В периода I-IV век в Абритус били почитани езическите божества, а след признаването на християнството за равноправна религия - и Христос. Един от най-разпространените култове там бил този към Херкулес, но били почитани още Юпитер или Марс, Сабазий, Аполон, Хигия, Арес, Херакъл и още много други.
През 251 година тук се състояла голяма битка между римските войски начело с император Деций Траян и готите. В битката загиват императорът и неговият син. Поредното възстановяване на Абритус е осъществено в началото на IV век от император Константин Велики (306-337 г.). Той издига крепостна стена, обхващаща площ 15 хектара, с четири крепостни порти и тридесет и пет бойни кули. Крепостните стени имат обща дължина 1 400 м. и дебелина 2,10 -3 м., изградени са в техника opus implectum, обграждат селището от всички посоки, следвайки конфигурацията на терена. Височината на крепостните стени достига заедно с бойниците 12 м. След построяването си Абритус се превръща във важно място във военно, административно, политическо и религиозно отношение. През периода V – VI век Абритус е измежду седемте най-големи града на римската провинция Втора Мизия и седалище на епископ. Този трако-римски град просъществувал до края на VI век, когато бил разграбен и обезлюден. През VII век върху неговите руини възникнала българска крепост, разрушена при походите на киевския княз Светослав, а после и средновековно селище, унищожено напълно през XI век от печенегите. През 13-14 век западно от Абритус възникнало българско селище, наречено Хръсград или Херазград, чийто продължител е сегашният Разград.
Всички тези факти векове наред били неизвестни и на науката, и на местното население. Завесата повдигнал през 1887 година академик Анание Явашов, който започнал разкопки в западната част на Хисарлъшката могила. Той разкрил трикорабна базилика от 5-ти – 6-ти век С намерените материали е уредена сбирка в старата сграда на Разградската гимназия, което поставя началото на музейното дело в региона. Следващите разкопки Явашов провел през 1893г., върху източната, най-висока част, където разкрил старохристиянска куполовидна църква от 5-ти – 6-ти век. През следващите години Карел Шкорпил публикува подробно описание и план на Хисарлъка.
През първите години, в източната част на античната крепост е разкрита голяма робовладелска частна сграда с вътрешен двор и 22 мраморни йонийски колони и 15 колони на южната страна, покрит тротоар и малък храм до западната страна на сградата, датирани в 5-ти – 6-ти век. До 1972г. провежданите разкопки обхващат цялата крепостна стена. Така фортификационната система на Абритус получава своята завършеност с разкритите крепостни стени с 29 кули от 35 и 3 порти от четирите. На изток, извън крепостта, на около още 150дка., било разположено неукрепено селище, в което живеели занаятчии, дребни собственици и други заселници.
Систематични проучвания започнал проф.Теофил Иванов през 1953 година със съдействието на Историческия музей в Разград. И постепенно Абритус разгърнал пред очите на изследователите целия си блясък и величие. Днес в експозициите могат да се видят кремъчни артефакти от палеолита, най-ранните следи от присъствието на човека в Разградския край, каменна брадва и амулет от нефрит от неолита. Очевидно своя разцвет древните общества достигат през късната каменно-медна епоха. Наред с кремъчните сечива се появяват първите медни оръдия на труда, керамика, изящна култова пластика и накити, изработени от средиземноморски миди. Много са находките от времето на траките, особено предметите и оръжията, отливани от бронз. Освен известния златен Пегас, при проучвателни работи през 1971 г. сред руините на римския град е открито и най-голямото в страната златно късноантично монетно съкровище от 835 броя /4 кг/, сечени от 10 императори и императрици от V в.н.е., управлявали Източната римска империя. Монетите са добре запазени, с ясни релефи и надписи. Тази находка е третата по големина от този исторически период, след откритите в Унгария и Тунис.
Абритус е бил изграден като римските градове - с прави улици и обществени сгради, построени в центъра около градски площад /форум/. Бил водоснабден чрез няколко глинени /керамични/ водопровода. През 1976 е разкрита напълно укрепителната му система. Общата застроена площ на Абритус обхваща 300 декара, половината от която защитена от крепостните стени. Особен интерес предизвиква така нареченият Перистилий - комплекс, разположен на 3200 метра площ, резиденция на висш държавен магистрат. От голям портик на южната фасада с йонийска колонада се влиза в шест магазина, а от южния вход малък коридор извежда в голям двор под открито небе, чиито четири стени са оградени с римско-йонийска колонада /перистил/. От там идва и името на комплекса. В него е имало големи стопански помещения, представителна приемна зала, спални и сервизни помещения. Сградата е била използвана до края на VI век, когато заедно с целия град е станала жертва на аварското нашествие. През декември 2002 година тук е експониран и открит Лапидарий, който включва около 60 броя епиграфски паметници, надгробни плочи и архитектурни детайли.
През 2014 – 2015 г. с европейски средства са извършени мащабни проучвателни и консервационно-реставрационни работи. Възстановени са крепостните стени, няколко кули, както и част от улици, жилищни и търговски сгради. Така може да получите представа за устройството на най-добре запазения римски град в България, а в интерактивния музей с 12 зали чрез виртуален контакт можете да се потопите в миналото.
На територията на резервата са разработени четири туристически маршрута с различни акценти, като най- дългият от тях отнема около 3 часа. Резерватът е сцена и за културни събития, фестивали и исторически възстановки, а в изградения посетителски център можете да получите информация за всички забележителности на територията му и да отсечете вашата уникална монета. Можете да се разходите по улиците на древния град, да докоснете запазените мраморни колони, барелефи и статуи. На една от реставрираните крепостни кули пък е изградена наблюдателна площадка, където можете да видите отвисоко почти цялата територия на резервата, част от която - за съжаление, е заета от сградите на изградения тук при социализма фармацевтичен завод. Централна част от пределите на някогашния римски град заема фармацевтичен завод, строен през 1952-1953 година, период на ранен социализъм в нашата страна. Този „велик“ паметник на социалистическия труд оставя завинаги голяма част от древните останки под себе си. Нещо повече – разправят, че при строежа на завода са използвали камъните от Абритус. Да, тогава все още не е било известно, че това са останките на знаменития римски град, но вече е е било ясно, че това са останки от голям и значим късноантичен град.
Към резервата е построена сграда на специализирания музей “Абритус”, с уредена археологическа експозиция с част от намерените при разкопките предмети, които изясняват картината за материалната и духовната култура през класическата древност. През декември 2002г., в района на музея, е експониран открит Лапидарий, включващ около 60 броя епиграфски паметници, надгробни плочи и архитектурни детайли. Тук могат да се видят и находки, свързани с езическия култ, сред които жертвеник с посвещение на Херкулес от времето на император Септимий Север. Многобройните надгробни надписи на старогръцки и латински са свидетелство за разнородното население, обитавало Абритус през вековете – римляни, българи и турци. Големите находки, открити при археологически разкопки в резервата, са събрани в музей на открито. В парковата част на Абритус са експонирани 70 епиграфски паметника, повечето от които се датират от римската епоха.
Нов лапидариум
Търговско-жилищна сграда в Абритус
Няма коментари:
Публикуване на коментар