Benji Traveler: Лежа, Албания

неделя, 10 юли 2022 г.

Лежа, Албания

Лежа (на албански: Lezhë) е град в Северна Албания. Лежа е седалище и на едноименния католически епископат. Разположен е на около 3 km от Адриатическо море в крайбрежната равнина и на 50 km западно от столицата Тирана. Мястото на което е разположен градът е частично обградено от малък пасаж възвишения, своеобразно продължение на северноалбанските планини към морето. Районът е заблатен и покрит с многобройни крайбрежни езера, част от които са пресушени с принудителен труд по времето на Енвер Ходжа.
През античността първоначално градът фигурира като илирийско селище, но се счита, че е основан от Дионисий I от Сиракуза през 385 г. пр.н.е. под гръцкото име Lissos, като по-късно под видоизмененото му първоначално име Lissus е включен и е известен градски център на Нов Епир. Това е стратегическа точка за контролиране на крайбрежните търговски пътища на Адриатика. Градът е доста известен в древността - различни гръцки полиси са се борили за него. През III век пр.н.е. го превземат македонците, нападат ги илирите - царството на цар Агрон, същото, чиято столица е град Рисан в Бока Которска. В крайна сметка римляните завземат всичко. И през Средновековието историята е идентична - редуващо се владение на византийци, славяни, албански князе, и накрая на Венеция.
За период от близо век (началото на 10 - до началото на 11 век), градът е включен в границите на Първата българска държава. През 1343г. градът е завладян от Стефан Душан, а след смъртта му е в притежание на Балшите, от които през 1387г. преминава във владение на аристократичното семейство Дукагини, които от своя страна го преотстъпват на Венецианската република през 1393година. По време на венецианското му владение, по правило градът като морски адриатически порт е търговски център на особено важната търговия със сол със западните български земи. През венецианските времена градът придобива ново променено име - Алесио. В края на 15-ти век турците превземат града и го притежават до началото на 20-ти век, когато сръбските войски преминават през Лежа, следва австро-унгарската окупация и след Първата световна война преминава в новата държава - Албания.
През средновековието по време на венецианското владичество, градът придобива известност най-вече с основаната тук през 1444г. от Скендербег Лежка лига, чиято цел е борба срещу османските нашественици на Балканите и в частност в албанските владения.
Георги Кастриоти или Скендербег национален герой на Албания. Участва във войната с османците и в много сражения показва такова мъжество, че турците му дават прозвището Скендер Аранаут, т.е. Албанеца Александър (по името на Александър Македонски, което на Изток винаги е било синоним на герой). Георги Кастриоти, известен като Скендербег, е роден през 1405 г., има осем братя и сестри, като е най-малък от момчетата. Баща му е васал на Османската империя и около осемнадесетгодишна възраст Георги е изпратен за заложник на султан Мурад II. Там той приема исляма и го наричат Искендер-бей. Бива обучен във военното изкуство и дълги години служи на империята като военачалник. Любопитно е, че малко по-късно и при сходни обстоятелства още една историческа личност е заложник на същия султан. Това е Влад Цепеш известен като Дракула, който има много по-противоречива репутация, но му прави чест, че въпреки натиска никога не е приемал исляма и не е засвидетелствал подобна лоялност.
В продължения на двайсет години след като е даден за заложник Скендербег е верен на Османската империя, но през 1444 г. внезапно ситуацията се преобръща. Бащата и двама от братята му умират и той вижда подходящи обстоятелства да се върне в родното си място. Дезертира заедно с още 300 албанци служещи в турската войска и с фалшифициран документ уж от името на Мурад II се представя пред управителя на Круя, и така става господар на града. Връща се към християнството, обявява се за княз на кралство Кастриоти и издига за свой символ двуглав орел на червен фон – изображение близко до съвременния флаг на страната.
Скендербег успява да извоюва големи победи срещу османските войски, като често се бие с многократно превъзхождащ го по численост противник. Говори се, че в един от случаите 1500-2000 защитници успяват да отблъснат армия от близо 100 000 души. Това е период на интриги, тънки сметки, съюзи и предателства, за който може да се направи сапунен сериал. Венецианските управници също се намесват и донякъде помагат на албанците, а тогавашният папа Пий II се кани да го короняса за крал, но умира преди да успее да го стори. Сключва през 1444г. военнополитически съюз с Венеция и със старейшините на местните общности (обединени в т.нар. „Лежка лига“), и разполагайки с неголеми кавалерийски отряди, базирани в Круя, той разгръща партизанска война в Северна Албания. В крайна сметка Скендербег умира през 1478 г. от малария, лигата се разпада, турците завземат всичко. Скендербег е погребан като християнин в катедралата в Лежа, която е посветена на Свети Никола.