Свещари, Демир Баба Теке - вяра и мистика, България

Демир баба теке се намира край село Свещари в близост до Исперих. Това е най-известното теке в България и според „Вилаетнаме” – османска ръкописна апокрифна книга, предполагаемото време на построяване на тюрбето е 1612-1617 година. Текето е един от първите официално обявени (1927 г.) национални паметници на културата поради забележителната си архитектура, природна среда и запазеност. От текето е запазено само тюрбето и една битова сграда.
История и археология
Провежданите през 1983-1991 г. разкопки в двора на текето и в близката околност разкриват древно тракийско светилище (VI в. пр. Хр. – II в. сл. Хр.) под тюрбето. Част от огромните скални блокове от жертвениците на светилището са вградени в дебелите 1,2 – 1,5 м стени. Върху единия от тях са запазени стъпалата, по които тракийските жреци са се изкачвали, за да отправят своите молитви към боговете. Върху скала при входа на двора личат улеите, по които са се стичали жертвена кръв и вино, а в подножието и са открити фрагменти от питоса (голям глинен съд), където се е събирала жертвената течност. Дълбоко под плочите на двора се е запазила стената от светилището и четири жертвени площадки. През елинистичната епоха (IV – III в. пр. Хр.) светилището е било свързано с близко разположения тракийски градски център – резиденция на тракийски владетели от племето на гетите. В района са намерени релефи и статуетка на Херос – Тракийския конник.
По време на Първата и Втората българска държава на това място вероятно е съществувал християнски параклис, тъй като в края на XIX в., при първите археологически обхождания на района, братя Шкорпил описват голям каменен кръст на склона на хълма. Според историите там е имало българско оброчище и манастир „Св. Георги“. Алианите считат, че храмът е издигнат в чест на техния духовен водач Демир Баба, а християните го приемат за свой светец. Демир баба теке е култов паметник, почитан едновременно от християни и мюсюлмани. До 1927 г. на купола е имало както християнски кръст, така и мюсюлмански полумесец.
В превод наименованието на Демир баба теке означава „храм на Железния баща”, изграден в чест на историческата личност Хасан Демир баба Пехливан от XVI в. Той бил провъзгласен за духовен водач и светец на мюсюлманската общност къзълбаши, наричани още алиани или алевити. Освен духовен учител и лечител на алианите, той е и светец за християните. 

Гробницата, или тюрбето на алианския лечител, представлява седмоъгълна сграда с по-ниско квадратно преддверие. Покрито е с полусферичен купол с височина 11 метра. В средата на помещението е разположен гробът на Демир баба, който е ориентиран на югозапад. Изграден е от тухлен зид с дървена надземна част, а дължината му е 3,74 м. Дървеният ковчег винаги е затрупан с дарове и се показва единствено на алиански поклонници. 
Това място се почита от хора с различни религиозни вярвания и за него се разказват много легенди. То е известно с древни ритуали, които все още се извършват там за здраве и сбъдване на желания.

Демир баба теке включва джамия, разрушена в средата на XIX век по неизвестни причини, малък музей, разказващ за живота на Демир Баба и лековит извор, който съществува и до днес. Текето е оградено с каменна ограда с красиви каменни релефи – изображения на теке и джамия, на розети, на слънчеви и лунни знаци, на звездата на Давид и други. През османския период неговите пазители много често са били християни.
В подножието на „Камен рид“ между 6-4 век пр.н.е. имало непресъхващ извор. До него било светилището на подземните божества, на водата и здравето.  То просъществувало до началото на новата ера, но и до днес се е запазила скалата-жертвеник, която може да се види до входа на вътрешния двор на Демир Баба Теке. Хора от различни краища идват тук на 2-ри август и преспиват на открито, за да потърсят изцеление. Могат да се видят и парченца от дрехи, вързани по дървета за да им донесат здраве. Според преданията, парчетата плат се остават, защото така „се завързва“ болестта и човек се освобождава от нея. Тази традиция е свързана с една от древните религии – анимизъм, от латински: „учение за душата”. Този мироглед изхожда от това, че всичко е одушевено. Често той намира израз в поклонение към дървета и големи камъни. Връзването на шарени парцалчета е част от такова поклонение. За аязмото в двора се смята, че лекува и помага на жените за зачеване. По традиция всеки посетител отпива три глътки, измива три пъти лицето си и пуска монета за здраве. В двора има липа покрита с мъх и от него дамите следва да си занесат парченце у дома.

Легендата разказва, че по време на страшна суша по тези земи се появил светецът Демир Баба, бръкнал в скалата и оттам потекъл извор, който бил лечебен. Този извор все още е известен под името Петте пръста или Беш Пармак. Там хората, които вярват в чудодейната вода, спират за да пият и да си налеят от лековитата вода. Този извор се намира в резервата Сборяново при река Крапинец в местността Камен рид, а Железния баща само с две крачки от извора се изкачвал на платото.

През 1952 г. е намерено житието на Демир Баба, датиращо от началото на 18-ти век, което свидетелства, че светецът е бил реална личност.

Поверия
Легендите за това свещено място са много – ритуалното измиване, лягане върху скала, пускане на пари в извора, са действия, практикувани от векове. За аязмото в двора се смята, че водата му лекува и помага на жените за зачеване. По традиция всеки посетител отпива три глътки, измива три пъти лицето си и пуска монета за здраве.
В зида вляво от сградата има две дупки. Заставаме на няколко крачки от тях и със затворени очи ги целим с показалци (т.нар. “избождане на очите на Вещицата”). Според поверието така човек се освобождава от злото.
Другото поверие е свързано с лягането върху свещения камък. Хората, които искат да се излекуват или да почерпят сили, лягат върху голям камък, който се намира в двора. Ритуалът трябва да продължи поне минута.
Входната врата към двора е висока около метър. Според легенда на алианите Демир баба е имал много добър приятел българин. Демир баба е искал да почитат приятеля му, както почитат и него затова направил вратичката ниска. Така винаги, когато някой влезе се покланя и на българина.
След това трябва да се изкачваш по пътеката на изпитанието. Минаваш през дупката на лъжата. Ако успееш значи животът ти е праведен, се казва в легендата.
Стигнеш ли до върха, пред теб се открива полянка. На нея има скала, в която са отпечатани стъпките на Демир баба.

Теке или текия (от турски: tekke)
Това е мюсюлмански ритуален комплекс от сгради, в който централното място заема от седмоъгълната гробница на алиански светец, наречена тюрбе. Това е специално място, предназначено за събиране на дервиши (вид ислямски монаси) – суфити, бекташи и др. Първоначално текетата са били жилища на духовните водачи и техните ученици. С времето те се превръщат в религиозни центрове, които често включват и други сгради, а понякога дори и джамии и стават места за подслон на поклонници и мюсюлмански ученици. Текетата в България са свързани преди всичко с алианите.

Алевити – алиани – казълбаши
Макар че се смятат за мюсюлмани, алевитите са разглеждани от сунитите (култ към Мохамед) като еретици поради култа им към Али ибн Абу Талиб и семейството му и особените им обичаи и ритуали. В някои отношения алианите са по-близки до шиитите, но сравнително изолираното им съществуване в продължение на векове ги отделя от основните шиитски общности. Алевитите са затворена общност и усърдно крият ритуалите си. Знае се, че са мистици и вярват в личното общуване с Бог чрез състояние, близко до транс, не използват традиционната ритуалност на исляма, а почитат гробници на алевийски светци (тюрбета) с курбани, дарове, свещи, вино и ракия, музика и танци. Такава е гробницата (тюрбето) на алианския (алевийския) светия Демир баба. Алианските жени се смятат за равностойни с мъжете – участват задължително в ритуалите, не носят фереджета и шалвари. Алевитите не посещават джамии и медресетата, защото в тях се преподава ортодоксалният сунитски ислям, а и защото на входа на джамия в Кербала в Ирак е бил убит от армията на Язид I, един от техните най-почитани светци, Хусейн ибн Али, внук на пророка Мохамед и син на имам Али и Фатима. По тази причина те са се образовали само в рамките на общността си, и това е довело до съхраняването на вярата и обредността им през вековете.