Крепостта Розафа, Шкодра, Албания

Крепостта Розафа или Шкодренското кале е средновековна крепост издигаща се на три километра южно от центъра на град Шкодра, и същевременно най-голямата историческа забележителност на града. Крепостта се намира на 130 m надморска височина и е естествено защитена, защото е обградена от реките Бояна и Дрин. Укрепление на това място е съществувало от времето на илирите, но е оформено като крепост от римляните. Крепостта е разширявана и доукрепвана от византийци, венецианци и османски турци.

Според една легенда, останала в българския юнашки епос, крепостта била издигната от трима братя. И тримата по цял ден работили, за да я съградят, обаче през нощта всичко изградено през деня се рушало (явно преданието има предвид честите ѝ превземания и сривания). Един ден те срещнали един мъдър старец, който им дал ценен съвет – да зазидат някой в основата на крепостта, за да не се руши, т.е. да направят жертвоприношение. Братята решили, да жертват нещо мило и драго за успеха на общото начинание. В крайна сметка се спогодили, това да бъде онази съпруга, която на другия ден им донесе първа храна на строежа, а това била жената на най-малкия брат на име Розафа (според една версия, по-големите братя предупредили своите съпруги да закъснеят), от и по която крепостта получила и името си. Според легендата преди да я зазидат тя казала на съпруга си: "Имам само една молба. Когато ме зазиждаш, остави дупка за дясното ми око, за дясната ми ръка, за десния ми крак и за дясната ми гърда. Имам малък син. Когато започне да плаче, ще го развеселя с дясното си око, ще го утеша с дясната си ръка, ще го приспя с десния си крак и ще го отбия с дясната си гърда. Нека гърдите ми се превърнат в камък и замъкът да процъфти. Нека синът ми стане велик герой, владетел на света."

От крепостните стени се разкрива панорама към град Шкодра и Шкодренското езеро.