Град Белоградчик (област Видин) е разположен в Северо-западна България , на 55 км от Видин и 70 км от Монтана. Градът е център на община Белоградчик.Той е изключтелно живописно място в западната част на Стара планина. Писмени документи и източници за възникването на Белоградчик, датират от III-IV век на новата ера. Градът е бил древно селище, възникнало върху руините на римска крепост и е съществувало и в средните векове.Селището е създадено по времето на римляните, които построяват крепост на същото място, където се намират и днешните останки от Белоградчишката крепост. В първите турски документи от началото на владичеството го наричат Белград, тъй като по-голяма част от къщите през този период са били изградени от плет, кал и вар, което е придавало особена белота на града на фона на червените скали. По-късно, за да го отличат от сръбския град Белград, го наричат Белградин (малък Белград).
През XIV век Белоградчик е бил част от Видинското царство. Белоградчишката крепост била сред най-трудно превземаемите в царството. Има сведения за неговото съществуване в турски регистър от 1454 година. През османското владичество жителите са се занимавали главно със занаятчийство и земеделие. През 1850 г. избухва въстание, което е потушено с кръв. След Освобождението крепостта е възстановена до днешния си вид и след Освобождението. Във войната от 1885 година, малко след Съединението на Източна Румелия с Княжество България, сърбите правят първия си опит да превземат града, но са разгромени. При избухването на Балканската война петима души от Белоградчик са доброволци в Македоно-одринското опълчение. През лятото на 1913 г., по време на Междусъюзническата война, край града се водят боеве. От запад настъпват сръбските войски. Отбраната на града е набързо организирана. Създаден е Белоградчишкият отряд, който включва части на 9-а пехотна Плевенска дивизия и 3 опълченски дружини, пристигнали от Видин. На 8 юли 1913 г. сърбите настъпват срещу града. Опълченските дружини се разбягват. Само плевенските полкове влизат в боя, но не успяват да спрат натиска на противника. На 9 юли 1913 г. сърбите завземат Белоградчик. Тук те се свързват с румънските войски, настъпили към града от север.
Джамия „Хаджи Хюсейн“ в Белоградчик е паметник на културата. Тя е построена през 1751 г. (1170 г. по арабско летоброене) и е забележителна с това, че е единствената джамия в страната с таван от българска дърворезба. Приживе майстор Стойне е направил дърворезба под формата на слънце, понеже желаел да изгрее слънце и над българският народ. Част от тази резба може да се види и днес в музея на Белоградчик. Друга изящна дърворезба в музея във формата на роза запечатва любовта между Стойне и Айше. Тя била започната от българския майстор, но довършена след смъртта му от любимата му. Според разказа след смъртта на майстора за няколко вечери девойката довършва резбата в джамията, след което се самоубива. Не след дълго издъхва Хаджи Хюсеин, а после и жена му. Трите гроба на семейството се намират в двора на джамията. Както всичко в Белоградчик, така и джамията „Хаджи Хюсейн“ е белязана с уникалност. Това наистина е единствената джамия в ислямския свят, която има на тавана си българска дърворезба. Очевидно времето на Осман Пазвантоглу, известен с верската си търпимост, е сложило отпечатъка си в този строеж – както във Видин, така и тук, на върха на минарето ще видите сърце, а не полумесец.
Доброто изложение на гр. Белоградчик го прави един от най-атрактивните национални туристически обекти на България. Уникалната природа и богато наследство история са определени като едни от най-интересните туристически атракции.
Белоградчик е малко бижу, разположено сред величествените панорами на Белоградчишките скали. Градът и неговите околности са едно от малкото места в света, където на сравнително малка площ се намират следи от пъстрото минало на човечеството – от на най-старите човешки същества на Европа в пещерата Козарника (за съжаление тя не е отворена за посещения), през всички исторически епохи, до днешни дни. Тук ще се запознаете с културата на праисторическите художници в пещерата Магура, които са изпратили послание през хилядолетията за своите вярвания и живот. Сред скалите, долините и планинските възвишения са разпръснати останки от светилища, храмове, крепости, сгради от тракийската и римската епоха, както и напълно запазената е възстановена средновековна Белоградчишките крепост. Но над всички прекрасни паметници на човешката цивилизация, блести създаденото от природата – Белоградчишките скали със своите фантастични скални образувания, пещерите с тяхната тайнствена красота, живописните планински ридове и речни долини, потънали във великолепна зеленина.
Доброто изложение на гр. Белоградчик го прави един от най-атрактивните национални туристически обекти на България. Уникалната природа и богато наследство история са определени като едни от най-интересните туристически атракции.
Белоградчик е малко бижу, разположено сред величествените панорами на Белоградчишките скали. Градът и неговите околности са едно от малкото места в света, където на сравнително малка площ се намират следи от пъстрото минало на човечеството – от на най-старите човешки същества на Европа в пещерата Козарника (за съжаление тя не е отворена за посещения), през всички исторически епохи, до днешни дни. Тук ще се запознаете с културата на праисторическите художници в пещерата Магура, които са изпратили послание през хилядолетията за своите вярвания и живот. Сред скалите, долините и планинските възвишения са разпръснати останки от светилища, храмове, крепости, сгради от тракийската и римската епоха, както и напълно запазената е възстановена средновековна Белоградчишките крепост. Но над всички прекрасни паметници на човешката цивилизация, блести създаденото от природата – Белоградчишките скали със своите фантастични скални образувания, пещерите с тяхната тайнствена красота, живописните планински ридове и речни долини, потънали във великолепна зеленина.
Benji
Traveler: Белоградчик, Белоградчишката крепост Калето и Латинската крепост,
България
Benji
Traveler: Белоградчик, Художествена галерия, България
Benji
Traveler: Белоградчик, Историческия музей, България
Benji
Traveler: Пещера Венеца, България
Benji
Traveler: Пещера Магурата, България
Benji Traveler: Тайните на Белоградчишките скали, Белоградчик
Старата джамия
Художничка разказва малки истории в рисунки върху електрическите табла в Белоградчик. Местният творец Лилия Захаринова вече година дава живот на инициативата, чрез рисунки върху грозните и неприветливи електрически табла на улицата, да направи своя любим град Белоградчик по-красив и приветлив.
Със своите цветни рисунки художничката разказва своите малки истории върху всяко едно табло. На определени улици, дори се опитва историята да има продължение със всяко поредно табло, така, че всеки, който се спре пред рисунката да се замисли върху нарисуваното на него.
Хората се привличат от рисунките, които са цветни, някои са наивистични, на други има изобразени герои от любими приказки, на някои -реклама на местни фирми, трети са просто едни "много усмихнати електрически табла“.
Художничката, споделя, че черпи вдъхновение за своите рисунки от уникалната, красива природа и скалите в района на Белоградчик.
Лилия Захаринова е убедена, че рисувайки върху таблата създава красота и предава различни послание на много хора, които разхождайки се по улиците на Белоградчик ги виждат и им се радват. И може би стават по-добри.
Идеята, да бъдат изрисувани, грозните до вчера, електрически табла в градчето, е на председателят на Общинския съвет в Белоградчик Боян Минков и в реализирането й са се включили много спонсори, разказва художничката.
Стартът й е през 2021 година, първо по проект на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните към община Белоградчик. Тогава са изрисувани първите няколко електрически табла, намиращи се на улици, водещи към Белоградчишката крепост "Калето", един от 100 национални туристически обекти, който всяка година се посещава от над 130 000 туристи. Следващите табла са изрисувани през август м.г. от друга млада художничка Теодора Обретенова. Тя рисува различни художествени изображения и на стени, табла и др. места в Белоградчик, които имат неприветлив външен вид. След нея идеята и реализирането й е продължено от Лилия Захаринова.
Със своите цветни рисунки художничката разказва своите малки истории върху всяко едно табло. На определени улици, дори се опитва историята да има продължение със всяко поредно табло, така, че всеки, който се спре пред рисунката да се замисли върху нарисуваното на него.
Хората се привличат от рисунките, които са цветни, някои са наивистични, на други има изобразени герои от любими приказки, на някои -реклама на местни фирми, трети са просто едни "много усмихнати електрически табла“.
Художничката, споделя, че черпи вдъхновение за своите рисунки от уникалната, красива природа и скалите в района на Белоградчик.
Лилия Захаринова е убедена, че рисувайки върху таблата създава красота и предава различни послание на много хора, които разхождайки се по улиците на Белоградчик ги виждат и им се радват. И може би стават по-добри.
Идеята, да бъдат изрисувани, грозните до вчера, електрически табла в градчето, е на председателят на Общинския съвет в Белоградчик Боян Минков и в реализирането й са се включили много спонсори, разказва художничката.
Стартът й е през 2021 година, първо по проект на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните към община Белоградчик. Тогава са изрисувани първите няколко електрически табла, намиращи се на улици, водещи към Белоградчишката крепост "Калето", един от 100 национални туристически обекти, който всяка година се посещава от над 130 000 туристи. Следващите табла са изрисувани през август м.г. от друга млада художничка Теодора Обретенова. Тя рисува различни художествени изображения и на стени, табла и др. места в Белоградчик, които имат неприветлив външен вид. След нея идеята и реализирането й е продължено от Лилия Захаринова.
Няма коментари:
Публикуване на коментар