За римляните векове наред Трастевере (букв. “отвъд Тибър”) било малко като “зад Канала” за софиянците: уж и там гражданите – граждани, ама не съвсем; и така докато един ден в квартала не си построили такава църква, че и римляните от “същинския” Рим ахнали: появила се “Санта Мария” от Трастевере.
Трастевере е "народен" квартал, както го наричат италианците, работнически район. Затова типичният трастеверец е с по-ниска заплата, екстровертен, с остър език, може би дори малко арогантен. Хората от квартала смятат себе си за истинските наследници на Древния Рим. Гордеят се и с това, че оттук тръгва краткотрайното въстание срещу папството през 1849 г.
Трастеверците са гръмогласни и дрезгави, говорят със силен римски акцент. Пият много кафе, закусват маритоци (сладко хлебче, пълнено с бита сметана) и предпочитат тежки храни като спагети със стърган кашкавал и пипер или говежда опашка в доматен сос. Но са изчезваща порода - през последните няколко десетилетия мнозина напускат квартала - кой за да се премести в по-модерен апартамент, построен след войната, кой прогонен от възраждането на района и бързото увеличение на наемите. Но все още са достатъчно и кварталът запазва традиционния си колорит.
Този район, чието име означава „от другата страна на Тибър“, има дълга история като територия на чужденци и инакомислещи. В епохата на Древния Рим тук се установяват много външни хора, включително и десетки хиляди евреи. Според местните власти някога тук е имало поне десет синагоги. Първите християни - повечето покръстени евреи, също се заселили именно в този квартал, което обяснява присъствието на няколко раннохристиянски базилики. Чуждестранният облик на района се засилва след Втората световна война. Много чужденци го избират заради старинния му облик и по-ниските цени в сравнение другите централни квартали.
Многобройни са занаятчиите, малките магазинчета, барчета и кръчмички. Всъщност кръчмите в „Трастевере“ винаги са привличали външни хора, особено в почивните дни или по време на юлския „Наш си фестивал“ (Festa de Noantri). Сега ресторантите са допълнени от малки клубове (понякога с по няколко масички или само с барплот), които се харесват на младите хора.
Тук живеят и много интелектуалци - кинаджии, художници, студенти. Като прибавим множеството улични търговци, галерии и бутици, ще разберем защо „ Трастевере“ често е сравняван с лондонския „Сохо“ или „Гринидж Вилидж“. Районът е разделен на две части. Едната се простира нагоре по реката, по по-ниските склонове на хълма Яникул от улица „Трастевере“ до Ватикана.
Другата минава през Острова на Тибър, през очарователния площад „Пишинула“, църквата „Св. Цецилия“ (Santa Cecilia) и стига до „Порта Портезе“. За център на квартала се смята площад „Богородица в Трастевере“ (Santa Maria in Trastevere) пред величествената едноименна базилика. Със своите кафенета, ресторанти, будка за вестници и аптека той привлича местните жители.
Benji Traveler: Рим, Църквата "Santa Maria in Trastevere", Италия
Ако минете през Портата на Септимий и от там продължите по улица Лунгара (в продължение на много векове единствената връзка на Траставере с Ватикана), ще стигнете до Ботаническата градина - някога част от красивия постбароков дворец „Корсини“, и до вила „Фарнезина“, в земите на която археолозите откриват останките на разкошна древноримска вила (възстановки на някои стаи от нея са показани в музея на двореца „Масимо“).
Над квартала се издига хълмът Яникул. Тук са църквите „Св. Петър в Монторио“ и „Св. Онуфрий“. Трудно може да се каже кое е по-вълнуващо - те или спиращата дъха панорама на Рим
Официалната еволюция на Трастевере е била много бавна. Макар че е бил много важен търговски район, минават 1200 години, преди той да стане тринадесетият официално признат район на Рим. Гербът му – златен лъв на червен фон, символизира гордостта на района и кръвта на мъчениците, които са умрели в ранните дни на християнската епоха. Лъвът може да се отнася и до политическата фракция, която е била на страната на папата и е имала множество поддръжници в областта.
Улиците и пасажите в Трастевере остават непавирани до 1400 г., когато папа Сикст IV нарежда да бъдат покрити с тухли. Тъй като се оказват неподходящи за колелата на каруците обаче, тухлите по-късно са заменени със "Sampietrini" (калдъръм), който остава и до днес, превръщайки придвижването с мотопед и колело в опасно начинание.
Водата на Трастевере идва от древен акведукт, построен за пръв път от римляните по време на управлението на император Траян. Папа Павел V през ХVІІ век реконструира акведукта, който получава новото име Аква Паола в чест на папата. Той води до един от най-големите и най-драматичните фонтани в Рим, известен като Fontanone (големия фонтан).
През същия век са построени и болницата Сан Галикано и комплексът Сан Микеле а Рипа, който първоначално е създаден като благотворителен център, по-късно става затвор, а накрая е трансформиран в днешната централа на Министерството на културата.
В Трастевере има много какво да се гледа: Сан Крисогоно, Понте Систо, Санта Мария ин Трастевере, Санта Чечилия ин Трастевере, Изола Тиберина, Джаниколо (част от Световното наследство на ЮНЕСКО) и още, и още. В Трастевере е и скандалният Джаниколо: макар че е вторият по височина хълм в съвременния Рим, Джаниколо не фигурира сред пословичните Седем хълма на Рим, тъй като е на запад от Тибър и извън границите на древния град. Джаниколо обаче се издига високо над Рим и гледката от него е притегателна сила за всички туристи. Хълмът става скандално известен в древен Рим като място, на което жреците идват, за да разгадават знаменията на полета на птиците, от които пророкували резултата от военните или търговските начинания в града.
Трастевере е "народен" квартал, както го наричат италианците, работнически район. Затова типичният трастеверец е с по-ниска заплата, екстровертен, с остър език, може би дори малко арогантен. Хората от квартала смятат себе си за истинските наследници на Древния Рим. Гордеят се и с това, че оттук тръгва краткотрайното въстание срещу папството през 1849 г.
Трастеверците са гръмогласни и дрезгави, говорят със силен римски акцент. Пият много кафе, закусват маритоци (сладко хлебче, пълнено с бита сметана) и предпочитат тежки храни като спагети със стърган кашкавал и пипер или говежда опашка в доматен сос. Но са изчезваща порода - през последните няколко десетилетия мнозина напускат квартала - кой за да се премести в по-модерен апартамент, построен след войната, кой прогонен от възраждането на района и бързото увеличение на наемите. Но все още са достатъчно и кварталът запазва традиционния си колорит.
Този район, чието име означава „от другата страна на Тибър“, има дълга история като територия на чужденци и инакомислещи. В епохата на Древния Рим тук се установяват много външни хора, включително и десетки хиляди евреи. Според местните власти някога тук е имало поне десет синагоги. Първите християни - повечето покръстени евреи, също се заселили именно в този квартал, което обяснява присъствието на няколко раннохристиянски базилики. Чуждестранният облик на района се засилва след Втората световна война. Много чужденци го избират заради старинния му облик и по-ниските цени в сравнение другите централни квартали.
Многобройни са занаятчиите, малките магазинчета, барчета и кръчмички. Всъщност кръчмите в „Трастевере“ винаги са привличали външни хора, особено в почивните дни или по време на юлския „Наш си фестивал“ (Festa de Noantri). Сега ресторантите са допълнени от малки клубове (понякога с по няколко масички или само с барплот), които се харесват на младите хора.
Тук живеят и много интелектуалци - кинаджии, художници, студенти. Като прибавим множеството улични търговци, галерии и бутици, ще разберем защо „ Трастевере“ често е сравняван с лондонския „Сохо“ или „Гринидж Вилидж“. Районът е разделен на две части. Едната се простира нагоре по реката, по по-ниските склонове на хълма Яникул от улица „Трастевере“ до Ватикана.
Другата минава през Острова на Тибър, през очарователния площад „Пишинула“, църквата „Св. Цецилия“ (Santa Cecilia) и стига до „Порта Портезе“. За център на квартала се смята площад „Богородица в Трастевере“ (Santa Maria in Trastevere) пред величествената едноименна базилика. Със своите кафенета, ресторанти, будка за вестници и аптека той привлича местните жители.
Benji Traveler: Рим, Църквата "Santa Maria in Trastevere", Италия
Ако минете през Портата на Септимий и от там продължите по улица Лунгара (в продължение на много векове единствената връзка на Траставере с Ватикана), ще стигнете до Ботаническата градина - някога част от красивия постбароков дворец „Корсини“, и до вила „Фарнезина“, в земите на която археолозите откриват останките на разкошна древноримска вила (възстановки на някои стаи от нея са показани в музея на двореца „Масимо“).
Над квартала се издига хълмът Яникул. Тук са църквите „Св. Петър в Монторио“ и „Св. Онуфрий“. Трудно може да се каже кое е по-вълнуващо - те или спиращата дъха панорама на Рим
Официалната еволюция на Трастевере е била много бавна. Макар че е бил много важен търговски район, минават 1200 години, преди той да стане тринадесетият официално признат район на Рим. Гербът му – златен лъв на червен фон, символизира гордостта на района и кръвта на мъчениците, които са умрели в ранните дни на християнската епоха. Лъвът може да се отнася и до политическата фракция, която е била на страната на папата и е имала множество поддръжници в областта.
Улиците и пасажите в Трастевере остават непавирани до 1400 г., когато папа Сикст IV нарежда да бъдат покрити с тухли. Тъй като се оказват неподходящи за колелата на каруците обаче, тухлите по-късно са заменени със "Sampietrini" (калдъръм), който остава и до днес, превръщайки придвижването с мотопед и колело в опасно начинание.
Водата на Трастевере идва от древен акведукт, построен за пръв път от римляните по време на управлението на император Траян. Папа Павел V през ХVІІ век реконструира акведукта, който получава новото име Аква Паола в чест на папата. Той води до един от най-големите и най-драматичните фонтани в Рим, известен като Fontanone (големия фонтан).
През същия век са построени и болницата Сан Галикано и комплексът Сан Микеле а Рипа, който първоначално е създаден като благотворителен център, по-късно става затвор, а накрая е трансформиран в днешната централа на Министерството на културата.
В Трастевере има много какво да се гледа: Сан Крисогоно, Понте Систо, Санта Мария ин Трастевере, Санта Чечилия ин Трастевере, Изола Тиберина, Джаниколо (част от Световното наследство на ЮНЕСКО) и още, и още. В Трастевере е и скандалният Джаниколо: макар че е вторият по височина хълм в съвременния Рим, Джаниколо не фигурира сред пословичните Седем хълма на Рим, тъй като е на запад от Тибър и извън границите на древния град. Джаниколо обаче се издига високо над Рим и гледката от него е притегателна сила за всички туристи. Хълмът става скандално известен в древен Рим като място, на което жреците идват, за да разгадават знаменията на полета на птиците, от които пророкували резултата от военните или търговските начинания в града.
Няма коментари:
Публикуване на коментар