Кула, крепостта Кастра Мартис, България

На 32км югозападно от гр. Видин, където Дунавската хълмиста равнина се слива с последните разклонения на Западна Стара планина, се намира малкият грани­чен град Кула. Днешното си име той дължи на издигащата се в центъра на града римска кула — величествен фрагмент от древността и една от най-добре запазените останки от ан­тичната римска крепост Кастра Мартис.
Крепостта е разположена на стръмния южен склон над дефилето на река Войнишка, в самия център на града. При ар­хеологическите проучвания е установено, че на това място преди построяването на крепостта някога е съществувало малко тракийско селище от I хил. пр.Хр.
През 70-те години на XIX в. унгарският археолог Феликс Каниц идентифицира намиращите се в центъра на гр. Кула внушителни останки от укрепление като Кастра Мартис. Историческите сведения дават данни, че крепостта е възникнала като римски кастел в края на III - началото на IVв. и е била важно звено от дунавската отбранителна система на Римската империя. Тя е заемала ключови позиции при най-западния старопланински проход Връшка чука и е охранявала важния римски път от Бонония - днешен Видин, за Сингидунум - днешен Белгард. Предполага се, че е построена от император Диоклециан (284-305).
В историческите извори Кастра Мартис е спомената през 377г., когато император Грациан (375-383) преминава с отрядите си през нея на път за Тракия. Крепостта претърпява разрушение при готските нашествия в края на IVв., но най-много страда от хунските нападения през първата половина на Vв., като се започва с превземането й от Улдис през 408 г.
През V в. гръцкият античен историк Прокопий Кесарийски споменава Кастра Мартис като една от основно възстановените от император Юстиниан I (527—565) крепости. Твърдината е унищожена отново при аварските нашествия в империята в края на VI в.
По време на Второто българско царство крепостта е частично възстановена и превърната във феодален замък — едно от южните укрепления на Видинското деспотство. При падането на Видинското царство под властта на османците през 1396 г. тя е превзета и разрушена.
Кастра Мартис се състои от две части — квадратно вътрешно укрепление, в чиито ъгли има издигнати кръгли кули, наречено квадрибургий и отбраняван от 7 кули кастел с формата на неправилен четириъгълник, разположен южно на него. Квадрибургият първоначално е бил издигнат към края на III - началото на IV в.
Този вид крепости в граничните райони на империята се свързват с укрепителната дейност на император Диоклециан. Квадрибургият на Кастра Мартис представлява съоръжение с формата на квадрат с размери 40 на 40 м с големи кули в ъглите с диаметър 12,5 м. Квадрибургият е добре запазен и цялостно разкрит. Стените му са от каменни и триредови тухлени пояси с дебелина 2,20 м и запазена средна височина 2 м. Югоизточната му кула се издига на 16,30 м. Именно тя дава името на съвременния град Кула.
На юг от квадрибургия е разположен военният лагер. Кастелът е с форма на неправилен четириъгълник със 7 многоъгълни кули на площ от 15 дка. Достъпен е бил само от юг, където е разположена портата му, затваряна с двукрила врата. По- късно, вероятно в края на IV в., охраната на портата е била подсилена с изграждането на още една по- тясна стена, отстояща на 3.3 m от първата. По този начин са оформени караулни помещения и една надвратна кула. През портата се влиза в открит двор, в който е разположена еднораменна стълба. Та е водела към бойната платформа на крепостните стени, които се издигали на 10 m височина и са завършвали с тесни бойници. По същата стълба се е влизало към втория етаж на югоизточната кула и помещенията към източната крепостна стена. Централната сграда на укреплението е изградена към северната крепостна стена. По средата има вътрешен двор с кладенец, който е бил настлан с големи квадратни тухли. Около двора са разположени двуетажни помещения с различно предназначение, обслужващи коменданта на крепостта. Обширното помещение северно от двора е изпълнявало по- особени функции. Тук вероятно се е събирал командният състав и са съхранявали бойните знамена и отличия на войсковата част, лагерувала в крепостта. Източно и западно от централната сграда се издигат по 5 масивни зидани пилони, които са носели конструкцията на двуетажни помещения към крепостните стени, използвани в долния етаж за складове, а в горния за казармени помещения. Кулите са били на три етажа, свързани с вътрешни дървени стълби. Покрити са били с керемиди. За отбраната им били използвани засводените прозорци.

Северозападно от крепостта са открити основи на римска баня.

Богатият битов материал и разнообразието на оръдията на труда, открити при разкопките на укреплението, показват, че обитателите на крепостта са имали развито стопанство в района.

В непосредствена близост до древните руини има малък музей, в който са изложени открити при разкопките експонати от различните исторически периоди от съществуването на крепостта, включващи ръчно изработени глинени съдове, мраморни колони, бронзови фигури, разнообразни сечива, монети от IV—V в., върхове на копия и стрели и други находки.