Пантеонът - първоначално езически храм, посветен на боговете, и превърнат по-късно в християнска църква - се смята за образец на класическата архитектурна хармония. Това до голяма степен се дължи на пропорциите му - височината и диаметърът му са равни - както и на елегантно съчетаните различни форми и обеми. Пред кръглата сграда (ротонда) е поставен правоъгълен покрит вход с колони, наричан в древността „пронаос“, а по-късно върху него е издигнат триъгълен фронтон. Освен това куполът на Пантеона представлява такова архитектурно и инженерно постижение, че по негово подобие са построени много сгради по целия свят.
Куполът е излят от бетон върху временна дървена рамка. Диаметърът му е 43м (по-голям от диаметъра на купола на „Св. Петър“), а основата - почти 6м. Предназначението на квадратните орнаменти по него е да намалят тежестта на свода, но едновременно с това и да създадат оптически ефект, да привлекат вниманието към центъра. Отворът, или „окото“ в тавана е с диаметър 9м. Освен алюзията с око, взряно в Космоса, отворът, наричан на латински „окулус“, е и единственият източник на светлина и въздух в сградата.
Стените са дебели 6 м - прекалено много, за да се избиват прозорци.
Сградата е издигната от императора философ Адриан през 118 - 125 г. сл.Хр. на мястото на по-ранна постройка. Пантеонът е бил предназначен и за астрономически наблюдения. В древността двете равноденствия (21 март и 22 септември), както и лятното и зимното слънцестоене (21 юни и 21 или 22 декември), са били особено важни за земеделието и за сверяване на календара. Тук са се провеждали различни церемонии. Ако точно по пладне на 21 юни слънчевият лъч, влязъл през окото, попаднел на пода точно пред главния вход, това обещавало добруване.
Колонадата отвън, предшествана от малка стълба, се състои от 16 червени и сиви гранитни колони с височина 12 м и обиколка 4 м. Днес само четири от тях в лявата страна са подменени. Надписът под фрон тона гласи: „Марк Агрипа, син на Луций, по време на третото си консулство построи това“. Той се отнася за по-ранна постройка от 27 г. пр.Хр., издигната от Агрипа в чест на тъста му, император Август. Бронзовите букви са нови, направени са през XIX в., така че да пасват в отворите на оригиналните букви
През вековете и тук са правени промени. По време на посещението си в Рим през 663 г. византийският император Константин II сваля позлатеното бронзово покритие на купола. През VIII в. то е заменено с оловно. През Средновековието е пристроена и камбанария, но тя не просъществувала дълго. През XVII в. на нейно място били издигнати две еднакви островърхи кули по проект на Бернини. Хората обаче толкова не ги харесали, че ги нарекли „магарешките уши“. През 1883 г. те били съборени. Огромната бронзова врата е антична, но вероятно е взета от друга сграда. В средата на XVII в. бронзовото покритие било свалено от гредите на колонадата. Бронзът бил използван, за да се излее оръдие за замъка „Сант Анджело“, както и да се направят красивите спираловидни колони на Бернини в балдахина над главния олтар на „Св. Петър“. Това било сторено по нареждане на папа Урбан VIII от рода Барберини. Кощунствените му действия предизвикали хапливата забележка от страна на римляните: „Което не направиха варварите, го направиха Барберини.“
Пантеонът е най-добре запазеният античен паметник в Рим. Това до голяма степен се дължи на превръщането му в църква през VII в., след като византийският император Фока го дарява на папа Бонифаций.
Подобно на пещера централното помещение е разделено на три отделения. За разлика от другите езически храмове, в централното помещение на Пантеона са били допускани и обикновени богомолци, а не само жреци и благородници. В най-долната част на купола има шест ниши, без да се брои апсидата. Първоначално в тях е имало статуи на главните богове. Между нишите са поставени осем олтара, обрамчени от мраморни колони. Подът, реставриран през 1872 г., повтаря цветните геометрични мотиви от античността. От първоначалната мраморна украса на сегмента между основата и купола е останало само едно малко парче.
По сегашното оформление е работено през последните 400 години, като се започне от XV в. В него са включени и няколко по- значителни произведения на изкуството - например „Богородица с камъка“ в горната част на третия олтар вляво, където е гробът на починалия през 1520г. художник Рафаело. Тук са погребани и други художници, двама италиански крале и една кралица. В това няма нищо чудно - векове наред Пантеонът е свързан с изкуството. В сградата се намирала и управата на една от най-известните групи художници в Рим - „Академията на добродетелите“.
Фонтанът пред Пантеона е проектиран от Джакомо дела Порта и е построен през 1578 г. През 1711 г. папа Климент XI поставя в коритото му египетския обелиск от червен гранит на фараон Рамзес II от VIIIв.пр.н.е. Обелискът е висок 6,34м., а заедно с фонтана и постамента достига височина 14,52 м. Първоначално обелискът се е намирал в Хелиополис в Египет, откъдето е пренесен при управлението на император Домициан и поставен пред храма на Изида и Серапис (близо до Септа Юлия) на Марсово поле. До 1373 г. обелискът се намира на площад Сан Макуто, но през 1711 г. е преместен пред Пантеона по нареждане на папа Климент XI.
Куполът е излят от бетон върху временна дървена рамка. Диаметърът му е 43м (по-голям от диаметъра на купола на „Св. Петър“), а основата - почти 6м. Предназначението на квадратните орнаменти по него е да намалят тежестта на свода, но едновременно с това и да създадат оптически ефект, да привлекат вниманието към центъра. Отворът, или „окото“ в тавана е с диаметър 9м. Освен алюзията с око, взряно в Космоса, отворът, наричан на латински „окулус“, е и единственият източник на светлина и въздух в сградата.
Стените са дебели 6 м - прекалено много, за да се избиват прозорци.
Сградата е издигната от императора философ Адриан през 118 - 125 г. сл.Хр. на мястото на по-ранна постройка. Пантеонът е бил предназначен и за астрономически наблюдения. В древността двете равноденствия (21 март и 22 септември), както и лятното и зимното слънцестоене (21 юни и 21 или 22 декември), са били особено важни за земеделието и за сверяване на календара. Тук са се провеждали различни церемонии. Ако точно по пладне на 21 юни слънчевият лъч, влязъл през окото, попаднел на пода точно пред главния вход, това обещавало добруване.
Колонадата отвън, предшествана от малка стълба, се състои от 16 червени и сиви гранитни колони с височина 12 м и обиколка 4 м. Днес само четири от тях в лявата страна са подменени. Надписът под фрон тона гласи: „Марк Агрипа, син на Луций, по време на третото си консулство построи това“. Той се отнася за по-ранна постройка от 27 г. пр.Хр., издигната от Агрипа в чест на тъста му, император Август. Бронзовите букви са нови, направени са през XIX в., така че да пасват в отворите на оригиналните букви
През вековете и тук са правени промени. По време на посещението си в Рим през 663 г. византийският император Константин II сваля позлатеното бронзово покритие на купола. През VIII в. то е заменено с оловно. През Средновековието е пристроена и камбанария, но тя не просъществувала дълго. През XVII в. на нейно място били издигнати две еднакви островърхи кули по проект на Бернини. Хората обаче толкова не ги харесали, че ги нарекли „магарешките уши“. През 1883 г. те били съборени. Огромната бронзова врата е антична, но вероятно е взета от друга сграда. В средата на XVII в. бронзовото покритие било свалено от гредите на колонадата. Бронзът бил използван, за да се излее оръдие за замъка „Сант Анджело“, както и да се направят красивите спираловидни колони на Бернини в балдахина над главния олтар на „Св. Петър“. Това било сторено по нареждане на папа Урбан VIII от рода Барберини. Кощунствените му действия предизвикали хапливата забележка от страна на римляните: „Което не направиха варварите, го направиха Барберини.“
Пантеонът е най-добре запазеният античен паметник в Рим. Това до голяма степен се дължи на превръщането му в църква през VII в., след като византийският император Фока го дарява на папа Бонифаций.
Подобно на пещера централното помещение е разделено на три отделения. За разлика от другите езически храмове, в централното помещение на Пантеона са били допускани и обикновени богомолци, а не само жреци и благородници. В най-долната част на купола има шест ниши, без да се брои апсидата. Първоначално в тях е имало статуи на главните богове. Между нишите са поставени осем олтара, обрамчени от мраморни колони. Подът, реставриран през 1872 г., повтаря цветните геометрични мотиви от античността. От първоначалната мраморна украса на сегмента между основата и купола е останало само едно малко парче.
По сегашното оформление е работено през последните 400 години, като се започне от XV в. В него са включени и няколко по- значителни произведения на изкуството - например „Богородица с камъка“ в горната част на третия олтар вляво, където е гробът на починалия през 1520г. художник Рафаело. Тук са погребани и други художници, двама италиански крале и една кралица. В това няма нищо чудно - векове наред Пантеонът е свързан с изкуството. В сградата се намирала и управата на една от най-известните групи художници в Рим - „Академията на добродетелите“.
Фонтанът пред Пантеона е проектиран от Джакомо дела Порта и е построен през 1578 г. През 1711 г. папа Климент XI поставя в коритото му египетския обелиск от червен гранит на фараон Рамзес II от VIIIв.пр.н.е. Обелискът е висок 6,34м., а заедно с фонтана и постамента достига височина 14,52 м. Първоначално обелискът се е намирал в Хелиополис в Египет, откъдето е пренесен при управлението на император Домициан и поставен пред храма на Изида и Серапис (близо до Септа Юлия) на Марсово поле. До 1373 г. обелискът се намира на площад Сан Макуто, но през 1711 г. е преместен пред Пантеона по нареждане на папа Климент XI.
Тогава властите направили отчаян опит да затворят рибния пазар и другите сергии с хранителни продукти, които обаче продължавали да изникват. Папа Пий VII поставил метална плоча в опит да прочисти района от „срамни сергии“ и „невероятно грозни неща“. Днес по ирония на съдбата плочата се оказва на стената на сградата, в която е разположена най-новата придобивка на площада - „Макдоналдс“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар