората по големина камбана има три успоредни опасващи надписа.

През 1873-1877 г., след учредяване на Екзархията в Цариград, в Разград съществува смесен казалийски съвет, който привлича в града будни и родолюбиви граждани-общественици, учители, литератори. През 1873 г., след разрешаване на църковния въпрос със султански ферман от 1871 г. и назначаване на българските архипастири, на 10 Март 1873 г. Разград е посетен от Н.В.Правосвещенство Г.Г.Григорий Доростоло-Червенски митрополит. Той отслужва божествена служба в църквата "Св.Николай" и произнася назидателно пастирско слово. Към 1903 г. свещенническите братства от отделните околии в страната се обединяват в свещенически съюз. Изготвя се устав за ръководство на свещеническите братства. Към всяка митрополия се учредява Епархийско свещеническо братство, ръководено от избрано от общо събрание ръководство.
През 1926 г. е създадено православно християнско братство "Св.Николай Чудотворец" от свещеник Атанас Г. Попов. Св.Синод на 11 Юли 1955 г. разтурва свещеническия съюз и поделенията му. От 1984 г. храмът е обявен за паметник на културата. След 1990 г. с началото на демократизацията на нашето общество, на много места в страната, в различни училища или храмове се възобновява като свободноизбираем или изучаван факултативно учебния предмет "вероучение". През 1992 г. на 11 Октомври при храма"Свети Николай" тържествено е открито от Митрополит Галасий Неделно училище. То просъществува само три години.
По изготвена от Националният институт за паметници на културата и приета от община Разград, Църковното настоятелство и Исторически музей програма за проучване и обновяване на църквата от 1992 г. до 2000 г. са извършени цялостни ремонти и консервационно - реставрационни работи, финансирани от Министерството на културата, Община Разград, местни дарители - организации и отделни лица.