Benji Traveler: Виена, Дворецът Шонбрун - душата на Австрийската империя, Австрия

вторник, 16 декември 2025 г.

Виена, Дворецът Шонбрун - душата на Австрийската империя, Австрия

Ако Виена е сърцето на старата Австрийска империя, то Шьонбрун е нейната душа – пищна, артистична и наситена с истории, които сякаш още ехтят из мраморните зали и витаят над лабиринтите в градините. Построен като лятна резиденция на Хабсбургите, този бароков шедьовър с над 1400 зали не е просто архитектурен блясък – той е сцена на цели епохи, в които се преплитат власт, музика, любов и интрига. Тук е отраснала Мария Терезия, тук Моцарт е свирил за първи път пред императорския двор, а по-късно младият Франц Йосиф се влюбва в красивата Сиси – една от най-обичаните фигури в европейската история.Дворецът впечатлява не само със своето великолепие, но и с усещането за време, което тече по различен начин – между богато декорираните зали, в които все още сякаш се чува шепотът на придворните, и безкрайните алеи на градините, където фонтани, скулптури и симетрия създават магията на жив пейзаж. Не пропускайте да се разходите до Глориетата – извисяващият се павилион, откъдето се разкрива една от най-красивите панорами към Виена.
Днес дворецът е под закрилата на ЮНЕСКО и е сред най-посещаваните забележителности в Европа. Но освен музей на миналото, той продължава да живее – с концерти, изложби, коледни базари и спомени, които всеки посетител носи със себе си.
Мнозина свързват Виена с Шонбрун. Там се намира първата зоологическа градина в целия свят, построена още през 1752 г., където могат да се видят едни от най-интересните животни. Шонбрун означава красив кладенец, а дворецът преди да има тези 1440 е бил ловна хижа и малко по-малко започва да се строи този дворец. Най-вече Мария Терезия е надграждала сградата в стремежа си да го направи като Версайския, дори е успяла до го надмине. Най-красивото място там е панорамната гледка, която се казва „Глориета”. А по времето на Мария Терезия Виена е била мястото, където са се провеждали едни от най-пищните балове. Дори в днешно време там се организират годишно около 300 бала – Бал на цветята, бал с маски, бал на Виенската филхармония и т.н.

Бил е основна лятна резиденция на династията на Хабсбургите и е станал свидетел на много исторически, политически и културни промени през последните векове. Днес Големият бароков дворец с 1441 стаи е един от най-важните паметници в Австрия, обект на световното наследство и основна туристическа атракция.
Историята на Шьонбрун датира от Средновековието. Мястото на Шьонбрун, известно като Катербург от началото на XIV в., е имало различни наематели през вековете.
През 1569 г. император Максимилиан II (крал на Чехия, крал на Унгария и император на Свещената Римска империя (1564 - 1576) наследил градините и решил, че ще ги превърне в място за отдих и развлечение. Поради любовта на брат си и на цялото си семейство към лова, той ги превърнал именно в такова място. Като допълнение към сложните ловни маршрути били предоставени и условия за живот на екзотични птици: пауни, фазани и др.
За съжаление, унгарските сили разрушават този малък рай, но през 1605 г. той е възобновен. По това време единственият, който му се наслаждава и го използва за лов е наследникът на Максимилиан II - император Матиас. Легендата разказва, че по време на една от ловните си екскурзии той открил "красивия извор" (schöner Brunnen), откъдето всъщност по-късно произлиза и името на самия дворец.
Името Шьонбрун се появява за първи път през 1642 г. в някои официални документи. След смъртта на император Фердинанд II през 1637 г. неговата вдовица Елеонора Гонзага построява нова резиденция в Шьонбрун между 1638 и 1643 г. и преименува имението. Мястото остава частно убежище, докато през 1686 г. император Леополд I решава да построи грандиозен дворец за сина си Йозеф.
Архитектът Йохан Бернхард Фишер фон Ерлах представя планове за нов дворец в Шьонбрун през 1688 г., а строителството започва през 1696 г. Дворецът е построен върху руините на предишната сграда, която е разрушена от турците. Напредъкът е бавен, като забавянията се дължат на войната и финансови проблеми, особено след смъртта на Йозеф I. Незавършеният дворец става резиденция на Вилхелмина Амалия, която украсява стените с портрети на коне, които сега са изложени в "Rösselzimmer".
Комплексът е опустошен повторно от нашествието на Османската империя и на австрийския архитект Йохан Бернард Фишер фон Ерлах била възложена задачата да проектира новия изглед на парка. Четири години по-късно към 1700 г. той придобива завършен вид.
Император Карл VI получава двореца през 1728 г., но го използва само за ловни цели. В крайна сметка го подарява на дъщеря си Мария Терезия. Управлението на Мария Терезия поставя началото на нова ера за Шьонбрун, като дворецът се превръща в център на кралския двор и политическия живот. По времето на императрица Мария Терезия дворецът Шьонбрун е разширен и превърнат в императорска резиденция. Архитектът Николаус Пакаси го препроектира в бароков стил, като добавя нови крила, стаи и театър. Реконструкцията се извършва на два етапа: 1743-1749 г., когато се разширяват апартаментите на императора и се добавят колонади, и 1752-1765 г., когато се акцентира върху украсата на церемониалните помещения. Дворецът се превръща в център за кралски събития и символ на властта на Хабсбургите, а Мария Терезия го използва, за да демонстрира влиянието на империята. След като съпругът ѝ, император Франц I, умира през 1765 г., тя прави допълнителни промени и разширения.