Свещари, Мистериите на траките: Гробницата край село Свещари, България

И до днес тракийската цивилизация е забулена в мистерия и има много въпроси, на които учените все още не са дали отговори. Едно обаче е сигурно – траките са ни завещали стотици паметници, благодарение на които можем да се докоснем до тяхната богата култура.

Най-значителното откритие на територията на историко-археологическия резерват „Сборяново” е Свещарската тракийска царска гробница.
Тя е намерена през 1982 г. при разкопки на Могила №7 от Източния могилен некропол на Сборяново (Гинина могила). Построена е в първата четвърт на ІІІ в. пр. Хр. и представлява уникален паметник на тракийската гробищна архитектура. Има внушителни размери. Благодарение на забележителната си архитектура и художествена си украса Свещарската гробница е в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО от 1985 г.

Гробницата е изградена от големи варовикови блокове и се състои от дромос (коридор) и три квадратни помещения (преддверие, и две камери), всяко покрито с отделен свод. В гробницата при Свещари е погребан владетел на тракийското племе гети със съпругата си, управлявал царството си през втората четвърт на III в.пр.Хр. В централната камера са разположени две каменни легла. По-голямото е предназначено за погребално ложе на владетеля, по-малкото - за любимата му съпруга, която трябвало да го следва в задгробния живот.  Човешките кости са били на трима души. Едните са на мъж, около 36-годишен, вероятно гетски владетел, другите са на 25-годишна жена, вероятно съпругата му, която трябвало да го придружава в задгробния живот. Другите останки са частични, историците предполагат, че са на роднина на царя и са били положени по-късно.

Любимите коне на покойника били положени в страничната камера и пред входа на преддверието. Гробната камера е с изключително богата украса. Трите страни на помещението са оформени като колонада, но вместо на колони корнизът е положен върху десет женски фигури с вдигнати нагоре ръце, наречени кариатиди. Над тях има стенопис, представящ религиозна процесия и обреда хероизация - обожествяване на владетеля покойник, който получава златен венец от ръцете на богиня, облечена с дълга одежда. В насипа на могилата са проучени останки от жертвени ями и огнища, които свидетелстват, че при издигането на могилата са извършвани сложни погребални обреди. Богатата окраса и съвършената архитектура на гробницата подчертават политическата мощ на владетеля, за когото е била изградена. Много е говорено и изписано за тази гробница. Открита е по време на разкопки на Гинина могила през 1982 г. Определя се като царска гробница, в която по всяка вероятност е погребан гетският владетел Дромихед. Размерите и са внушителни – дължина 7,5 м, ширина при фасадата 6,5 м, височина на гробната камера (отвътре) 4,45 м. Градежът е от големи варовикови блокове, предварително обработени. Преминавайки през входа (дромоса) и се озоваваш пред същинския вход на Свещарската гробница. От двете си страни, той е украсен с две колони, завършващи с йонийски капители, а над тях се разполага релефен фриз със стилизирани бичи глави (букрании), а между тях розети и гирлянди. Страничната камера е предвидена за дарове и жертвоприношения, а на стената, граничеща с предверието има отвор, който наподобява прозорец. Именно в това помещение са открити и костите на 5 коня, които според тракийските традиции, трябвало да придружават господаря си в отвъдното. Естествено, най-впечатляваща е гробната камера. Стените и са оформени като колонада с колони, долепени до стената. Каменните блокове под свода се поддържат от 10 женски фигури (кариатиди). Те са застанали с вдигнати ръце и са с височина 1,20 м. Облечени са в дълги до земята силно надиплени рокли, препасани под гърдите с коланче. А от кръста надолу дрехата е офирмена като обърната цветна чашка надолу. Косите им са стилизирани, а на главите си имат своебразна кошница-калатос. Някога лицата, косите, дрехите им са били оцветени, на места се вижда тъмнокафява боя по тях. Кариатидите са разположени по следния начин: 4 на фронталната стена и по 3 на страничните. Над 4-те кариатиди, разположени на стената срешу входа е представена сцена с обредна хероизация-обожествяване на владетеля, който е закичен със златен венец от Великата богиня-Майка, която е следвана от четири жени, носещи различни дарове в ръцете си. В гробната камера, до две от стените се разполагат две каменни гробни ложета. До едно от тях е намерена малка скулптурна фасада на умален храм. В гробницата са открити още кости от коне, вероятно умъртвени и принесени в жертва, за да съпътстват владетеля в божествения му път. Всичко по-ценно, с което се смята , че е билпогребан владетелят е разграбено още в древността.
Хипотези. Откривателката на гробницата проф. Мария Чичикова, както и професор Тотко Стоянов смятат, че тук е погребан именно Дромихед-гетският владетел, позовавайки се на следните факти: Почти по същото време Диодор говори за гетския владетел Дромихет и за неговата столица Хелис; Дромихет побеждава Лизимах, прави го своя пленник и се жени за неговата дъщеря; Учените са склонни да идентифицират Хелис-столицата на гетите с разположеното недалеч от Гинина могила селище Хелис; Предполага се, че погребаният владетел е именно Дромихет, а положената с него съпруга-дъщерята на Лизимах. След направен антропологичен анализ, данните показват медитеранския и произход. Тоест напълно е възможно тя да е дъщерята на Лизимах.

Тракийската гробница не е самостоятелен архитектурен обект. На територията на резервата има още 26 запазени могили.

освен Свещарската гробница, близо до нея може да се видят още няколко гробници, които са били ограбени, но архитектурата им е значително запазена

Омуртагова могила (хълма до водната кула)

Омуртаговата могила е открита в южния край на източния могилен некропол в местността Сборяново. Тя е най-висока могила в Североизточна България. През 2012 г., при разкопки, археологът д-р Диана Гергова открива златно съкровище. В дървеното сандъче намира златни накити и апликации върху конска сбруя със златен начелник с конско протоме. Датирани са от края на IV и началото на III век пр. н.е.

Проучването на Омуртаговата могила край с. Свещари започва през 1992 г. Тя е висока 20 м и е най-голямата от могилите в източния некропол. В могилата е разкрита силно разрушена и ограбена гробница с полуцилиндричен свод, изградена от масивни каменни блокове. Гробницата е била разрушена при голямо земетресение. От гробната камера и насипа са идентифицирани костни останки от поне 6 индивида и от двата пола.

През 2012 г при разкопки в насипа на могилата е открито голямо тракийско златно съкровище. Съкровището е било в дървено сандъче и се състои от диадема, четири многоспирални гривни, пръстен с образа на Ерос, копчета, начелник и апликации към конска сбруя, както и от желязна юзда.

При пресяването на пръстта от могилния насип са открити множество миниатюрни златни нишки. Вероятно те са свидетелство, че накитите са били покрити със златотъкана фина материя. Съкровището е с общо тегло от над 1,8 кг.

Разкрити са запазени останки от ствола и корените на вековно дърво (дъб или бряст) в основата на което е било поставено дървеното сандъче със златните дарове. Тази ритуална практика показва, че за погребението на гетския владетел е било избрано място в непосредствена близост до почитаното като свещено дърво, което впоследствие е засипано от огромната могила.

Свещарската гробница е част от Националния историко-археологичеки резерват "Сборяново". Той се намира в долината на река Крапинец, между селата Поровец и Свещари, в община Исперих. На територията на резервата са разположени над 140 археологически паметници от праисторическата епоха (V-IV в.пр.Хр.) до късното Средновековие. Сред тях са некрополът в местността Нивата на певеца, тракийското светилище в местността Камен рид, Демир Баба теке, култовият комплекс в местността Новите коренежи, Тракийският град, за който се предполага, че е Хелис - столицата на гетския владетел Дромихет.