Велики Преслав, Перлата на Симеонова България

По времето на цар Симеон българската държава достига своя най-голям военно-политически разцвет. Българският владетел постига редица победи над Византийската империя, които засилват амбицията му да седне на византийския престол. Цар Симеон обаче остава в паметта на българите не само като умел пълководец и дипломат, но и като вдъхновител на забележителни културни достижения. Видно място сред тях заема столицата на българската държава – Велики Преслав. Град, който в плановете на българския владетел дава най-ярък израз на неговите политически и културни амбиции. До решението да се премести столицата се стига на църковно-народен събор през 893 година именно в Преслав. Стремежът бил с издигането на новия престолен град да се оформи християнско културно средище и да се скъса окончателно с езичеството. Новата столица била изградена по примера на старата - с вътрешен и външен град. В Преслав обаче се разкрива уседналостта и градоустройството като открояващи се елементи за разлика от Плиска, която никога не престанала да наподобява голям стан. Забележителни разлики има в размерите – външният град на Плиска бил 28 кв. км., а на Преслав – 5 кв. км. Новата столица вече нямала за цел да приюти цялата ханска орда, а да бъде място, в което да се разположи елитът на българското общество – царят и неговите приближени. Докато външният град на Плиска бил укрепен с ров, вал и дървени укрепления, то и двата града на Преслав били оградени с яки каменни стени.
В своята нова столица цар Симеон продължил делото на Св. княз Борис I за изграждане и утвърждаване на християнската култура по българските земи. Редом с това българският владетел се стремил да изгради столица, която по блясък и великолепие да съперничи на Константинопол. Според “Български апокрифен летопис” (датиран от средата на IX век) Симеон строи Велики Преслав в продължение на 28 години.

Важна характеристика за напредъка на обществено-икономическия и културен живот е дворцовото строителство. Прави впечатление, че макар общият размер на Преслав да е по-малък от този на Плиска, дворецът в Симеоновата столица е по-голям и представлява комплекс от сгради, дворове и площади. Състои се от тронна зала, царски покои и помещения със стопански и сервизни функции. Тронната зала е имала базиликален продълговат план и по строителна традиция се свързва с тронната зала в Плиска. Редица новаторски черти без аналог има обаче при царските покои, които са свързани с тронната зала посредством квадратен двор с портици. На юг от тези сгради се е намирала представителна дворцова базилика, която пък вероятно е била резиденция на българския църковен глава. Целият комплекс е бил свързан чрез широк каменен път с главната северна порта на вътрешния град. Така цялото вътрешно укрепление било доминирано и неразривно свързано с дворцовия комплекс. Черта, която е заимствана от Константинопол.

Кръглата (златна) църква

Във Велики Преслав особено развитие бележи храмовото и манастирското строителство. Наред с типичната продълговата базиликална храмова конструкция се налага и новото за българските земи кръстокуполно храмово строителство. Българските майстори възприели този тип архитектура от Византия, но добавили и новаторски черти, които не се срещат по други места. Така например от двете страни на главната абсида добавили още две по-малки абсиди. Венецът на храмовото строителство в Преслав била прочутата Кръгла църква. Особеностите на нейната архитектура я свързват с традиции от древен Рим и ранна Византия, но градежът е издържан в тенденциите от X век. Забележителна е и кръглата форма на храма, подобни постройки има в Екс ла Шапел (ротондата на Карл Велики) и в Задкавказието.
Преслав впечатлява и със своите манастирски комплекси, които до неотдавна се приемаха за общо 8 – в рамките на външния град или в околностите на столицата. Тенденцията, която се копира от Византия е, че те не се заобикалят от всички страни със стени. В последно време обаче изследвания убедително доказват, че комплексите около Кръглата църква и в местностите Тузлалъка и Патлейна не са манастирски, а големи светски имения, които са имали и църкви в очертанията си. Археологическите разкопки разриват посочените комплекси като производствени центрове на прочутата преславска керамика, стъкло и цветна маталургия.

Камък с изображение на църква, намерен в руините на Владетелската базилика