Разград, църквата "Св.Николай Чудотворец", България

След завършването на Кримската война и сключването на мирен договор в Париж на 18 Март 1856 г. султана Абдула Меджит издава указ, с който на християните се гарантира свобода на вероизповеданието. В Разград и преди това е имало църква, но не било разрешено нито да се бие камбана, нито клепало за божествена служба или за погребение. До тогава на големите празници църковният слуга е ходел по къщите на по-богатите да им съобщава, че ще има служба.
Разрешението на издигането на нова църква се получава през 1858 г. чрез ферман от султана Абдула Мехмед Ханъ. На 7 Февруари 1860 г. се свиква съвет от граждани-стареи, на който се взема решение обновяването на църквата да започне през Март същата година.
За построяването й помагат с материали , средства и труд хора от съседните села. Изразходвани са 78 974 гроша. Църквата не е могла да се построи в размерите предвидени във фермана и височината и била намалена с един аршин. Причина за това са били силните протести от страна на турското население в близост до църквата
Строежът на църквата "Св.Николай" е завършен на 7 Август 1860 г. Тя се построява на мястото на стара църквица разрушена и осквернена по време на Руско-турската войната (1828-1829 г.).
Според първоначалният план църквата трикорабна безкуполна псевдобазилика т.е. не е имала отгоре нито кубе, нито камбанария. Високо над входната средна врата в основна вдлъбнатина е имало нарисувана икона на "Св.Николай". Площта и е около 590 кв.м. и е една от най-масивните представители на църковната архитектура от средата на XIX век. На източната и на западната страна на зданието са били поставени два железни кръста, обковани с бяла тенекия, с по едно голямо тенекиено кълбо в основата и под него полумесец.
В южната част са вградени няколко надгробни камъка със славянски надписи, между които и този от 1667 г. за кончината на даскал Михаил от Враца - свидетелство за наличието на писменост, училище и активен духовен живор в Разград през VII в. Някой от помещенията в църковния двор преди и след построяването на новия храм били пригодени за учебни стаи - това са килийното, а по късно и взаимното училище в Разград, които функционирали до построяването на самостоятелна училищна сграда през 1872 г.
Сегашното кубе и камбанария са построени през 1903-1907 г.
След построяването на църквата в края на 1860 г. разградските първенци се отделят от гръцката цариградска патриаршия и съставят "българска община". Избира се и църковно настоятелство. Разградската църковна община  дейстава самостоятелно. Това проличава от факта, че почти до 1866 г. църквата е пускала в обръщение свои разменни монети, които се употребяват само в църквата и са се давали за подарък на Коледа, и на сурваки. На тях е имало отпечатан само един сложен кръст.

След построяване на църквата, около 1863 г. до дървеното клепало е закачено и желязно, което е изработено от ковашкия еснаф и е подарено на църквата на еснафския им празник Атанасовден. По-късно, в камбанария с отворен сводест покрив са поставени три камбани, две от които имат релефни образи на Св. Николай Чудотворец и надписи.
Първата, най-стара и най-голяма камбана тежи 400 кг. Поставена през 1875 г. след настояване пред турското правителство, след като е престояла в Русенската митница цели две години. На втората по големина камбана има три успоредни опасващи надписа.

През 1873-1877 г., след учредяване на Екзархията в Цариград, в Разград съществува смесен казалийски съвет, който привлича в града будни и родолюбиви граждани-общественици, учители, литератори. През 1873 г., след разрешаване на църковния въпрос със султански ферман от 1871 г. и назначаване на българските архипастири, на 10 Март 1873 г. Разград е посетен от Н.В.Правосвещенство Г.Г.Григорий Доростоло-Червенски митрополит. Той отслужва божествена служба в църквата "Св.Николай" и произнася назидателно пастирско слово. Към 1903 г. свещенническите братства от отделните околии в страната се обединяват в свещенически съюз. Изготвя се устав за ръководство на свещеническите братства. Към всяка митрополия се учредява Епархийско свещеническо братство, ръководено от избрано от общо събрание ръководство.
През 1926 г. е създадено православно християнско братство "Св.Николай Чудотворец" от свещеник Атанас Г. Попов. Св.Синод на 11 Юли 1955 г. разтурва свещеническия съюз и поделенията му. От 1984 г. храмът е обявен за паметник на културата. След 1990 г. с началото на демократизацията на нашето общество, на много места в страната, в различни училища или храмове се възобновява като свободноизбираем или изучаван факултативно учебния предмет "вероучение". През 1992 г. на 11 Октомври при храма"Свети Николай" тържествено е открито от Митрополит Галасий Неделно училище. То просъществува само три години.
По изготвена от Националният институт за паметници на културата и приета от община Разград, Църковното настоятелство и Исторически музей програма за проучване и обновяване на църквата от 1992 г. до 2000 г. са извършени цялостни ремонти и консервационно - реставрационни работи, финансирани от Министерството на културата, Община Разград, местни дарители - организации и отделни лица.