Рим, Църквата "Sant Pietro in Montorio", Италия

Величествената францисканска църква обикновено е първата спирка за онези, които посещават хълма Яникул. От стълбите пред входа й се открива великолепна гледка към града, а самата сграда е прекрасна с изящната си траверти- нова фасада. Построена е през 1481 г., а според една легенда манастирът до нея е издигнат на мястото, където св. Петър е бил разпнат на кръст

Старите хроники споменават за съществуването на манастир на хълма Яникулум още през 9 век. Самата църква е издигната на нейно място през 12 век и преминава в ръцете на бенедиктинските монаси. Дълги години тук е живял клон на селестините. През 15-ти век сградите западат и папа Сикст IV през 1472 г. инициира реконструкцията им. Проектът е ръководен от архитекта Бачо Понтели. Храмът е осветен през 1500 г., получава сегашното си име - Сан Пиетро ин Монторио - и е прехвърлен в собственост на францисканския орден. В началото на 17 век църквата става място за погребение на ирландските католически графове, които се съпротивляват на въвеждането на протестантството от британците и бягат в Рим. През периода 1789-1809 г. църквата претърпява сериозни щети и е разрушена от войските на Наполеон. Но още през 1814 г. монасите го възстановили. През 1849 г., по време на войната с Австрия за независимост, тук е разположена болница. И след обединението на Италия, храмът през 1876 г. е прехвърлен на държавата. Църквата получава името си не само поради смъртта на Свети Петър. Втората част от името идва от името Наименованието „Montorio“ произлиза от „Mons Aureus“, името, дадено на Janiculum през ранното средновековие поради жълтия пясък на хълма.

Храмът е изграден от тухла, фасадата е облицована със обикновен сив камък. Над главния вход има единичен триъгълен фронтон. Фасадата е украсена само с гербове и орнаментиран прозорец. Вътре планът е също толкова прост и е представен от един кораб. Отпред има многоъгълна апсида. От двете страни на входа са гробниците на ирландски графове, участници в Деветгодишната война, в тях са погребани Хю О'Нийл и Рори О'Донъл. Вътре в църквата има 5 параклиса. Всички те са украсени с великолепни стенописи от художници от 15-ти и 16-ти век. Сред тях са истински майстори: Себастиано дел Пиомбо, Пинтурикио, Балдасаре Перуци и Джорджо Вазари. 
Вътре се намира красивото „Бичуване“ на Себастиано дел Пиомбо. Вто­рият параклис вляво е проекти­ран от Бернини. Някъде под него е гробът на 22-годишната благородничка Беатриче Ченчи, екзе­кутирана през 1599 г. за отце­убийство. Нейната история раз­палва общественото въображе­ние и става сюжет на стихове, пиеси и картини (като портрета от Гуидо Рени, изложен в музея „Барберини“). Малкият кръгъл храм (II Tempietto), проектиран от Браманте, се намира във въ­трешния двор на прилежащия ма­настир. Той е издигнат по по­ръчка на испанските крале фернандо и Изабел в чест на раждането на техния син. Сградата трябва да олицетворява рене­сансовия идеал за класическа хармония и пропорции. Тя пред­ставлява поредица от дорийски колони с балюстрада и купол от­горе. Построен е в началото на 16 век и е смятан от критиците за истински образец на ренесансовата архитектура.