В края на 60-те години Богдан Николов, известният врачански археолог, чието име е свързано и с Рогозенското златно съкровище, се натъква на артефакта при разкопки на голямо селище от ранната каменно-медна епоха – началото на V хилядолетие пр.Хр. Той представлява вдлъбната плочка или плосък съд с правоъгълна основа. От двете страни са пробити дупчици. От вдлъбнатата страна са издълбани символи, организирани в редици, а от другата – стилизирано изображение на човешка фигура в молитвена поза, заобиколена от орнаменти.
Най-старите египетски йероглифи датират от 3200 г. пр.Хр. Писмените знаци, открити край древния град Урук в Месопотамия, се отнасят към 3300 г. пр.Хр. В средата на ХХ век край селцето Тартария (Търтърия) в Румъния са намерени глинени плочки с организирани символи, смятани от някои учени за най-ранната протописменост. Плочката от Тартария е датирана от 5300 г. пр.Хр. Също в средата на миналия век при разкопките на известната Каранова могила (край Нова Загора) е открит „печат” с подобни знаци, вероятно още по-стар. Скоро след това е намерена и плочката от Градешница. Плочката е на 7000 години. Две хилядолетия преди шумерската клинопис и египетските йероглифи. Не знаем какво означават символите на тази протописменост. Освен по плочката, пиктограми има и на дъната на десетки съдове.
„Става дума за няколко артефакта, които се датират от ранната каменно-медна епоха. Единият е плочката от Тартария, другият е печатът от Караново, но съобразно стратографския метод на изследване най-ранният артефакт е този от Градешница. Разликата във времето е малка – това вече може да се определи с по-прецизна методика на датиране - казва Ганецовски. - Във Врачанския музей сме представили и контекста, в който е открита плочката, за да е ясно, че тя е намерена във втория културен пласт на обекта, няма никакви следи от по-късно нарушение, които биха подложили под съмнение датировката й, и е открита сред други материали, които са изложени заедно с нея – съдове с пиктограмни знаци под дъната си и други.“
На същото място е открит и глинен модел на храм, покрит със знаци, една красива фигурка - предполага се на богиня, също цялата изписана със знаци. Подобни символи се срещат и другаде в района, има съдове с пиктограмни дъна в местността Езерото край Борован. Този бум в опитите за предаване на конкретна информация чрез знаци върху глина е засвидетелстван на много места, разказва археологът.
Дунавската цивилизация. Проф. Харалд Харман е немски езиковед и културолог. Живее и работи във Финландия, автор е на повече от 40 книги на различни езици. В книгата си „Загадките на Дунавската цивилизация” той развива тезата, че археологическите открития от последните десетилетия говорят за съществуването на високоразвита земеделска култура, която се заражда на територията на днешна Източна Европа към VІІ хилядолетие пр.Хр. Според Харман тази Дунавска цивилизация, по-стара от Нилската и Месопотамската, е развила първата писменост. Тя се припокрива с така наречената култура Винча (по името на селище в Сърбия, където са намерени графични знаци, подобни на тези върху печата от Караново и плочката от Градешница). „Винчанските символи” показват еволюция на „графитите”, които се зараждат през седмото хилядолетие пр.Хр., като постепенно се усложняват. Тази протописменост кулминира в плочките от Тартария от около 5300 г. пр.Хр. с внимателно подредени редици от символи, които създават представата за текст, пише Харалд Харман в книгата си „История на писмеността”. Това се отнася и за знаците върху плочката от Градешница.
При разкопките, ръководени от Богдан Николов, са открити многобройни находки. Изключителен интерес предизвиква уникален предмет с огромна научна стойност. Това е неголямо плиткоглинено съдче. По външната му повърхност са врязани 24 линейно-геометрични знаци, с подчертано организирано съчетание, разположени с 4 реда. Според някои учени те представляват пиктограми - най-ранните писмени знаци.
Впечатляващото количество антропоморфни фигурки, намерени в селището, доказва, че то е имало малко по-изразен култов характер и е заемало специално положение в раннонеолитната поселищна система. Вероятно селището било култов център, който жителите на съседните селища са посещавали през определен сезон на годината и са извършвали церемонии, за да умилостивят природните стихии и да измолят плодородие. Някои данни от проучванията водят до предположението, че култовите обреди може би са включвали ритуално счупване на специално изработени на място глинени човешки фигурки, части от които всеки "поклонник" отнася със себе си.
Някои археолози смятат, че знаците върху плочката са свързани с календарните представи на древните хора, които занимавайки се със земеделие, започнали да отчитат сезонните промени в природата. В същото селище подобни знаци са открити и върху други глинени съдове.
Всяка една от над двестата глинени фигурки от възхитителната Култура Градешница е уникална. Древните хора не ги произвеждали серийно. Моделирали ги на ръка и ги шарели с оригинални шарки. Дали това са татуировки? Или дизайнерски модни дрехи? За какво ли са служели дупчиците по тях? Някои приличат на извънземни, със странни носове и издължени очи. Това е една от най-големите и най-красиви колекции по рода си в България. Преди 80 века, около Градешница във Врачанско, се зародила и процъфтяла самобитна цивилизация, разпростряла се по цяла Западна България, Югозападна Румъния, та чак до Северна Гърция. В праисторията няма единен център на културата, една могъща империя, както е в античността. Селищата били разпръснати и всяко едно от тях се развивало по свой си начин. Но има такива, чиято култура проникнала далеч извън пределите им. Като Културата Градешница.
Няма коментари:
Публикуване на коментар