Няма друга църква в Рим, която толкова ярко да олицетворява отделните исторически етапи в неговото развитие. „Богородица Арачели“ (Santa Maria d’Aracoeli, „Богородица от небесния олтар“) е построена върху останките от древно- римския Храм на Юнона, а 22-те й колони са донесени от други важни антични постройки.
Раннохристиянската църква е издигната на мястото, където според легендата през I в. пр.Хр. Октавиан (бъдещият император Август) построил светилище, защото имал видение, предсказващо раждането на Христос. По тази причина императорът е изобразен на фреската върху апсидната арка - доста почетно място за владетел на Древния Рим. През XIII в. църквата е реконструирана от францисканците, запазвайки строгия романски стил на епохата, подчертан допълнително от незавършената фасада. Стръмната стълба е построена през 1348 г. вероятно като благодарност за края на чумата и отразява средновековното схващане, че спасението се постига само с жертви.
Около 1000 г. храмът се превръща в бенедиктинско абатство, за да премине впоследствие към монаси, които все още го обслужват и които го преструктурират, придавайки му сегашния римско-готически аспект. През Средновековието играе много важна роля, тъй като съветниците се събират тук, за да обсъждат Res Publica, нещо като нов форум в Рим. Вътре в базиликата са били избирани градските лидери, а трибунът Кола ди Риенцо говори пред хората на Рим. Тук през 1341 г. Франческо Петрарка е обявен за поет-лауреат. През 1348 г. се изгражда ново мраморно стълбище със 124 стъпала като ангажимент към Богородица да сложи край на чумата, бушуваща в Европа. Мраморът е взет от стълбището на храма на Серапида в Квиринале. Жените, желаещи дете, майките, които искат мляко за децата си, хората, които искат да спечелят от лотарията, а също и неомъжени жени, търсещи съпруг, изкачват стълбите на колене. През 17-ти век чужденците спят на стълбището, докато принц Кафарели не ги изпраща, като търкаля бурета, пълни с камъни, надолу по стълбите.
По време на френската окупация и Републиката от 1797 г. църквата е била обезсветена и използвана като конюшня. Реабилитирана е в края на наполеоновия Рим, но след 1870 г. едва успява да се спаси от разрушаване за изграждането на Виториано.
Въпреки канделабрите и значителната реставрация вътрешността на църквата е запазила старинната си мрачна атмосфера. Подът е оформен в стил „козматеско“ и в него са вградени няколко гробници. Една от тях, тази на архи- дякон Кривели, е изработена от Донатело. Украсата на тавана увековечава морската победа на европейските сили при Лепанто през 1571 г. Тук е и параклиса „Буфалини" (първия вдясно). Тук ще видите как ренесансовият реализъм (сцените от живота на св. Бернардино, нарисувани от Пинтурикио през 1485 г.) контрастира с изчистената византийска естетика („Богородица“ в главния олтар). Другите творби са от Беноцо Гоцоли, Арнолфо ди Камбио, Ан- дреа Сансовино и Пиетро Кавалини. Наблизо е и параклисът „Пресветият Младенец“. През 1994 г. крадци отмъкват от него скулптурата на бебето Исус. Смята се, че фигурата е била направена от маслиново дърво от Гетсиманската градина и е имала чудодейна лечебна сила.
Раннохристиянската църква е издигната на мястото, където според легендата през I в. пр.Хр. Октавиан (бъдещият император Август) построил светилище, защото имал видение, предсказващо раждането на Христос. По тази причина императорът е изобразен на фреската върху апсидната арка - доста почетно място за владетел на Древния Рим. През XIII в. църквата е реконструирана от францисканците, запазвайки строгия романски стил на епохата, подчертан допълнително от незавършената фасада. Стръмната стълба е построена през 1348 г. вероятно като благодарност за края на чумата и отразява средновековното схващане, че спасението се постига само с жертви.
Около 1000 г. храмът се превръща в бенедиктинско абатство, за да премине впоследствие към монаси, които все още го обслужват и които го преструктурират, придавайки му сегашния римско-готически аспект. През Средновековието играе много важна роля, тъй като съветниците се събират тук, за да обсъждат Res Publica, нещо като нов форум в Рим. Вътре в базиликата са били избирани градските лидери, а трибунът Кола ди Риенцо говори пред хората на Рим. Тук през 1341 г. Франческо Петрарка е обявен за поет-лауреат. През 1348 г. се изгражда ново мраморно стълбище със 124 стъпала като ангажимент към Богородица да сложи край на чумата, бушуваща в Европа. Мраморът е взет от стълбището на храма на Серапида в Квиринале. Жените, желаещи дете, майките, които искат мляко за децата си, хората, които искат да спечелят от лотарията, а също и неомъжени жени, търсещи съпруг, изкачват стълбите на колене. През 17-ти век чужденците спят на стълбището, докато принц Кафарели не ги изпраща, като търкаля бурета, пълни с камъни, надолу по стълбите.
По време на френската окупация и Републиката от 1797 г. църквата е била обезсветена и използвана като конюшня. Реабилитирана е в края на наполеоновия Рим, но след 1870 г. едва успява да се спаси от разрушаване за изграждането на Виториано.
Въпреки канделабрите и значителната реставрация вътрешността на църквата е запазила старинната си мрачна атмосфера. Подът е оформен в стил „козматеско“ и в него са вградени няколко гробници. Една от тях, тази на архи- дякон Кривели, е изработена от Донатело. Украсата на тавана увековечава морската победа на европейските сили при Лепанто през 1571 г. Тук е и параклиса „Буфалини" (първия вдясно). Тук ще видите как ренесансовият реализъм (сцените от живота на св. Бернардино, нарисувани от Пинтурикио през 1485 г.) контрастира с изчистената византийска естетика („Богородица“ в главния олтар). Другите творби са от Беноцо Гоцоли, Арнолфо ди Камбио, Ан- дреа Сансовино и Пиетро Кавалини. Наблизо е и параклисът „Пресветият Младенец“. През 1994 г. крадци отмъкват от него скулптурата на бебето Исус. Смята се, че фигурата е била направена от маслиново дърво от Гетсиманската градина и е имала чудодейна лечебна сила.
Няма коментари:
Публикуване на коментар