Рим, Църквата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri", Италия

До средата на шестнадесети век Баните на Диоклециан, които днес гледат към Пиаца дела Република, изглеждат само помпозно древно наследство. През 1561 г. папа Пий IV де Медичи (1559-1565), по инициатива на сицилианския свещеник Антонио Ло Дука, посветен на култа към ангелите, решава да построи църква вътре в Баните. 86-годишният Микеланджело е отговорен за строителството. Великият художник проектира църквата, като интегрира свещената сграда в баните, без да променя римската структура на правоъгълната зала с дължина над 90 метра: за апсидата той използва natatio, който е външният басейн със студена вода на комплекса от бани. Фасадата има уникалната вдлъбната форма от тухли. На 18 февруари 1564 г., след смъртта на Микеланджело, работата е продължена от Якопо дел Дука, негов ученик и племенник на Антонио Ло Дука. Интериорът на базиликата е съставен по следния начин: от входа се влиза в кръгъл вестибюл с две квадратни екседри, античния тепидариум, докато трансептът е в централната зала на баните. Запазила е древната тържественост с осемте колони от червен гранит и високите сводове. В залата се намира линията Меридиана или Клементина, открита през октомври 1702 г. от папа Климент XI и направена от Франческо Бианкини. Той се вдъхновява от работата на великия астроном Джан Доменико Грасини, за да го създаде. Слънчевият часовник е дълга бронзова линия, вмъкната в мраморна лента, простираща се на около 45 метра. Отстрани, с инкрустации от полихромен мрамор, са зодиакалните знаци на лятното и есенното съзвездие отдясно и отляво на тези на пролетното и зимното съзвездие. В двата края са зодиакалните знаци Рак и Козирог. Изображението на слънцето, проникващо през центъра на герба на Климент XI, преминава през цялата година, започвайки от Рака на лятното слънцестоене и достигайки до Козирога на зимното слънцестоене. 

Часовникът, на възраст около 300 години и построен по линията на меридиана, е разположен на пода. Целта на неговото изграждане е една проверка, с която трябвало да се провери истинността на Грегорианския календар, за да се представи средство за точно прогнозиране на Великден, а така да се докажат и предимствата на християнския календар пред по-рано използвания в Рим езически календар.

През вековете базиликата е претърпяла няколко промени, включително тази от Луиджи Ванвители. През 1750 г. той проектира фасадата на Piazza Esedra - сега Piazza della Repubblica - единственият вход, от който днес може да се влезе в църквата. През 1911 г. ванвителската фасада на Пиаца Еседра е разрушена, за да се възстанови внушителната ниша на калидариума с римски тухли. Тази намеса обаче прави църквата по-малко видима, защото често се бърка с руина. През 1998 г. Общината на Рим дарява нов монументален орган на базиликата, построен от Бартоломео Форментели, занаятчия от Верона. През 2001 г. италиано-американският художник Нарцис Куалиата, ученик на Де Кирико, монтира купол от стъклопис на тавана на базиликата. Голямата стъклена конструкция, висока 23 метра, е с диаметър пет метра. Освен това действа като слънчев часовник. Можете да се проследи движението на земята около слънцето, като се наблюдава отражението му върху пода на кръглата зала. Вътре в църквата има постоянна изложба, която чрез графики, рисунки и черно-бели снимки разказва историята на баните на Диоклециан и превръщането им в църква от Микеланджело.

Една звездна сватба, която е организирана точно тук, става причината за това, църквата “Santa Maria degli Angeli e dei Martiri” да се присъедини към официалните църкви в Рим и в Италия. Това се случва на 24 октомври 1896 година, когато в този храм е обявен бракът между принцът на Неапол и бъдещ крал на Италия- Виторио Емануеле III и принцесата на Черна гора- Елена.

Базиликата “Santa Maria degli Angeli e dei Martiri ” е известна и с огромния орган, който заема половината от пространството в храма и е един от най-големите органи в света. Приятно е да се послуша звука му, мелодиите му, които меко огласят цялото храмово вътрешно пространство.