Рим, Арката на Константин, Италия

Константин често е наричан първи Император христянин, но на арката, посторена в негова чест през 315г.сл.Хр., няма нито един христянски образ.

Триумфалната Арка на Константин е осветена на 25 юли 315 година. Датата не е избрана случайно. Десет години по-рано на същия ден, легионите на Константин го обявяват за император. За да отбележат деценалията на императора си, гражданите на Рим бързат да построят най-голямата триумфална арка във Вечния град. Заради кратките срокове, с които разполагат, за да приключат градежа ѝ, въпреки че е посветена на Константин, Арката е събрала много елементи от по-ранни творения, създадени по време на императорите Траян (98-117 година), Адриан (117–138 година) и Марк Аврелий (161–180 година). Получило се е нещо като “колаж” от камък.
Арката на Константин е висока 21 метра, широка е 25,9 метра и е с дебелина от 7,4 метра. Има три прохода, като най-големият централен е с височина 11,5 метра и ширина от 6,5 метра, а двата странични са високи по 7,4 метра и са на половина по-тесни от централния. Върху сводовете на проходите се намира атика на Арката, който е облицован с мрамор.

По-голяма част от украсата на арката е взета от сгради, построени от предишни императори и подсказва, че римското изкуство навлиза в период на упадък. Осемте правоъгълни релефа от двете страни на горната част са украсявали съоръжение, посветено на Марк Аврелий, а портретът на иператора е преправен, за да прилича на Константин.

Съдържанието на трите други релефа от същата поредица (сега в Капитолийските музеи) ясно показва император Марк Аврелий. Кръглите медальони върху страничните арки (по четири от всяка страна) също са взети от другаде.

Ловните сцени и сцените с жертвоприношения са от първата половина на IIвек и по време съвпадат не с управлението на Константин, а с управлението на Адриан. Осемте скулптори на варвари върху колоните (тези с панталоните) също са чужди. Четирите квадратни фриза от двете страни под медальоните са направени специално за тази арка.

На фризът на южната страна е изобразено как Константин и неговат армия обаждат град Верона. Переспектива изобщо няма, а фигурата на центуриона, който се катери по стената, прилича на джудже.

Константин построява тази арка, за да отбележи десетата година от управлението си. Арката е поставена в края на Триумфалната алея, по която са преминавали триумфалните шествия. Издига над Виа Триумфалис, между Палатинския хълм и хълма Целий, на онова място, където древният път на триумфиращите римски пълководци се среща с Виа Сакра. Удостоените с правото на триумфално шествие строявали легионите си на Марсово поле и от там поемали покрай Циркус Максимус, заобикаляйки Палатинския хълм; веднага след Арката на Константин процесията завивала в ляво и по Виа Сакра продължавала до Форум Романум и Капитолийския хълм, преминавайки през арките на Тит и Септимий Север.

През средновековието Арката на Константин е включена в защитната стена, изградена от частни лица, придобили собствеността върху прилежащите терени. През XVIII век са направени първите реставрационни дейности, а последните археологически проучвания на мястото са от 90-те години на ХХ век.

Надписът на арката в смислов превод гласи: “На император Флавий Константин Велики, благочестивият и щастлив Август, дават Сенатът и народът на Рим, защото той по божествено вдъхновение и чрез великия си ум със своята войска както на тирана така също и на неговите поддръжници в едно време отмъсти за държавата със справедливо оръжие, е посветена тази Триумфална арка.”